РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300502270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3544/07.06.2021г. от П. Д. П., ЕГН ********** чрез
пълномощника адв. С.П. против решение № 260579 от 25.02.2021г., постановено по гр. д. №
18999 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което се отхвърлят
предявените от П. Д. П., ЕГН **** искове срещу В. Г. М., ЕГН **********, Г. СТ. М., ЕГН
********** и ИР. СТ. М., ЕГН ********** за осъждане на В. Г. М. да му заплати сумата от
333, 33 лева, а ИР. СТ. М. и Г. СТ. М. да му заплатят суми от по 333 лева, представляващи
част от предоставената на наследодателя им С. Г. М. в заем по договор от 21.04.2012г. сума
от 19 000 лева, за което е съставен и запис на заповед.Така постановеното решение е
поправено с решение № 262198 от 09.08.2021г., постановено по същото дело, като се
отхвърля искането на П. Д. П., ЕГН ********** чрез адв. С.П. за допълване на
постановеното по делото решение № 260579/25.02.2021г. по гр. д. № 18999/2018г. на ПРС и
се допуска поправка на явна фактическа грешка в решение № 260579/25.02.2021г. по гр. д.
№ 18999/2018г. на ПРС, при която в мотивите на решението, на страница първа от същото, в
абзац трети, на ред седми, текста „…първата от тях да му заплати сумата от 333, 33 лева, а
другите двама суми от по 333 лева…“, да се чете: „всеки от тях да му заплати сума от по
6333, 33 лв…“ и в диспозитива на страница трета, в абзац първи, на ред трети текста „…В.
Г. М. да му заплати сумата от 333, 33 лева (триста тридесет и три лева и 33 ст.), а ИР. СТ. М.
и Г. СТ. М. да му заплатят суми от по 333 лева (триста тридесет и три лева)…“ да се чете:
„всеки от тях да му заплати сума от по 6333, 33 лв. (шест хиляди триста тридесет и три лева
и 33 ст.)…“
С въззивната жалба се твърди, че решението е немотивирано, неправилно и
незаконосъобразно.Жалбоподателят чрез пълномощника си моли решението на районния
съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени
1
предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – ищец в първоинстанционното
производство, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е постановено по допустими субективно съединени искове,
разгледани от родово и местно компетентен съд, който се е произнесъл в законен състав и в
рамките на исковете, с който е бил сезиран.С оглед на това обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Относно правилността на решението не са наведени конкретни оплаквания.При
служебната му проверка не бяха констатирани нарушения на императивни материално-
правни норми, които въззивният съд е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Предявените субективно съединени искове, по които се е произнесъл първостепенния
съд, са с правно основание чл. 240, ал.1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата
от по 6 333, 33 лв. от ответниците, представляваща за всеки от тях припадащата му се част
от задължението на техния наследодател С. М. в общ размер от 19 000 лева, предоставени на
наследодателя на 21.04.2012г. по устен договор за заем.В тежест на ищеца по тези искове е,
да докаже наличието на договорни отношения с наследодателя на ответниците и
изпълнението на задължението си за предаване на заемателя на процесната сума, тъй като
заемът е реален договор.С исковата молба в случая ищецът е приложил като писмено
доказателство запис на заповед, издаден от наследодателя С. Г. М. на 21.04.2012г. за сумата
от 19 000 лева, с поемател ищецът П. Д. П., с падеж: 21.XI.2014г., място на издаване и място
на плащане: с. Г**, ул. „***, Община Съединение.Във връзка с оспорването истинността на
подписа на записа на заповед в първоинстанционното производство е изслушана съдебно-
почеркова експертиза, съгласно заключението на която подписа, положен за „издател“ в
изследвания запис на заповед, най-вероятно е изпълнен от наследодателя С. Г.
М..Постъпили са и данни с писмо вх. № 5496/01.09.2020г. от Районна прокуратура Пловдив,
че с постановление от 15.11.2019г. по прокурорска преписка № 5496/2019г., на основание
чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, за това че на неустановена дата до 14.06.2018г. в гр. Пловдив, сам или
чрез другиго е съставил неистински частен документ – запис на заповед, с посочен издател
С. Г. М., ЕГН **********, в полза на П. Д. П., ЕГН **********, за сумата от 19 000 лева и
го употребил, за да докаже, че съществува някое право или задължение, или някое правно
отношение, като престъплението има за предмет ценна книга.С Постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 24.03.2020г. е спряно образуваното наказателно производство,
поради неустановяване на извършителя на престъплението.
При тези данни с оспорваното пред настоящата инстанция първоинстанционно
решение е прието, че с единственото представено от ищеца писмено доказателство – запис
на заповед, не е доказано нито наличието на сключена абстрактна сделка между страните,
нито предаване на процесната сума със задължение за връщане на определен падеж, поради
липса на категоричен извод за авторството на положения подпис от издателя в лицето на
наследодателя М..Поради това исковете са счетени за недоказани, респ. неоснователни.
В тази насока е и трайно установената съдебна практика, съгласно която изискванията
на чл. 535 от ТЗ към формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността
2
той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални
правоотношения между издателя и поемателя.Дори да е редовен от външна страна записът
на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, удостоверяваща
предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиниция от чл. 535, т. 2 от
ТЗ той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане, но не и негово
удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя.Доказването на
правоотношение по договор за заем или на предаване на парични средства посредством
записа на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите
по чл. 535 от ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до
каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им
размяна на пари.От гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези
вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да
придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно
каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, което е обезпечено със
записа на заповед.В настоящия случай дори да се приеме за безспорно установено, че
процесният запис на заповед е издаден от наследодателя на ответниците, същият не
съдържа допълнителни вписвания, относими към елементите на договора за заем.От друга
страна при предявен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД съдът не би могъл да
уважи претенцията въз основа на обезпечителното правоотношение по издадения запис на
заповед.Искова претенция, основана на това обезпечително правоотношение би била
самостоятелен иск, различен от този за връщане на даденото по договора за заем и не може
да се разглежда в производството по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.В последното, при
липсата на данни на какво основание е предадена сумата, не може да се презюмира, че
задължението е възникнало от заемен договор, тъй като същото може да произтича от друг
източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства, като при липса на писмен документ за
предоставяне на сумата по заема, забраната за разпит на свидетели е налице, ако се цели
установяването на заемно правоотношение, което е над определената в закона
стойност.Поради реалния характер на договора за заем предоставената сума представлява
съществен елемент от него и установяването на предаването й със задължение за връщане от
заемателя, е доказване на договора.Същевременно при наличие на документ за предаване на
сумата, какъвто по настоящето дело не е представен, за останалите елементи на договора не
е налице забрана за установяването им със свидетелски показания.
Освен гореизложеното при разглеждане на делото настоящият състав на съда взе
предвид, че с въззивната жалба в случая не са въведени никакви конкретни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорваното първоинстанционно решение.Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2013г. на ВКС, въззивният съд служебно
проверява само валидността на решението, допустимостта в обжалваната част, а
правилността само с оглед конкретните оплаквания.Поради това въззивният съд не следва да
извършва проверка на правилността на решението, като изключение от това правило е само
проверката за нарушение на императивна материално-правна норма или в случаите, в които
съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
По настоящето дело не е налице нито едно от двете изключения, при които съдът да
извършва служебна проверка на правилността на решението.Правоотношението между
страните се основава на договорна основа при свобода на договарянето, като съдът не е
задължен да следи служебно за интересите им.
Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
3
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260579 от 25.02.2021г., постановено по гр. д. № 18999 по
описа на Пловдивския районен съд, XIX гр. с. за 2018г. , поправено с решение № 262198 от
09.08.2021г., постановено по същото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4