№ 223
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения А. С. Г., чрез упълномощените му
защитници – адв. Л.Т. и адв.Х.Д., за възобновяване на наказателното
производство по в.н.о.х.д. № 916/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд,
НО, 4 въззивен състав, приключило с решение № 37 от 12.03.2025 г., с което е
изменена присъда № 16 от 26.03.2024 г. по н.о.х.д. № 5/2023 г. на Районен съд
– Самоков.
В искането се развиват оплаквания за постановяване на решението при
наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Ангажират се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на досъдебна фаза, останали несанкционирани от първата и
въззивната съдебни инстанции, изразяващи се в неправилно очертаване на
фактическата и правната страна на деянието в обвинителния акт и следващите
от това затруднения при доказването. Счита се, че по делото не са изяснени
всички обстоятелства, а правните изводи за наличие на признаците на
престъпния състав са необосновани. В частност, посочва се, че в два
последователни абзаца от обвинителния акт се съдържат противоречиви
твърдения относно субективната страна на инкриминираното деяние, като
първоначално се твърди деянието да е извършено умишлено, а след това – по
непредпазливост. Налице е аналогично твърдение и за вида на
инкриминираните телесни повреди в мотивите към присъдата. Изтъква се, че
1
обвинителният акт и заключението по приетата съдебна автотехническа
експертиза се позовават на негоден доказателствен източник, а именно
свидетелски показания на А. Г. от 29.05.2021 г., дадени преди да бъде
привлечен като обвиняем, в които твърди загуба на контрол върху
управлявания от него л.а.„Пежо Партнер”, с рег. № ********, вследствие на
съприкосновение при разминаване в близост до осевата линия с движещо се в
лентата за насрещно движение неустановено от разследването друго превозно
средство, предшестващо инкриминираното пътнотранспортно произшествие,
чието безкритично възприемане свидетелства за изначално неизяснена
фактическа обстановка. От тук е изведен и аргумент за накърнено право на
защита на подсъдимия поради невъзможност да разбере от обвинителния акт в
какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. В допълнение към
изложеното се посочва, че в присъдата се съдържа незавършено изречение,
пропуснати са думи и изрази, дали отражение на смисловото значение на
изложението, както и лексикални грешки. В искането се твърдят още липса на
мотиви на решението поради изолирани собствени съждения на въззивния съд
единствено от правна страна, липса на отговор на наведените от защитата
възражения и формален доказателствен анализ в отклонение от изискванията
на чл.107, ал.5 от НПК, довело до погрешно формиране на вътрешното
убеждение на решаващия съд относно фактите и виновността на подсъдимия,
както и до нарушение на материалния закон. Акцентира се на това, че в САТЕ
липсва позоваване на специализирана литература, допуснати са лексикални
грешки и се изразява съмнение относно посещаването на
местопроизшествието от експерта и яснотата за точното му местонахождение,
предвид посочването му по различен начин в доказателствените източници по
делото. В подкрепа на тези възражения се излагат твърдения за липса на
подробно описание на вида на пътната настилка, хомогенността й, наклон и
фактори, оказващи неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на
превозните средства в конкретния участък от пътя. Посочва се още, че липсва
конкретизация и подробно описание на ширина, вид и протектор на гумите на
двата автомобила, участвали в сблъсъка, и теглото им извън това на
пасажерите в тях, и като следствие от това не е бил отчетен фактора
коефициент на сцепление на протектора на гумата с пътното платно. Изразява
се съмнение във верността на изводите на вещото лице относно скоростта на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил и последващите
резултати, дадени в експертното заключение, чието безкритично възприемане
е довело до осъждане при неизяснени фактически положения. Изразява се
несъгласие с извода за липса на оказана помощ на пострадалите Л. Х., Е. Х., и
З. М. от подсъдимия А. Г., дължащ се на незаконосъобразната оценка на
непоследователните и вътрешнопротиворечивите им показания, при
неотчитане на качеството им на пострадали и следващата от това
заинтересованост от изхода на делото, от значение за уважаване на
евентуалните им гражданскоправни претенции.
В искането са ангажирани доводи за неправилно приложение на
материалния закон при изменение на присъдата. Изложени са съображения, че
е следвало да бъде приложен чл.24, ал.1, т.1 от НПК и подсъдимият да бъде
2
оправдан. Твърди се наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК
заради препятствие на пътя в опасната зона за спиране, както и липса на
действия от страна на подсъдимия, които да съставляват проявна форма на
изпълнителното деяние на престъплението, за което е осъден. Посочва се, че
въз основа на неправилно установените фактически положения правните
изводи относно виновността на подсъдимия са погрешно формирани, което е
обусловило и посоченото нарушение на материалния закон. В тази насока са
наведени възражения, че при разследването се е работило само по версия на
подсъдимия, изложена в предпроцесуалните му сведения, като не са били
установени следи от контакт нито по огледалото за странично виждане, нито
по пътното платно, и не е била проверена версията за поява на препятствие на
пътя в опасната зона за спиране, предизвикало неправилна М.ра, която не е
основание за ангажиране на наказателната отговорност на водача. Посочва се
още, че записите от тел.112 е следвало да бъдат изискани, не са били
разпитани като свидетели-очевидци посочените при разпита на св. И. М. в
съдебно заседание от 20.06.2023 г. негови приятели, които също пътували в
колоната и спрели на местопроизшествието, и не са били правилно оценени
показанията му в частта за оказана помощ от подсъдимия при изваждане на
пострадалите от другия автомобил, участващ в сблъсъка. В подкрепа на
изложеното се изтъква, че св.Ж. А. в съдебно заседание от 17.10.2023 г. също
заявил, че А. Г. им е занесъл вода. Сочи се, че ако бъде отхвърлено
твърдението за наличие на случайно деяние, то инкриминираната престъпна
деятелност е следвало да бъде квалифицирана по чл.343а, ал.1, б.“в“, предл. 1
от НК, което би позволило да бъде наложено наказание различно от лишаване
от свобода – пр.: пробация. В искането се съдържат и оплаквания относно
неправилното прилагане на чл.68, ал.2 от НК и активиране на основание чл.68
от НК на наложеното със споразумение от 02.10.2018 г. по н.о.х.д. №
12275/2018 г. по описа на Софийски районен съд на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е било
отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, тъй като
предходното деяние е било осъществено при форма на вината
непредпазливост, а от приложената справка за съдимост не ставало ясно дали
механизмът на деянието предмет на споразумението е бил сходен с този по
настоящото производство, както бил приел Софийски окръжен съд.
Изразено е и недоволство, че наложеното наказание е произволно и
несправедливо по вид и размер поради налагането му за несъставомерно
поведение. Посочва се, че санкцията не съответства на личността на дееца и
на целите на наказанието. Изтъква се, че неотчитането на указаната от
подсъдимия помощ, довела до неправилна правна квалификация, препятства
възможността за налагане на наказание, различно от лишаване от свобода.
Твърди се, че възприетото и от двете съдебни инстанции безкритично
отношение на дееца към деянието се дължало на неправилната оценка на
показанията на св.Л. Х. и св. З. Н. за неколкократно изразено извинение и
признание на вина за настъпване на произшествието от страна на подсъдимия
непосредствено след настъпването му. В допълнение се посочва, че
въззивният съд е следвало да намали наложеното с присъдата наказание
3
поради оправдаването на подсъдимия по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В тази връзка се настоява производството по в.н.о.х.д. № 916/2024 г. по
описа на Софийски окръжен съд да бъде възобновено, постановеното по него
решение да бъде отменено и осъденият да бъде оправдан. При условията на
евентуалност се иска след възобновяване на производството по посоченото
дело и отмяна на постановеното по него решение делото да бъде върнато за
ново разглеждане или евентуално решението да бъде изменено, в случай че
основанията за това са в полза на осъдения, включително налагане на
наказание, различно от лишаване от свобода, респективно намаляване на
размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право
да управлява МПС.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява
становище, че въззивната инстанция при обсъждане на всички събрани
доказателства по делото правилно е установила фактическите положения и е
достигнала до обосновани правни изводи. В тази връзка посочва, че СОС е
кредитирал заключението на приетата САТЕ, според което причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие и причинените телесни
повреди е значително превишената скорост, с която подсъдимият е управлявал
автомобила си, поради което правилно е приложил материалния закон като го
е оправдал по недоказаното обвинение за управление с несъобразена скорост,
представляващо нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и е потвърдил
първоинстанционната присъда в останалата й част, тъй като също е
констатирал навлизане в насрещната пътна лента – нарушение по чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП и загуба на контрол върху управляваното МПС – нарушение по
чл.20, ал.1 от ЗДвП. Отбелязва, че в мотивите на въззивния съдебен акт
обосновано са били отхвърлени защитните аргументи, изложени във
въззивната жалба, които са аналогични на тези в искането за възобновяване, и
приема, че правописните грешки в първоинстанционната присъда стоят извън
основанията за възобновяване на производството. Обръща внимание на
оплакването за неправилна правна квалификация и посочва, че сведения за
помощ от подсъдимия за изваждане на пострадалите от автомобила им и
донесена вода за тях се съдържат в показанията само на един свидетел и по
същество тези действия на подсъдимия не запълват понятието „всичко
зависещо от него за оказване на необходима помощ“, поради което намира, че
резонно и двете съдебни инстанции не са отчели това обстоятелство като
смекчаващо, нито са намерили за необходимо да преквалифицират деянието.
Счита искането за възобновяване на наказателното производство за
неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение.
Защитникът на осъдения А. Г. – адв.Д. поддържа изцяло депозираното
искане по изложените в него съображения и отново ги повтаря. Иска
възобновяване на наказателното производство и упражняване на
правомощията на съда по чл.425 от НПК.
Осъденият А. Г. не се явява в съдебно заседание. Същият не е открит на
посочените негови адреси, поради което на основание чл.353, ал.3, изр.2 от
НПК делото е разгледано в негово отсъствие.
4
Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото,
обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията
за възобновяване, намери за установено следното:
Искането, основаващо се на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК, е депозирано в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице
и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.
419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
С присъда № 16 от 26.03.2024 г. по н.о.х.д. № 5/2023 г. по описа на
Районен съд – Самоков А. С. Г. е признат за виновен в това, че на 29.05.2021 г.
около 16:30 ч. по пътя Самоков-София, на 3.450 километра от табелата за край
на населено място „Самоков“, при управление на МПС – л.а. „Пежо Партнер“
с регистрационни табели ********, движещо се в посока към гр.Самоков и
при нарушаване на правилата за движение: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП /На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено: 1.когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне/ и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП /Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,
а именно:
- на Л. М. Х. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
четвърта и пета предкиткова кост на лявата ръка, с разместване и увреждане
на сухожилията на разгъвачите на увредените пръсти на дясната ръка, довело
до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за повече от 30
дни;
- на З. М. Н. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета
предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни;
- на Е. И. Х. – средни телесни повреди, изразяващи се в травматично
размачкване на ниво средна и крайна фаланга на втори пръст на лявата ръка с
кожен дефект и с частична липса на нокът, причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на левия горен крайник и многофрагментно
счупване на долната част на лявата подбедрица, множество счупвания на
костите на стъпалото на левия крак, на кубоидната кост, на външната
клиновидна кост и на шиловидния израстък на петата предноходилна кост,
причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по голям от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.3,
б.“а“, пр.2, във вр. с ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54, ал.1 от
5
НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е наложил на
осъдения и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година и девет месеца.
С присъдата е постановено също подсъдимият на основание чл.68, ал.1
от НК да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, наложено му със споразумение от 02.10.2018 г. по н.о.х.д. №
12275/2018 г. по описа на Софийски районен съд, при първоначален „общ”
режим.
Със същия съдебен акт А. С. Г. е осъден да заплати на РУ-Самоков
направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 1107
лева, представляващи възнаграждение за вещи лица, и в полза на РС-Самоков
направените в съдебното производство разноски за вещи лица в общ размер на
420 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на осъдения са възложени и
направените разноски от частните обвинители Е. И. Х., З. М. Н. и Л. М. Х. за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Присъдата на районния съд е преминала въззивна проверка, инициирана
по жалба на осъдения. С решение № 37/12.03.2025 г. на Софийски окръжен
съд по в.н.о.х.д. № 916/2024 г. обжалваната присъда е изменена, като
осъденият е оправдан за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В останалата
част присъдата на РС-Самоков е потвърдена. Решението, като неподлежащо на
касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на
постановяването му.
По така приключилото наказателно производство е подадено
настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, предвидени в чл.422, ал.2, т.5
от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.
Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да
отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са
ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира
доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата
по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика
от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената
маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в
производството, в производството по възобновяване съдебният състав е
ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила,
гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства
и правилното формиране на вътрешното убеждение.
Изхождайки от тези принципни положения, настоящият съдебен състав
констатира, че при изготвяне на заключението по приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза относно механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие, както и в обвинителния акт, при очертаване на
6
фактическата обстановка са били ползвани свидетелски показания /т.2, л.88-90
от ДП/, дадени от осъдения А. Г. в деня на настъпване на пътнотранспортното
произшествие – 29.05.2021 г., когато той е бил разпитан като свидетел. По
време на този разпит той е изложил сведения за разминаване близо до осевата
линия с друг автомобил, движещ се в платното за насрещно движение, при
което двата автомобила са ударили страничните си леви огледала. С
постановление от 04.11.2022 г. /т.2, л.78-80 от ДП/ на същия е било повдигнато
обвинение за инкриминираното деяние. Именно от този по-късен момент по
образуваното досъдебно производство А. Г. е бил привлечен като обвиняем и
за него са възникнали посочените в чл.55 от НПК процесуални права, в това
число да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства, както и
да даде или да откаже да даде обяснения по повдигнатото обвинение. Като
правило без изключение в наказателния процес е установено, че обвиняемият
не може да бъде разпитван като свидетел за собствената си престъпна дейност.
Същото произтича от принципната забрана, произтичаща от чл.118, ал.1 от
НПК, в едно и също наказателно производство едно лице да участва в
различни процесуални качества. От изложеното до тук следва, че
законосъобразно първоинстанционния и въззивния съд са изключили от
доказателствената съвкупност показанията на А. Г., дадени преди
привличането му като обвиняем. За пълнота следва да се отбележи, че веднага
след привличането на Г. като обвиняем разследващият орган е пристъпил към
неговия разпит, но той е отказал да даде обяснения. По-късно, в
производството пред районния съд подсъдимият е бил многократно поканен
да изложи своята версия за инкриминираното деяние, но се е възползвал от
правото си да не дава обяснения по случая.
Относно наведеното възражение за неизяснена фактическа обстановка в
контекста на коментираните показания, дадени от подсъдимия, преди да бъде
конституиран като обвиняем, следва да бъде посочено, че данни за
предшестващо засичане на управлявания от подсъдимия лек автомобил с друг
неустановен по делото автомобил, движещ се в лентата за насрещно
движение, станал причина за навлизане в нея и за реализиране на
инкриминираното пътнотранспортно произшествие се съдържат и в
показанията на свид.В. Н. /т.2, л.86 и 87 от ДП/, дадени пред разследващия
орган в деня на настъпване на произшествието и приобщени по делото чрез
прочитането им по чл. 281, ал.1, т.2 от НПК в съдебно заседание на 20.06.2023
г. пред РС-Самоков. Същият е бил изпратен на местопроизшествието в
качеството си на младши автоконтрольор в РУ на МВР – гр. Самоков. Пред
него Г. е изтъкнал като причина за сблъсъка разминаването по-рано с друг
автомобил, който е причинил отклонението от траекторията му на движение и
навлизането му в насрещната лента за движение. Прочитането на показанията
на св. Н. пред първоинстанционния съдебен състав се е наложило основно
поради изминалото време и допуснати известни непълноти в спомена, които
разпитваният сам е отстранил, като е потвърдил прочетеното. И двете съдебни
инстанции са кредитирали посочените показания при изграждане на
фактическата обстановка по делото.
7
Неоснователно е възражението за допусната неточност в обвинителния
акт относно субективната страна на деянието. Действително на стр. 4 от него е
написано, че процесните действия „обективират умисъла на Г. при
извършване на посоченото престъпление”, но същото следва да се приема
като лексикална грешка, тъй като от прочита му става ясно, че повдигнатото
обвинение е за извършено деяние по непредпазливост. В обстоятелствената
част на обвинителния акт, на стр.4 в отделен абзац по същество е посочена
дефиницията на непредпазливата форма на вина съгласно разпоредбата на чл.
11, ал.3 от НК, а именно „обвиняемият при извършване на деянието е
действал виновно, непредпазливо, не е предвиждал настъпване на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди”. В
подкрепа на изложеното следва да бъде посочено, че в самото обвинение, на
стр.6 от обвинителния акт, отново е подчертано, че деянието е извършено по
непредпазливост, като е посочено, че при тази форма на вината обвиняемият е
причинил посочените телесни повреди.
В искането е релевирано оплакване за неизяснено обвинение от
фактическа и правна страна, препятстващо възможността за извършване на
доказване, което, от своя страна, е довело до нарушаване на правото на защита
на обвиняемия. Констатацията на районния съд в проведеното разпоредително
заседание на 31.03.2023 г., съвпадаща със заявените тогава становища на
страните, че обвинителният акт покрива заложените в чл.246, ал.2 от НПК
стандарти, е правилна. Посочена е правната квалификация на извършеното
престъпление, изложена е фактическата обстановка, причинените
съставомерни телесни увреждания на пострадалите лица, изяснени са
механизмът на реализиране на пътно-транспортното произшествие, мястото
на удара, скоростта на движение на участващите в него автомобили, опасната
зона за спиране и причините за настъпването му, като са посочени
изчерпателно събраните доказателства. Факти за нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП не са описани и за него не са посочени доказателства, но резонната
санкция за посоченото се явява недоказване на обвинението в тази част,
респективно оправдаване на подсъдимия за него. В обстоятелствената част
подробно са изложени фактите и обстоятелствата, запълващи от обективна и
от субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.343,
който препраща към чл.342, ал.1 от НК, за реализиране на което Г. е бил
предаден на съд. От прочита на обвинителния акт става ясно, че на А. Г. му е
повдигнато обвинение за това, че на 29.05.2021 г. около 16:30 ч. по пътя
Самоков-София, на 3.450 километра от табелата за край на населено място
„Самоков”, при управление на МПС – л.а. „Пежо Партнер”, с регистрационни
табели ********, движещо се в посока към гр.Самоков и при нарушаване на
правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,
а именно: на Л. М. Х., на З. М. Н. и на Е. И. Х., съставляващо престъпление по
чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 вр. ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК. За да бъде
признат за виновен и за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, прокурорът е
8
следвало да упражни правомощията си по чл. 287, ал. 1 от НПК като измени
обстоятелствената част на обвинението и посочи, че при избора си на скорост
А. Г. не е съобразил съществуването на рискови фактори, намаляващи
способността за възприемане на пътната обстановка и поради това изискващи
да се движи по-бавно. Правилно въззивният съд е отчел този пропуск при
извършения собствен доказателствен анализ, поради което е оправдал
осъдения за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. С това поддържаното в
искането за възобновяване проц. нарушение и не може да послужи като
основание за възобновяване на наказателното производство.
На следващо място, неоснователно е и твърдението за неясна воля на
първоинстанционния съд относно вида на причинените телесни повреди,
представляващи съставомерен елемент от обективна страна на деянието. На
стр.10 от мотивите първоинстанционният съд е употребил словосъчетанието
„тежка телесна повреда”, но това представлява лексикална грешка. По делото
са приети 3 бр. съдебно-медицински експертизи за причинените телесни
увреждания съответно на пострадалите Е. Х. /т.2, л.24-34 от ДП/, Л. Х. /т.2,
л.49-57 от ДП/ и З. Н. /т.2, л.39-44 от ДП/, от заключенията по които се
установило, че причинените увреждания представляват средни телесни
повреди. Видно от стр. 4-5 на мотивите към присъдата, първоинстанционният
съд е кредитирал експертните заключения, като обстоятелствено е описал
инкриминираните увреждания съобразно посоченото в тях, след което е
заключил още веднъж, че телесните увреждания на пострадалите
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. В
допълнение, на стр.10 от мотивите отново е посочил, че настъпилият
противоправен резултат се изразява в причиняване на средни телесни повреди
на посочените лица.
Наличието на незавършено изречение, в което е пропусната думата
„дни“, както и погрешно изписаните няколко думи в присъдата не нарушават
смисловото й съдържание и не се отразяват на същностното значение на
изложението.
Внимателният преглед на съдържащите се в кориците на делата
материали показва, че решаващите съдилища са изпълнили задължението си
за разкрИ.е на обективната истина. В хода на съдебното следствие пред
първата инстанция са събрани и проверени гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, въз основа на които е достигнат извода, че
обвинителната теза относно нарушенията по чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от
ЗДвП е доказана по несъмнен начин. Въззивната съдебна инстанция е
изследвала обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото. При
извършения инстанционен контрол Софийски окръжен съд се е солидаризирал
с възприетите от първостепенния съд фактически положения, за което е
изложил собствени мотиви. Позовал се е на събрани и проверени по реда на
НПК доказателствени източници, които е оценил поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка. Не се наблюдава превратна или противна на
формалната логика преценка на доказателствени средства, не е налице
9
подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито
са оставени без внимание доказателствени източници, значими за изясняване
на обективната истина по делото. В конкретния случай, по отношение на
повдигнатото обвинение на А. Г. за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2
вр. ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от НК въззивният съд е достигнал до различни
правни изводи от първоинстанционния и е оправдал подсъдимия за
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което е изложил подробните си
съображения. В съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 е дал обосновани
отговори на наведените с жалбата защитни възражения. Изводите му са
формирани въз основа на прецизен и правилен анализ, като в съответствие с
изискванията на чл.107, ал.5 от НПК съвкупно са оценени показанията на
свидетелите Е. Х., Л. Х., З. Н., Ж. А., И. М. и В. Н., приетите по делото
заключения по съдебна автотехническа експертиза /т.2, л.63-71 от ДП/ и
съдебно-медицински експертизи /т.2, л.5-10, л.14-19, л.24-34, л.39-44, л.49-57
от ДП/, протоколът за оглед на местопроизшествие /т.1, л.8-10 от ДП/, както и
други писмени доказателства, от които са изведени всички факти и
обстоятелства, обосноваващи съставомерните елементи на реализираното
престъпно деяние по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 вр. ал.1, б.”б” вр. чл.342, ал.1 от
НК от обективна и от субективна страна, а именно причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на повече от едно лице при
нарушаване на правилата за движение при управление на МПС. В този смисъл
лишени от основание са оплакванията за липса на мотиви и отговор на
съществените защитни доводи и възражения.
Неоснователни са наведените оплаквания във връзка с приетата по
делото съдебна автотехническа експертиза. Същественото е, че експертизата е
назначена от компетентен орган на досъдебното производство – старши
разследващ полицай и е изготвена от специалист по технология и управление
на транспорта, който притежава нужните професионални знания и
компетентност за поставените задачи, а приетото заключение е обосновано.
Вещото лице въз основа на притежаваните от него специални знания е дало
еднозначни и ясни отговори на съществените за правилния изход на делото
задачи, а именно изяснило е механизма на процесното ПТП, мястото на удара,
опасната зона за спиране, непосредствена причина за настъпване на
произшествието и предотвратимостта на удара. Непозоваването на
специализирана литература в представената експертиза, както и лексикалните
неточности и грешки не се отразяват на верността й. Действително, при
изготвяне на експертното заключение са ползвани наличните по делото
материали към момента, сред които са били протокола за оглед на
местопроизшествието и показанията на свидетелите З. Н., Е. Х., Л. Х. и В. Н..
Упрекът, че местопроизшествието не е било посетено от вещото лице, а негов
оглед е бил извършен по фотоснимките от приложения фотоалбум,
представляващ неразделна част от протокола за оглед на
местопроизшествието, е неоснователен, тъй като протоколът за оглед на
основание чл.131 от НПК е годно средство за събраните доказателства. В
10
отговора на поставената задача е описан и видът на пътната настилка –
асфалтова, равна, хоризонтална, твърда, суха, с добър коефициент на
сцепление. Липсата на подробно описание на гумите на двата автомобила не
се отразява на конкретните изчисления, извършени в отговор на поставените
задачи. Посочено е, че при високи скорости и сложни движения коефициента
на сцепление на гумите намаля. Впрочем, вещото лице е изяснило, че за
определяне на скоростта на движение на двата автомобила е използвало
методът на загуба на кинетична енергия за деформационна работа, т.нар.
„енергиен еквивалент на скоростта”, който е най-точният метод за определяне
на скоростта при подобни транспортни произшествия. Неизследването на
натовареността на двата автомобила, участвали в ПТП-то, извън собственото
им тегло и това на пътниците в тях не би се отразило съществено на
извършените изчисления, предвид съотношението му към установеното тегло
на всеки от тях заедно с пътниците. За изчисляване на скоростта на движение
на л.а.”Пежо Партнер” експертът е се е позовал на обективни данни –
показанията на километража, сочещ 130 км, заснети на фотоснимка № 12 от
приложения фотоалбум, които през загубата на кинетична енергия за
деформационна работа посредством съответната физична формула е
използвал, за да достигне до обоснования извод за скоростта на движение към
момента на удара на посочения автомобил, възлизаща на 146,8 км/ч. Липсата
на спирачни следи доказва, че скоростта на движение към момента на
настъпване на удара не е била много по-различна от тази при счупване на
километража, а именно 130 км. Изчислено е още, че управлявания от Е. Х.
л.а.”Шевролет”, марка „Каптива” се е движел със скорост от 92,8 км/ч.
Наведените аргументи в обратна посока, сред които са показанията на свид. Л.
Х., Е. Х. и И. М. не следва да бъдат споделяни, тъй като от установения
механизъм на настъпване на процесното ПТП следва, че осъденият се е
отклонил от траекторията си на движение, загубил е контрол върху
автомобила и едва след това е реализирал сблъсъка. Показанията на свид.М.
не могат да се кредитират в тази част като достоверни и предвид
обстоятелството, че пред него се е движел управлявания от Е. Х. лек
автомобил, който е пречел на пряката му видимост напред. Експертът е
изчислил и опасната зона за спиране на л.а.”Пежо”, марка „Партнер” – 198,98
м и на л.а.”Шевролет”, марка „Каптива” – 116,87 м, като обосновано е
заключил, че ударът е бил непредотвратим и за двамата водачи. За пълнота
следва да бъде отбелязано, че макар при изготвяне на експертизата да са
ползвани показанията на А. Г., дадени преди привличането му като обвиняем,
и в този смисъл представляващи негоден доказателствен източник,
изложените данни за предшестващо засичане на управлявания от подсъдимия
лек автомобил с друг неустановен по делото автомобил, движещ се в лентата
за насрещно движение, се съдържат и в показанията на свид.В. Н. /т.2, л.86 и
87 от ДП/, поради което съдилищата по фактите законосъобразно са приели
заключението по изготвената експертиза като компетентно и обосновано.
Несподеляемо е възражението на защитата срещу отказа да бъде
11
възприета тезата за оказана помощ на постадалите. Твърди се, че при
извършване на доказателствения анализ на показанията на свид. Л. Х., Е. Х. и
З. Н. в относимата част не са били спазени процесуалните изисквания на
чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Посочените свидетели са разпитани в
съдебно заседание от 17.10.2023 г. Показанията на Л. Х. и З. Н. са идентични и
от тях следва, че осъденият е отишъл при пострадалите от колата, които са
стоели в тревата встрани на пътното платно, признал е вината си и им се е
извинил. Е. Х. е заявил, че не помни кои лица са му помогнали да излезе от
колата. Свид. Ж. А. пък е заявил, че помощ след настъпване на
произшествието им е била оказана от шофьора на движещата се след тях кола,
а осъденият просто се е приближил до тях, заявил е, че той ги е ударил и им е
донесъл вода. Единствено в показанията на свид. И. М. се съдържа твърдение
за оказване на помощ от осъдения при изваждане на пострадалите от
автомобила им, но те не са били кредитирани от двете съдебни инстанции, тъй
като са били опровергани от разпитите на пострадалите. Посочените
доказателствени източници са били ценени в съответствие с действителното
им съдържание и при съпоставката помежду им, като е било отчетено и
качеството на пострадали на част от лицата. От изложеното следва, че
констатациите на първоинстанционния и въззивния съд за липса на оказана
помощ от осъдения на пострадалите са верни и съответни на материалния
закон.
Отправено е възражение, че по делото е следвало да бъде приложен
чл.24, ал.1, т.1 от НПК и наказателното производство да бъде прекратено, а А.
Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. За да бъде приложена
правилно посочената разпоредба, законът изисква деянието да не е било
извършено или същото да се явява несъставомерно поради липса на
достатъчно доказателства, каквито хипотези в конкретния случай не са
налице. Видно от събрания доказателствен материал и приетите фактически и
правни изводи, деянието, за което в крайна сметка е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия е съставомерно и доказано от събраната и
обсъдена от съдилищата по фактите доказателствена съвкупност.
Неоснователно е и отправеното твърдение за наличие на случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК. Известно е, че както непредпазливото
деяние по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, така и случайното деяние се
извършват от дееца без той да е предвиждал общественоопасните последици
от него. Но при непредпазливото Т.а деецът е длъжен и е могъл да ги
предвиди според конкретните обстоятелства за разлика от случайното деяние,
при което деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Тази невъзможност за предвиждане на
общественоопасния резултат означава, че при стеклите се обстоятелства
деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. В настоящия случай
подсъдимият като водач на МПС е бил длъжен по всяко време да контролира
управлявания от него автомобил. От установените по делото обстоятелства
12
следва, че той е имал обективната възможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, тъй като със собственото си поведение, а
именно като се е движел със скорост, значително превишаваща разрешената,
се е поставил в ситуация да не може да овладее превозното средство. Не е
съществувала пречка от обективен характер за неизпълнение на задължението
му съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП. Следователно, водачът сам се е поставил в
невъзможност да упражнява непрекъснат контрол върху превозното средство.
В този смисъл деецът е проявил несъзнавана непредпазливост, което изключва
възможността извършеното от него деяние да се квалифицира като случайно.
Относно твърдението за неизяснена фактическа обстановка и
възприетата от предпроцесуалните сведения на А. Г. версия за контакт между
левите странични огледала на неговия и друг, неустановен по делото
автомобил, следва да се посочи, че в резултат на тежките поражения върху
л.а.”Пежо”, марка „Партнер” не е било възможно да се установят следи от
него. Възможни версии за поява на препятствие пред управлявания от
подсъдимия автомобил действително не са били изследвани именно поради
липса на твърдения или доказателства да такива. В суверенната преценка на
органа, водещ разследването е да прецени дали на онзи етап е имало
основание за работа по посочената алтернативна версия.
На досъдебната фаза по време на разпит, проведен на 14.04.2022 г. /т.2,
л.98 от ДП/ свид. И. М. е заявил, че се е обадил на тел.112 да съобщи за
настъпилия инцидент на пътя. По-късно обаче при разпита му в съдебна фаза
същият не споменава това обстоятелство. В резултат на това не е изискан
запис от това позвъняването на тел.112, но предвид изясняване на делото от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че неприобщаването
му към доказателствената маса няма да доведе до промяна във фактическите
изводи на инстанциите по същество.
Неоснователно е възражението за недостатъчната активност на съда за
попълване на делото с доказателствен материал и в частност – неразпитване
на посочените от свид. М. свидетели-очевидци, движещи се в автомобилите
след неговия. Съгласно трайно установената съдебна практика за решаващия
съд не съществува безусловно задължение за допускане на поискани от
страните доказателства или разпитване на всички свидетели, за които има
въведени данни по делото, тъй като негова е суверенната преценка дали
същите са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическите
положения. Неразпитването на посочените лица не може да се цени като
съществено нарушение на процесуалните правила.
Изразено е недоволство от неприлагането на чл.343а от НК поради
некредитиране на свидетелските показания, сочещи на указана от осъдения
помощ на пострадалите след настъпване на пътното произшествие. Посочения
аргумент се обвързва с възможността за налагане на наказание, различно от
„лишаване от свобода”. Съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983 Г. по н. д.
№ 8/1982 г., Пленум на ВС деецът трябва да е направил всичко зависещо от
13
него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали е направил
това, се преценява конкретно с оглед възможностите му (психофизически,
подготовка, здравословно състояние в момента и др.), обстановката, в която е
действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е
извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана
на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е
насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване
живота на пострадалия. Обстоятелствата по делото не позволяват да бъде
направен извод, че осъденият е оказал някаква помощ на пострадалите лица.
Законът изисква негови активни действия, в това число позвъняване на
тел.112, което той не е направил, или откарването им до болнично заведение.
Носенето на вода не влиза в посочените действия, предвид необходимостта от
изваждане на пострадалите от обърнатия по таван техен автомобил. В тази
насока поведението на Г. не би могло да обоснове по-лека правна
квалификация на деянието.
Правилно СОС е потвърдил присъдата в частта, с която по отношение на
осъдения е било активирано и наложеното му със споразумение от 02.10.2018
г. по н.о.х.д. № 12275/2018 г. по описа на Софийски районен съд наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца за престъпление по чл.343, ал.3,
б.”а”, предл.1, алт.2 вр. ал.1, б.”б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК,
чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години. В рамките на изпитателния срок осъденият е извършил
деянието, предмет на настоящото искане за възобновяване, което е
мотивирало привеждането в изпълнение на отложеното наказание предвид
непостигане на целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Конкретизирал е,
че посоченото деяние е извършено при сходен механизъм доколкото видно от
справката за съдимост /л.90 от н.о.х.д. № 5/2023 на РС-Самоков/ А. Г. отново е
навлязъл в насрещното платно за движение, реализирал е ПТП с насрещно
движещ се автомобил и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на две лица. В този смисъл въззивният съд е споделил виждането на
първоинстанционния за необходимостта от ефективно изтърпяване на
отложеното наказание изцяло.
Неоснователни са наведените съображения за явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като не били отчетени от съдилищата по същество
идентичните в тази част показания, дадени от свид. Л. Х. и З. Н., в които е
посочено, че след настъпване на произшествието Г. се приближил към
пострадалите и поднесъл извинения. В тази насока следва да се отбележи, че в
хода на съдебното производство осъденият не е изразил съжаление за
стореното, поради което няма как подобно обстоятелство да бъде третирано
като смекчаващо вината.
Макар в контекста на изразеното недоволство от размера на отмерените
наказания да са заявени доводи за оказване на помощ на пострадалите, те имат
отношение към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради
което са разгледани по-горе.
14
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя тезата на
въззивния съд за оправдаване на осъдения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като за
разлика от чл.20, ал.1 от ЗДвП, където се изисква субективните действия на
водача да са довели до загубата на контрол върху управляването от него МПС,
ал. 2 предполага скоростта на движение да не е била съобразена с конкретните
условия на пътя, видимостта, релефа на местността, характера и
интензивността на движението и прочее обективни фактори, изброени в
споменатата норма.
Наложеното наказание е законосъобразно определено в хипотезата на
чл.54 от НК в рамките на посочените горна и долна граница по чл.343, ал.3,
б.“а“, пр.2 от НК – от една до шест години лишаване от свобода. Въпреки
оправдаването по чл.20, ал.2 от ЗДвП въззивният съд правилно е отчел
пропускът на първоинстанционния да цени като допълнително отегчаващо
обстоятелство превишената скорост с повече от 50 км/ч наред с обремененото
му съдебно минало и предходните извършени нарушения по ЗДвП,
разкриващи системност при пренебрегването на значими за безопасността
правила за движение, но предвид забраната за влошаване на положението на
осъдения при липса на съответен протест не е увеличил така наложените от
първоинстанционния съд наказания „лишаване от свобода” за срок от една
година и три месеца, определено към минимума, предвиден в закона, и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и девет месеца.
Следователно, не се констатира твърдяното от защитата несъответствие
между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца,
отегчаващите отговорността обстоятелства и целите на наказанието по чл.36
от НК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
въззивният съд при постановяване на решението си не е допуснал визираните
нарушения на материалния и на процесуалния закон, нито се констатира явна
несправедливост на наложените наказания. Съдебният акт е изготвен в
съответствие с основополагащите принципи на наказателния процес при
гарантиране правото на защита на подсъдимия и в съответствие с материалния
закон и целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК. Даден е отговор на всички
наведени с въззивната жалба възражения. Затова искането за възобновяване
на наказателното производство следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по в.н.о.х.д. № 916/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд,
НО, 4 въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16