№ 4025
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110117864 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на /ФИРМА/, с която срещу Т. Г.
Ц., са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 4903,22 лв. - главница,
представляваща сбор от стойността на предоставени палиативни грижи на В.Г.Н. за периода
от м.09.2022 г. и м.12.2022 г. съгласно Договор № НС000147/20.12.2021 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 04.04.2023 г. до
окончателното погасяване на вземането; 234,73 лв. - представляваща мораторна лихва за
периода от 30.09.2022 г. до 04.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата бил сключен Договор № НС000147/20.12.2021
г., по силата на който ищецът, като изпълнител, е предоставил на ответника, като
възложител, услуга – палиативни грижи на майката на ответника Ц. - В.Г.Н., за периода от
м.09.2022 г. и м.12.2022 г. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора ответникът се
задължил да заплаща такса в размер на 100 лв. за всеки ден от предоставяне на услугите.
Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 4 от договора, при заявка от възложителя, изпълнителят може
да предостави и допълнителни услуги, като възложителят заплаща същите по цени, обявени
в ценоразписа на изпълнителя след представяне на фактура. Твърди, че задължението по
договора за процесния период не било платено от ответника. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител, с който искът е оспорен като неоснователен. Оспорва процесните
услуги да са били действително предоставяни. Посочва, че ответницата/нейната майка не е
искала услугите респективно не е приемала изпълнението им. Позиционира вниманието на
съда, че договора е подписан от лице с име А.С., която съобразно представените
1
доказателства не представлява и управлява ищцовото дружество. Оспорва договора да е
влязъл в сила и че ответницата дължи суми по фактури за м.септември и м.декември 2022г.
Последната не е искала услугите, не е ползвала същите и не е приемала изпълнението им.
Посочва, че ако по време на издаване на фактурите договора е бил в сила, то тогава ищецът
е следвало да се възползва от правата си по чл. 16.2 и чл. 16.4 и да прекрати договора още
през м.10.2022г., а не да фактурира още услуги. Възразява ответницата да е била
уведомявана че дължи заплащане на фактурите, поради и което същата не е изпаднала в
забава за да дължи мораторна лихва върху главничното вземане. Моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от адвокат М.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът Т. Г. Ц., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от
адвокат П. Б., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че процесният договор има характер на договор за услуга, който е вид
договор за изработка. По силата на договора ответникът като възложител е възложил на
ищеца, като изпълнител, да осъществява палеативни грижи за лицето В.Г.Н., като в чл. 1, т.4
от договора е пояснено, че „палеативни грижи“ са такива грижи за намаляване страданието
на пациента, без да има лечебен ефект на основното заболяване или неговия причинител. По
обхвата на предмета на доказване, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
между страните е сключен процесният договор, че по възложение на ответника е престирал
насрещно, тоест е положил грижите по отношения на пациента, обема на грижите и техния
размер.
Във връзка с оспорването на ответника по делото е приет договор за осъществяване на
палеативни грижи № HC000147/20.12.2021г. /в оригинал/, по силата на който възложителят
Т. Ц. възлага, а ищецът като изпълнител приема да осъществи палеативни грижи по
отношение на майката на възложителя – В.Г.Н.. Договорът за ищеца е подписан от лицето
А.С., управител на ищцовото дружество към датата на подписване на договора, видно от
приетото по делото извлечение от регистъра към релевантната дата по ТРТРЮЛНЦ. В тази
връзка неоснователно е възражението на ответника, че към датата на сключване на договора,
същият е сключен от лице което не представлява и управлява дружеството. Посоченото в
уводната част на договора, с изписано име на лице с име М.Е.К., което се установи, че е
предходният управител на дружеството, съдът действително приема, че е техническа
грешка. Следва да се и отбележи, че по делото са налице приети писмени доказателства, че
по договора е налице изпълнение от страна на изпълнителя /приети извадки от декурсузи, от
които е видно, че е проследявано обективното състояние на лицето В.Н.а, както и извадки от
счетоводната система на дружеството, от които се установяват плащания от страна на
ответника/, което обосновава извод, че подписването на договора дори и от лице, която няма
2
представителна власт, към датата на подписване на договора е потвърдено. По изложеното
съдът приема, че между страните валидно е сключен процесният договор.
В чл. 3 от договора страните договорили, че след извършване на първоначална оценка на
състоянието на пациента, се определя индивидуалната нужда от грижа и съответстващия
обем от услуги, които ще бъдат предоставени на пациента, като конкретният обем от услуги
са описани в Приложение № 1 към договора. Също така в чл. 4 от договора страните
договорили, че състоянието на пациента подлежи на периодична оценка, извършваща се от
интердисциплинарен екип на изпълнителя, като при констатирана промяна в състоянието на
пациента възложителят следва да бъде уведомен /чл. 4, ал.2/. В чл. 5 от договора е
договорено, че за така предоставените грижи възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение в размер на 100,00 лева за всеки ден от предоставяне на услугите, платимо
до 5-то число на месеца, в който следва да бъдат предоставяни услугите. В чл. 6 от договора
страните са договорили обема на така предоставените услуги на дневна база /включително и
допълнителни/, посочено в актуален ценоразпис на /ФИРМА/, като възнаграждението за ден
за предоставени медицински и други допълнителни услуги се умножава по броя на дните от
съответния календарен месец, включително и денят на постъпване на пациента, като според
ал.4 от чл. 7 всички допълнителни услуги се заплащат в срок до 5-то число на месеца,
следващ месеца на предоставените услуги. От приетия по делото препис-извлечение от акт
за смърт № 39/16.01.2023г., е видно, че В.Г.Н. е починала на 15.01.2023г. Процесният договор
е прекратен с допълнително споразумение към него от 06.12.2022г.
Ответникът е релевирал възражения, че възложителят не е възлагал услугите, предмет на
процесните фактури, че майка й не е ползвала същите и не е приемала изпълнението им. В
тази връзка по делото са приети Фактура № *********/30.09.2022г. на стойност от 3797,45 с
ДДС, с предоставени услуги Пакет „Пациент в увредено/тежко състояние на ден HG 1.1“, за
предоставени допълнителни грижи и извършени лабораторни изследвания, както и фактура
№ *********/04.12.2022г. на стойност от 1105,77 лева с ДДС, в която са осчетоводени
предоставени услуги по пакет за „Пациент в увредено/тежко състояние на ден HG 1.1“;
изпиране на лично облекло HS14.2; медицински педикюр HS14.1; допълнителни
медицински услуги HS5.1; доставка на допълнителни медицински и други консумативи и
лекарства – месечна такса HS7.4 и допълнителни консумативи. По делото са приети
формуляри за сестрински грижи, извършени в релевантния период, както и заверено копие
на счетоводна справка. Във връзка с изпълнението на договора по делото е разпитан на
страната на ищеца и свидетеля А.С. – в трудово правоотношение с ищцовото дружество на
длъжност „социален асистент и болногледач.“ Същата възпроизвежда в показанията си, че в
релевантния период са полагани грижи за В.Н.а, като свидетелката е възприела и
ответницата когато е идвала да види майка си. За пациента били извършвани грижи –
къпане, личен тоалет, хранене, промивки; пациентката имала повърхностни рани с изтичане
на лимфа, поради сърдечен проблем, които се обработвали, била е извеждана на разходка,
прилагана е медикаментозна терапия, изписана от лекар. Ответницата в деня на изписване
лично присъствала, като свидетелката посочва, че от други колеги дочула, че впоследствие
3
пациентката е била настанена в друг хоспис. В тази връзка съдът приема възраженията на
ответника, че възложителят не е възложил услугите, не е ползвал същите и не е приемал
изпълнението им за неоснователно. Ответницата с подписването на договора до неговото
прекратяване по взаимно съгласие при условията на чл. 16.1 е възложила на изпълнителя
полагането на тези ежедневни грижи, които могат да бъдат разностранни в зависимост от
конкретното състояние на пациента и крайно наложителни в предвид състоянието на Н. като
термално болна, като не е необходимо последващо възлагане. Неоснователно е и
възражението на ответника, че при забава в плащанията, ищецът вместо да полага
съответните грижи е следвало да прекрати договора при условията на чл. 16.4. от него. В чл.
16.4 от договора страните са уговорили правото на изпълнителя да прекрати договора, но
след като е констатирано просрочие на плащанията с 10 дни, като след изтичането им,
изпълнителят има право да изпрати на възложителя указания за заплащане, като предостави
за това подходящ срок, като при неплащане укаже че договора ще бъде незабавно прекратен.
Видно е че втората издадена фактура е с дата 04.12.2022г. На ответницата е изпратено писмо
от 10.10.2022г., след което е последвало частично плащане, като до 08.12.2022г., когато е
изписана Н. по делото не са налични данни за отправено искане за прекратяване на договора
от страна на Ц.. В тази връзка и неоснователно е възражението, че ответницата не е
уведомявана за издаването на фактурите, видно е по делото от ел.кореспонденцията между
страните, че Ц. е уведомена за така издадените фактури.
Съдът приема, че по делото са налице обективни данни, че от дата 20.12.2021г. до
06.12.2022г. лицето В.Н.а по възложение на ответницата е била настанена в хоспис,
управляван от ищцовото дружество. По смисъла на чл. 10 от Закона за лечебните заведения
тези заведения са изчерпателно изброени, сред които са и посочените в т.5 – хосписи.
Съгласно нормата на чл.28 от ЗЛЗ хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и
други специалисти осъществяват палиативни грижи за термално болни пациенти, като тези
заведения могат да осъществяват и социални услуги по реда на Закона за социалните услуги.
Безспорно майката на ответницата е била термално болна по смисъла на чл. 28, ал.1, т.4 от
ЗЛЗ. Така посочената правна рамка обосновава характера на насрещната престация на
възложителя, а именно полагане на ежедневни грижи за лицето В.Н.а по обгрижване, лична
хигиена, проследяване състоянието на лицето, медикаментозна терапия, предписана от
лекар и др. Единственото изключение е уговорено от страните в чл. 4, ал.1 и ал.2 от
договора, а именно при документирана съществена промяна в състоянието на пациента,
налагаща уведомяване на възложителя.
По изложеното съдът намира, че ищецът доказа иска си по основание. Относно размера на
иска от отговора на исковата молба, съдът не извежда релевантни възражения, касаещи
размера на иска, поради което приема, че иска е доказан и по размер.
Акцесорният иск за мораторна лихва, съдът намира, че следва да отхвърли. По делото не
става ясно какви точно услуги са фактурирани, дали тези по основания пакет грижи,
платими по реда на чл. 8, ал.1 от договора, тоест до 5-то число на месеца, в който следва да
бъдат предоставени услугите, или по реда на чл. 8, ал.4 от договора, в случай, че фактурите
4
касаят допълнителни услуги по чл. 2, ал.2, ал.3 и ал.4, последните платими до 5-то число на
месеца, следващ месеца в който са предоставени услугите. Ищецът претендира мораторната
лихва от датата на издаване на първата фактура за м.09.2022г. Следва да се посочи, че
задължението за плащане на ответника съгласно договора е срочно - до 5-то число на
месеца, в който се предоставят услугите, съответно при допълнителни такива, престирани
извън основния пакет до 5-то число на месеца, следващ месеца в който са предоставени
услугите. Поради неяснотата относно престираните услуги, съдът не може да даде точен
отговор на въпроса кога точно ответницата е изпаднала в забава за сумите по фактурите, или
за части от тях. По изложеното иска за сумата от 234,73 лв. - представляваща мораторна
лихва за периода от 30.09.2022 г. до 04.04.2023г., следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК се
поражда в полза и на двете страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. В
производството ищецът е внесъл държавна такса в размер на 205,52 лева, също така
възнаграждение за особен представител в размер на 813,80 лева. Претендира се за
присъждане и такса за проведено обезпечително производство за обезпечение на бъдещ иск
в размер на 40,00 лева. Съгласно т.5 от ТР № 6/2013г. направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Тоест това е хипотеза при която искането за
допускане на обезпечение е уважено и въпроса за разноските, заплатени и в
обезпечителното производство се решава в исковото, по което се разглежда по исков ред
основателността на иска, за който е допуснато обезпечението. Видно е в случая, че по
посоченото от ищеца гр.д. № 66013/2022г. по описа на СРС, 44-ти състав, съдът е уважил
искането за допускане на обезпечение с определение от 06.03.2023г. Така на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 1011,03
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата в размер на 4903,22 лв., главница, представляваща сбор от
стойността на предоставени палиативни грижи на В.Г.Н., за периода от м.09.2022 г. и
м.12.2022 г., съгласно Договор № НС000147/20.12.2021 г., сключен между /ФИРМА/, като
изпълнител и Т. Г. Ц., като възложител, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба – 04.04.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата в размер на 234,73 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.09.2022 г. до 04.04.2023г.
5
ОСЪЖДА Т. Г. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, сумата в размер на
1011,03 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6