Р Е Ш Е Н И Е
№ 8 27.01.2021 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На деветнадесети януари година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 285 по описа за 2020
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 38, ал. 8 от
ЗДПомощи.
Делото е образувано по жалба на „Радита“ООД ЕИК
********* със седалище гр. Търговище, ул. „П.Р.Славейков“ № 22, представлявано
от управителя Д. Хр. И. против Акт за установяване на публично държавно взимане
(АУПДВ) № РД05-38/ 26.03.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите
за публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар
държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на главница от 10 172 лв.
и лихва от 5 017, 07 лв.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че
издадения АУПДВ е незаконосъобразен поради непълнота на доказателствата и
необоснованост. Процесният АУПДВ не попада в обхвата на цитираното решение на
ЕК. Неправилно е определен размера на получената помощ. Независимо, че в акта е
посочено, че при определяне на размера на помощта е отчетена разликата в
стойността на имотите при извършване на замяната, то това не е направено. Видно
е, че при извършване на замяната дружеството е предоставило оценен по-скъпо
имот от този, предоставен от държавата, срещу който държавата е следвало му да
заплати разликата, възлизала в размер на 4 341 лв. Това не е направено. Или с
тази сума следва да се намали държавната помощ, т. е. помощта е 5 831 лв.
Посочената пазарна цена не е вярна, поради което жалбоподателят я оспорва.
Касае се за имоти в една и съща община и от един и същи вид. Имотът на дружеството
е с близо 11 дка по-голяма площ от този на държавата. По отношение на лихвата
жалбоподателят е посочил, че няма представена справка за нея, но е посочено, че
е изчислена с натрупване, което е незаконосъобразно и в нарушение на чл. 173,
ал. 3 от ДОПК. Жалбоподателят прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането на основание чл. 171 от ДОПК и за главницата и за лихвата.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован се представлява от а.. И.И. ***, който
поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения адм.
акт и присъждането на разноски по представен списък на стр. 218 от АД № 77/
2020 на АС – Търговище (приложено). В дадения от съда срок представя подробна
писмена защита
Ответникът по оспорването – министърът
на земеделието, храните и горите, редовно призован не изпраща представител в
с.з. по делото. От процесуалния му представител а.. Ст. Г. *** е получена писмена защита, с изразено
становище за законосъобразност на оспорения адм. акт, и неоснователност на
жалбата и нейното отхвърляне. Пледира за присъждането на разноски.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
последната е основателна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че съгласно договор за замяна на недвижим имот № 45 от 23.01.2009
г. в гр. София на основание заповед №
79/ 20.01.2009 г. и чл. 15б, ал. 7 от Закона за горите Държавна агенция по
горите (ДАГ) от една страна и жалбоподателят „Радита“ ООД гр. Търговище
сключили договор за замяна, според който председателят на ДАГ прехвърлил на
жалбоподателя правото на собственост върху имоти с площ от 76, 576 дка частна държавна собственост в землището на с.
Ново село, общ. Кюстендил, местността „Игралии“. В замяна жалбоподателят
прехвърлил правото на собственост на собствените си имоти в лицето на
председателя на ДАГ с площ от 87, 271 дка, представляващи
имоти с номера: 1) имот № 022003 с площ 27, 810 дка в землището на с.
Цървена ябълка, общ. Кюстендил, в местността „Сулиманица“, попадащ в отдел 547,
подотдели „в“, „г“, „д“ съгласно скица № Ф22240/ 15.01.2009г. на ОС“Земеделие“
гр. Кюстендил, в района на дейност на ДЛС“Осогово“. Имотът е собственост на
жалбоподателя според НА за покупко-продажба на недвижим имот № 124/25.07.2006
г., том ІІІ, рег. № 7141, дело № 438 от 2006 г., вписан в СВ – Кюстендил с вх.
Рег. № 2605 от 25.07.2006 г., акт. № 86, том Х, дело № 2746/ 2008 г., партидна
книга стр. 16298, 19868; 2) имот №
022004 с площ 24, 512 дка, в землището на с. Цървена ябълка общ. Кюстендил,
в местността „Сулиманица“, попадащ в отдел 547, подотдел „е“ съгласно скица №
Ф22241/ 15.01.2009г. на ОС“Земеделие“ гр. Кюстендил, в района на дейност на
ДЛС“Осогово“. Имотът е собственост на жалбоподателя според НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 124/25.07.2006 г., том ІІІ, рег. № 7141,
дело № 438 от 2006 г., вписан в СВ – Кюстендил с вх. Рег. № 2605 от 25.07.2006
г., акт. № 86, том Х, дело № 2746/ 2008 г., партидна книга стр. 16298, 19868; 2) имот № 022007 с площ 34, 949 дка, в
землището на с. Цървена ябълка общ. Кюстендил, в местността „Сулиманица“,
попадащ в отдел 547, подотдели „б“, „м“ съгласно скица № Ф22242/ 15.01.2009г.
на ОС“Земеделие“ гр. Кюстендил, в района на дейност на ДЛС“Осогово“. Имотът е
собственост на жалбоподателя според НА за покупко-продажба на недвижим имот №
124/25.07.2006 г., том ІІІ, рег. № 7141, дело № 438 от 2006 г., вписан в СВ –
Кюстендил с вх. Рег. № 2605 от 25.07.2006 г., акт. № 86, том Х, дело № 2746/
2008 г., партидна книга стр. 16298, 19868. Стойността на за замяна на имота,
находящ се в държавния горски фонд е 70 200, 00 лв., според удостоверение за
оценка № 403/ 06.01.2009 г.на Регионалната комисия по оценка при РДГ гр.
Кюстендил. Стойността на имотите, собственост на заявителя „Радита“ ООД е 74
541, 00 лв., според удостоверения за оценка, както следва № 400/ 06.01.2009 г.
за имот № 022003 с цена за замяна 16, 707, 00 лв., № 401/ 06.01.2009 г. за имот
№ 022004 с цена за замяна 28819, 00 лв. и 402/ 06.01.2009 г. за имот № 022007 с
цена за замяна 29015, 00 лв., издадени от Регионална комисия по оценка при РДГ
– Кюстендил. Държавният имот е бил с по-ниска стойност на основание чл. 15б,
ал. 6 от ЗГ и ДАГ не дължи заплащане на разликата в стойността на имотите в
размер на 4 341, 00 лв.
С решение на ЕК от 05.09.2014 г. № С (2014) 6207 final относно схема за помощ № SA.26212 (2011/ С)(ex 2011/ NN-ex CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С)
(ex 2011/ NN-ex CP 176/В/08)
(Решението на ЕК), приведена в действие в Р.България при замените на горска
земя е прието, че при извършени в посочения период в решението замени на горски
имоти, оценени по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените
площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от
горския фонд (Наредбата – отменена) българската държава е предоставила
предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл.
108, §3 от ДФЕС. Съгласно чл. 107, §1 от ДФЕС всяко такова предимство,
предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията,
като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е
несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и представлява
неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване.
На 29.09.2017 г. гл. секретар на
ИАГорите след проведена обществена поръчка с предмет: „Избор на правоспособен
независим оценител и/ или оценителски екип, регистриран по Закона за
независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски
територии в съответствие с изискванията на решение на Европейската комисия от
05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) И
SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Р. България при
разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии“, обявил
класирането на участниците по критерия „най-ниска цена“ – „Агролеспроект“ ЕООД
(стр. 95 от делото).
На 07.11.2017 г. ИАГорите,
представлявана от гл. секретар и началник на отдел “Счетоводство“ сключили
договор № 242 от същата дата ( стр. 96 до 101 от АД № 77/ 2020 г.), с
„Агролеспроект“ в качеството му на изпълнител на следните услуги: Извършване на
оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на
Решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) И
SA.26217 (2011/С), приведена в действие от Р. България при
разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии.
През 2018 г. в хода на адм. производство
е изготвен оценителски доклад (стр. 33 до 46 от адм. преписка). В него е
посочено, че е използван метода на пазарните аналози и метода на приходната
стойност. В доклада е записано, че сделките с горски имоти се вписват като цена
на имот, включващи в себе си цена на земята и тази на насаждението, което прави
невзъможно разделянето на тези стойности. При недостатъчна информация за
пазарни аналози в горски територии ще се ползват такива за земеделски имоти,
при което ще бъде определена цената на земята. В този случай при определяне на
цената на насаждението ще се ползва методът на приходната стойност. Според
ЗДСобственост §1а, т. 4в за пазарни аналози се ползват имоти, разположени в
същото землище, в което попада и оценяваният. Допуска се при липса на
информация за сделки в конкретно землище, използване на данни за съседно
землище или осреднени за общината, в която попада то. Обект на оценка на
доклада са били три имота № 022003 с площ от 27, 810 дка, № 022004 с площ от
24, 512 дка и № 022007 с площ от 34,949 дка, и трите имота с местонахождение
землището на с. Цървена ябълка ЕКАТТЕ 78598, местността Сулиманица, област
Кюстендил, ДГС Осогово. Трайно предназначение на територията – горска, с начин на
трайно ползване и за трите имота – залесена територия. Като заключение на
доклада е таблицата (на стр. 41 от адм. преписка), от която е видно, че по
метода на пазарните аналози оценката на заменените имоти на жалбоподателя е
81 962 лв., което съставлява тяхната пазарна цена.
На 20.11.2019 г. АО изпратил до
жалбоподателя писмо изх. № 70-5683 от същата дата (стр. 11 и 12 от адм.
преписка), с което го уведомил, че в МЗХГ се открива производство по издаване
на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 38, ал. 3
от ЗДП и чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9 от ДОПК, като в срок от 14 дни може да
представи доказателства, възражения и обяснения.
На 03.12.2019 г. жалбоподателят е
изпратил писмо до МЗХГ (стр. 9 от адм. преписка) в което е посочил, че не
счита, че при извършената замяна му е предоставена държавна помощ, при
заменената горска земя, като замяната е направена с цел окрупняване на горския
му масив на едно място.
На 26.03.2020 г. министърът на
земеделието, храните и горите издал процесния адм. акт – Акт за установяване на
публично държавно вземане № РД 05-38/ 26.03.2020 г. (стр. 9 до 13 от АД № 77/
2020 г. на АС – Търговище - приложено), в той се позовал на Решение на
Европейската комисия С (2014) 6207 final от
05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) И
SA.26217 (2011/С), ( наричана Решението на ЕК) с което е
прието, че при извършени в посочения в решението период (01.01.2007 г. до
27.01.2009 г.) замени на горски имоти,
оценени по Наредбата за определяне на базисните цени, цени за изключените площи
и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд
(отм.) – (Наредбата) държавата е предоставила предимство под формата на
държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС). Съгласно чл. 107, §1 от ДФЕС всяко такова
предимство, предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши
конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия,
поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и
представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. В
акта е посочено, че пазарната цена на имотите частна собственост е 81 961,
45 лв., а държавните горски имоти са с пазарна цена от 87 792, 09 лв.
съобразно формулата и условията от съображения 147 и 173 е установено, че с
извършената замяна, жалбоподателят е получил икономическо предимство,
представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в
размер на 10 172 лв. Върху тази сума е начислена лихва от датата на
предоставяне на помощта на бенефициера 23.01.2009 г. до 26.03.2020 г., която е
в размер на 5 017, 07 лв., като лихвения процент е изчислен с натрупване
съгласно Глава V от Регламент (ЕО) № 794/ 2004 и
с Регламент (ЕО) № 271/ 2008 съгласно чл. 4, т. 3 и т. 4 от Решението на ЕК.
Общият размер на установеното публично държавно вземане е в общ размер на
15 189, 07 лв.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза (стр. 200 до 202 от АД № 77/ 2020 г.). Съдебният експерт е дал
заключение, че пазарната цена на имота частна държавна собственост е
27 111, 03 лв. , а за имота, собственост на ЮЛ е 31 351, 23 лв.
Според вещото лице разликата между реалната пазарна цена на парцелите горска
земя – частна собственост и адм. цена на същите съобразно с Наредбата за
базисните цени …(отм.) към момента на замяната на земите и към момента на
издаване на процесния адм. акт е
43 189, 77 в полза на адм. цена. Разликата между реалната пазарна цена на
парцелите горска земя, държавна собственост и адм. цена на тези парцели,
съобразно Наредбата за базисните цени (отм.) към момента на замяната на земите
и към момента на замяната на земите и към момента на издаване на процесния адм.
акт е 43 088, 97 лв. в полза на адм. цена. Разликата в стойностите на
първоначалния размер, получен при процесния договор за замяна при изчислена
адм. цена е 4 341 лв. в полза на имота, собственост на юридическото лице.
Разликата в стойностите на първоначалния размер, получен при процесния договор
за замяна при изчислена реална пазарна цена е 4240, 20 лв. Не е налична
държавна помощ.
На въпроса за разликата в цената, която
се е получила при оценката, възложена от министерството и неговата оценка,
съдебният експерт отговаря, че разликата се получава, тъй като МЗХГ използва
методика, като се съпоставят на 90% дялово участие в държавните гори и 70%
участие в гората на ЮЛ, преди сделката, като вкарат в това участие земя, върху
която е натрупана дървесина, добита на временен склад, от която е извадена
сечта и износа. В дървесината, която е натрупана по изкуствен начин, там има
генерирана печалба, защото един продукт да се добие на терен, той трябва да
генерира някаква печалба. Горите, които са обект на замяна са на корен, те не
са отсечени гори. Там няма материален доход. Освен това не може да се прави
сравнение между земя и гора, тъй като се генерира различен доход по време и по
качество. Земята генерира доход всяка година, а гората генерира доход
периодично или може въобще да не генерира доход. Второ, при съпоставянето са
взети гори на ЮЛ, когато се е правила оценката, от 2006 г. когато България не е
била в ЕС. Цените са коренно различни. А в държавните гори са вкарани основно
от 2008 г. и от 2009 г.- когато България е в ЕС. Така се получава едно голямо
изкривяваме между съставените цени на юридическите лица и държавните гори. На юридическите лица е взета
и 2006 г., а за държавните само 2008 г. и 2009 г. При съпоставянето на
държавните гори в землището на с. Ново село, има 2 декара на реална пазарна
цена, а те се взели цената на два имота по един декар. Има сделка за 37,5
декара, от които 35,5 декара са земи, а 2 декара е горският фонд, което е 5%.
Те са взели обща сума от 18 хил. лева, което е един голям коефициент. В
подкрепа на своето твърдение вещото лице представя Нотариален акт на недвижим
имот № 117, том 1, рег. № 1300, дело № 99 от 12.05.2009 г. Това е описано в оценителския доклад – стр.
28 по делото (стр. 216 до 217 от АД № 77/ 2020 г. на АС-Търговище приложено).
Там са описани тези двата по 1 декар. В Нотариалния акт на първа страница горе
в ляво е посочена общата сума на сделката. Това е обща цена за 20 имота, а те
приемат само два имота, два декара, които са 5% от общата сделка. Видно е, че
това е за два декара, като един декар излиза 9250 лева, а другия излиза 9980
лева. Не е посочено, че има и земя вътре в това нещо. Основната разлика е във
вкарването на земеделска земя - 90% и че 3,6 пъти е по-висока цената на земя, в
която е прибавена гора от цените, които са на всички имоти, които сме разглеждали.
Съдебният експерт е правил справка в Служба по вписвания.
Съдът кредитира заключението на съдебния
експерт като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства, поради което го приобщава към тях.
При тези фактически установявания съдът прецени
следното:
За преценка законосъобразността на проведеното
административно производство, следва да се съобрази приложимата нормативна
уредба на общностното и национално право. Европейската регламентация на
държавните помощи е залегнала в чл. 107 от ДФЕС, който сочи, че освен доколкото е предвидено друго в този Договор, всяка помощ
предоставена от държава-членка или посредством държавни ресурси, в каквато и да
е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, давайки предимство на определени
предприятия или на производството на определени стоки, ще се счита за
несъвместима с вътрешния пазар, доколкото тя засяга търговията между
държавите-членки. За и с цел гарантирането на конкуренцията и
равнопоставеността в рамките на общия европейски пазар, държавите-членки на ЕС,
предоставят, по силата на самите договори, на Европейската комисия и на Съвета
на Европейския съюз, възможността да разрешава предоставянето на държавни
помощи. Категории помощи са изключени от контрола на Европейската комисия,
доколкото се приема, че техният ефект е незначителен. Разрешаването на мерките,
представляващи държавни помощи, става или посредством групово освобождаване на
цели категории помощи или посредством индивидуално освобождаване на съответната
мярка, след нотификация- уведомление от страна на държавата-членка и изрично
или мълчаливо разрешение ЕК, по реда на чл. 108, § 3 от ДФЕС. Мерките, които могат да бъдат предприети за отстраняване на ефекта от
неправомерно предоставена държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, от
страна на ЕК, са установени в Регламент /EО/ № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 година за установяване на
подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на издаване на Решение на
Европейската Комисия C/2014/ 6207 final, от 5.09.2014 г. относно схема за помощ
№ SA. 26212 и SA. 26217, приведена в действие от Република България при разпоредителни
сделки за замени на поземлени имоти в горски територии, в сила, към датата на
постановяването на акта на ЕК, отм. считано от 13.10.2015 г. с Регламент /ЕС/ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Регламентът задължава
ЕК, да проучи всяка информация достигнала до нея за наличието на недопустима
държавна помощ, доколкото производството пред ЕК, е образувано по сигнал за
нарушение на задължението за нотификация. В хода на това проучване може да се
изиска информация от държавата-членка, за която се твърди, че е предоставила
тази помощ. Когато установява недопустима държавна помощ, ЕК, задължава
държавата-членка да предприеме всички необходими мерки, за да изземе от
бенефициента тази помощ. Помощта се възстановява с лихва от датата, на която е
била на разположение на бенефициента, до датата на възстановяването. Лихвата се
определя от ЕК. Начинът на възстановяването на помощта, е предоставен изцяло в
правомощието на държавата-членка, да определи в националното си
законодателство, норми, уреждащи начина и реда за възстановяване, доколкото то
дава възможност за незабавно и ефективно изпълнение на решението, а в случай,
че изпълнението е предмет на съдебен контрол от страна на националните съдилища
– държавата-членка е длъжна да вземе всички необходими предварителни мерки,
така че да не се осуети или забави възстановяването на помощта.
В изпълнение на горепосоченото общностното право, в
страната е приет Закона за държавните помощи /ЗДП/. Към датата на постановяване на оспорения акт са приложими ЗДП и
ППЗДП. Законът по силата на чл. 1, т. 6 урежда националния ред и процедура по
възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ. Съгласно чл. 33, във
вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта
на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и
рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е
предоставена на Министъра на земеделието, храните и горите. Регламент 659/99/EC, ЗДП И ППЗП, предвиждат, че решението на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ подлежи пряко на
принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен ако 1/. изпълнението му бъде
спряно от Съда на Европейския съюз в рамките на процедурата по обжалване на
решението на Европейската комисия, или 2/. ако в решението на ЕК, не са
индивидуализирани получателите на помощ и размерът на сумата, която трябва да
се възстанови. В последния случай компетентния български орган следва да издаде
допълнително и Акт за установяване на публично вземане.
Процедурата по издаването на такъв е уредена в Глава VI от ЗДП. Посочени са две хипотези, при които се възстановява неправомерно
предоставена помощ. Първата предвижда възстановяване, въз основа директно на
Решение на ЕК, когато то представлява ИАА, по отношение на конкретен бенефициер
и конкретно определя размера на вземането, подлежащо на възстановяване (главницата и лихвата), по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП. Втората хипотеза, е предвидена в нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато не е индивидуализиран субекта на държавната помощ и размера и в
решението на ЕК.
Видно от приложеното по делото Решение на ЕК
C/2014/ 6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 и SA.
26217, приведена в действие от Република България при разпоредителни сделки за
замени на поземлени имоти в горски територии, е влязъл в сила административен
акт, който е и основание за иницииране на производство от компетентния
национален орган, по реда на втората посочена по-горе хипотеза - на основание
специалния закон - чл. 38, ал. 3 от ЗДП.
Нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, сочи, че когато с решението на Европейската комисия за възстановяване
на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно
използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и
размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ
издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК - националният
компетентен орган, следва да издири, идентифицира и определи наличието на
нормативно-установените предпоставки за издаването на ИАА, по отношение на
възможните бенефициери на помощ, за посочения в Решението на ЕК период, за
замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост
в периода 1.01.2007 г. — 27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по
отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла
на чл. 107, § 1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на ЕК, съображения (125)- (128) от
Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., който въпрос е преюдициален
за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен
частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване на
задължението за възстановяване. Чл. 38, ал. 4 от ЗДП, установява и специален ред за изпълнение на съответния ИАА, т. е.
събиране на неправомерната помощ, установена по реда на чл. 38, ал. 3 - от
органите на Националната агенция по приходите /НАП/, по реда на ДОПК. При тази
регламентация, следва Министъра на земеделието, храните и горите, да издаде
АУПДВ, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, по отношение, на който изрично е предвидено приложението на
процедурата по АПК, доколкото същия представлява ИАА, съгласно чл. 21, ал. 2 от АПК, като спази и изискванията на чл. 38 и чл. 39 от ЗДП. Вземането по акт за установяване на публично държавно вземане, издаден
по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, във вр. чл. 21, ал. 2 от АПК, представлява публично държавно вземане по аргумент на чл. 6 от ЗДП, във вр. чл. 38, ал. 4 от ЗДП. Издадения акт по реда на ЗДП, представлява изпълнително основание, по
смисъла на чл. 165 от ДОПК.
Оспорения в настоящото производство АУПДВ е издаден
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 33, във
вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, в писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването
му.
Настоящия
съдебен състав приема, че акта е издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административното производство проведено по реда на
чл. 38, ал. 3 от ЗДП, установява задължение за провеждане на производство по чл. 38, ал. 6 от ЗДП, в сроковете и при дадените указания, посочени в диспозитива на
Решението на Европейската комисия. Видно от решение на ЕК C/2014/ 6207 final от
5.09.2014 г. в него не са индивидуализирани бенефициерите и размер на помощта
за всеки един от тях. Посоченото решение е материално-правна предпоставка за
иницииране на производството, но компетентният национален орган, дължи пълна
проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на АУПДВ,
в съответствие с приложимите общностни и национални материално правни и
процесуални норми и указанията на ЕК, по отношение на конкретния частноправен
субект- в случая Община Варна. Отделно от това ответника следва да извърши
необходимите проверки в сроковете, посочени в решението на ЕК. В случая жалбоподателят е уведомен за започналото производство, като му е
дадена възможност за запознаване с материалите и депозиране на възражение,
съдът не констатира нарушение на нормите на чл. 26 и чл. 34 от АПК.
По административната преписка, обаче, липсват
доказателства, за извършена предварителна проверка или извършена такава в хода
на административното производство, както и събирането на доказателства, във
връзка с основания предварителен въпрос, идентифициращ конкретния жалбоподател,
като бенефициер, по смисъла на по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, при съобразяване с Решението на ЕК, в случая съображения от 125 до 128
от Решение на ЕК от 5.09.2014 г. Само факта, че конкретната сделка за замяна,
попада в периода от 1.01.2007 г. до 27.01.2009 г. определен в Решението на ЕК, като период в който се идентифицира неправомерно
приведена в действие, несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, в
нарушение на чл. 108, §. 3 от ДФЕС, сам по себе си не е основание за издаване на ИАА. Решението на ЕК,
общностните и национални норми, предвиждат императивни норми, които
представляват абсолютни отрицателни предпоставки, за издаването на ИАА, по реда
на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, посочени изрично и в Решението на ЕК и задължаващи Министъра на
земеделието, храните и горите, да ги изследва, прецени и конкретно, обоснове в
оспорения АУПДВ, с всички елементи за наличието на качеството бенефициер, по
смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. В административната преписка, така и в оспорения акт, липсват данни и
доказателства, обосноваващи извод, в посочения смисъл, което е в противоречие с
материалния закон.
Отделно от това съдът намира, че в случая не са
налице данни, въз основа на които ответника е преценил, че жалбоподателят дължи
сумата от 10 172 лв. за главница и лихва от 5 017, 07 лв. На първо място видно от простата
аритметична сметка, че щом пазарната цена на имотите частна горска територия е
81 961, 45 лв., а за държавните гори са оценени на 87 792, 09 лв., то
при изважване на първата стойност от втората, не се получава разлика от
10 172 лв.
Предвид горното, съдът приема, че от ответника
носещ доказателствената тежест в настоящото производство не се доказа по
основание и размер твърдяната неправомерна помощ, подлежаща на възстановяване
от жалбоподателя, както и да е използвал валидни и законосъобразни правила и
методи, за определянето стойността на подлежащата на възстановяване
неправомерно предоставена държавна помощ, което е в нарушение на нормите на чл. 38-39 от ЗДП.
В диспозитива на Решението на ЕК чл. 7 е посочено,
че същото следва да се изпълни в срок от 12 месеца, т. е. България следва да е
привела в действие възстановяването на помощта за всички съответни сделки за
замяна. В случая, не само, че решението не е изпълнено в този срок, процедурата по реда на ЗДП е
инициирана с изпращане на съобщение на жалбоподателя едва през 2019 г. Отделно от това преценка за наличието на
предпоставките на чл. 107 § 1 от ДФЕС е направена по отношение на факти, които са се случили почти 7 години
след извършване на сделка.
В т. 154 от
Решението на ЕК е посочено, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката
за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в
Регламент (ЕС) №1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно
прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към
помощта de minimis, това предимство не се счита за
държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1
от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този
регламент. Съгласно съображение от посочения регламент размерът на тавана de minimis, под който може да се приеме, че Договора
не се прилага е 200 000EUR. Помощ под
този таван може да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията
между държавите членки и като ненарушаващи и незаплашващи конкуренцията. В
случая, предмет на производството по делото не попада в изключенията на чл. 1
от регламента, тъй като размерът на помощта според адм. орган е малко над
5 000EUR.
Съдът счита, че по делото към момента на
постановяване на съдебния акт, не са изтекли давностните срокове, визирани в
ДОПК.
Предвид изложеното, оспорения акт е постановен в
противоречие с материалния закон и като такъв се явява необоснован и поради
това незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Предвид на
претенцията на жалбоподателя и изхода от оспорването, съдът намира, че на
последния следва да бъдат възстановени направените по делото разноски на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 1650 лв., съставляващи внесена
държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждението за един адвокат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Радита“ООД ЕИК ********* със седалище гр. Търговище, ул.
„П.Р.Славейков“ № 22, представлявано от управителя Д. Хр. И. Акт за
установяване на публично държавно взимане (АУПДВ) № РД05-38/ 26.03.2020 г. на
министъра на земеделието, храните и горите за публично държавно вземане,
представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на
възстановяване в размер на главница от 10 172 лв., и лихва от 5 017, 07 лв.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите
да възстанови на „Радита“ООД ЕИК ********* със седалище гр. Търговище, ул.
„П.Р.Славейков“ № 22, представлявано от управителя Д. Хр. И. направените по
делото разноски в размер на 1650 лв., съставляващи внесена
държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждението за един адвокат.
Решението подлежи на касационна обжалване пред
Върховен административен съд на Р.България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: