Р Е Ш Е Н И Е
№ 223 / 23.10.2019г.
23.10.2019 г., гр.Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- гр.Карнобат, 4 граждански състав, в открито заседание,
проведено на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дарина Енева, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №889 по описа за
2019г. на РС- гр.Карнобат, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1,
пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 и сл от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Образувано е във връзка с
постъпила искова молба от
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от Радослав Велчев-
Управител, чрез юрк.Е. Е., срещу Р.С.С., с която се иска осъждане на ответника
да заплати сумата от общо 350 лв., представляваща главница по Договор за кредит
№**********, сключен
онлайн на интернет страницата www.vivus.bg, по реда на чл.6 от ЗПФУР, вр. чл.3, вр. чл.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Изложени
са твърдения, че на 01.12.2014г. и на 29.12.2014г. ответникът е подал онлайн до
горния интернет сайт, стопанисван от „4финанс“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Никола Габровски“ №79, ет.2, представялвано от Здравко Райчев-
Управител, 2 броя заявления, с които е направено искане за отпускане на паричен
заем за сумите съответно от 200 лв. и от 150 лв. Твърди се, че горепосочените
парични суми са изплатени от ищеца в деня, в който е направена съответната
заявка по посочена от заемателя банкова сметка. ***, че заемната сума не е
върната на падежа- 31.03.2015г., с което се обосновава правният интерес от
настоящия иск. Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД е цедирало
вземането си на ищеца по делото, за което са предприети действия за уведомяване
на длъжника по пощата от цесионера, като пълномощник на цедента. Претендират се
сторени съдебни разноски.
В законен срок не е постъпил
отговор на искова молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържат предявените
искове. Иска се постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не взема отношение по делото.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите
разпоредби, относими към спора, намира предявеният иск за основателен.
Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са
разпечатки на неподписан Договор за кредит №**********, сключен онлайн,
в периода: 01.12.2014г.- 29.12.2019г. и общите условия на кредитодателя.
Представени са разписки за извършено
плащане по банков път на процесната парична сума от 01.12.2014г. и от
29.12.2019г., с наредител„4финанс“ ЕООД и посочено основание- номера на
твърдения за сключен заемен договор.
Между кориците на делото се намират
Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-5/01.02.2018г., сключен между „4финанс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Никола Габровски“ №79, ет.2, представлявано от
Здравко Райчев- Управител и ищцовото дружество, както и приложения към него
Приложено към исковата молба
е уведомление до ответната страна за извършено прехвърляне на вземането,
изготвено от цедента. Представено е пощенско известие за доставяне, видно от
което пратката не е потърсена от получателя.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор, който е породил правните си последици, както и че е изправната страна по него. По иск с правно основание по чл.240, ал.1 от ЗЗД върху ищеца- заемодател се възлага доказателствената тежест да установи предаването на заемателя на паричните средства като заем. По своето естество договорът за заем се явява реален договор, като писмената му форма не е форма за действителност на сделката, а е изискване за доказването й. При липса на съгласие за връщане на заемната сума от насрещната страна не е налице валидно възникнало договорно правоотношение и даденото е без основание. Върху ответника, от друга страна, лежи тежестта да установи положителния правопогасяващ факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване.
При предоставяне на финансови услуги от разстояние приложими се явяват и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, /ЗПФУР/. Съгласно легалното определение „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. „Средство за комуникация от разстояние“ представлява всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, който в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребителя договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазването на предвидените срокове за отказ от договора и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Във вторичното право на ЕС и в националното законодателство е проведен последователно принципът за удостоверяване на авторството на лицето при електронни изявления чрез електронен подпис. С оглед на горното за уважаване на предявен иск във връзка с правоотношение по предоставяне на финансова услуга от разстояние, ищецът следва да установи както възникването на заемното правоотношение, съобразно разпоредбите на ЗЗД, така и специалните изисквания към този тип договори, въведени със ЗПФУР.
При сключването на договор
за финансови услуги от разстояние чрез интернет сайт приложение намират
разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, /ЗЕДЕУУ/. По смисъла на чл.3, ал.1 от горния нормативен източник електронен
документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което се счита за подписано
чрез поставянето на електронен подпис, чрез който се установява авторството на
същото. При изпълнението на горните изисквания е налице електронен документ,
който има доказателствена сила на подписан писмен документ. Възпроизвеждането му
на хартиен носител не променя характеристиките на електронния документ. Авторът
на електронното изявление е физическото лице, което е посочено като извършител
на електронното изявление и в случай, че е извършено от негово име същият е и
титуляр на електронното изявление. Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014г. на ЕП и
на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, чл.3,
т.35, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма и по- специално текстови, звуков, визуален или аудио- визуален запис. В
същия нормативен източник е прието, че правната сила и допустимостта на
електронния подпис като доказателство в съдебен процес не може да бъде оспорена
единствено на основание, че е в електронна форма.
В настоящия случай волеизявленията на страните по правоотношението не са скрепени чрез поставянето на електронен подпис, поради което не може да се приеме, че разпечатаните на хартиен носител писмени документи представляват електронен документ, от който могат да се ползват страните. Разпечатките на налични в онлайн формат книжа не могат да се приемат и за неподписани писмени документи в съдебния процес. Писменият документ съдържа волеизявление, направено в писмена форма. Ненадлежното оформяне на волеизявление, направено в електронна среда не води до конвертирането му в писмен документ. Съгласно чл.18, ал.2, предл.I от ЗПФУР, вр. чл.293, ал.4 от ТЗ, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението, извън случаите на електронно волеизявление, е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. С оглед на горното приложение намират общите правила за доказване, установени в ГПК.
Относими към повдигнатия правен спор се явяват приложените към исковата молба банкови разписки, /стр.23- 24/, за изплащане по банков път на процесната претенция. Същите са неоспорени писмени доказателства, от които може да се направи извод, че процесните парични суми са преведени на ответника по банков път. Договорът за заем е реален договор и за валидността му се изиска да е налице предаване на заемната парична сума от заемодателя на заемателя. От така представените по делото доказателства може да се приеме, че праводателят на ищеца е превел по банков път процесната парична сума. Като основание в банковите разплащателни документи е посочен номерът на твърдяния за сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С оглед на горното следва да се приеме, че е налице валидно заемно правоотношение между страните по него. Не са релевирани възражения от ответника с правопогасяващ ефект, като съдът не разглежда такива служебно.
Доколкото от обстоятелствената част на исковата молба и от приложенията към нея е видно изявление за прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца, то същото следва да се приеме за надлежно извършено, съгласно трайната съдебна практика.
По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 150 лв., от които сумата от 50 лв. представлява заплатена държавна такса по делото и сума от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН:**********, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Шандор Петьофи“ №10,
представлявано от Радослав Велчев- Управител, сумата от 350 /триста и петдесет/
лв., представляваща главница по Договор за кредит №**********, сключен онлайн на интернет страницата www.vivus.bg, на основание чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН:**********, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на упра***ление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от
Радослав Велчев- Управител, сумата от общо 150 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща сторени съдебни разноски.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД- BIC:***, IBAN:***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: