Решение по дело №183/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 292
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Милен Михайлов
Дело: 20221100600183
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда от 01.10.2021 г., постановена от Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 11 състав по НОХД № 6208/2021, съдът е признал
подсъдимия Б. Г. К. за ВИНОВЕН в това, че около 16:00 ч. на 18.11.2020 г. в
гр. Нови Искър, улица ****, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице,
ненавършило 14 - годишна възраст - В. Р. П. /на девет години/: галил я
половия орган и по дупето, след което си свалил панталона и бельото и
започнал да си дърпа половия член, поради което и на основание чл. 149, ал. 1
вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за
срок от две години, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Б.
Г. К. да заплати на В. Р. П. сумата от 5 000 лева - обезщетение за претърпени
1
неимуществено вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва
от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 600 лева -
възнаграждение за повереник, като е отхвърлил иска до пълния размер, като
неоснователен.
Съдът е определил веществените доказателства - дискове (л. 24 ДП и л.
87 ДП) да останат по делото, с оглед изхода на делото, съдът е осъдил на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, Б. Г. К. да заплати по сметка на СДВР сумата от
392,69 лева - деловодни разноски, както и по сметка на СРС: 250 лева -
деловодни разноски и 200 лева - държавна такса за разглеждане на
гражданския иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.
И.Н.И., служебен защитник на подсъдимия К. с която се иска отмяна на
присъдата. Защитата оспорва, че подсъдимият е извършил действия, които да
целят полова възбуда или полово удовлетворение. Адв. И. прави разбор на
доказателствата, които според него подкрепят твърденията на подсъдимия.
Защитата оспорва и факта, че подсъдимият извадил половия си член, като
сочи, че доказателства в тази насока няма, изхождайки от показанията на
малолетното дете. Сочи се, че съдът не е разпитал жената с която подсъдимия
живее на семейни начала, относно това, дали е виждала детето да играе навън
след случката, което счита за съществено процесуално нарушение. В
заключение се иска отмяна на присъдата и алтернативно – намаляване на
наказанието.
Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба на подсъдимия К., чрез
неговия адв. И.И. в което се прави разбор на доказателствата и се поддържат
исканията, изложени в жалбата, като се иска и отхвърляне на гражданския иск
или намаляване на неговия размер.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба и от В.
Р. П., чрез нейните родители и законни представители – С. Д. П. и Р. Н. П.,
които сочат, че не са доволни от присъдата в частта за наказанието, като не са
съгласни с размера на определеното наказание и прилагането на чл. 66 от НК,
а така също и в частта с която е отхвърлен Гражданският иск над присъдените
от СРС 5 000 лева. В жалбата се излагат аргументи, че са налице отегчаващи
вината обстоятелства, които налагат определяне на по-тежко наказание, както
и ефективното му изтърпяване, а така също и аргументи за това, че
2
справедливият размер на обезщетението е в размер на 20 000 лева, колкото са
претендирани. В заключение се иска изменение на присъдата в частта за
наказанието и в частта за наказанието, като същото бъде изменено и
постановено да се търпи ефективно, а ГИ да бъде уважен в пълния размер.
Постъпило е и допълнение към жалбата в която се изразява несъгласие с
подадената от подсъдимия въззивна жалба и се поддържат изложените вече
аргументи.
Въззивният съд с определението си за насрочване на делото е приел, че
за правилното решаване на същото е необходимо повторно да бъде
изслушано вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза, както и да
бъде извършен на изследвания от вещото лице запис, материализиран на
оптичен носител, приложен към експертизата.
В съдебно заседание Повереникът на ЧО и ГИ В. Р. П. адв. Т. поддържа
жалбата и допълнението към нея, не прави искания по доказателствата и
искания за отводи.
Подсъдимият К. поддържа въззивната си жалба, няма искания по
доказателствата и искания за отводи.
Прокурорът от своя страна оспорва и двете въззивни жалби и не прави
доказателствени искания.
В хода по същество адв. Т. моли съдът да уважи подадената въззивна
жалба и в двете насоки – по отношение на режима на наказанието и неговия
срок, а така също и по отношение на гражданския иск. Счита, че въззивната
жалба на подсъдимия е неоснователна и не са допуснати процесуални
нарушения от СРС. Оспорва и оплаквания срещу размера на наказанието и
уважения размер на гражданския иск.
Адв. И., защитник на подсъдимия К. поддържа въззивната си жалба и
допълнението към нея. Прави искане за отмяна на първоинстанционната
присъда, като заявява, че поддържа основанията, посочени в жалбата и
допълнението към нея. Алтернативно прави искане за намаляване на
наложеното на подсъдимия наказание с оглед наличието на многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, като бъде приложен и чл. 66 от НК. По
отношение на гражданския иск, защитата счита, че същият следва да бъде
отхвърлен, ако подсъдимият бъде признат за невиновен. Алтернативно се
моли неговият размер да бъде намален, по изложените в жалбата мотиви.
3
Моли съдът да отхвърли жалбата на ЧО и ГИ за увеличаване размера на
наказанието, както и по отношение на гражданския иск, като счита същите за
неоснователни.
Прокурорът счита, че постановената от СРС присъда е правилна и
законосъобразна, а наказанието е съобразено с наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и правилно е
определено при условията на чл. 54 от НК. В заключение се иска
потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият К. лично в своя защита поддържа казаното от неговия
адвокат и няма какво да добави.
В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е имал никакви
сексуални намерения към това дете, защото го е обичал и отгледал. Отрича да
е пипал там, където не му е работа, а само го е гъделичкал. Сочи, че ако това е
престъпление, то тогава бил виновен. За останалото поддържа казаното от
неговия адвокат.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби и допълненията
към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. Г. К. е роден на **** г. в с. Кумарица, българин, с
българско гражданство, със средно образование, пенсионер, разведен,
неосъждан, с адрес: гр. Нови Искър, улица **** и ЕГН **********.
Към 18.11.2020 г. подсъдимият К. живеел на адрес: гр. Нови Искър, кв.
„Кумарица“, ул. ****. На същата улица, срещу неговата къща, на № 21
живеела ЧО и ГИ В. Р. П. на девет години, заедно със своите родители С. Д.
П. и Р. Н. П.. Подсъдимият и посочените свидетели поддържали добри
отношения, като К. често им гостувал, а жената, с която живеел на семейни
начала, помагала с отглеждането на детето.
На 18.11.2020 г., около обяд, подсъдимият К. помолил девет годишната
В.П. да залепи със силикон счупените му очила и тя се съгласила, но имала да
4
пише домашни, а и искала да се разходи, поради което се разбрали да направи
това по-късно.
Около 16:00 ч. подсъдимият К. отново посетил дома на ГИ и ЧО В. Р. П.
и отново помолил тя да му поправи счупените очила. Детето се съгласило, но
казало, че пистолетът за силикон е в механата и трябва да отидат там.
Механата се намирала в непосредствена близост до къщата и двамата отишли
там, влезли в помещението, като подсъдимият К. седнал на пейката, а
свидетелката В.П. седнала в скута му. Докато детето седяло и залепяло
очилата със силикон, подсъдимият К. бръкнал с едната си ръка в гащичките й
отпред и започнал да я гали по корема на голо под пъпа, като ръката му
тръгнала и надолу към половия орган. Детето усетило, че подсъдимия имал
големи нокти, защото го одрал и го заболяло. Тя се възпротивила и му казала
„Спри“ и станала при което подсъдимият отговорил: „Добре, добре, спирам“,
но ръката му останала в гащите й и малко след това пъхнал другата си ръка
под бельото й - отзад и започнал да я гали по дупето.
След като залепила очилата, св. В.П. станала от скута на подсъдимия му
казала, че трябва да отидат до съседното помещение на механата, за да
изреже стърчащите части от силикона по очилата. Тя се отправила натам, а
подсъдимият К. я последвал. Веднага след като влязъл стаята, той свалил
панталона и бельото си и демонстративно пред детето започнал да гали члена
си, който еректирал и да й се усмихва, но не казал нищо. Детето се уплашило,
изтичало през вратата на помещението.
На следващия ден - 19.11.2020 г., на връщане от училище, пострадалата
В.П. разказала за случилото се на майка си С.П.. Майка й веднага се обадила
на съпруга си - св. Р.П., който прегледал охранителните камери на които ясно
се виждали действията на подсъдимия К. за които им разказало детето.
В хода на досъдебното производство била изготвена СППЕ на
подсъдимия, в която било отразено, към датата на инкриминираното деяние е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
В хода на досъдебното производство била изготвена СППЕ на св.
Радослава П., в която била отразена психична годност за даване на
свидетелски показания, както и липса на склонност към хиперболизация
и/или фантастни интерпретации.
5
Била изготвена и Видеотехническа експертиза, която възпроизвела на
хартиен носител съдържанието на записите.

По доказателствата

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от Софийски районен съд от събраните и анализирани в тяхната съвкупност
доказателства и доказателствени средства а именно :

Гласни : обясненията на подсъдимия К.; показанията на пострадалата
свидетелка В. Р. П., прочетени от ДП и приобщени към доказателствения
материал със съгласието на страните, показанията на свидетелите Д.Й., С.П.,
Р.П. и С.Г.;

Писмени : Протоколи за доброволно предаване; Заключения на вещите
лица, изготвили СППЕ на подсъдимия и пострадалото лице; Заключението на
вещото лице, изготвило ВТЕ, ведно с приложен към него диск; справки за
съдимости висящи наказателни производства;
Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ на
събраните свидетелски показания, като е анализирал същите както поотделно,
така и в тяхната взаимовръзка, отговорил е на направените от защитата
възражения и е извел правилни фактически изводи, които настоящата съдебна
инстанция споделя.
В основата на тези фактическите си изводи СРС е поставил
свидетелските показания на пострадалата В. Р. П., която макар и малолетна е
със запазена свидетелска годност, а видно от приетата от СРС СППЕ, при
същата липса на склонност към хиперболизация и/или фантастни
интерпретации. Показанията на детето са последователни, ясни, конкретни,
логични, безпротиворечиви. От казаното от него по категоричен начин се
установява с подробности времето, мястото и механизма на извършване на
инкриминираното деяние, както и участието на подсъдимия К. в него.
Същите категорично се потвърждават както от заключението на ВТЕ,
така и от прегледания лично от съда в присъствието на всички страни
видеозапис на който се виждат действията на подсъдимия К. точно така, както
6
са описани от детето В.П.. В тази връзка настоящият състав категорично не
кредитира обясненията на подсъдимия, че само е гъделичкал пострадалото
дете, доколкото неговото твърдение беше опровергано от събраните по
делото доказателства и представлява само защитна версия на подсъдимия.
Доказани се явяват и действията на подсъдимия, извършени с цел
удовлетворяване на полово желание в съседната стая. От една страна такива
действия се съобщават от детето В.П., а също така се наблюдават ясно и на
прегледания от съда видеозапис. Действително, в първоначалното
заключение на вещото лице не се сочат категорично такива действия, но пред
съда видеозаписът беше възпроизведен на голям екран, а изображението,
съответно увеличено, при което беше ясно констатирано, че подсъдимия
извършва действия на самзозадоволяване с половия си орган, който държи в
ръка. В тази връзка съдът още веднъж намери основание да кредитира
показанията на пострадалата В.П. и да приеме за опровергана защитна версия
обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира и показанията на останалите, разпитани по делото
свидетели, като следва да се отчете, че същите имат производен характер по
отношение на инкриминираното деяние, но доколкото същите подкрепят
казаното от свидетеля – очевидец В.П. и изложеното заключение на вещото
лице по ВТЕ, то съдът намира, че същите са относими към предмета на
доказване и допринасят за изясняване на обективната истина по делото.
Настоящият състав кредитира писмените доказателства по делото, както
и заключенията на вещите лица, изготвили СППЕ на подсъдимия и
пострадалото лице, като счита същите за компетентно изготвени. От тях се
установява, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, а пострадалото лице е със
запазена свидетелска годност, без склонност към фантазиране.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице, изготвило ВТЕ
относно действията на подсъдимия, извършени в първото помещение. Следва
да се отбележи, че вещото лице коректно е възпроизвело съдържанието на
оптичния носител, приложен към експертизата, съобразно възприетото от
него с наличната техника. Действително, по отношение действията на
подсъдимия в съседното помещение по самозадоволяването му с ръка, вещото
лице не съобщава за такива действия, но същите бяха ясно възприети от съда
7
при възпроизвеждането на записа на голям екран, поради което и настоящият
състав не кредитира заключението на вещото лице в тази му част, а приема
още веднъж за доказано, че подсъдимият е извършил действия с цел да
удовлетвори полово желание.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на
деянието, авторството на същото, механизма на извършването му,
субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на СРС
са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката
на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на
чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е
изградил фактическите си констатации.

От правна страна :

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел
правните си изводи, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК.

От обективна страна се установи, че около 16:00 ч. на 18.11.2020 г. в гр.
Нови Искър, улица ****, подсъдимият К. е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на
лице, ненавършило 14 - годишна възраст - В. Р. П. /на девет години/: галил я
половия орган и по дупето, след което си свалил панталона и бельото и
започнал да си дърпа половия член.
Следва да се отбележи, че блудството по основния състав на чл. 149 НК е
просто престъпление, т.е. такова, при което изпълнителното деяние се
осъществява с едно деяние, което може да включва поредицата от действия,
8
които обаче следва да са обединени и подчинени на конкретно решение за
реализиране на конкретна цел – да се възбуди и удовлетвори полово желание,
какъвто е и настоящият случай. Установено е че подсъдимият е извършил
няколко конкретни действия галил я половия орган и по дупето, което е от
естеството да възбуди полово желание, след което си свалил панталона и
бельото и започнал да си дърпа половия член, което действие е от естеството
да удовлетвори полово желание. Престъплението е формално, същото е
довършено с извършване на самите действия за възбуждане или
удовлетворяване на полово желание, без съвкупление, като не е необходимо
тази цел да бъде постигната.
Посочените действия на подсъдимия са извършени по отношение на
малолетно лице - ненавършило 14 годишна възраст. Наличието на евентуално
съгласие на пострадалата в случая е правно ирелевантно. Липсват данни за
използване на сила, заплаха или безпомощно състояние, поради което
осъщественото от К. престъпление правилно е подведе именно под
хипотезата на чл. 149, ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, а именно,
че извършените действия са от естество да възбудят и удовлетворят полово
желание без съвкупление и че пострадалата е малолетно лице, в случая на 9
години. Предвиждал е общественоопасните му последици, че накърнява
половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и
правилното психическо и физическо развитие на пострадалата, която е
малолетна и въпреки това е искал и целял тяхното настъпване. Налице е и
специалната цел на дееца, предвидена в състава на престъплението по чл. 149,
ал. 1 от НК, а именно желанието на подсъдимия да възбуди полово желание у
самия него, без съвкупление с пострадалото лице, както и да удовлетвори
същото.

По вида и размера на наказанието :

Настоящият състав извърши самостоятелна проверка на присъдата в
частта за наказанието, като не намери основание за изменение на присъдата в
тази й част.
9
За престъпление по чл. 149, ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода” от една до шест години.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Настоящата инстанция намира, че по настоящото дало не са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като
не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито
изключителни такива.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и липсата на други
неприключили наказателни производства са оценени правилно от СРС, като
настоящият състав намира, че като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се приеме и инцидентния характер на деянието. Правилно обаче
СРС е преценил, че по делото са налице и отегчаващите отговорността
обстоятелства – отношенията на подсъдимия със семейството на пострадалата
и отношенията на доверие с които се е ползвал пред детето и ниската възраст
на пострадалото дете – 9 години.
Ето защо, според настоящия състав правилно СРС е наложил на
подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, като е определил
същото в размер на ДВЕ ГОДИНИ, което е малко над минимума. Според
настоящия състав, посоченото наказание в този размер и вид ще е от
естеството да постигне целите на наказанието и да гарантира
превъзпитанието на осъдения, както и това, че същият няма да извършва
други такива престъпления. В тази връзка, неоснователни са исканията на
защитата за определяне на едно по-леко наказание, което предвид
конкретното своеобразие от обстоятелства по делото би се явило неоправдано
снизхождение спрямо подсъдяимия.
Настоящият състав прецени, че са налице всички основания на чл. 66 от
НК, което е предпоставка да бъде приложен институтът на „Условното
осъждане“. Наложното наказание е под 3 години и подсъдимият е неосъждан,
като настоящият състав намери, че за постигане целите на наказанието и
10
преди всичко за поправянето на осъденият не е наложително наказанието да
бъде изтърпяно ефективно.
Неоснователно е в тази връзка искането на повереника на ЧО за
завишаване на наказанието и неговото ефективно изтърпяване, доколкото
деянието, извършено от подсъдимия има инцидентен характер и неговото
изолиране от обществото не е наложително за постигане на целите на така
наложеното наказание.

По гражданския иск

Настоящият състав не намери основание за изменение на присъдата и в
тази й част. Правилно съдът е установил основните елементи на деликта,
който следва да бъде съответно обезщетен. Следва да се отбележи, че
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
като и в тази й част присъдата на СРС е правилна. Първата инстанция е
изложила подробни съображения във връзка с уважения размер на
гражданския иск, които съображения се споделят напълно и от настоящия
състав, поради което и не е необходимо да се преповтарят. Неоснователни са
искания на подсъдимия за намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, както и искането на повереника за
увеличаване на същия, доколкото с оглед всички преценени от СРС
обстоятелства, определеният размер на обезщетението се явява справедлив.

По разноските

С оглед изхода на делото правилно СРС е възложил направените по
делото разноски в тежест на подсъдимия.
Предвид изложеното присъдата като правилна и законосъобразна следва
да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 01.10.2021 г., постановена от Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11 състав по НОХД № 6208/2021
11
Решението не подлежи на обжалване и протест.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12