№ 92
гр. Свиленград, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620101009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от “АСП Бета България”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу С. Г. М., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. ************, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 и
ал.3 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите, дължими по Договор потребителски
кредит № 561623 от 18.07.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и
ответника, а именно: 300,00 лв. – главница, 1435,16 лв. – неустойка по чл. 17
от договор, 19,55 лв. – договорна лихва за периода 18.07.2019г. – 18.10.2019г.,
250,80 лв. – мораторна лихва за периода 18.10.2019 г. – 15.10.2024 г., законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на
задължение на ответника по Договор потребителски кредит № 561623 от
18.07.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД, като Заемодател, и С. Г. М.,
като Заемател, по силата на който бил предоставен и усвоен кредит в размер
на 300,00 лв., с уговорка за връщането му на 3 броя погасителни вноски в срок
до 18.10.2019г., съобразно погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 48.63 %.
Съгласно чл.6.1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение
на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 1% на ден от
1
стойността на усвоената по кредита сума, като неустойката била начислена и
се заплащала разсрочено, съгласно погасителния план. Тъй като в 3-дневния
срок заемателят не изпълнил задължението си за предоставяне на
обезпечение, му била начислена индивидуално уговорената неустойка.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичане
на срока за погасяване на кредита.
Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г.,
сключен между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /цесионер/ и „Стик Кредит“
АД /цедент/. Процесните вземания били индивидуализирани в Приложение №
1 към договора за цесия. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от
него имейл адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено
надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на
уведомление за цесията, извършено с исковата молба.
Ищецът предявявал исковете по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с
Разпореждане по ч.гр.д. № 905/2024г. по описа на РС – Свиленград, с което
било отказано издаване на Заповед за изпълнение по члл.410 от ГПК, с
предмет процесните вземания.
Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му
присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното
производство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Преди разглеждане на предпоставките за основателността на
предявените осъдителни искове следва да бъде изследван въпросът за
материалната легитимацията на ищеца.
В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от
факта, че е придобил вземанията по Договор потребителски кредит № 561623
от 18.07.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, съгласно
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., като
вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1, извадка от което
била приложена към исковата молба.
За да бъде титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по
процесния договор за кредит, в тежест на ищеца бе да установи
осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден
договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.
По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.03.2024 г. (л.28 – л.35), сключен между „АПС Бета България”
ЕООД, в качеството на „цесионер“, и „Стик Кредит“ АД, в качеството на
„цедент“. Съгласно §2, т.2.2 от договора, „Цесионерът купува и приема
прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“, във вида, в който
2
съществуват към Цедента към момента на сключване на настоящия договор“.
Такова Приложение 1 към договора за цесия не е представено по делото,
въпреки че е посочено в исковата молба, че било приложено към същата.
Следователно, не се установява процесните вземания да са предмет на
горепосочения договор за цесия, поради което съдът приема, че ищецът не
доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за
кредит. Затова, предявените искове следва да се отхвърлят само на това
основание, без да бъдат обсъждани материалноправните предпоставки за
уважаването на предявените искове.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81В, ап. 3, срещу С. Г. М., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:
гр. ************, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, дължими по Договор потребителски кредит № 561623 от
18.07.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и С. Г. М., а именно: 300,00
лв. – главница, 1435,16 лв. – неустойка по чл. 17 от договор, 19,55 лв. –
договорна лихва за периода 18.07.2019г. – 18.10.2019г., 250,80 лв. – мораторна
лихва за периода 18.10.2019 г. – 15.10.2024 г., законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е отказано издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 905/2024г.
по описа на РС - Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3