Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр.Кюстендил, 01.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова и с
участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 106 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, чрез началника гл. инсп. Р. Б., обжалва решение № 98 от 24.02.2020г. на Районен съд - Кюстендил по НАХД № 1409/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 19-1139-000872/12.06.2019год. Жалбата съдържа бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът И.И.В. ***, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е отменено
Наказателно постановление №
19-1139-000872/12.06.2019год., издадено
от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на И.И.В. са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200,00лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че
на 02.06.2019год., около 16,20 часа, в гр. Кюстендил управлява автомобил “Мерцедес Е320“ с рег. № СА8472НХ -
собственост на П. М., който не е регистриран по надлежния ред, а именно: автомобилът е с прекратена на осн. чл.143,
ал.15 от ЗДвП, регистрация към 24.05.2019г., което обстоятелство е установено
при извършена справка с ОДЧ.
За деянието е съставен АУАН № 231982/02.06.2019г., в
който е описана идентична фактическа обстановка.
Във въззивното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверка и с
показанията си потвърждават констатациите в АУАН, като сочат, че автомобилът е бил с регистрационни табели; че водачът
на автомобила не е собственик на същия и е узнал от контролните органи, че МПС
е с прекратена регистрация; че горното обстоятелството е установено от
проверяващите чрез справка в автоматизираната информационна система на ПП-КАТ.
При изложените обстоятелства, районният
съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност.
Приема се, че деянието не е съставомерно административно нарушение поради липса
на вина на нарушителя. Допълнително се счита, че нарушението не е доказано.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото
и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право
и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено
нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние
осъществяващо състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Касационната инстанция възприема изцяло решаващите мотиви на въззивния
съд за несъставомерност на деянието
поради липса на вина на нарушителя, както и за недоказаност на същото. Съгласно
легалната дефиниция по чл.6, ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В случая деянието на нарушителя в качеството му на водач
на МПС, е под формата на действие – управление на МПС. Другият признак от обективната страна на нарушението
по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – липсата на надлежна регистрация на автомобила
към датата на деянието, се установява само от свидетелските показания. АНО,
чиято е доказателствената тежест в процеса, не е представил надлежни писмени
доказателства, че МПС е с прекратена регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Същата предвижда, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно
разпоредбата, прекратяването на регистрацията се извършва служебно с
отбелязване в автоматизираната информационна система. В случая, видно от
съдържанието на АУАН и НП, констатациите за наличие на визирания съставомерния признак на
релевираното деяние, са въз основа на извършена справка с ОДЧ. Същите са оспорени от нарушителя, но АНО не е
ангажирал относимите доказателствени средства за установяваното им. Следват
изводи за недоказаност на административното нарушение, както обосновано е приел
въззивният съд.
От друга страна, анализът на правната уредба и на
събраните по делото гласни доказателства, изключват знанието на нарушителя
относно фактическите обстоятелства от състава на административното нарушение по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По делото е безспорно, че водачът не е собственик на процесния
автомобил; че последният има
регистрационни табели, т.е. по външен признак отговаря на регистриран
автомобил; че данни за прекратяване на регистрацията не са вписани в
свидетелството за регистрацията на МПС, а такива се съдържат само в автоматизираната
информационна система на ПП-КАТ и са станали известни на нарушителя по време на
проверката. Горните факти в съвкупност обосновават изводи за деяние, извършено
при условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, т.е. на деяние,
което не е извършено виновно от нарушителя.
Липсва субективният елемент на административното нарушение, за
извършването на което е предявено обвинение на И.В.. Следва, че поведението на
същия не е съставомерно административно нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно
решение, което настоящатна
инстанция оставя в сила.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 98 от 24.02.2020г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по НАХД № 1409/2019год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.