Решение по дело №1435/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба с вх. № 9621/04.07.2024 г. от Г. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл. Варна, [улица], чрез адв. Ж. Г. от АК-Варна, срещу Решение № 681/27.05.2024 г., постановено по АНД № 1015/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ състав, с което е потвърден Ел. фиш Серия Г № 0050830, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Г. С. И., [ЕГН] от [населено място], за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон. Заявява, че неправилно в ЕФ е написан толеранс от – 3км/ч., тъй като става дума за лисва на застраховка ГО. Моли за отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

Ответната страна- ОД МВР Варна с писмени бележки с. д. № 13799/02.10.24г. оспорва жалбата.

Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството пред РС- Варна е образувано по жалба на Г. С. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Варна, [улица], №* против Електронен фиш Серия Г № 0050830, издаден от ОД на МВР- Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на въззивника е наложено адм. наказание „ глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.

От фактическа страна ВРС установява, че на 11.01.2023г. , в 18:01 часа в обл.Варна, в населено място [населено място], път втори клас №29, км.5+200, било установено управление на МПС- лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство 120^da, което било насочено към [населено място] и снимало в двете посоки.

При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ е установено, че към дата 11.01.2024г. за лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

След справка в информационните масиви на МВР е констатирано, че МПС-то е собственост на Г. С. И., [ЕГН]. ЕФ бил издаден на собственика на МПС на 17.01.2023г. ЕФ е връчен срещу разписка на собственика на 10.02.2024г. В законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, на 16.02.2024. е депозирана жалба срещу него.

ВРС приема, че И. е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. - за физическо лице и имуществена санкция [рег. номер]. - за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.

В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е било установено управление на МПС / лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] /, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Посочването, че нарушението е заснето с АТСС насочено към [населено място], снемащо в две посоки, както и че е отчетен толеранс не е от естеството да компрометира фиша, тъй като горното сочи, че нарушението е установено именно с АТСС при констатиране и на др. нарушение- такова за скорост. От съдържанието на фиша и от вписване в него, че е установено управление на МПС, което е регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, безспорно става пределно ясно за какво точно ангажирана отговорността на И.. Поради това и ВРС приема, че Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е извършено от него.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с част от възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

В разпоредбата на чл,461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки , както в т.1 като такава е визирана застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

В този смисъл правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, а санкцията на И. е била наложена на основание чл.638 ал. 1 т.1 от КЗ, която именно норма предвижда санкция за ФЛ, което не е изпълнило задължението си по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.

Посоченият отчетен толеранс от -3км /%/ не се отразява на изложените факти по ЕФ, тъй като същият не е издаден за превишена скорост, а за липса на задължителна застраховка ГО, т.е. фактите кореспондират с материалноправната норма и наложената санкцията.

Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 4 вл.ал.1 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително поведение – управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за посочените в нормата лица. Освен това фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е неоснователно, направеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът не се е явил в с.з., а представените писмени бележки са бланкетни и не спомагат за решаване на правния спор, поради което юр.к. възнаграждение не следва да се присъжда. В този смисъл е и решение на СЕС по дело С-438/22, според което акo cъдът ycтaнoви, чe Hapeдбa зa минимaлнитe paзмepи нa aдвoкатските възнaгpaждeния, пpoтивopeчи нa пpaвилaтa нa конкуpeнциятa пo члeн 101, пapaгpaф 1 и 2 ДФEC , нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oткaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo oтнoшeниe нa cтpaнaтa, ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocки зa aдвoкатско възнaгpaждeниe, включитeлнo и кoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa никакъв дoгoвop зa aдвoкатски ycлyги и aдвoкатски възнaгpaждeниe, ce отказва в peшeниeтo нa CEC.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 681/ 27.05.24г., постановено по АНД № 1015/2024г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІ-и състав.

Решението е окончателно.