№ 127
гр. Русе, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Росица Радославова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600481 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 29/20.02.2020г., постановена по НОХД №
2565/2019г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия Н. В. АЛ., ЕГН
**********, за виновен в това, че на 02.12.2018г. в Русе, се заканил с
убийство на А.Н.Я., с думите: „Ще те убия!” и посегнал към нея с ръчен
трион и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание по чл.144 ал.3, вр. ал.1 и
чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за пет месеца, като определил
за изтърпяване на наказанието първоначален общ режим.
С присъдата си, Районен съд - Русе признал подсъдимия Н.А. за
невинен в това, че на 02.12.2018г. в Русе, да се заканил с убийство на А.Я., с
думите: „Или ще бъдеш моя, или ще си мъртва!”, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл.304 от НПК, го оправдал за обвинението по чл.144 ал.3, вр.
ал.1 от НК в съответната част.
1
Недоволен от така постановената присъда останал адв.П. М. от
АК - Русе, служебен защитник на подсъдимия Н.А.в, която я обжалва с молба
да бъде отменена и вместо нея поста новена друга, с която подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан изцяло. Счита присъдата за необоснована, тъй
като от събраните доказателства не можело да се направи безспорен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В
допълнителни съображения, подадени към въззивната жалба, служебният
защитник посочва, че показанията на пострадалата и свид.Я.П., който е
очевидец, били противоречиви. Съдът не бил обсъдил показанията на
свидетелите Й.П. и А.П., служители на МВР, посетили местопроизшествието.
Необосновано съдът отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, което
довело до неправилни изводи относно субективните елементи на престъпния
състав. Не бил доказан по безспорен начин и механизмът на причиненото
увреждане на свид.А.Я..
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият Н.А.
и служебният му защитник поддържат въззивната жалба на посочените в нея
основания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жал бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.
В последната си дума подсъдимият заявява дословно: „искам да
ме изчистите”, без да конкретизира желанието си.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени след ните фак тически положения:
Подсъдимият е роден на 04.05.1959г. в Русе. Завършил е ос‐
новно образование. Вдовец, няма родени деца. Осъждан е пет пъти за
престъпления от общ характер. Сред тях се открояват: квалифицирани
кражби, вещно укривателство, отклонение от военна служба, бягство от
2
затвора и причиняване телесна повреда на длъжностно лице.
През май 2018г., подсъдимият Н.А. заживял на съпружески
начала със свид.А.Я., с която се познавал отдавна. Обитавали съвместно
квартирата ѝ в Русе, на ***********
Свид.Я.П. се познавал и с двамата. По тяхна покана, на
02.12.2018г. ги посетил по обяд в квартирата. Донесъл вино и ракия собствено
производство. Тримата започнали да се черпят и продължили цял следобед,
при което употребили значително количество алкохол.
Около 16:00 часа, подсъдимият седял на стол до масата, а
свидетелите - в двата края на леглото. В посоченото време, свид.А.Я. отишла
до подсъдимия и на шега му ударила лек шамар. Първоначално, подсъдимият
Н.А. не реагирал, но след около двадесет минути, без да е предизвикан, я
ударил силно с юмрук по лицето. Посегнал отново, но се намесил свидетелят
Я.П., който го изблъскал. Подсъдимият седнал на стола си, но след малко
отново станал и ударил на свидетелката по лицето с шамар. След това я
хванал за косата и поваляйки я на земята, я ритнал няколко пъти по тялото.
Взел ръчния трион, който се намирал до печката в стаята и замахнал с него
към свидетелката А.Я. с думите: „Ще те убия!“. Когато замахнал към тялото
, тя се предпазила с ръка и получила порезна рана на ръката и друга по
седалищните части. Последната била с дължина около петнадесет см, като на
това място се скъсал и панталонът, с който била обута. Отново се намесил
свидетелят Я.П., който застанал между тях. Избутал подсъдимия в коридора,
като преди това настъпил ръчния трион на пода, при което същият се
разглобил. Свидетелката А.Я. влязла в спалнята и затиснала с тяло вратата,
защото подсъдимият се опитал да я последва. Като преодолял съпротивата ,
подсъдимият отново я ударил с шамар по лицето, крещейки „Ще те убия!“.
Пострадалата успяла да избяга на междуетажната площадка, където
позвънила на свид.М.С., молейки го за помощ. Той позвънил незабавно на
ЕЕН 112 и тръгнал към квартирата на свидетелката. В това време
подсъдимият взел вещите си и напуснал жилището.
Когато пристигнали свидетелите Й.П. и А.П. - полицейски
служители, провели беседа със свидетелите и повикали екип на ЦСМП - Русе,
3
който прегледал пострадалата и препоръчал да я откара в болница, но тя
отказала.
Тъй като свидетелката А.Я. се страхувала от последваща
агресия на подсъдимия, по нейна молба, в следващите няколко месеца,
свидетелят М.С. живял в квартирата. Той я придружавал навсякъде когато
излизала навън. Свидетелката сменила и телефонния си номер, тъй като
продължавала да се страхува, че подсъдимият Н.А. може да изпълни заканата
си.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъ ще стви л
обективните признаци на престъпния състав по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК,
тъй като на 02.12.2018г., в Русе, се заканил с убийство на А.Я., с думите: „Ще
те убия!” и посегнал към нея с ръчен трион и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че
деянието е осъществено от подсъдимия Н.А. виновно, при условията на
пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 от НК.
Без да го посочи изрично, първостепенният съд очевидно е
приел за доказан значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства и отмерил наказание лишаване от свобода близо до
минимума, в размер пет месеца, което разпоредил да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Досежно израза: „Или ще бъдеш моя, или ще си мъртва!“,
съдът признал подсъдимия за невинен, в съответствие с показанията на
пострадалата, дадени в хода на съдебното следствие.
Въззивната жалба е бланкетна, но искането за отмяна на
присъдата и признаване подсъдимия за невинен е аргументирано на‐
кратко в допълнителни съображения, представени от защитника. В тях се
твърди, че в показанията на двамата очевидци: пострадалата и свидетелят
Я.П. пресъздавали съвсем различна фактическа обстановка. Не бил
4
доказан по безспорен начин и механизмът на причиняване на
физическото увреждане на свидетелката. Не били обсъдени показанията
на свидетелите Й.П. и А.П., пред които пострадалата не споменала думите
„Ще те убия”. Необосновано Районният съд отказал да кредитира и
обясненията на подсъдимия, приемайки ги за защитна теза.
Тези оплаквания са неоснователни. Повечето от тях са
обсъдени, макар и на кратко в мотивите, като изводите, достигнати от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящия състав на
въззивната инстанция. В хода на наказателното производство са събрани
две групи гласни доказателствени средства. От една страна това са обя‐
сненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, които са
приобщени по установения процесуален ред и от друга показанията на
пострадалата и свидетелите Я.П., М.С., А.П. и Й.П.. Възприетата от
прокурора, а впоследствие и от Районния съд фактическа обстановка
се основава върху втората група, гласни доказателствени средства. За
тях съдът приел, че са достоверни, логични и безпротиворечиво се
допълват. Обратно, в допълнителните съображения на защитника, се
твърди, че свидетелите А.Я. и Я.П., макар и очевидци, описвали „съвсем
различна фактическа обстановка”. Адв.П.М. съвсем повърхностно
аргументирал това оплакване, с голословното изявление, че не бил
безспорно изяснен механизмът, по който са причинени уврежданията по
тялото на пострадалата.
Като се запозна отново със събраните доказателства,
Окръжният съд констатира, че противоречията в показанията на
свидетелите А.Я. и Я.П. са незначителни. Така например пострадалата
заявила, че подсъдимият я свалил на земята когато я наранил с триона,
докато свид.Я.П. казал: „Не си спомням Ася дали е падала на пода”.
Свидетелката посочила, че подсъдимият два пъти казал „Ще те убия”.
Веднъж когато я удрял и наранил с триона, а втория - по-късно, като
придружил заканата със заплаха, че ще запали апартамента. Свид.Я.П. в
същото време заявил: „За един път си спомням, че ги изрече тези думи...”.
5
Както се вижда, различията в показанията дори не са
противоречия в точния смисъл и лесно могат да се обяснят с културата и
интелектуалното ниво на свидетелите, изпитания стрес от конфликта и
изминалия период. В същото време е налице пълна корелация досежно
основния факт - отправената поне веднъж закана за убийство и ефекта
върху пострадалата. Както тя, така и свидетелят Я.П. са категорични за
сериозността на намеренията на подсъдимия. Свидетелят, който бил
наскоро опериран, не само допуснал, че може да я убие, но изпитал
безпокойство дори за себе си.
Съдът не открива съществено противоречие и с показанията
на свидетелите А.П. и Й.П. - полицаите, посетили местопроизшествието.
Двамата са депозирали лаконични показания, в които и двамата заявили,
че не помнят, което наложило прочитане протоколите от досъдебното
производство. Казаното от тях отлично кореспондира с показанията на
очевидците. Въпреки, че не са възпроизвели фразата „Ще те убия”
полицаите са потвърдили както психичното състояние на пострадалата,
така следите от физическо насилие по тялото на пострадалата. Дори да се
приеме, че тя им споменала за заканата на подсъдимия, това по никакъв
начин не може да опровергае уличаващите го доказателства.
В този ред на мисли, следва да се посочи, че защитникът
необосновано преекспонира въпросът с механизма по който са получени
уврежданията. Причиняването на телесни увреждания въобще не е
елемент от състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НК. Нещо повече,
обичайното му извършване в много редки случаи включва физическо
въздействие върху пострадалия. Нараняванията, причинени в случая на
свидетелката А.Я., с които подсъдимият демонстрирал сериозността на
заканата си, по мнение на съда представляват още едно доказателство,
което убедително го уличава.
Въззивният жалбоподател е пропуснал да аргументира и
оплакването си, свързано с обясненията на подсъдимия. След като се
отклонил от наказателното производство и съдебното следствие било
6
проведено задочно, по реда на чл.279 от НПК били прочетени кратките
му обяснения, дадени на досъдебното производство. В тях подсъдимият
Н.А. заявил, че пострадалата безпричинно му разбила носа, след което го
нападнала с трион. Спасила го само намесата на свидетеля Я.П., който
го отнел. Въпреки това, тя не се отказала го нападнала с тухла
подпираща печката. Спасен бил отново от свидетеля и си тръгнал, защото
бил изгонен от пострадалата. Отрича да е отправял закани към нея, като
не споменава дори за опит, вербално да се защити.
Въззивният съд напълно споделя преценката на предходната
инстанция, относно тези обяснения. Нелогично и неубедително е
твърдението, че физически здрав, млад мъж, с богата съдебна биография,
изтърпявал наказание лишаване от свобода, избягал позорно от
нападението на пострадалата, без дори да каже нещо обидно. Освен
това, тази версия не може да обясни нараняванията (на две места)
причинени на свидетелката. Обясненията нямат никаква опора сред
останалите доказателства, които без изключение категорично ги
опровергават. Правилно първостепенният съд е отказал да кредитира тези
смехотворни обяснения, като ги приел за неубедителна защита.
Въззивният жалбоподател не е релевирал оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание. Преценявайки отново всички
обстоятелства, имащи отношение към вида и размера на наказанието,
Окръжният съд счита определеното с присъдата за справедливо.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подс.Н.А. са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени на‐
рушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е съответно
на тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на
подсъдимия, поради което е справедливо. Следователно, присъдата следва да
се потвърди изцяло, като правилна, обоснована и законосъобразна.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/20.02.2020г., постановена по НОХД
№ 2565/2019г., от Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8