РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Пловдив, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000387 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №11814/28.03.2025г. от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 – чрез пълномощника на дружеството
юрисконсулт А. С. против решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на Г. И. И. и Т. М. Б. сума
над 25 000 лева до присъдения размер от по 125 000 лева за всеки от двамата
ищци /над вече заплатените от застрахователя по доброволен път по 75 000
лева/, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди
във връзка със смъртта на сина им Т. Т. Б., причинена вследствие на ПТП,
настъпило на 11.11.2020г.
Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда относно размера
1
на обезщетението, което съдът приема за справедливо. Счита, че неправилно
не е отчетен приносът на пострадалото лице за настъпване на вредоносните
последици, поради неползване на предпазен колан и мълчаливото му съгласие
да предприеме пътуване с водач, за когото е знаел, че системно употребява
наркотични вещества и в частност марихуана.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част
за разликата над 25 000 лева до присъдения размер от по 125 000 лева за всеки
от двамата ищци /над вече заплатените от застрахователя по доброволен път
по 75 000 лева/, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане.
Постъпил е отговор по тази жалба от Т. М. Б. ЕГН ********** от *** –
чрез процесуалния му представител адв. А. Н., с който е изразено становище
за неоснователност на жалбата.
Постъпил е отговор по въззивната жалба и от Г. И. И. ЕГН **********
от гр. *** - чрез процесуалния му представител адв. А. Н., с който е изразено
становище за неоснователност на жалбата.
Постъпила е въззивна жалба вх. №13168 от 08.04.2025 г. от Т. М. Б. ЕГН
********** от *** – чрез процесуалния му представител адв. Н. против
решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д. №674/2023г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение №233/27.05.2025г. по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен
предявения от Т. М. Б. против „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него във
връзка със смъртта на сина му Т. Т. Б., причинена вследствие на ПТП,
настъпило на 11.11.2020г. за разликата над 125 000 лева до пълния предявен
размер от 225 000 лева.
Счита, че съдът не е взел предвид преживения стрес, болки и страдания
от смъртта на единственото му дете, поради което определеното обезщетение
не съответства на критерия за справедливост. Претендира уважаване на
претенцията в пълния и размер.
Постъпила е въззивна жалба вх. №13172 от 08.04.2025 г. от Г. И. И. –
чрез процесуалния му представител адв. Н. против решение
№107/04.03.2025г., постановено по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, поправено с решение №233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по
2
описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен предявения от
Г. И. И. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея във връзка със
смъртта на сина и Т. Т.ов Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило на
11.11.2020г. за разликата над 125 000 лева до пълния предявен размер от 225
000 лева.
Счита, че съдът не е отчел правилно преживения стрес, болки и
страдания от смъртта на сина и, поради което определеното обезщетение не
съответства на критерия за справедливост. Претендира уважаване на
претенцията в пълния и размер.
Постъпила е въззивна жалба вх. №13169/08.04.2025г. от С. И. И. ЕГН
********** от гр. *** – чрез процесуалния и представител адв. А. Н. против
решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д. №674/2023г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение №233/27.05.2025г. по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен
предявения от С. И. И. против „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София иск за заплащане на сумата 25 500
лева, частично от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания във връзка със смъртта на нейния внук
Т. Т.ов Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 16.11.2020г. до окончателното и изплащане.
Жалбоподателката намира, че съдът не е отчел обстоятелството, че тя е
участвала активно при отглеждането и възпитанието на своя внук, с когото от
бебе до осемгодишната му възраст са живели в едно домакинство, а и след
това продължила да се грижи за него. Претендира уважаване на иска в
предявения му размер. Претендира се и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Не е постъпил отговор от ответника по тази жалба.
Постъпила е въззивна жалба вх. №13171/08.04.2025г. от М. П. Г.,
действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. И. - чрез
процесуалния и представител адв. Н. против решение №107/04.03.2025г.,
постановено по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
3
поправено с решение №233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен предявения от М. П. Г.,
ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез своята майка и законен
представител Г. И. И. ЕГН ********** против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София иск за заплащане на
сумата 50 000 лева, частично от 300 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от него във връзка със смъртта на неговия брат Т. Т. Б.,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 16.11.2020г. до окончателното и изплащане.
Счита, че съдът не е отчел неблагоприятното отражение на травмата
върху психиката на детето. Претендира уважаване на иска в предявения му
размер. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство.
Не е постъпил отговор от ответника по тази жалба.
Третото лице – помагач П. З. М. не взима становище по жалбите. В
съдебно заседание на 24.10.2025г. процесуалният му представител адв. С. е
изразил становище за основателност на жалбата на застрахователното
дружество и за неоснователност на жалбите на ищците.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Т. М. Б., ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: *** – чрез
адв. А. Н. твърди, че на 11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – П. - Пловдив, е
настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал сина му –
Т. Т.ов Б. ЕГН **********. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена
от водача П. З. М. при управление на лек автомобил марка „БМВ“с рег. №
***. Твърди, че ПТП е причинено от водача М., поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата – управлявал с превишена скорост и след
употреба на наркотично вещество – марихуана като управляваният от него
автомобил излязъл от платното за движение и се ударил в крайпътно дърво.
Твърди, че смъртта на сина му е пряка и непосредствена последица от пътно
транспортното произшествие. Твърди, че вследствие на причинената смърт на
единственото му дете, което е живеело и учило при него, във Ф., за което се е
4
грижил и което много е обичал, е понесъл неимуществени вреди – мъка, силна
тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва, вътрешно напрежение,
тревожност и безпокойство. Твърди, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди, че
застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление вх.
№4070/16.11.2020г., а с последващо такова с вх. №1289/30.03.2022г. и за
развитието на наказателното производство и за постановената от Окръжен съд
– Пловдив, но невлязла в сила към онзи момент присъда. Твърди, че е заявил
своята претенция пред застрахователя с молба вх. №3762/02.08.2023г.
Посочва, че по образуваната преписка по щета ответникът е определил и му е
заплатил на 30.08.2023г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
75 000 лева. Счита, че този размер е занижен и не репарира претърпените от
него болки и страдания.
Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК
********* да заплати на Т. М. Б., ЕГН ********** от *** сумата 225 000 лева
/допълнително над заплатените доброволно от ответника 75 000 лева/ -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и
страдания вследствие смъртта на неговия син Т. Т.ов Б. ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП на 11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – П. -
Пловдив, причинена от водача П. З. М. при управление на лек автомобил
марка „БМВ“с рег. № ***, чиято отговорност е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица №****
от 24.09.2020г., ведно със законна лихва считано от 16.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ищцата Г. И. И. ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес: *** –
чрез адв. А. Н. твърди, че на 11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – П. -
Пловдив, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е
починал нейния син – Т. Т.ов Б. ЕГН **********. Твърди, че автомобилната
катастрофа е причинена от водача П. З. М. при управление на лек автомобил
марка „БМВ“с рег. № ***. Твърди, че ПТП е причинено от водача М., поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата – управлявал с превишена
скорост и след употреба на наркотично вещество – марихуана като
5
управляваният от него автомобил излязъл от платното за движение и се ударил
в крайпътно дърво. Твърди, че смъртта на сина и е пряка и непосредствена
последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че вследствие на
причинената смърт на шестнадесет годишния и син, е понесла неимуществени
вреди – мъка, силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва, чувство на
безнадеждност и безпомощност. Станала е емоционално лабилна,
непрекъснато потисната и тъжна. Твърди, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди, че
застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление вх.
№4070/16.11.2020г., а с последващо такова с вх. №1289/30.03.2022г. и за
развитието на наказателното производство и за постановената от Окръжен съд
– Пловдив, но невлязла в сила към онзи момент присъда. Твърди, че е заявила
своята претенция пред застрахователя с молба вх. №3762/02.08.2023г.
Посочва, че по образуваната преписка по щета ответникът е определил и е
заплатил на 30.08.2023г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
75 000 лева. Счита, че този размер е занижен и не репарира претърпените от
нея болки и страдания.
Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК
********* да заплати на Г. И. И. ЕГН ********** от гр. *** със съдебен
адрес: *** сумата 225 000 лева /допълнително над заплатените доброволно от
ответника 75 000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания вследствие смъртта на нейния син Т.
Т.ов Б. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 11.11.2020г. на път
III-375 км. 29+500 – П. - Пловдив, причинена от водача П. З. М. при
управление на лек автомобил марка „БМВ“с рег. № ***, чиято отговорност е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество с полица №**** от 24.09.2020г., ведно със законна лихва считано
от 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото.
Решението по претенциите за обезщетение за имуществени вреди и за
лихва, изчислена върху заплатеното по доброволен път обезщетение, не е
6
предмет на въззивното производство.
Ищцата С. И. И. ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес: *** –
чрез адв. А. Н. твърди, че на 11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – П. -
Пловдив, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е
починал нейния внук – Т. Т.ов Б. ЕГН **********. Твърди, че автомобилната
катастрофа е причинена от водача П. З. М. при управление на лек автомобил
марка „БМВ“с рег. № ***. Твърди, че ПТП е причинено от водача М., поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата – управлявал с превишена
скорост и след употреба на наркотично вещество – марихуана като
управляваният от него автомобил излязъл от платното за движение и се ударил
в крайпътно дърво. Твърди, че смъртта на нейния внук и е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че
вследствие на причинената смърт на шестнадесет годишния и внук, е понесла
неимуществени вреди – мъка, силна тъга, болка от загубата, скръб, която не
утихва, чувство на безнадеждност и безпомощност. Посочва, че между нея и
починалия и внук е съществувала дълбока емоционална връзка, а тя е
помагала на майка му в грижите и отглеждането на Т.. Твърди, че към датата
на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет
на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди,
че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление вх.
№4070/16.11.2020г., а с последващо такова с вх. №1289/30.03.2022г. и за
развитието на наказателното производство и за постановената от Окръжен съд
– Пловдив, но невлязла в сила към онзи момент присъда. Твърди, че е заявила
своята претенция пред застрахователя с молба вх. №3762/02.08.2023г.
Посочва, че по образуваната преписка по щета ответникът не е определил и не
и е заплатил обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея
болки и страдания.
Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК
********* да заплати на С. И. И. ЕГН ********** от гр. *** сумата 25 500
лева, частично от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания вследствие смъртта на нейния внук Т.
Т.ов Б. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 11.11.2020г. на път
III-375 км. 29+500 – П. - Пловдив, причинена от водача П. З. М. при
7
управление на лек автомобил марка „БМВ“с рег. № ***, чиято отговорност е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество с полица №**** от 24.09.2020г., ведно със законна лихва считано
от 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото.
Ищецът М. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. И. И. ЕГН ********** твърди, че на
11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – П. - Пловдив, е настъпило пътно –
транспортно произшествие, при което е починал неговия брат – Т. Т.ов Б. ЕГН
**********. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от водача П.
З. М. при управление на лек автомобил марка „БМВ“с рег. № ***. Твърди, че
ПТП е причинено от водача М., поради нарушаване на правилата за движение
по пътищата – управлявал с превишена скорост и след употреба на наркотично
вещество – марихуана като управляваният от него автомобил излязъл от
платното за движение и се ударил в крайпътно дърво. Твърди, че смъртта на
неговия брат и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното
произшествие. Твърди, че вследствие смъртта на брат си, когато самият ищец
е бил на пет години, му е причинила психическа травма, отразила се
неблагоприятно при формиране на неговата психика и поведение, тъй като
бил бил силно привързан към брат си. Твърди, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди,
че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с уведомление вх.
№4070/16.11.2020г., а с последващо такова с вх. №1289/30.03.2022г. и за
развитието на наказателното производство и за постановената от Окръжен съд
– Пловдив, но невлязла в сила към онзи момент присъда. Твърди, че е заявила
своята претенция пред застрахователя с молба вх. №3762/02.08.2023г.
Посочва, че по образуваната преписка по щета ответникът не е определил и не
му е заплатил обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него
болки и страдания.
Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК
********* да заплати на М. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез
8
своята майка и законен представител Г. И. И. ЕГН ********** сумата 50 000
лева, частично от 300 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от него болки и страдания вследствие смъртта на неговия брат
Т. Т. Б. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП на 11.11.2020г. на път
III-375 км. 29+500 – П. - Пловдив, причинена от водача П. З. М. при
управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, чиято отговорност е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество с полица №**** от 24.09.2020г., ведно със законна лихва считано
от 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК ********* – чрез
пълномощника на дружеството юрисконсулт А. С. оспорва предявените
искове. Посочва, че ищците Г. И. и Т. Б. вече са получили по извънсъдебен път
обезщетения от по 75 000 лева на всеки един от тях за претърпените
неимуществени вреди, като намира, че този размер напълно ги репарира.
Оспорва активната материално правна легитимация на ищцата С. И. – баба на
пострадалия и на М. Г. – брат на пострадалия, като счита, че те не попадат в
кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на близък човек. Твърди, че по отношение на тях не е налице
изключението, свързано със създадена особена близост с починалия. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради обстоятелството, че е бил без поставен обезопасителен колан и поради
обстоятелството, че е приел да се вози в автомобила на водач, за когото е
знаел, че употребява наркотични вещества и че е под влияние на такива. Счита
претенциите на всеки един от ищците за прекалено завишени по размер.
Видно от представеното уведомително писмо вх. №4070 от 16.11.2020г.
ищците Т. Б. и Г. И. са уведомили Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София за настъпило на 11.11.2020г. ПТП,
в резултат на което е починал техния син Т. Б.. Посочили са по случая е
образувано досъдебно производство и неговия номер, както и
застрахователната полица, покриваща гражданската отговорност на водача на
МПС.
С уведомително писмо вх. №1289 от 30.03.2022г. ищците са уведомили
9
застрахователното дружество за постановената от Окръжен съд – Пловдив по
НОХД №1056/2021г. присъда, която е била обжалвана и не е влязла в сила към
датата на уведомлението.
Видно от представената застрахователна претенция вх.
№3762/02.08.2023г. ищците са заявили своите претенции пред застрахователя
с посочената молба. Ответникът също не оспорва заявяването на
извънсъдебна претенция, датата на получаването на която е отбелязана и
върху представения заверен препис. Не се оспорва, че е образувана преписка
по щета, като на ищците Г. И. и Т. Б. – родители на починалия в резултат на
ПТП Т. е определено и изплатено застрахователно обезщетение - по 75 000
лева на всеки един от тях. Това се установява и от представените преводни
нареждания от 30.08.2023г. Ищците Г. И. и Т. Б. са изразили несъгласие с
размерите на определените им и изплатени обезщетения, тъй като считат, че
те не репарират претърпените от тях болки и страдания. Не се спори, че по
отношение на ищците С. И. и М. Г. дружеството не е определило и заплатило
обезщетения.
От тази разменена кореспонденция може да се направи извод, че ищците
са уведомили ответника за настъпилото застрахователно събитие и са
отправили писмена застрахователна претенция до „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София за
заплащане на застрахователни обезщетения за всеки от тях. Горното води до
извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта
на преките искове на ищците против застрахователя.
Видно от представената Присъда №1 от 07.01.2022г. по НОХД
№1056/2021г. на Окръжен съд – Пловдив П. З. М. е признат за виновен за това,
че на 11.11.2020г. на път III-375 км. 29+500 – П. - Пловдив, при управление на
МПС лек автомобил марка „БМВ“с рег. № *** е нарушил правилата за
движение: чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози“ и на чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато превозните средства, които управляват“ и с това по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на Т.
Т. Б. ЕГН ********** и на В.В. В. ЕГН ********** и е причинил средна
10
телесна повреда на едно лице, а именно – на Н.Л.Л. ЕГН **********,
изразяваща се в счупване с разместване на тялото на дясна раменна кост с
увреждане на лъчевия нерв, довело до трайно затрудняване движенията на
десен горен крайник за около 3-5 месеца, като деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол /марихуана,
канабис/ и от него е настъпила смърт на повече от едно лице и средна телесна
повреда на едно лице, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3, предл.
2-ро, буква „а“, предл. 2-ро и б. „б“ предл. 1-во, вр. ал.1 б. „б“, предл. 2-ро и б.
„в“, вр. чл.342 ал.1, предл. 3-то, вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание
пет години лишаване от свобода и е лишен от право да управлява МПС за срок
от осем години. С Решение №51 от 03.04.2023г. по ВНОХД №246/2023г. на
Апелативен съд – Пловдив е потвърдена Присъда №1 от 07.01.2022г. по НОХД
№1056/2021г. на Окръжен съд - Пловдив. С решение №283 от 19.07.2023г. по
н.д. №459/2023г. на ВКС е оставено в сила Решение №51 от 03.04.2023г. по
ВНОХД №246/2023г. на Апелативен съд – Пловдив.
Присъдата е влязла в сила на 19.07.2023г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка „БМВ“с рег. № *** – П. З. М.. С действията си той е
нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
От заключението на вещите лица инж. С. и д-р Б. по допуснатата
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява,
че смъртта на Т. Т. Б. е настъпила при процесното ПТП на 11.11.2020г.
Причината за смъртта му е остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на
низходящата гръдна аорта и излив на 2400 мл кръв в гръдната кухина.
Разкъсването на низходящата част на гръдната аорта, разкъсването на
перикардната торбичка, разкъсването на стомаха, разкъсването на левия
диафрагмален купол, разкъсването на слезката, както и счупването на левите
ребра е причинено при удар и притискане в гърба на предната дясна седалка.
Смъртта му е в пряка причинно-следствена връзка с травмите, които той е
11
получил при ПТП на 11.11.2020г., при което е пострадал.
По въпроса налице ли е съпричиняване на вредосносния резултат от
пострадалия: От заключениeто на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза се установява, че ако пострадалият Т. Т. Б. е бил с правилно
поставен предпазен колан, то същият не би достигнал до гърба на предната
дясна седалка и не би се ударил в нея. Тогава обаче биха се получили тежки
травматични увреждания в дясната гръдна област и тежка черепно – мозъчна
травма, които биха се получили при директен удар на главата и дясната гръдна
половина в задната дясна врата, която е навлязла значително в купето на лекия
автомобил, както и тежки инерционни травми при удара в крайпътното дърво.
С оглед скоростта, с която е настъпило процесното ПТП и концентрацията на
мястото на удара – задна дясна врата в крайпътното дърво, вещите лица стигат
до извода, че и при хипотеза на правилно поставен обезопасителен колан,
уврежданията, които биха се получили вероятно също биха довели до смъртта
на пострадалия Т. Б.. В заключението е пояснено, че водачът е управлявал
лекия автомобил със скорост 102.24 км/ч. В зоната на км. 29+500 на път III-
375 той е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение
отдясно, след което с дясната страна автомобилът се е ударил в дърво.
Ударната сила е била с най-голям интензитет в зоната на дясната задна врата с
навлизане на детайли вътре в салона на автомобила. Пострадалият е пътувал
на задната седалка вдясно. Травматичните увреждания: разкъсване на
низходящата част на гръдната аорта, разкъсване на перикардната торбичка,
разкъсване на стомаха, разкъсване на левия диафрагмален купол, разкъсване
на слезката, както и счупване на левите ребра е причинено при удар и
притискане в гърба на предната дясна седалка. Травматичните увреждания:
черепно-мозъчна травма, изразена с счупване на черепната основа вдясно в
средна черепно – мозъчна ямка, контузия на дясна мозъчна половина,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка в дясно слепоочно и теменно при
удара на главата в рамката на задната дясна врата. Счупването на дясната
бедрена кост, счупването на шесто дясно ребро и разкъсването на черния дроб
са причинени от удар в части от интериора на задна дясна врата.
В съдебно заседание на 16.12.2024г. вещото лице д-р Б. при
обясненията при приемане на заключението посочва, че при поставен колан
той е щял да избегне удара в предната дясна седалка, но тогава е щял да поеме
целия удар странично, поради това, че тялото е щяло да остане фиксирано в
12
седалката, а задната врата е навлязла в купето на 40 см. Като се има предвид,
че е имало трима пътници отзад, при тази скорост и при този удар в дървото,
той не би могъл да се дръпне, защото коланът би го държал. От деформацията,
от това странично навлизане на 40 см., пак би получил увреждания, които да
доведат до смъртта му. С оглед на тези обяснения и изложеното в
заключението на комплексната експертиза не може да се направи извод за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, заради
непоставен обезопасителен колан.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, поради обстоятелството, че е приел да се вози в
автомобила на водач, за когото е знаел, че употребява наркотични вещества и
че е под влияние на такива : по делото липсват доказателства, че Т. Б. е знаел,
че П. М. употребява наркотици, както и че е бил под влияние на такива.
Свидетелят Н.Л. – единственият, който е разпитан по този въпрос, твърди, че
самият той не знае П. да употребява наркотици и че те не са употребявали
такива заедно в компания. Тъй като пострадалият Т. последната година е
живеел при баща си във Ф. и през ноември, два дни преди ПТП, се е прибрал
във ваканция, е по-логично да се предположи, че не е имал близки контакти и
непосредствени впечатления от поведението по отношение на наркотиците,
проявявано от П. М.. Доказателства по делото за подобно знание у Т., не са
ангажирани. Няма и доказателства за това, че е имало външни белези на
степента на наркотично повлияване при водача П. М., които да са могли да
бъдат оценени от пътниците в колата. Ето защо не може да бъде споделено и
твърдението, че е налице съпричиняване от пострадалия и поради
обстоятелството, че съзнателно е избрал да пътува с водач на автомобил,
който е употребил наркотици.
Ето защо не може да бъде споделено и твърдението, че е налице
съпричиняване от пострадалия и поради обстоятелството, че съзнателно е
избрал да пътува с водач на автомобил, който е употребил наркотици.
Обстоятелството, че ищците Т. Б. и Г. И. са родители на починалия в
резултат на ПТП Т. Т. Б., се установява от представеното удостоверение за
наследници №1451 от 18.11.2020г., издадено от Община С..
От показанията на свидетеля П. И.И. се установява, че ищецът Т. Б. му
се обадил, плачейки, да му сподели какво се е случило със сина му. След
13
смъртта на детето си, той бил съкрушен и съсипан. Имал връзка от три –
четири години с момиче, която прекратил, защото споделил, че за него
животът е свършил. От тогава не е имал друга връзка. Отказвал работа по
обекти, тъй като му било непосилно да работи. Отношенията между него и
сина му били топли, обичали са се. Докато бащата работел във Ф., Т. живеел в
България с майка си. Последните две лета прекарал във Ф., тъй като баща му
го взимал с него по строителни обекти да му помага и да му предаде занаята
си. Т. бил записан в училище във Ф. последната година. През лятото и по
празници ищецът си е идвал в България и водел сина си на почивки на море и
планина, организирал празнуване на рождения му ден, водел го в Дисниленд в
П., купувал му дрехи, които му изпращал от там.
Свидетелят Б. М. Б. – брат на ищеца Т. Б. посочва, че брат му много
тежко приел новината за смъртта на детето си, бил в шок, не можел да
повярва, сринал се, животът му се променил тотално и изведнъж. Ищецът бил
весел и жизнерадостен човек, обичал сина си и работата си. След смъртта на
детето си изпаднал в депресия, затворил се, трудно и тежко приел всичко.
Отношенията между бащата и сина били отлични, обичали са се, винаги били
весели и жизнерадостни. Преди ПТП Т. живеел при баща си в П.. Имали
намерение детето да завърши там образованието си и да се устрои във Ф..
Бащата искал да научи сина си на труд, на дисциплина и на ред. Плащал
уроците му по френски език и се интересувал как се развива в изучаването на
езика. Преди трагичния инцидент ищецът имал някакви цели за бъдещето, а
сега споделял с бат си, че е загубил смисъл в живота. Продължил да работи
просто, за да намери някаква утеха в работата.
От показанията на свидетелката С.Д.Н. се установява, че ищцата Г. И.
много страдала и плачела непрекъснато, не искала да повярва на случилото се,
били са и поставени успокоителни медикаменти. След инцидента не искала да
говори с никого и да се вижда с хора. Единствено търсела снимки на детето,
клипове, които някой е правил на сина и и ги гледала денонощно. От
усмихната и общителна се превърнала в затворен човек, много пъти
разстроена, разплакана и трепереща. Ищцата е ползвала психологична
подкрепа за справяне след катастрофата, имала назначена програма за нея и за
малкия и син М.. Преди да замине да учи във Ф., Т. е живеел с майка си.
Двамата си имали доверие, търсели се и си споделяли, той и помагал за
грижите за малкото си братче, което понякога взимал от детска градина и се
14
занимавал с него.
Свидетелката Д.З.Х. твърди, че Т. бил много привързан към майка си и
тя към него, помагали си и се подкрепяли. Той живеел при нея, преди да
замине при баща си във Ф.. Там живял около година и половина преди
катастрофата. В България се е върнал във ваканция, когато настъпва ПТП.
След погребението при срещите си със свидетелката, Г. през цялото време
мълчала, спомняла си сина си и плачела.
От гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите
близки отношения между ищците Т. Б. и Г. И. и починалия им син Т. Т. Б.,
основани на обич и взаимна привързаност.
Пред първоинстанционния съд е допусната съдебна – психологична
експертиза относно психическото състояние на ищците, какви са конкретните
травми, преживени от тях вследствие смъртта на Т. и дали те са преодолени.
От заключението на вещото лице Д.Н.В. се установява, че при ищеца Т. М. Б.
и при ищцата Г. И. смъртта на сина им е нарушила нормалния им жизнен
цикъл, провокирала усещания за тъга и скръб със силен интензитет –
страдание, обърканост, безпомощност, безнадежност, плач, слабост, нарушена
концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс,
апатия, усещане за самота и емоционална празнина. Преживяванията на
ищеца Т. Б. и на майката Г. И. покриват критериите за психотравмено събитие,
довело до психологична криза, която от своя страна е провокирала
емоционални, личностни и социални промени. Към момента на експертизата
това психотравмено събитие е напълно осъзнато, то е довело до негативни
чувства. И при двамата ищци то е свързано преди всичко с необратима
емоционална загуба.
Относно наличието на сключен застрахователен договор за лек
автомобил марка „БМВ“с рег. № ***, управляван от П. М., от представената
справка от Гаранционен фонд /стр.34 от делото на ОС/ се установява, че
отговорността на водача е застрахована при ответника за риска „гражданска
отговорност“ по полица №**** от 24.09.2020г. със срок на действие,
обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. П. М. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
15
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания и
съдебно-психологичната експертиза, че ищците Т. Б. и Г. И. са претърпели
значителни болки и страдания, свързани със загубата на сина им. Те са били и
все още са в състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб.
Не се установяват обаче твърденията за наличие на причинно –
следствена връзка между установеното през 2023г. заболяване на ищцата Г. И.
– тиреодит на Хашимото и между установеното през 2025г. заболяване на
ищеца Т. Б. – базоцелуларен карцином на челото, опериран и отстранен на
03.05.2025г. Доказателства за такава причинно – следствена връзка по
отношение на заболяването на Т. Б. няма ангажирани изобщо, а по отношение
заболяването на Г. И. е допусната съдебно – медицинска експертиза, според
заключението на вещото лице по която, не може да се установи с
категоричност такава връзка между заболяването и стреса, свързан с тежката
загуба. Вещото лице д-р С.Н.-П. в съдебно заседание на 16.12.2024г. посочва,
че е налице дълъг времеви период между ПТП и регистрирането на
хормоналния дисбаланс при ищцата. В заключението се посочва, че за
развитие на това заболяване значение имат генетични фактори в съчетание с
действието на фактори от околната среда, един от които е остър и хроничен
стрес. Всеки рисков фактор би могъл да въздейства, но самостоятелно той не
би могъл да предизвика автоимунен тереодит, без наличие на генетично
предразположение на индивида.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените от
16
тези двама ищци искове за заплащане на обезщетение за репарация на
търпените болки и страдания за основателни. Същите са претърпяли
значителни по степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за тежка загуба на най-близък човек – син, който
е бил все още много млад, но и социално икономическите условия на живот в
страната към 2020г. и средната брутна работна заплата към датата на ПТП,
съдът счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за всеки от ищците от по 200 000 лева е справедлив.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение
№107/04.03.2025г., постановено по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, поправено с решение №233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която жалбоподателят е осъден да
заплати на Г. И. И. и Т. М. Б. сума над 25 000 лева до присъдения размер от по
125 000 лева за всеки от двамата ищци /над вече заплатените от
застрахователя по доброволен път по 75 000 лева/, ведно със законната лихва
до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди във връзка със смъртта на сина им Т. Т. Б.,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г.
Обжалваното решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
следва да бъде потвърдено и в частта с която е отхвърлен предявения от Т.
М. Б. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него във връзка със
смъртта на сина му Т. Т. Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило на
11.11.2020г. за разликата над 125 000 лева до пълния предявен размер от 225
000 лева и в частта с която е отхвърлен предявения от Г. И. И. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея във връзка със смъртта на сина и Т.
Т.ов Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г. за разликата
17
над 125 000 лева до пълния предявен размер от 225 000 лева.
По отношение на жалбите на С. И. И. – баба на починалия в резултат на
ПТП Т. Б. и на М. П. Г. – едноутробен брат на Т. Б.:
Видно от представените удостоверения за родствени връзки изх.
№2032/08.11.2023г. и изх. №2034/08.11.2023г. на Община С. починалият в
резултат на ПТП Т. Т.ов Б. е внук на С. И. И. и едноутробен брат на М. П. Г..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по
съребрена линия и тези по права линия от втора степен от кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени
вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. В
ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия
ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично
посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това
става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда.
Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди
близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в
лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в
дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и
подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и
18
по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1.
физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта
на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на
понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което
живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните
от жертвата лица. Директивата съща така обаче позволява държавите-членки
да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от
правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от принципите на
Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна
доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга
лица, имащи право на обезщетение, през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР
№ 1. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък, освен лице от
кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение може и да е
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е
посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно
като се имат предвид и мотивите на самото тълкувателно решение, за да бъде
обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице
следва да е налице силна изградена връзка между починалия и увредения, т.е.
да е налице връзка, създала степен на близост, която по принцип е присъща на
роднините от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата и
19
от бабата на починалото лице. Обичайно е между братята, както и между баба
и внук да се изградят и да съществуват отношения на обич, привързаност и
топлота. Нормално е така създадената връзка да продължи да съществува и
след като те пораснат. Тези обичайни отношения обаче според приетото в
споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира
извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен и тези по
съребрена линия имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
Необходимо е да се установи, че тази привързаност е по-силна от обичайната и
може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на
обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия им
брат/внук по делото са допуснати и събрани гласни доказателства, писмени
такива и съдебно – психологична експертиза.
По отношение на С. И.:
От показанията на разпитаната свидетелка М.К.М. се установява, че С.
И. е помагала на дъщеря си за отглеждането на Т.. Той е бил още бебе, когато
са се върнали от Ф. и първоначално са заживели в едно домакинство със С. в
нейната къща. Тя е помагала за грижите и възпитанието му.
От показанията на свидетеля П.И. се установява, че общото съжителство
между С. и нейната дъщеря и малкия Т. е продължило до навършване на 7 – 8
години на детето. Когато Г. ходела на работа, С. гледала детето. Тъй като се
преместили в друго жилище наблизо, само на две пресечки, Т. продължавал да
посещава баба си често. След катастрофата тя много се разстроила, плачела,
наложило се да взима успокоителни лекарства. Болката и мъката и била много
голяма. Не можела да спи спокойно, свидетелят е заварвал да плаче като гледа
снимките на Т., които е наредила в дома си.
От заключението на вещото лице Д.В. по допусната съдебно –
психологична експертиза се установява, че процесно събитие – смъртта на
внука на С. И. – е причинило психологичен дискомфорт, който повлиява
стабилността на емоционалното и състояние. Към момента на експертизата
психотравменото събитие е напълно осъзнато, С. И. е преминала успешно
през етапите на психологичната криза. Налице са емоционални тригери –
повтарящи се спомени, непримиримост, гняв и др. Негативните преживявания
са по-интензивни при помен, празници, мястото на инцидента, дело и др.
20
По отношение на М. Г.:
От показанията на свидетелката Е.Д.И. се установява, че е била
учителка на М. в детската градина, като е започнала работа там през ноември
2020г. От своя колежка разбрала, че той е брат на починалото в катастрофата
момче. Започнала е да наблюдава промени в поведението на детето – бил
притеснителен, изнервен, често избухлив, на моменти се сбивал с другите
деца, бълнувал на сън. Споменавал, че брат му е починал и е на небето и че
иска и той да умре. Това накарало свидетелката да разговаря с майката и да
предложи да потърсят помощ от специалист. Тогава разбрала, че майката и
детето вече посещават психолог.
От показанията на свидетелката Ф.Б.К. се установява, че е работила
като *** с детето М. Г. в Център за обществена подкрепа – гр. К.. Майката е
потърсила помощ, като обяснила, че детето отключило нетипично поведение.
Освен с детето, е работено за психологическото стабилизиране и на майката,
тъй като тя е инструмента за справяне с емоциите на детето. В началото бил
сгушен в майка си, не проявявал интерес към играчките, не говорел, но след
няколко срещи успели да изградят доверителна връзка и М. приел да остава
насаме с психолога. После предприел провокативно поведени, отказвал да
изпълни поставените му задачи, изисквало се да мине време, за да започне да
спазва правила и граници. На по – късен етап споделил за батко си, че иска да
е с него. Оказало се, че няма суицидни мисли, а просто тъгува за брат си и тази
тъга е отключила нетипичното му поведение и агресия. Трябвало е да се
работи, за да му се обясни, че брат му не го е напуснал умишлено, не го е
изоставил. Работата по случая продължила около две години.
Тези показания се подкрепят и от представените писмени доказателства
– доклад за преглед и план за услуги в ЦОП от 16.06.2021г., доклад за преглед
и план за услуги в ЦОП от 28.10.2021г., доклад за преглед и план за услуги в
ЦОП от 19.08.2022г., доклад за преглед и план за услуги в ЦОП от 01.12.2022г.
и доклад за преглед и план за услуги в ЦОП от 02.05.2023г.
От заключението на вещото лице Д.В. по допусната съдебно –
психологична експертиза се установява, че процесно събитие – смъртта на
брат му – е свързано с емоционална загуба, която дава отпечатък върху
емоционалното и личностно съзряване на М.. За него това е внезапна промяна
в семейството, тъй като загиналият е бил значим обект на привързаност, имал
21
е изцяло неговата опора, подкрепа, модел на подражание. Възрастта на М. не
му позволява да осмисли в дълбочина неизбежността на смъртта. Това е и
причината психотравменото събитие при него да не е напълно преработено.
Острата фаза на травмената реакция е отшумяла с помощта на най-близкото
му обкръжение, специализираната професионална помощ и преминаването му
в следващ етап на развитие. Към настоящия момент емоционалното му
състояние е стабилизирано. Епизодичните реакции на напрежение и
тревожност не изискват лечение, не са налице болестни симптоми.
От свидетелските показания може да се направи извод, за това, че са
били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищцата С. И. и
починалия и внук, но не може да се твърди, че тя е изключителна, по-силна от
обичайната между баба и внук. Близки и топли отношения са съществували и
между М. Г. и неговия брат, основани на обич и взаимна привързаност. Те
обаче установяват единствено обичайни взаимоотношения и връзки.
Обстоятелството, че са живели в един град и в едно домакинство не
предполага създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини,
още повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в България.
Нормалните отношения на уважение и грижа не могат да служат като
основание за изводи, че е налице близост над обичайната. Обстоятелството, че
С. е помагала на дъщеря си за отглеждането на Т. и това, че самият той е
проявявал внимание към братчето си, което е било на 5 годишна възраст към
датата на ПТП/, също не води до извод за близост, надхвърляща обичайната.
Реакцията на ищците след смъртта на техния брат/ внук също е нормална и
естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание
да се направи заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Те
действително са претърпели много болки и страдания, свързани със загубата
на своя брат/внук. Те обаче не подлежат на обезщетяване, тъй като не се
установи тази привързаност да е по-силна от обичайната. Тя не може да се
приравни по сила с тази между прекия кръг лица, които могат да претендират
обезщетение.
Гореизложеното прави исковите претенции на С. И. и М. Г.
неоснователни. Това изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на
дължимото обезщетение.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение, с което са
22
отхвърлени предявените от всеки един от жалбоподателите С. И. и М. Г.
против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД - гр. София, както следва: с което е отхвърлен иска на С. И. И. ЕГН
********** от гр. *** против „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София за заплащане на сумата 25 500
лева, частично от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания във връзка със смъртта на нейния внук
Т. Т.ов Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 16.11.2020г. до окончателното и изплащане и с
което е отхвърлен иска на М. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез
своята майка и законен представител Г. И. И. ЕГН ********** против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София иск за заплащане на сумата 50 000 лева, частично от 300 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него във връзка със
смъртта на неговия брат Т. Т.ов Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило
на 11.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020г. до
окончателното и изплащане.
Поради неоснователността на жалбите на С. И. и М. Г., неоснователно се
явява и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на по
чл. 38 ал. 2 от ЗА за адв. А. Н. за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство пред въззивния съд на С. И. И. и М. П. Г., действащ чрез
своята майка и законен представител Г. И..
По отношение на разноските пред въззивната инстанция с оглед
уважената и отхвърлена част от жалбите на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София и на Г. И. И. и Т. М. Б.:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемите страни Г. И. И. и Т. М.
Б. се дължат разноски за защита по жалбата на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, намерена за
неоснователна, които жалбоподателят – ЮЛ следва да бъде осъден да заплати.
От страна на застрахователното дружество е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение съобразно предвиденото в Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа би бил 10 380 лева с ДДС за защитата
на всеки един от двамата въззиваеми. Заплатените суми от въззиваемите Г. И.
23
и Т. Б. са, както следва: Г. И. – 12815 лева и Т. Б. – 12 747 лева. Като се има
предвид, че в производството по пред въззивния съд са били ангажирани нови
писмени доказателства и в тази връзка са развити и допълнителни
съображения, извън вече заявените в първоинстанционното производство,
обстоятелството, че съдът не е обвързан с посочените в Наредбата минимални
размери, така и факта, че заплатените възнаграждения не надхвърлят с повече
от 2000 лева минимума съобразно тази Наредба, съдът намира, че възражение
за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно.
На „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД - гр. София също са дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение
за защита по жалбите на Г. И. И. и Т. М. Б. и по жалбите на С. И. И. и М. П. Г.,
действащ чрез своята майка и законен представител Г. И., които са намерени
за неоснователни.
Следва Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД - гр. София да бъде осъдено да заплати на Т. М. Б. ЕГН
********** от *** сумата 12 747 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени пред въззивния съд за защита по жалбата на
ответника.
Следва Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД - гр. София да бъде осъдено да заплати на Г. И. И. ЕГН
********** от гр. *** сумата 12 815 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени пред въззивния съд за защита по жалбата на
ответника.
Следва М. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. И. И. ЕГН ********** да бъде осъден да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД - гр. София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за
защитата пред въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното
дружество по жалбата на М. П. Г..
Следва С. И. И. ЕГН ********** от гр. *** да бъде осъдена да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД -
гр. София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на С. И..
24
Следва Г. И. И. ЕГН ********** от гр. *** да бъде осъдена да заплати
на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД -
гр. София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на Г. И. И..
Следва Т. М. Б. ЕГН ********** от *** да бъде осъден да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на Т. М. Б..
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта с която жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1 е
осъден да заплати на Г. И. И. и Т. М. Б. сума над 25 000 лева до присъдения
размер от по 125 000 лева за всеки от двамата ищци /над вече заплатените от
застрахователя по доброволен път по 75 000 лева/, ведно със законната лихва
до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди във връзка със смъртта на сина им Т. Т. Б.,
причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта с която е отхвърлен предявения от Т. М. Б. против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от него във връзка със смъртта на сина му Т. Т.ов Б., причинена
вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г. за разликата над 125 000 лева до
25
пълния предявен размер от 225 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта с която е отхвърлен предявения от Г. И. И. против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ №1 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея във връзка със смъртта на сина и Т. Т. Б., причинена
вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2020г. за разликата над 125 000 лева до
пълния предявен размер от 225 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта с която е отхвърлен предявения от С. И. И. против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София иск за
заплащане на сумата 25 500 лева, частично от 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания във връзка
със смъртта на нейния внук Т. Т. Б., причинена вследствие на ПТП, настъпило
на 11.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020г. до
окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/04.03.2025г., постановено по т.д.
№674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение
№233/27.05.2025г. по т.д. №674/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта с която е отхвърлен предявения от М. П. Г., ЕГН ********** от гр.
***, действащ чрез своята майка и законен представител Г. И. И. ЕГН
********** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД - гр. София иск за заплащане на сумата 50 000 лева, частично от
300 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него във
връзка със смъртта на неговия брат Т. Т. Б., причинена вследствие на ПТП,
настъпило на 11.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020г.
до окончателното и изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК ********* да заплати
26
на Т. М. Б. ЕГН ********** от *** сумата 12 747 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени пред въззивния съд за защита по жалбата
на ответника.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ЕИК ********* да заплати
на Г. И. И. ЕГН ********** от гр. *** сумата 12 815 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени пред въззивния съд за защита по жалбата
на ответника.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. И. И. ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на М. П. Г..
ОСЪЖДА С. И. И. ЕГН ********** от гр. *** да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на С. И..
ОСЪЖДА Г. И. И. ЕГН ********** от гр. *** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на Г. И. И..
ОСЪЖДА Т. М. Б. ЕГН ********** от *** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр.
София сумата 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за защитата пред
въззивния съд, осъществена от страна на застрахователното дружество по
жалбата на Т. М. Б..
Решението е постановено при участие на П. З. М. ЕГН ********** като
трето лице – помагач на страната на ответника в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
27
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28