РЕШЕНИЕ
№ 1151
гр. Бургас, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100500457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. Т. и К. Ч. Л., чрез адв. Мариана
Трифонова, срещу Решение № 260013 от 30.07.2022 г. по гр. д. № 15/2020 г.
на Районен съд – Карнобат, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение
№ 260000 от 27.01.2023 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлен
искът на въззивниците по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД срещу Т. Р. Т. и Д. М. Н. за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № **, том *****, рег. № *****, дело №
**** от 2007 г. на нотариус Таньо Великов, рег. № 323 на НК, с район на
действие: Районен съд – Карнобат; отхвърлено е искането на въззивниците по
чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на същия нотариален акт; отхвърлен е искът
на въззивниците по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Т. Р.
Т., че са собственици на по 1/108 ид. ч. от имотите, посочени в същия
нотариален акт; отхвърлен е искът на въззивниците по чл. 108 от ЗС за
установяване по отношение на Д. М. Н., че те са собственици на по 1/108 ид.
ч. от имотите, посочени в същия нотариален акт, както и за предаване на
владението върху същите идеални части.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението на първата инстанция
е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправни
норми и е необосновано. Сочи се, че съдът не е преценил правилно
1
значението на представените по делото писмени доказателства, поради което
решението е постановено в противоречие с тях. Оспорва се изводът, че при
изповядване на процесната сделка въззиваемият е бил представляван от
пълномощник. Въззивниците считат, че дори това да е вярно, в случая е
налице преупълномощаване, за което въззиваемият е признал, че не е знаел и
не е давал съгласие. От този факт се прави извод, че процесната сделка за
покупко-продажбата е нищожна поради липса на съгласие от страна на
въззиваемия. Иска се решението да бъде отменено и вместо това да бъдат
уважени предявените искове.
Т. Р. Т. е подал писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че в
процесната сделка са участвали всички наследници на неговия дядо Т. Р. Т.
(със същите три имена), починал на 04.04.1964 г., включително наследодателя
(Т.Т.Р.) на наследодателя на ищците (Ч.Т.Т.), като страните са продали
всичките си идеални части, поради което е невъзможно ответникът да се е
разпоредил с повече от своята идеална част. Въззиваемият сочи, че не е
налице порок по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, който да води до
нищожност поради липса на съгласие. Изтъква, че е дал пълномощно за
сключване на процесната сделка, като изрично е позволил и
преупълномощаване. В отговора се аргументира, че решение № 174 от
07.11.2011 г. по гр. д. № 314/2011 г. на Районен съд – Карнобат, на което се
позовават въззивниците, е постановено при различна фактическа обстановка
и не обвързва настоящия съд. Поддържа се, че правилно първата инстанция е
приела, че не е доказано на кого са възстановени процесните земеделски
земи. Иска се решението да бъде потвърдено.
Д. М. Н. също е подала отговор на въззивната жалба. Счита, че по
делото не е доказано, че процесната сделка е нищожна поради липса на
съгласие. Изтъква, че наследодателят на въззивниците – Ч.Т.Т., валидно се е
разпоредил приживе с останалите му по наследство земи, поради което
въззивниците никога не са могли да наследят тези земи. Моли решението да
бъде потвърдено.
Като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано, след като с Определение № 15 от
09.01.2020 г. по гр. д. № 1262/2019 г. на Районен съд – Карнобат е разделил
исковете в отделно производство (л. 28 от първоинстанционното дело).
Исковете по първото дело касаят друга сделка, обективирана в Нотариален
акт № **, том ****, рег. № ***** дело № **** от 2007 г. на нотариус Таньо
Великов, рег. № 323 на НК. Предмет на второто дело са сделките,
обективирани в Нотариален акт № **, том ****, рег. № *****, дело № ****
от 2007 г., Нотариален акт № ** том ****, рег. № *****, дело № **** от 2007
г., Нотариален акт № **, том ****, рег. № *****, дело № **** от 2007 г.,
Нотариален акт № **, том ****, рег. № *****, дело № **** от 2007 г,
всичките на нотариус Таньо Великов, рег. № 323 на НК.
С молба от 25.01.2021 г. са оттеглени исковете по отношение на всички
2
сделки, с изключение на тази, обективирана в Нотариален акт № **, том
****, рег. № *****, дело № **** от 2007 г. на нотариус Таньо Великов, рег.
№ 323 на НК (наричан по-долу за краткост „Нотариален акт № **“).
С Определение № 260312 от 27.07.2021 г. съдът е прекратил цялото
дело поради оттегляне на иска в частта, касаеща нотариални актове с номера
№ **, ** и **, и поради недопустимост в частта, касаеща Нотариален акт №
**. Определението е влязло в сила в частта, касаеща прекратяването поради
оттегляне, но е било обжалвано в частта, касаеща прекратяването поради
недопустимост. С Определение № 22 от 06.01.2022 г. по гр. д. № 1737/2021 г.
на Окръжен съд – Бургас първоинстанционното определение е отменено в
обжалваната част, като делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По делото са правени многократни уточнения на исковата молба,
инициирани и от двете инстанции. Актуалните твърдения на въззивниците се
съдържат в поправена искова молба на л. 13 от настоящото въззивно дело,
молба на л. 100 от настоящото въззивно дело, както и в протоколите от
откритите съдебни заседания, проведени на 18.05.2023 г. и на 25.10.2023 г.
пред окръжения съд. Обобщено, ищците твърдят, че са собственици на 1/108
ид. ч. от земите, продадени с Нотариален акт № **. Считат, че ответникът е
прехвърлил не само собствените си идеални части от земеделските земи, но и
идеалните части на останалите съсобственици. Позовават се на съдебно
признание на ответника, че не е знаел, че неговият пълномощник е
преупълномощил друго лице да го представлява в процесната сделка. Поради
това според ищците е налице липса на съгласие (на ответника), което прави
сделката нищожна. Твърди се още, че нотариусът е допуснал грешка, тъй като
си е мислел, че продавач е Т. Р. Т., починал на 04.04.1968 г., а в
действителност това е бил ответникът (със съвпадащи три имена).
Във въззивното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза (л. 155 и л. 168 от настоящото въззивно дело) за установяване на
идентичността на имотите и изготвяне на скици относно измененията, като е
установено, че имот с пл. № 105046 по Нотариален акт № ** съответства на
част от имот с идентификатор 12591.105.95 по актуалния регулационен план;
имот с пл. № 109050 по Нотариален акт № ** съответства на имот с
идентификатор 12591.109.154 по актуалния регулационен план; имот с пл. №
120009 по Нотариален акт № ** съответства на имот с идентификатор
12591.120.19 по актуалния регулационен план; имот с пл. № 126009 по
Нотариален акт № ** съответства на имот с идентификатор 12591.126.30 по
актуалния регулационен план; имоти с пл. № 010003, пл. № 010004 и пл. №
010005 заедно съответстват на имот с идентификатор 12591.10.73 по
актуалния регулационен план. Имотите следва да бъдат индивидуалнизирани
в диспозитива на настоящото решение, тъй като съдът само е препратил към
нотариалния акт.
Ответниците са подали отговори на поправената искова молба (л. 31-32
и л. 39-41 от първоинстанционното дело) и са изразили становище по
последващите уточнения, направени в открито съдебно заседание.
Съображенията им са същите като изложените по-горе.
3
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно. Същото е частично недопустимо по
съображения, изложени по-долу.
Относно исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС:
Исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС са допустими.
Неоснователни са доводите на въззиваемите, че липсва правен интерес от
воденето им. В случая става въпрос за материалноправната, а не
процесуалноправната легитимация. Процесуалната легитимация обуславя
допустимостта на иска, а материалноправната – неговата основателност.
Ищците твърдят, че трето лице се е разпоредило с права на техния
наследодател, поради което сделката е породила само облигаторен, но не и
вещно-транслативен ефект. Считат, че са придобили по наследство
собствеността върху същата идеална част. Искът е предявен спрямо
прехвърлителя и приобретателя, които да бъдат обвързани от силата на
пресъдено нещо. Дали посочените твърдения отговарят на правното
положение е въпрос, по който ще се произнесе по същество.
На 11.12.2007 г. с процесния нотариален акт Т. Т. Р., Т. Р. Т., Т.Т. Р., И.
Т. Р., Т. Т. Р. (с име, съвпадащо с това на първия купувач, но с различно ЕГН)
и С. Т. Р., продават на Д. М. Н. описаните по-горе поземлени имоти. При
сключване на сделката всички продавачи са представлявани от
пълномощника М.Х.Н., а купувачът е представляван от пълномощника
Р.Й.М.. М.Х.Н. е посочен като преупълномощен представител на ответника Т.
Р. Т.. Констатациите на нотариуса относно явилите се пред него лица се
ползват с обвързваща доказателствена сила и не се опровергани. В акта е
посочено, че купувачите продават своите съсобствени земеделски земи, без
да се конкретизира всеки от тях колко идеални части притежава.
По делото е представено удостоверение за наследници на общия
родоначалник на купувачите по Нотариален акт № ** – Р. Т. Р., роден на
**.**.18** г. и починал на 31.03.1952 г. Той е оставил като наследници шест
****. Едно от тях е Т. Р. Т., роден през 18** г. и починал на 04.04.1968 г.
Последният е оставил като наследници шест ****: Р. Т. Р. (с име, съвпадащо с
това на дядо му), починал на 14.10.1994 г., Т.Т. Р., починал на 14.02.2008 г., И.
Т. Р., починал на 10.06.2013 г., Т. Т. Р., Т. Т. Р. (с име, съвпадащо с това на
брат му, но с различно ЕГН) и С. Т. З., починала на 06.04.2014 г. Единствен
наследник на първия от последните шест е ответникът Т. Р. Т. (с име,
съвпадащо с това на дядо му). Наследниците на Т.Т. Р. са Ч.Т.Т., починал на
29.04.2009 г., и Т. Т. Т.. Наследиците на Ч.Т.Т. са С. С. Т. – *****, Т.Ч. Т. и К.
Ч. Л. – ****. С. и К. са ищци по настоящото дело.
От тези доказателства е видно, че процесната сделка касае наследството
на Т. Р. Т., роден през 18** г. и починал на 04.04.1968 г. Страни са всички
наследници на починалия. Тъй като Р. е починал по-рано, неговата идеална
част от земите е наследена от ответника. В сделката е участвал и Т.Т. Р.,
4
който е наследодател на наследодателя на ищците Ч.Т.Т.. В нотариалния акт
не са посочени идеалните части на страните, тъй като те прехвърлят изцяло
собствеността върху съсобствените земи, т.е. всичките си идеални части.
Поради това е лишено от логика твърдението на ищците, че страна по
сделката (ответникът) се е разпоредила с идеални части, които са собственост
на друга страна по сделката (наследодателя на наследодателя на ищците).
След като всеки се е разпоредил със своята част, включително наследодателя
на наследодателя на ищците, не е възможно правата на ищците да са
накърнени. Последните никога не са получили права върху процесните земи,
защото наследодателят им още приживе се е разпоредил изцяло със своите
права.
Не е вярно твърдението на ищците, че нотариусът е допуснал грешка,
тъй като си е мислел, че продавач е Т. Р. Т., починал на 04.04.1968 г., а в
действителност това е бил ответникът (със съвпадащи три имена).
Ответникът е посочен в нотариалния акт с единния си граждански номер и
освен това е очевидно, че се касае за наследство на Т. Р. Т., починал на
04.04.1968 г., тъй като всички други лица са негови наследници.
Констатациите на нотариуса се ползват с обвързваща доказателствена сила и
не се опровергани.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не е обвързан от решение
по гр. д. № 1262/2019 г. по описа на Районен съд – Карнобат. То касае същите
страни, но друга сделка, обективирана в нотариален акт № **, том ****I, рег.
№ ***** дело № ****/11.12.2017 г. на Таньо Великов, рег. № 323 на НК, с
район на действие: Районен съд – Карнобат, по която страни са само Д. М. Н.
и Т. Р. Т.. Ответниците са признали иска, тъй като Т. се е разпоредил изцяло с
няколко имота, а е притежавал само идеална част от тях (другите наследници
не са участвали). Поради това не би могло да се приеме, че същите изводи са
приложими по настоящото дело.
Поради изложеното исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ГПК са
неоснователни и правилно са били отхвърлени от първата инстанция. В тази
част решението следва да бъде потвърдено.
Относно иска за недействителност на процесната сделка:
Според настоящия съд искът е недопустим. Ищците твърдят, че
сделката е нищожна поради липса на съгласие, защото ответникът не е дал
съгласие за преупълномощаването на М.Х.Н.. При тези твърдения правилната
правна квалификация на иска е чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не чл. 26, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗД. Както се приема в Решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923 / 2019
г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 50093/09.10.2023 г. по гр. д. № 3268/2022 г. на
ВКС, III г. о., с иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД съдебна защита може да
търси само лице, което е сключило договора за продажба лично и което
твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на
договора е направено при т.н. „съзнавана липса на съгласие“ (изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. подобни). Когато обаче договорът е сключен чрез представител,
5
правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е невъзможна –
именно поради това, че при сключването на договора лицето не е действало
лично, а чрез (мним) представител, който от негово име е направил
волеизявлението (формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но
без да е разполагал с представителна власт за това. Поради изложеното и в
настоящия случай квалификацията е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, което ще бъде
отразено в диспозитива на решението на окръжния съд.
Следва да се отбележи, че съгласно указанията, дадени в т. 2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС,
ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В случая
ищците нямат правен интерес да се позовават на висящата недействителност.
Такъв интерес има само ответникът. Поради изложеното искът по чл. 42, ал. 2
от ЗЗД е недопустим.
Съдът не счита за нужно да обсъжда твърденията на ищците за
опорочено представителство на Т.Т. Р., направени за пръв път на 18.05.2023 г.
пред въззивната инстанция. Не е налице уточнение на исковата молба, а опит
за изменение на основанието на иска чрез добавяне на нови факти.
Въззивният съд е оставил исковата молба без движение, за да се уточни чие
съгласие се твърди, че липсва при сключването на процесната сделка,
респективно да се уточни защо искът се насочва именно спрямо ответника Р..
Това уточнение е направено с нова искова молба, приложена на л. 13 от
настоящото въззивно дело. В нея се твърди, че ответникът не е дал съгласие
за преупълномощаването, откъдето се обосновава извод за нищожност на
сделката за покупко-продажба поради липса на съгласие. Липсват твърдения,
че ответникът е действал вместо Т.Т. Р.. Такива се навеждат за пръв път в
следващото открито съдебно заседание на 18.05.2023 г. В практиката на ВКС
се приема, че ако наред с уточняването на неясните, непълни и/или
противоречиви обстоятелства, ищецът посочи и други факти, които нямат
никакво отношение към уточнението на исковата молба, а съставляват ново
основание, то ще е налице изменение на иска, което следва да отговаря на
изискванията на чл. 210, ал. 1 от ГПК и чл. 214, ал. 1 от ГПК. Уточненията,
направени от ищеца, не променят основанието на иска такова, каквото е
очертано с обстоятелствената част на исковата молба, когато конкретизират
релевантните към петитума факти, в обхвата на вече заявената фактическа
рамка на спора. Чрез поясняването на исковата молба ищецът може да
отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически
твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и търсената с
иска защита. Вж. в този смисъл Решение № 105/09.09.2021 г. по гр. д. №
2256/2020 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 476/26.06.2013 г. по гр. д. №
1515/2011 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 60359/19.10.2021 г. по ч. т. д. №
1982/2021 г. на ВКС, I т. о. и др. В случая е налице именно опит за изменение
на основанието на иска, а това е недопустимо пред въззивната инстанция (чл.
6
214, ал. 1 от ГПК).
Не може да се приеме, че ответникът се е позовал на липса на
представителна власт в производството по гр. д. № 314/2011 г. по описа на
Районен съд – Карнобат (л. 5 от първоинстанционното дело), защото то касае
други страни и недвижими имоти. Позоваването следва да се извърши за
всеки конкретен случай.
Отделно искът би бил недопустим и в частта, с която се иска
прогласяване на цялата сделка за недействителна. Липсва правен интерес за
повече от 1/108 ид. ч., за които ищците претендират право на собственост.
Предвид изложеното искът по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е недопустим.
Решението следва да бъде обезсилено и въззивното производство да бъде
прекратено в тази част.
Относно искането за отмяна на нотариалния акт:
Искането е частично недопустимо. Ищците нямат правен интерес да
искат отмяна на целия нотариален акт, след като претендират, че вещно-
прехвърлителен ефект не е настъпил само за собствените им 1/108 ид. ч.
Правен интерес биха имали само за 1/108 ид. ч. За 107/108 ид. ч. решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а въззивното производство –
прекратено в тази част.
По същество съдът правилно е отхвърлил искането за 1/109 ид. ч., тъй
като то е обусловено от изхода на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС и
чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите (чл. 78,
ал. 2 и 3 ГПК). Въззиваемата е претендирала 1200 лв. за първа и 2000 лв. за
втора инстанция. Тъй като вече са й присъдени разноски за първа инстанция,
такива й се полагат само за въззивна инстанция. Представени са
доказателства за заплащането на хонорара. Въззиваемият не е направил
искане за разноски.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260013 от 30.07.2022 г. по гр. д. № 15/2020 г.
на Районен съд – Карнобат, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение
№ 260000 от 27.01.2023 г., постановено по същото дело, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на С. С. Т. и К. Ч. Л., с правилна правна квалификация чл.
42, ал. 2 от ЗЗД, срещу Т. Р. Т. и Д. М. Н. за прогласяване на
недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № **, том *****, рег. № *****, дело № **** от
7
2007 г. на нотариус Таньо Великов, рег. № 323 на НК, с район на действие:
Районен съд – Карнобат, и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №
457/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260013 от 30.07.2022 г. по гр. д. № 15/2020 г.
на Районен съд – Карнобат, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение
№ 260000 от 27.01.2023 г., постановено по същото дело, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлено искането на С. С. Т. и К. Ч. Л. по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
на Нотариален акт № **, том *****, рег. № *****, дело № **** от 2007 г. на
нотариус Таньо Великов, рег. № 323 на НК, с район на действие: Районен съд
– Карнобат, за идеалните части от правото на собственост над 1/108 ид. ч.,
тоест за 107/108 ид. ч., и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №
457/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение № 260013 от
30.07.2022 г. по гр. д. № 15/2020 г. на Районен съд – Карнобат, поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260000 от 27.01.2023 г., постановено по
същото дело, при правилно описание на недвижимите имоти, за които са
предявени искове: 1/. имот с пл. № 105046 по плана на с. Вълчин, общ.
Сингурларе, обл. Бургас, представляващ нива от 8 дка, пета категория, в
местността „Курбалъка“, при граници съгласно Нотариален акт № **, том
*****, рег. № *****, дело № **** от 2007 г. на нотариус Таньо Великов, рег.
№ 323 на НК, с район на действие: Районен съд – Карнобат, както следва:
имоти с пл. № 000132, № 105045, № 105044, № 105047, № 000214, който имот
съответства на част от имот с идентификатор 12591.105.95 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-1868/20.11.2018 г. на изпълнителния директор
на АГКК, както е очертан в схема на вещо лице, приложена на л. 157 от в. гр.
д. № 457/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас; 2/. имот с пл. № 109050
по плана на с. Вълчин, общ. Сингурларе, обл. Бургас, представляващ нива от
39,001 дка, четвърта категория, в местността „Новината“, при граници
съгласно същия нотариален акт, както следва: имоти с пл. № 109111, №
109112, № 000237, № 109049, № 000097, който имот съответства на имот с
идентификатор 12591.109.154 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-1868/20.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК; 3/. имот с пл.
№ 120019 по плана на с. Вълчин, общ. Сингурларе, обл. Бургас,
представляващ изоставена нива от 2,095 дка, седма категория, в местността
„Старите лозя“, при граници съгласно същия нотариален акт, както следва:
имоти с пл. № 120018, № 120003, № 120020, 000289, който имот съответства
на имот с идентификатор 12591.120.19 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-1868/20.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК;
4/. имот с пл. № 126009 по плана на с. Вълчин, общ. Сингурларе, обл. Бургас,
представляващ изоставени трайни насаждения от 14 дка, трета категория, в
местността „Алан Баир“, при граници съгласно същия нотариален акт, както
8
следва: имоти с пл. № 126008, № 000226, № 126010, № 126013, № 000233,
който имот съответства на имот с идентификатор 12591.126.30 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Вълчин, общ. Сунгурларе,
обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-1868/20.11.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК; 5/. следните три имота, заедно
съответстващи на имот с идентификатор 12591.10.73 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-1868/20.11.2018 г. на изпълнителния директор
на АГКК: а) имот с пл. № 010003, представляващ нива с площ от 0,557 дка,
седма категория, в местността „Старите лоза“, при граници съгласно същия
нотариален акт, както следва: имоти с пл. № 000007, № 010004; б) имот с пл.
№ 010004, представляващ нива с площ от 0,950 дка, седма категория, в
местността „Старите лозя“, при граници съгласно същия нотариален акт,
както следва: имоти с пл. № 000007, № 010003, № 010005; в) пл. № 010005,
представляващ нива с площ от 0,950 дка, седма категория, в местността
„Старите лозя“, при граници съгласно същия нотариален акт, както следва:
имоти с пл. № 000328, 000007, № 010004.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК С. С. Т., ЕГН
**********, и К. Ч. Л., ЕГН **********, да заплатят на Д. М. Н., ЕГН
**********, сумата от 2000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9