Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на десети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1778 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Роял Хаус” ООД,
гр.Варна срещу Решение № 887 от 23.06.2020г. постановено по НАХД № 905/2020г.
по описа на ВРС, с което е изменено НП № 03–010929/20.02.2019г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ на дружеството на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414
ал.1 от КТ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева като размера
на наложената „имуществена санкция“ е намален на 1500лв.
В
касационната жалба се релевират доводи, че решението на ВРС е необосновано,
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с
което НП да бъде отменено.
Пред
настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на
решението на Районен съд-Варна и постановяване на ново, с което да бъде
отменено издадено Наказателно постановление с присъждане на сторените по делото
разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по
касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на „Роял
Хаус” ООД, против НП №
03–010929/20.02.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на основание чл.
416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ на „Роял
Хаус” ООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000
лева.
За да измени процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. По същество е
приел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Доколкото нарушението
е извършено за първи път, съдът е приел, че определено към минималния размер
наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно съгласно вмененото противоправно деяние. От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление са проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно чл.128 т.2 КТ работодателят
е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В процесната хипотеза
административнонаказателната отговорност на работодателя е ангажирана поради
неплащане в срок на пълния размер на трудовото възнаграждение за месец
септември 2018г. на служителя К.. Разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ сочи,
че трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или
по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено
искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на
влог в посочената от него банка.
Съответно,
в нормата на чл. 270, ал.2 от КТ е предвидено, че трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. От
обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на
работодател спрямо конкретно лице и да не е изплатил трудовото му
възнаграждение в установения срок. Дружество е имало качеството на
работодател спрямо К., който е осъществявал трудови функции като готвач. В
трудовият договор е предвидено плащане на уговореното
възнаграждение еднократно до 30-то число на следващ месец, при определено
работно време от 8 часа. От
приложеното по делото копие от ведомост, се установява, че на работника не е
било изплатено в пълен размер уговореното възнаграждение, поради което
работодателят е осъществил състава на нарушението, за което е наказан.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Представляващ дружеството е отказал да подпише и
получи екземпляр от съставения АУАН, удостоверено с подписа на свидетел
Донева.
Административнонаказващият
орган е определил правилно датата, от която следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството, нарушението е подробно
описано от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради което не
са допуснати съществени процесуални нарушения на административно
производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление са
посочени всички съставомерни признаци, изложени са всички относими правни
норми, като по този начин не само, че не е ограничено правото на защита на
нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога е
извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.
Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
Настоящият състав на съда намира, че за работника
са произтекли вредни последици, доколкото същия е бил лишен от възможността да
ползва средствата от дължимото му се трудово възнаграждение в сроковете, в
които това е следвало да се случи, съобразно уговореното с трудовия договор.
Липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс. По изложените съображения
разпоредбата на чл.415в от КТ е неприложима.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното
наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани
доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на
наложената имуществена санкция от 3000 лева, да се намали в рамките на
минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на
тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват
изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване
и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност
на този вид административно нарушение. Така определената
от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева
е справедлива, съобразявайки, че нарушението е за
първи път и би изпълнило целите на наказанието да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както
визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
При този изход на спора е
неоснователно направеното от касатора искане за присъждане на разноски.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 887 от 23.06.2020г. постановено по НАХД № 905 по описа на ВРС за
2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: