№ 108
гр. Монтана, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400045/ 01.04.2024г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „П.” ЕАД със седалище и адрес на
управление град Монтана, представлявано от Изпълнителния Директор Т. П.
П. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 300.00 (триста) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от
КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че
нарушението е формално и се дължи вследствие на пропуск, който е
отстранен веднага след получаване на протокола от извършената проверка.
Представянето на документите твърди, че е доказателство че съществуват и е
индиция, че се намират в мястото на полагане на труд. По същество, чрез
пълномощник, поддържа доводите в жалбата и моли за постановяване на
решение, съобразно приетите доказателства.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
1
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 16.02.2024г., както и по документи
на 21.02.2024г., административно наказващия орган е констатирал
нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.403а,
ал.1 КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 12.03.2024г., в отсъствие на представител
на дружеството, който обаче е редовно призован за съставянето му, но не се е
явил, като препис от акта е връчен с обратна разписка на представляващ
дружеството.
В срока по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения по така
съставения АУАН, които са обсъдени от наказващия орган преди издаването
на процесното НП, поради което не е нарушено по никакъв начин правото на
защита на наказаното дружество.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че при извършена проверка на място на 16.02.2024г., по
спазване на трудовото законодателство в обект „основен ремонт на пътя
Славотин-Клисурица“, където се полага наемен труд, от служители на
въззиваемата страна, било констатирано, че дружеството в качеството си на
2
работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не
държи на място в обекта на разположение на контролните органи на
инспекцията по труда – правилник за вътрешния трудов ред и други
документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на
работата. Нарушението е описано в съставения протокол № ПР 2407289 от
05.03.2024г., който е връчен лично на 05.03.2024г. на представителя на
дружеството срещу подпис.
Съобразно разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ се вменява задължение
на работодателя да държи на разположение на контролните органи екземпляр
от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и
служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работата – заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за
времето на разположение, за установяване на непълно работно време и
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време. В случая по време на проверката, извършена
от контролните органи, в рамките на работното време на обекта, посочените
документи не са предоставени при поискване, от което следва, че същите не
се държат на разположение в мястото на полагане на труд. Деянието е
правилно квалифицирано по чл.403а, ал.1 от КТ. В този смисъл твърдението
на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на
чл.403а, ал.1 от КТ е несъстоятелно, предвид събраните доказателства.
Впоследствие, след извършената проверка и съставен протокол от
05.03.2024г., жалбоподателя прилага съответните документи – списък на
персонала, получил правилник за вътрешния трудов ред, сведение, заповед за
извънреден труд. Гарантирано е правото на жалбоподателя да упражнява
правата си в административно наказателното производство, като ангажира
доказателства и упражнява ефективно правото си на защита. В случая обаче
обстоятелството, че тези документи са изготвени и утвърдени, както и е
запознат персонала, не освобождава работодателя от задължението му да
държи на разположение на контролните органи в съответния обект, където се
полага наемен труд.
От показанията на разпитаните свидетели Л. Р. и С. Ш., които са такива
по установяване на нарушението, участвали на място при извършената
3
проверка, се установява, че в обекта няма правилник за вътрешния трудов ред
и други документи, свързани с разпределение на работното време.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Л. Р. и С. Ш.,
които са непосредствени участници в проверката на място и предават
личните си впечатления, техните твърдения намират опора в писмените
доказателства по делото.
В случая наказващия орган правилно е преценил с оглед на факта, че
нарушението е отстранено веднага от страна на работодателя и не са
настъпили вредни последици за работниците или служителите в
предприятието, поради което е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 от
КТ.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници – от 100 до 300лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция в размер от 300.00 лева,
предвид цялостните параметри, несъмнено отчитайки
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по
чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за нарушение на трудовото законодателство,
свързано с конституционно закрепеното право на работника или служителя за
престиране на труд, а не на здравословните и безопасни условия на труд, но
и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на
работниците и служителите.
В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно - ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д
„ИТ” гр.Монтана, оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор,
4
както и по силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр.
второ от КТ, не е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин от соченото за нарушител
дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция” по реда и условията на чл.414, ал.1 от КТ. С оглед
субективната страна към извършване на административното нарушение,
следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата
на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен
вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят не
предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за
физическите лица.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д, ал.4 във вр. ал.5 от
ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от
100.00 (сто) лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП).
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2400045/
01.04.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „П.” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град Монтана,
представлявано от Изпълнителния Директор Т. П. П. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 300.00
(триста) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ
изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „П.” ЕАД, ЕИК:********* да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ”
– гр.Монтана на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6