Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 26.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №16102 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че Х.Т.Х., ЕГН **********,*** дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1527 сумата от 495, 97 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и деветдесет и седем ст./, представляваща непогасена главница по договор за кредит № 377023/03.05.2016г., сключен между Х.Х. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 23,66 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и шест ст./ за времето от 29.04.20147г. до 17.05.2018г., сумата от 66,40 лв. /шестдесет и шест лева и четиридесет ст./, представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2016г. до 28.04.2017г., такси 50,00 лв. /петдесет лева/, такса за гаранция по кредитна карта в размер на 237,63 лв. /двеста тридесет и седем лева и шестдесет и три ст./ по договор за гаранция, сключен между Х.Х. и ФЕРАТУМ БАНК ЕООД на 03.05.2016г., които вземания са погасени от ФЕРАТУМ БАНК ЕООД по силата на договор за гаранция от 03.05.2016г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5319/09.07.2018 г. по ч.гр.д.№10616/2018 г. на ВРС.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 03 май 2016 г.
между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и Х.Т.Х. като Кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 377023 чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на електронен документ при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
По силата на сключения Договор за кредит № 377023 от 03 май 2016 г.
на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 600 лева,
който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева,
за срок от 360 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК,
Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна,
последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД,
което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ.
В тази връзка на 03 май 2016 г.
между Х.Т.Х. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД
/Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № 377023, по силата на който Гарантът се задължил солидарно в полза на Кредитора за изпълнението на задълженията на ответника по процесния договор. Съгласно чл. 5 от Общи условия,
които се прилагат към Договор за гаранция № 377023, сключен между Х.Т.Х. и „Фератум Банк" ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер,
определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 462 лв.
Х.Т.Х. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД.
Вследствие на това Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8)
от Общите условия,
в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата,
на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 50 лв.
и представлява административна такса за събиране на вземането.
На 1.12.2017г.
бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди,
че по договора за кредит,
ответникът извършвал плащания в размер на 400 лв.,
поради което към настоящия момент дългът възлиза в общ размер на 873.27 лв.,
от които главница: 495.97 лв.,
договорна лихва:
66.4 лв.
за периода от датата на първа вноска 02 юни 2016 г. до 28 април 2017 г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 50 лв., такса за гаранция: 237.63 лв.,
мораторна лихва върху непогасената главница 23.27 лв.,
за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 29 април 2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответникът чрез особен представител оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че
между
„Фератум
България"
ЕООД
и
Х.Т.Х.,
с
ЕГН
********** са
възникнали
валидни
облигационни
правоотношения
по
твърдения
Договор
за
кредит
№377023
от
03.05.2016г.
Твърди,
че
не
е
налице
валидно
сключен
договор
за
заем.
Сочи,
че
съгласно
чл.10
от
ЗПК
договорът
трябва
да
е
сключен
в
писмена
форма
на
хартиен
или
друг
носител,
че
представените
документи
не
носят
подписа
на
ответника.
Оспорва,
че
сумата
реално
е
предадена.
Оспорва,
че
са
извършени
услугите
за
събиране
на
вземането
и
сумата
от
50,00 лв административна
такса
за
събиране
на
вземането.
Оспорва,
да
са
възникнали
облигациони
правоотношения
Договор
за
гаранция
с
твърдяното
съдържание
между
ответника
и
гаранта-
„Фератум
Банк“ ЕООД. Оспорва
Договор
за
гаранция,
като
изрично
заявява,
че
ответникът
не
дължи
такса
по
Договора
за
гаранция.
Оспорва
гарантът
„Фератум
Банк" ЕООД
да
е
изплатил
задълженията
на
ответника
към
„Фератум
България"
ЕООД.
Оспорва
предмета
на
цесията
и
че
това
са
действителни
вземания.
Оспорва,
да
е
възникнало
правото
на
суброгация.
Сочи,
че
от
Договор
за
придобиване
от
01.12.2017г.,
сключен
между
„Фератум
Банк" ЕООД
и
ищцовото
дружество
се
установява,
че
са
цедирани вземания,
индивидуализирани
в
съответното
Приложение.
В
чл.
3.2 от
Договора
било
предвидено,
че
цесионерът
(ищцовото
дружество)
уведомява
длъжниците
за
извършената
цесия
от
името
на
цедента „Фератум
Банк" ЕООД.
Следователно
„Фератум
Банк" ЕООД
в
качеството
на
цедент
е
прехвърлил
на
ищцовото
дружество
в
качеството
на
цесионер
вземания,
възникнали
от
суброгацията
на
цедента „Фератум
Банк" ЕООД
в
правата
на
кредитора
„Фератум
България"
ЕООД
по
договори
за
кредит,
както
и
вземане
за
възнаграждение
по
договорите
за
поръчителство
по
тези
потребителски
кредити,
ведно
с
всички
произтичащи
права
и
задължения,
и
с
всички
привилегии,
обезпечения
и
другите
му
принадлежности,
ако
има
такива
включително
и
с
изтекли
лихви.
В
Договора
е
предвидено,
че
цесионерът
приема
прехвърлянето
на
вземанията
срещу
заплащане
на
определената
покупна
цена.
В
чл.
3.2 от
Договора
е
предвидено
цесионерът
да
уведомява
длъжниците
от
името
на
цедента за
извършената
цесия.
От
Приложение
към
договора
на
ищцовото
дружество
е
прехвърлено
вземане
срещу
ответника
за
сумите
от
495.97лв.-
главница,
86,40лв.-
договорна
лихва,
237.63лв.-
гаранция,
50лв.-
такси
за
забава.
Оспорва
договорът
за
цесия
да
е
породил
транслативен
ефект,
поради
невъзникване
на
регресно право
за
„Фератум
Банк" ЕООД
- същото не
е
носител
на
вземанията
за
главница,
договорна
лихва
и
административна
такса
за
събиране
на
вземането
срещу
ответника
по
Договора
за
кредит.
Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № №26826/09.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. №10616/2018 г. на ВРС, е разпоредено ответникът Х.Т.Х. да заплати на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ООД процесните суми.
С исковата молба по делото е представена Заявка от Х.Т.Х., ЕГН ********** за отпускане на кредит в размер на 600,00 лв. за срок от 360 дни при лихва в размер на 138,00 лв. Същата представлява табличен документ без подпис или код за електронно генериране. Не е посочено също така до кого е отправено това искане, нито е посочен електронен адрес, на който същата е генерирана. Представени са и Общи условия на „Фератум България“ ЕООД, неподписани от ответника, без код за електронно генериране. Документите не са представени на електронен носител, от който да е видно датата, място и часа на съставянето им, нито кой е техният съставител.
Представен е и рамков договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити 01.12.2017 г. (л.13), сключен между „Фератум Банк” като продавач и „А.з.к.н.п.з.“ ООД като купувач, съгласно който продавачът прехвърля на Купувача всички дългове в портфейла и всички свързани с тях права. Представен е и документ в табличен вид, съдържащ имената и ЕГН-то на ответника, дата на договора, сума на кредита, остатък от главница, лихва, такси забава и договорна гаранция. Документът носи един единствен подпис, без да е посочен кой е неговият автор, без заглавие е, и изобщо по никакъв начин не става ясно, че същият е относим към сключения договор за цесия.
С исковата молба е представено пълномощно (л. 23) от „Фератум Банк” АД, с което се упълномощава „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. Към исковата молба е приложено и уведомително писмо за извършено прехвърляне на цесията (стр.6) от „А.з.к.н.п.з.“ ООД до Роман Александров Енгелендер, като е направено особено искане уведомлението да бъде връчено на длъжника заедно с исковата молба.
Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 03.05.2019 г. сключен между „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД,
ЕИК ********** и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК ********* за прехвърляне на вземания по договори за потребителски кредит и/или по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които
продавачът е придобил от други банки
и финансови институции, описани подробно в Приложение 1 към
договора. Представен е и препис-извлечение от Приложение 1, в което фигурира процесното вземане.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД. Предявени са след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителните искове е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Фератум България“ ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 600 лв. срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Фератум България“ ЕООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2017 г. От така представеното приложение обаче не може да се установи, че вземането на „Фератум България“ ЕООД срещу ответника е било предмет на този договор.
Нещо
повече, от оскъдните доказателства по делото не може да се установи изобщо, че между
ответника и „Фератум България“ ЕООД е сключен валиден договор с твърдените параметри. Представената заявка без
адресат от ответника не притежава характеристиките да бъде годно
основание за възникване на облигационна връзка по договор за заем между
ответника и „Фератум България“ ЕООД, нито би могла да замести липсата на договор и погасителен план.
Не се представиха и доказателства за това, че заемната сума
е предадена на ответника, което
съгласно чл. 240 от ЗЗД е задължително условие за възникване на договора за заем.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че са
валидно сключени: Договор за
заем, Договор за поръчителство, Договор за
Гарант, Договор за цесия; в това число, че
на ответника е предадена сумата по
договора за
кредит; че
се дължат процесните суми; че сумата от 462,00 лв.,
представляваща такса гаранция е
преведена на
дружеството гарант, че дружеството гарант е
заплатило оставащата като дължима част от
кредита от
името на
ответника като е имало правен интерес да стори това, че
ответникът се
е задължил да заплати такса – гарант и
нейния размер.
Освен това съдът на
основание чл.146,
ал. 2 от
ГПК е
указвал на ищеца, че не
сочи доказателства за
това, че
са валидно сключени: Договор за заем, Договор за
поръчителство, Договор за Гарант, Договор за
цесия; в
това число, че на
ответника е
предадена сумата по договора за кредит; че се
дължат процесните суми; че
сумата от
462,00 лв., представляваща такса гаранция е преведена на дружеството гарант, че
дружеството гарант е заплатило оставащата като дължима част от кредита от името на ответника като е
имало правен интерес да
стори това, че ответникът се е
задължил да
заплати такса – гарант и нейния размер.
Доколкото допълнителни доказателства не бяха ангажирани, то съдът намира, че искът на ищеца остана недоказан по основание и размер.
В заключение съдът намира, че претенциите на длъжника са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода по спора в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноските, направени какво в настоящото, така и в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Росен Антов и Тервел Кънчев, срещу Х.Т.Х., ЕГН **********,*** иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Х.Т.Х., ЕГН **********,*** дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД сумата от 495, 97 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и деветдесет и седем ст./, представляваща непогасена главница по договор за кредит № 377023/03.05.2016г., сключен между Х.Х. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 23,66 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и шест ст./ за времето от 29.04.20147г. до 17.05.2018г., сумата от 66,40 лв. /шестдесет и шест лева и четиридесет ст./, представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2016г. до 28.04.2017г., такси 50,00 лв. /петдесет лева/, такса за гаранция по кредитна карта в размер на 237,63 лв. /двеста тридесет и седем лева и шестдесет и три ст./ по договор за гаранция, сключен между Х.Х. и ФЕРАТУМ БАНК ЕООД на 03.05.2016г., които вземания са погасени от ФЕРАТУМ БАНК ЕООД по силата на договор за гаранция от 03.05.2016г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5319/09.07.2018 г. по ч.гр.д.№10616/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: