РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215300602549 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимата Ж. КР. ХР. чрез адв.
М.Р. в качеството му на неин защитник, против присъда от 16.09.2021г. по
НЧХД № 7066/2019г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, като на основание чл. 78
А от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000лв. Освен това, Х. е
осъдена да заплати на частния тъжител И.Р. и сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно с лихвата от момента на извършване на деянието
до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до пълно
предявения му размер гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Постановено е подсъдимата да заплати направените по делото
разноски и сумата от 50лв. държавна такса за уважения граждански иск.
В жалбата на Ж.Х. се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен
акт, като се претендира, че същият е неправилен и незаконосъобразен – тъй
като повдигнатото обвинение е останало недоказано по несъмнен начин, не са
обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната цялост и се желае
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да се признае за
1
НЕВИННА и бъде ОПРАВДАНА.
В съдебно заседание, редовно призована Х. не се явява, като
представляващият я адв. Р. поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Повереникът на подсъдимия – адв. В. претендира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда, като правилна и зоканосъобразна.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в
съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния
съд фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. При
изпълнение на задълженията си по НПК съдът е осигурил възможност на
страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил
вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства. Фактическата обстановка по делото е ясно изложена в
мотивите на първоинстанционния съд, която се споделя от настоящия съдебен
състав, като нови фактически положения не се установяват. Не са нарушени
онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на
доказателствата и доказателствените средства, от които е установено
следното:
Подсъдимата Ж. К. Х. е родена на ******** година в гр.Д., обл.Х.,
адресно регистрирана и живуща в гр.П., б., б. г., с основно образование,
трудово ангажирана, не омъжена, не осъждана, ЕГН **********
Частният тъжител И.Р. и подсъдимата Ж.Х. се познават отпреди
инкриминираната дата и са имали близки отношения. След настъпилата
между частният тъжител И.Р. и подсъдимата Ж.Х. раздяла, отношенията им
били влошени.
Частният тъжител И.Р. като търговец по смисъла на Търговския закон
и представляващ еднолично дружеството с ограничена отговорност „Д. П.“
ЕООД упражнявал дейност по продажба на гуми за тежкотоварни камиони,
ремонт, монтаж, демонтаж, сваляне и качване на същите, в помещение под
наем, находящо се в гр.П., бул.К. ш. № **, бивш ДАП 2, сградите на „Ф.“
ЕООД, зад Митница „Пловдив“. В посочените помещения престирал труда си
свидетел Н. В. С. като страна по трудово правоотношение между него и
тъжителят И.Р. като представляващ дружеството – работодател.
В началото на месец ноември 2019 година подсъдимата Х. гостувала
на своя приятелка на адрес гр.П., ул.“Р.“ № *.
На 06.11.2019г. около 22:30 часа паркирала личния си лек автомобил
„Пежо 206“, с рег. № ******** на паркинг находящ се на адрес гр.П., ул.Л.
срещу № *, в близост до посочения адрес на ул.Р. в гр.П.. На 07.11.2019г.
около 10 часа подсъдимата Х. отишла до паркинга където бил паркиран
личния и автомобил и констатирала, че му са свалени и четирите гуми с
2
джантите. За извършената кражба подсъдимата Х. подала сигнал по телефон
112 РЦ Кърджали. във връзка с подадения сигнал на мястото бил изпратен
полицейски автопатрул при 06РУ Пловдив, който установил на мястото
подсъдимата и запазил местопроизшествието. За свалянето на гумите
подсъдимата заподозряла частния тъжител, което споделила и с полицейските
служители при 06 РУП Пловдив при посещение на местопроизшествието и
огледа на автомобила.
На същата дата с начален час 11,15 часа бил извършен от полицейски
орган при 06 РУП Пловдив оглед на местопроизшествие - лек автомобил,
чиито спирачен апарат и дискове на колелата са подпрени на асфалта.
При извършения оглед на местопроизшествие присъствал и свидетел
П. К. Х. – брат на подсъдимата, който бил уведомен от подсъдимата за
случилото се по телефона и пристигнал в гр.П. с личния си автомобил от с.С.,
където живее.
Огледа на местопроизшествието е било първо действие и начало на
образуваното досъдебно производство /ДП/ № 474/2019г. по описа на 06 РУ
Пловдив, по което дело с постановление на прокурор при Районна
прокуратура гр.Пловдив от 03.04.2020г. е спряно наказателното производство
по делото поради не разкриване авторът/те на деянието предмет на делото.
Съмнение, че извършител на кражбата е тъжителят Р., изказал и
свидетел Х. пред полицейските служители и предложил заедно със
следователите да се отиде до сервиза на тъжителя. Подсъдимата Ж.Х. и
свидетел Х., с личния автомобил на свидетеля Х. отишли до сервиза на
тъжителят, като преди тръгването си уведомили полицейските органи че
отиват там.
Подсъдимата Х. и свидетел Х. при пристигане в сервиза на
тъжителят не установили на мястото наличието на гуми идентични с тези на
лекия автомобил на подсъдимата. Между подсъдимата Х. и тъжителят Р.
възникнал словесен спор, при който били разменени обидни реплики с висок
тон. Подсъдимата Х. нанесла два удара с ръка (шамари) на тъжителят, който
изгубил равновесие и паднал. При изправянето си тъжителят бил напръскан
със спрей от подсъдимата.
След случилото се подсъдимата Ж.Х. и свидетел Х. си тръгнали от
сервиза.
Свидетели на случилото станали Н. В. С. – работник в сервиза и В.
Ю. М., който като собственик на товарно МПС бил в сервиза за смяна на
гуми, която се извършвала от тъжителя Р. и свидетел С.. На тъжителят Р.
помощ оказал свидетел С. като му помогнал да си измие лицето. Свидетел С.
потърсил съдействие на полицейските органи на телефон 112. Тъжителят Р.
също така позвънил на телефон 112.
По сигнал за възникнал скандал на мястото пристигнали
полицейските служители В.К. и М. Д. при 01 РУ Пловдив, които
констатирали, че подсъдимата Ж.Х. и свидетел Х. са си отишли, както и че
3
тъжителят Р. е със зачервени очи, които сълзели. На тъжителят Р. било
разяснено какви права има в този случай и реда за тяхното реализиране.
Тъжителят Р. отишъл до 01 РУ Пловдив за да подаде жалба по повод
действията на подсъдимата Ж.Х. и причинените му увреждания. По
образуваната полицейска преписка № 432000-17126/2019г. била извършена
полицейска проверка, която приключила с докладна записка с която
преписката е изпратена на Районна прокуратура гр.Пловдив с мнение за отказ
да се образува досъдебно производство.
На 08.11.2019г. тъжителят посетил отделение по съдебна медицина
при УМБАЛ „Св.Георги“ – ЕАД Пловдив където бил освидетелствуван от
съдебен лекар и издадено съдебно медицинско удостоверение /СМУ / №
1319/2019г. съгласно което при прегледа на ИВ. П. Р. е установено
зачервяване на конюктивата на дясната очна ябълка, охлузване и
кръвонасядане в поясната област, охлузване на втори пръст на дясната ръка.
Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Съгласно
СМУ описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както
съобщава освидетелствуваният в предварителните сведения.
В хода на наказателното производство е назначена съдебно-
медицинска експертиза, която дава заключение, че на тъжителят Р. са били
причинени зачервяване на конюктивата на дясната очна ябълка, охлузване и
кръвонасядане в поясната област, охлузване на втори пръст на дясната ръка,
като тези травматични увреждания са му причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. Според вещото лице е възможно същите да се
причинени по механизма, описан в тъжбата. Оздравителният процес е траял
около две седмици, като зачервяване на очната лигавица възстановяването е
за по-малко – няколко дни.
Фактическите си изводи съдът е направил въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Н. В. С.
/ лист 21-22 от делото/, П. К. Х. / лист 22-24 от делото/, В. Ю. М. / лист 45-46
от делото/, Т. М. Р. / лист 46 – 47 от делото/, показанията на полицейските
служители В. З. К. и М. И. Д. / лист 94 и лист 113 от делото/, от експертното
заключение / лист 65-66 от делото/, както и от приетите по делото писмени
доказателства - Справка от регионален център 112 Кърджали /лист 42 от
делото/, Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания / лист 58
от делото/, Ежедневна ведомост /лист 60 - 63 от делото/, полицейска преписка
№ 432000-17126/2019г. по описа на 01 РУ Пловдив, Досъдебно производство
№ 474/2019г. по описа на 06 РУ Пловдив, СМУ № 1319/2019г. / лист 4 от
делото/, справка съдимост / лист 19 от делото/.
Всички те са обсъдени задълбочено и законосъобразно, взети са
предвид противоречията, както и възраженията на страните.
Правилно са очертани две противоположни групи на свидетелски
4
показания – от една страна - тези на полицейските служители и свидетелите
на частния тъжител, които с показанията си потвърждават обвинението,
повдигнато с тъжбата, а от друга страна - показанията на свидетеля П. К. Х. и
обясненията на подсъдимата.
Задълбочено и професионално е даден отговор на въпроса защо съдът
е кредитирал показанията на първите свидетели.
Въззивната инстанция е солидарна с развитите доводи в тази насока,
като няма спор, че същите не са в родствена връзка с тъжителят, с изключение
на свидетелката Т. М. Р., с която тъжителят живее на семейни начала.
Тази връзка е разискана подробно и показанията й са съпоставени с
останалите доказателства по делото, преди да им се даде вяра. Същата дава
непротиворечива информация относно телесните увреждания, които е
възприела у тъжителя, точно е заключението, че разказът й е логичен и
последователен, подкрепен от СМУ на тъжителя и от изготвената в
последствие СМЕ по писмени данни.
Съдът освен това е взел предвид, че другите свидетели Н. В. С., В. Ю.
М., полицейските служители В. З. К. и М. И. Д. не са в близки отношения с
тъжителя, поради което са и възприети като безпристрастни.
В тази насока твърдението на свидетеля П. Х. и подсъдимата Х., за ударите по
тъжителят Р. на инкриминираната дата, се опровергават именно от
становището на медика, прегледал пострадалия на 08.11.2019г. в отделението
по съдебна медицина при УМБАЛ Св.Георги ЕАД Пловдив, както и от
показанията на свидетелите С. и М.. Много точно версията за самонараняване
от страна на тъжителя е възприета като нелогична.
От своя страна въззивният съд също възприема показанията на
полицейските служители като незаинтересовани и неопровергани от
останалите доказателства по делото.
Правилно е посочено, че времето и мястото на деянията е безспорно
установено както от гласните доказателства, така и от приложеното копие от
журнала за постъпили сигнали в ОДЧ 01 РУ Пловдив. Появата на
подсъдимата в сервиза на тъжителят Р., неговото поведение и поведението на
Х. е установено законосъобразно от първата инстанция съобразно изложеното
от свидетелите С. и М., които по идентичен начин описват поведението на
подсъдимата, нанесените удари с ръка (шамари) два на брой в лицето на
тъжителя, блъскането след това от подсъдимата на тъжителя и неговото
залитане и падане на пода на помещението, както и последващото
напръскване със спрей в лицето при неговото изправян от подсъдимата.
Задълбочено е обсъдено и възприето становището на вещото лице,
изготвило назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни,
като същият изрично е коментирал, че е напълно възможно травматичните
увреждания по пострадалия да са получени така, както същия посочва при
предварителните сведения при изготвяне на СМУ и в последствие претендира
в тъжбата си.
5
Вземайки предвид всичко изложено, аргументирано районният съд не е
дал вяра на становището на подсъдимата, че не е нанасяла удари с ръка по
лицето на тъжителя.
Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния
съд налага извода, че за да изгради вътрешното си убеждение,
първостепенният съд е анализирал и подложил на оценка всички събрани по
делото доказателства, като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и
тяхната корелация с факти, установени чрез останалата доказателствена
съвкупност. В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти
приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени
средства е изградил вътрешното си убеждение. Установяването във възможен
обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им
оценка в съответствие с принципите на формалната логика. Не е подценил
или надценил едни доказателствени факти, или група факти за сметка на
други. С начина, по който доказателствения обем е анализиран и оценен от
първия съд, въззивния съдебен състав се съгласява изцяло.
В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя изложените от
въззивния жалбоподател доводи за неправилна оценка на доказателствената
съвкупност.
Първоинстанционният съд не е допуснал каквато и да е неяснота при
изготвяне на мотивите си или превратно тълкуване на фактите. Финалните
изводи са направени въз основа на прецизен анализ на инкорпорираните по
делото доказателства и въз основа на същите е стигнал до направените
заключения. Втората инстанция е съгласна с тях, в изготвените мотиви
липсват противоречия, още по-малко може да приеме, че са налице подобни в
доказателствения материал, обсъден по-горе.
Изложеното от кредитираните свидетели, преценено в съвкупност със
закрепеното в останалите доказателства дава основание и на настоящия
съдебен състав да формира извод за пълна достоверност на възприетата от
първата инстанция фактическа обстановка
С оглед на горното въззивният съд приема, че изводите на
първостепенния по фактите са правилни и следва да бъдат споделени.
От правна страна първостепенния съд е приел, че с деянието си
подсъдимата Ж. КР. ХР. е осъществила от обективна и субективна страна
признаци от състава на чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 07.11.2019г. в
гр.Пловдив е причинила на ИВ. П. Р. с ЕГН ********** зачервяване на
конюнктивата на дясна очна ябълка, охлузване и кръвонасядане в поясната
област, охлузване на втори пръст на дясната ръка, довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето, представляващи лека телесна
повреда.
Изводът на първата инстанция е правилен и отговаря на приетите по
6
делото доказатеелствени източници.
Установено е с кои свои действия подсъдимата е реализирала
съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, какви
травматични увреждания са били причинени, кога и къде.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, защото
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на
контролираната инстанция за основателността на гражданскоправната
претенция на частния тъжител в уважения й размер. Налице са всички
елементи на гражданскоправния деликт съгласно чл. 45 от ЗЗД, даващи
основание да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимата на
посоченото основание. В случая гражданският ищец е легитимиран, в
качеството си на пострадало от инкриминираното деяние лице, да предяви
срещу подсъдимата иск, тъй като е претърпял съответни неимуществени
вреди. Налице е деяние, съзнателен волеви акт от страна на подс. Х., вина,
противоправност и причинна връзка между действията на подсъдимото лице
и претърпените вреди от гражданския ищец.
В тази връзка въззивният съд не споделя възражението на повереника
на подсъдимата против уважаването на гражданския иск.
За определяне на размера на дължимата от подсъдимата обезвреда за
причинените на пострадалото лице неимуществени вреди е приложима
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост.
Според застъпеното в практиката становище понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да
изхожда от конкретните обстоятелства, като характерът и начинът на
извършване на увреждането, причинените морални страдания. Всичкотова е
съобразено от първата инстанция и настоящият състав, намира че размерът на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедливо
установен и е достатъчен да репарира търпените от гражданския ищец
неимуществени вреди именно така, както е уважен.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, настоящата въззивна инстанция не установи да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и
7
превратно тълкуване на доказателствата от страна на първоинстанционния
съд. Законосъобразно е и произнасянето по направените по делото разноски и
определената държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл.
338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.09.2021г. по НЧХД № 7066/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест. Да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8