Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 367
гр.Пловдив, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…тринадесети
ноември…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нестор Спасов
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Александър Стойчев
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №620 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №256/17.05.2019г.,
постановено по търг. д. №261/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора,
ответникът З.
„Б.И.” АД, ***, е осъден да заплати на С.А.Д. с ЕГН **********, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в нови болки и страдания /болки и страдания от болнично и
оперативно лечение за периода 07.12.2016г. - 12.12.2016г., болки и страдания от
увреда на левия брахиален плексус и от постравматична артроза на лявата раменна
става/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2018г. до
окончателното плащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 800лв. по
банкова сметка *** С.А.Д. в „Р. Б.” ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***. Ответникът е
осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от
1 200лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство – З. „Б.И.” АД. Счита, че описаните в
исковата молба неимуществени вреди – болки и страдания, не са в резултат на
ексцес, тъй като не са нови спрямо травмите, възникнали в резултат на самото
ПТП и за същите е присъдено обезщетение с предходно влязло в сила решение.
Евентуално се твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло
или да се присъди обезщетение в по-нисък размер.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна – С.А.Д..
С отговора на въззивната жалба същата се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и с писмения отговор по чл.263 ал.1
от ГПК не са предявени доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Всяка от страните се позовава на прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
Ищцата в първоинстанционното производство – С.А.Д. е изложила фактически
твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: При ПТП на
12.09.2013г., около 15,56ч., на път ПП І-6, км 307+550, в района на община К.,
С.И. Т., управлявайки горното МПС, причинила виновно телесни повреди на ищцата,
като загубила контрол и самокатастрофирала /автомобилът се ударил в крайпътно
дърво и се преобърнал /. Вината на водачката Т.за настъпване на произшествието
е призната с влязло в сила решение със сила на присъда по АНД №133/2014г. по
описа на Районен съд гр. Казанлък. При процесното ПТП били причинени следните
телесни увреждания на ищцата, която пътувала на задна седалка в катастрофиралия
автомобил: Контузия на главата; сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош;
счупване на 10-то ребро в дясно; счупване на лявата лопатка; спондилолистеза
/разместване/ на 4-5-ти поясен прешлен и 5-1-ви опашен прешлен; фисура на
капсулата на слезката. Ищцата постъпила по спешност в болница в гр.К., където
била оперирана под обща упойка, като била направена лапаротомия за отстраняване
на нараняването на слезката. При операцията се установило линейно спукване на
капсулата на слезката и кръвоизлив в коремната кухина. Разкъсването било зашито
и бил поставен лаваж и дренаж. Останалите травми били лекувани консервативно.
Впоследствие била проведена рехабилитация в гр. П. б.. Било установено, че
счупването на лявата лопатка е зараснало в неправилно положение, както и че е
било налице зарастване в разместено положение на лявата й акромиоклавикуларна
става. За обезщетяване на описаните неимуществени вреди, ищцата е предявила
срещу ответника иск за сумата от 40 000лв., който бил уважен до 35 000лв. с
влязло в сила решение на СГС по гр.д. №6263/2014г., потвърдено от въззивната
инстанция - решение по гр.д. № 1040/2014г. на САС. Влошаване на здравословното
състояние се основава на твърдения, че след приключване на делото пред
въззивния съд болките в увредената й лява ръка започнали да се усилват, обемът
на движения на левите й ръка и рамо ставал все по-ограничен. Ищцата се
консултирала с ортопед, при което й било препоръчано оперативно лечение за
отстраняване на неправилно зарасналия костен фрагмент в областта на лявата
лопатка. Постъпила в МБАЛ - Медицински комплекс „Св. И. Р.“ ЕООД, клон С. З.за
периода от 07.12.2016г. до 12.12.2016г., като на 08.12.2016г. й била извършена
оперативна интервенция под пълна анестезия. Костната лезия била отпрепарирана
от околните тъкани и съдово-нервния сноп и била ексцизирана. Болничният престой
на ищцата продължил 6 дни. По повод тази операция, ищцата претърпяла нови
болки, като предоперативният и следоперативният период са били свързани с
неудобства от медицински манипулации, анестезия, превръзки, болки, за които е
приемала обезболяващи, ограничения в движенията. Лечението й продължило в
домашни условия, като ищцата изпитвала сериозни затруднения и неудобства в
битовото си обслужване и разчитала на помощта на съпруга си. След операцията,
ищцата се възстановявала у дома си, като през м. март 2017г. се върнала на
работа. Болките й отново се усилили и от април 2017г. ищцата отново излязла в
болнични за период от три месеца. Въпреки проведеното лечение, тя е продължила
да изпитва болки в контузените места и да се оплаква от ограничени движения в
лявата ръка и рамо. Провела е нови изследвания /електромиография,
електроневрография, рентгеново изследване/ през 2018г., при които била
установена травма на левия брахиален плексус и посттравматична артроза на
лявата раменна става, водеща до болезненост на цялата лява скапула и до
ограничени движения на раменната става. Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател за риска гражданска
отговорност на автомобилистите, по силата на застрахователен договор от 22.05.2013г.
по полица №…, валидна от 22.05.2013г. до 21.05.2014г., за лекия автомобил:
марка „Ф.”, модел „Г.” с ДК № ... Моли съда да постанови решение, с което
ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 30 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нови болки и
страдания, заедно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от
ответника
З. „Б.И.” АД се оспорва предявеният иск.
Относимите за настоящето производство възражения по основателността на иска, се
поддържат във въззивната жалба и са посочени по-горе.
При така посочените твърдения и възражения на
страните, съдът намери за установено следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Безспорни в първоинстанционното производство и в настоящото
въззивно производство са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на 12.09.2013 г.
на път ПП I-6, км 307+550, в района на община К., по вина на водача на л.а.
модел „Г.” с ДК № .., изразяващи се в контузия на главата, сътресение на
мозъка, контузия на гръдния кош, счупване на 10-то дясно ребро, счупване на
лявата лопатка, разкъсване на лявата акромиоклавикуларна става, разместване
между Л 4-4 и Л 4-ЕС 1 поясни прешлени, контузия на корема и хемоперитонеум
/кръвоизлив-50 мл/, разкъсване на обвивката на далака. Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд
ред по смисъла на чл.300 от ГПК. Функционалната отговорност спрямо
застрахователя – ответника З. „Б.И.” АД, за причинените неимуществени вреди е
реализирана, като за причинените неимуществени вреди – преки и непосредствени
последици от ПТП-то, с решение №6841/12.10.2015г. постановено по гр. д.
№6263/2015г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 1405/04.07.2016г. по гр.
д. №2023/2016г. по описа на САС, З. „Б.И.” АД е осъдено да заплати на С.А.Д.
сумата от 35 000лв., ведно със законната лихва от дата на увреждането.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед
доводите, изложени във въззивната жалба, е - касае ли се за нововъзникнали
вреди и нововъзникнало право на обезщетение предвид обстоятелствата, изложени в
исковата молба – засилване на болките и ограничаване обема на движенията в увредената
лява ръка, наложила се оперативна интервенция на 08.12.2016г. и в тази връзка –
престой в болнично заведение за периода от 07.12.2016г. до 12.12.2016г.;
продължително домашно лечение – до м. март 2017г. и въпреки проведеното лечение
- продължителни болки и ограничени движения в лявата ръка и рамо.
Относимо доказателство за целите на произнасянето -
дали е налице промяна в посока влошаване на здравословното състояние на ищцата
след приключване на производството за първоначално обезщетяване на вредите от
произшествието, е заключението от допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещи лица специалист – ортопед – травматолог и специалист – неврохирург.
Съгласно заключението, изготвено на база пълен анализ на медицинската
документация, увреждането, изразяващо се в счупване на лявата лопатка,
разкъсване на лявата акромиоклавикуларна става, е лекувано консервативно.
Вещите лица обясняват, че увреждането - счупването на лявата лопатка в повечето
от случаите в травматологичната практика се лекува по консервативен начин. Тя е
тънка плочковидна кост, поради което се разчита, че при имобилизация за 45-60
дни /според възрастта/ се създават условия за срастването и. В конкретния
случай фрагментът, отделен от горната латерална част на лопатката не е успял да
прирастне към основния корпус на костта и с времето той се е придвижил
латерално по хода на мускулните влакна в следствие на контракциите на мускула.
Мигриралият фрагмент, който се е придвижил по хода на мускулните влакна
латерално от лопатката, е достигнал до съдово-нервния сноп, а оттам е довел и
до неврологичната симптоматика. По тази причина засилването на клиничната
патология е станало след доста дълъг период от време. Усложненията на
травматичното увреждене, заесягащо областта на лявата лопатка, са се изразявали
в хронична и персистираща болка в тази област и в областта на лявото рамо,
дизестезия на цялата лява ръка - нарушено чувство за допир, изтръпване,
отслабена сила на захвата. Тези неприятни усещания и болки са водели до
дискомфорт и невъзможност за изпълняване на всички функции на ръката.
Вследствие увеличения интензитет на болките, на 21.11.2016г. /т.е. – след
влизане в сила на въззивното осъдително решение/ ищцата е прегледана от ортопед
травматолог, който я насочил за ЯМР изследване с цел уточняване на диагнозата и
планиране на оперативното лечение. Вследствие извършеното на 25.11.2016г.
изследване, на 07.12.2016г. ищцата е хоспитализирана за оперативно лечение. На
08.12.2016г. е оперирана като е премахнат мигриралият фрагмент. Вещите лица са
категорични, че това лечение е по повод на фрактурата, получена от ПТП на
12.09.2013г. Аргументацията им за това се основава на приемната диагноза
от 07.12.2016г. за хоспитализация в
МБАЛ-Медицински комплекс „Св.И. Р.“ ЕООД - Ст. З., а именно: „Последици от
счупване на горен крайник....МКБ Т92.1. В епикризата към ИЗ № 6178-раздела
соматичен статус е отбелязано: „... .ЯМР и КАТ данни за наличие на стара
фрактура на лява скапула зараснала с дислокация на един от фрагментите с
проминиране към аксилата и вероятна компресия на съдово нервния сноп“, както и
на данните от направените рентгенологични изследвания - ЯМР и КАТ, съгласно
които настъпилите усложнения са в следствие на травмата от ПТП на 12.09.2013г.
и са в пряка причинно следствена връзка. Тези усложнения са наложили
извършването на оперативното лечение по премахването на мигриралия фрагмент на
08.12.2016г. и проведената оперативна интервенция се намира в пряка
причинно-следствена връзка със счупването на лявата лопатка, случило се на
12.09.2013г.
Или въз основа на
заключението от съдебномедицинската експертиза, следва да се приеме за
доказано, че след влизане в сила на решението по предходното дело -
30.08.2016г., /според отразеното във въззивно № 1405/04.07.2016г. по гр. д.
№2023/2016г. по описа на САС/, включително и след постановяване на потвърденото
първоинстанционно решение, вследствие счупването на лявата лопатка, ищцата е
търпяла първоначално болки с непостоянен характер, със засилващ се и утихващ
интензитет, но със силно изразен характер към м. ноември 2016г., което е довело
до оперативна интервенция. Съгласно заключението от комплексната
съдебномедицинска експертиза, по повод самата операция ищцата е търпяла нови
болки и страдания, както предоперативни, така и следоперативни. Затрудненото
движение на крайника и нарушената му функция, допълнена с неестествено чувство
за усет /снижение/хипестезия/, водят до психичен дисбаланс на пациента, в която
насока вещите лица се позовават констатациите от прегледа на 18.03.2019г. в
Неврохирургична и Ортопедична амбулатории от експертите потвърждава това.
Вярно е
посоченото във въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба, че в
мотивите на решение №6841/12.10.2015г. по гр. д. №6263/2015г. по описа на СГС е
посочено, че е налице остатъчно явление – неправилно зарастване на счупването
на лявата лопатка, зарастване в разместено положение на лявата акромиоклавикуларна става /чрез която се
осъществява връзката между ключицата и лопатката, съответно – между горния
крайник и скелета -гръбнак, гръден кош/. Това именно касае здравословното
състояние, физическия статус на пострадалата непосредствено след ПТП-то и към
момента на постановяване на решението. Констатациите относно здравословния
статус на ищцата през м. ноември 2016г. и проведеното оперативно лечение през
м. декември 2016г., са именно вследствие на счупването на лявата лопатка, но
представляват нови болки и страдания – неимуществени вреди с новопроявен
характер и именно те са предмет на исковата претенция. Що се отнася до
съдържащите се във въззивната жалба твърдения, свеждащи се до наличие на други
заболявания – „дискова херния“, с позоваване на записване в амбулаторен лист
№1428/13.08.2018г., следва да се посочи, че за това, дали здравословният
предоперативен статус на ищцата и самата оперативна интервенция през м.
декември 2018г. са предизвикани и от други заболявания, то за установяване на
това твърдение са необходими знания от специално естество, доказателствени
искания в която насока не са ангажирани от страната в рамките на
първоинстанционното производство. А в самия амбулаторен лист №1428/13.08.2018г.
липса отразяване за диагностицирано заполяване „дискова херния“. В случая е
установено влошаване на здравословното състояние, което се намира
в причинна връзка с увреждането, вследствие ПТП-то, настъпило на 12.09.2013г.,
което влошаване не е било предвидено, съобразено и обезщетено при присъждането на първоначалното
обезщетение. В този смисъл правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че
се касае и са установени болки и страдания само от влошаването, претендираното
обезщетение за които не дублира вече присъденото за първоначалното страдание.
Това влошаване не е взето и не би могло да бъде взето предвид в предходното
производство и не е формирало размера на присъденото обезщетение. Това е в
съответствие с критериите за справедливост, въведени и с разпоредбата на чл.51
ал.1 от ЗЗД, с които законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на
пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На
обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които
ще настъпят, а в случая е установено, че претендираните за репариране вреди са
пряка и непосредствена последица от увреждането – резултат на ПТП от
12.09.2013г.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ пряко право, както за
неимуществени – пряка и непосредствена последица от застарахователното събитие,
така и такива, с новопроявен характер, представляващи влошаване на състоянието,
е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,
последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този,
който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени
доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи
се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от
комплексната съдебномедицинска експертиза, която, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, се кредитира изцяло. Съгласно заключението на вещите
лица,
по повод самата операция ищцата е търпяла нови болки и страдания - и
предоперативни, и следоперативни. Медицинските манипулации ятрогенизират всеки
болен с подобни страдания и предстоящи оперативни интервенции. Всички общи
упойки са сериозен психологически стрес за пациента. Затрудненото движение на
крайника и нарушената му функция, допълнена с неестествено чувство за усет
/снижение/хипестезия/, водят до психичен дисбаланс на пациента. Оперативната
интервенция е наложила болничен престой за 6 дни, което е последвано от
продължително домашно лечение, физиотерапии - около една година. Съгласно заключението
от комплексната съдебномедицинска експертиза, перспективата за развитието на
тези усложнения е свързана с трайните нарушения на храненето и оксигенацията на
тъканите, засегнати от компресията на нервно - съдовия сноп на базата на
съединително - тъканите сраствания, получени при възстановяването на
фрактурата/счупването/ на скапулата/лопатката/. Липсата на значим ефект в
годините след проведените - медикаментозни, оперативни и балнеолечебни
процедури показват трайността на увредата и липсата на сериозна перспектива за
трайно възстановяване функционалността на крайника.
От значение
в тази насока са и гласните доказателства. Свидетелят Д. – съпруг на ищцата, притежаващ непосредствени
впечатления от понесените от пострадалата негативни изживявания, депозира
показания, че усложненията от счупването на лявата лопатка, датират още от края
на 2014г., с особено силно проявление през 2016г. Ищцата е понесла изключително
трудно оперативното лечение, болките не са отшумели и в следоперативния период
и понастоящем ищцата приема обезболяващи медикаменти. Преценени в съответствие
с разпоредбата на чл.172 от ГПК, съпоставимо и с останалите данни по делото –
по-конкретно, като съвпадащи с данните от комплексната съдебномедицинска
експертиза, показанията на свидетеля Д. се кредитират изцяло.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес, липсата на перспектива за трайно
възстановяване функционалността на крайника,
възрастта на пострадалата, която е 42-годишна - в изключително трудоспособна
възраст, следва да се приеме, че присъдената от първоинстанционния съд сума от
30 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от С.Д. страдания
вследствие влошеното й здравословно състояние.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78 във вр.
с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски пред въззивната инстанция. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, въззиваемата страна е сторила разноски в размер на
1 716лв., с ДДС – адвокатско възнаграждение, с представена фактура за
реално извършено плащане /1 430лв. – без ДДС/. Възражението на жалбоподателя за
прекомерност на така договореното, заплатено и претендирано адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение при материален
интерес 30 000лв. съгласно чл.7 ал.2, т.4 от
Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения е 1 430лв. – какъвто именно е
размерът на адвокатското възнаграждение, без ДДС. При това положение
заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение не е прекомерно и се дължи
в пълен размер.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №256/17.05.2019г., постановено по търг. д. №261/2018г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора, с което З. „Б.И.” АД, ***, е осъдено да заплати на С.А.Д.
с ЕГН
**********,
сумата
от 30 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нови болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2018г. до окончателното
плащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв. по банкова сметка ***
С.А.Д. в „Р. Б.” ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***, както и да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 1 200лв. - дължима държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, *** да
заплати на С.А.Д. с ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 1 716лв. /адв. възнаграждение с ДДС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: