№ 10470
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110123110 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“
ЕАД срещу В. П. М., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГП е предявен иск по чл.
318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2100,03 лева, представляваща
главница за цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Р К“, *********** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със
законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ведно с
Разпореждане № 64715/26.05.2023 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело №
****/2022 г. по описа на СРС.
Ответникът в своя отговор на искова молба поддържа възражение за
недопустимост на исковата претенция за сумите, чиято дължимост е признал
изрично в срока по чл. 414 от ГПК,поради липса на правен интерес; както и на
основание чл. 298 ГПК поради наличие на влезли в сила съдебни актове –
Решение № 1856/23.07.2021 г. по гр.д. № *****/2021 г. по описа на СРС и
Решение № 3666/10.03.2023 г. по гр.д. № ****/2022 г. по описа на СРС,
постановени между страните за останалата част от вземането в размер на 1493,37
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. Под евентуалност оспорва претендираното парично вземане като
платено.
С Определение № 39189/ 02.11.2023 г. по гр. д. № 23110/2023 г. на СРС
съдът е указал на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в едноседмичен срок от
получаването му, да обоснове правен интерес от предявяване на установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК, вкл. за суми, за които длъжникът не е оспорил с
възражението по чл. 414 от ГПК от 08.03.2023 г. по ч.гр.д. № ****/2022 г. по
описа на СРС, връчено на ищеца на 18.04.2023 г., както и да вземе становище по
твърденията за недопустимост, с оглед постановените между страните съдебни
решения за вземането за главница. В указания от съда срок, ищецът посочва, че
признава извършеното от страна на ответника плащане на следните суми: 606,66
лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 72,39 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
10.11.2022 г.; 25,20 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
1
лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и приложимия закон, приема следното:
От ч.гр. дело №****/2022 г. по описа на СРС се установява, че на
13.12.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. П. М., което е
уважено и е издадена заповед № 3828 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.02.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане
№ 64715/26.05.2023 г. за следните суми: 2263,80 лева – главница за цена на
доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Р К“,
***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането; 434,66 лева – мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 25,20 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 4,30 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022
г.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил, че дължи следните
суми: 1657,14 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Р К“, ***********, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането; 362,27 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
10.11.2022 г.; 4,30 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
10.11.2022 г.
В срока по чл. 414 ГПК от длъжникът изрично е заявил, че не възразява и
признава за дължими следните суми: 606,66 лева – главница за цена на доставена
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Р К“, ***********, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.12.2022
г. до изплащане на вземането; 72,39 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 10.11.2022 г.; 25,20 лева – главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането.
В искова молба ищецът пояснява, че с оглед на постъпило плащане от
ответника на 14.03.2023 г. за сумата 748,42 лв. заявява исковата претенция за
главница от 2100,03лв. в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че по отношение на сумата от
606,66 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. (част от исковата претенция) липсва подадено
възражение и длъжникът в заповедното производство изрично е признал
дължимостта й, при което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск
по реда на чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на посочената сума.
Наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което липсата му прави
настоящото производство недопустимо за тази сума. Общото вземане за
главница за цена на топлинна енергия е сумата 2 263,80 лв., при което има
правен интерес да търси сумата 1657,14 лв.На следващо място, от служебно
приетото Решение № 1856 от 23.07.2021 г. по гр.д. № *****/2021 г. по описа на
СРС, влязло в законна сила на 20.08.2021 г. (13.12.2022 г. е подадено процесното
заявление по чл. 410 от ГПК), се установява, че съдът е признал за установено по
предявен от В. П. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че В. П. М. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 250,00 лева, предявен като частичен
иск в пълен размер от 1657,14 лева, представляваща цена на топлинна енергия в
2
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., доставена до топлоснабден имот –
апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. „Р“, ******.
От Решение № 3666 от 10.03.2023 г. по гр.д. № ****/2022 г. по описа на
СРС, влязло в сила на 05.04.2023 г., се установява, че съдът е признал за
установено по предявен от В. П. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че В. П. М. не
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 407,14 лева, предявен като
частичен иск в пълен размер от 1657,14 лева, представляваща цена на топлинна
енергия и нейното дялово разпределение в периода от м.05.2019 г. до м.04.2020
г., доставена до топлоснабден имот – апартамент № 44, находящ се в гр. София,
ж.к. „Р“, ******.
Ето защо съдът счита, че исковата претенция за сумата от 1657,14 лева
(представляваща сбор от 1 250,00 лева и 407,14 лева) и за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2020 г. е недопустима, предвид че за вземането в посочения размер са
влезли в сила съдебни решения, постановени по съдебни производства,
проведени между същите страни, с които се приема за установено, че вземането
в посочения размер не е дължимо от ответницата на ищеца по настоящото
производство. С влизане в сила на решенията, с които са уважени предявени от
длъжника срещу кредитора отрицателни установителни искове, със сила на
пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, че сумата в общ
размер на 1 657,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., и предмет на
издадената по ч.гр.дело № ****/2022 г. по описа на СРС, не се дължат. Този
въпрос не може да бъде пререшаван в настоящото производство на основание
чл. 299, ал.1 ГПК. Производството по настоящото дело следва да се прекрати
изцяло, тъй като предявеният на 02.05.2023 г. (към който момент у ищеца има
знание за постановените решения) от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2 100,03
лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Р К“, *********** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, ведно с разпореждане по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. д.
№ ****/2022 г. по описа на СРС, е недопустим за сумата от 606,66 лева и за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., поради липса на правен интерес, а за
сумата от 1 657,14 лева и за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., поради
наличието на влезли в сила съдебни решения, постановени по съдебни
производства, проведени между същите страни, с които е отречено правото на
парично вземане на ищеца, чиято задължителна сила настоящият съдебен състав
следва да зачете на основание чл. 297 от ГПК.
Според изричната разпоредба на чл. 130, изр. 1 ГПК когато при проверка
на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той
връща исковата молба.
На основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/2022 г.
по описа на СРС, I ГО, 50 с-в, следва да бъде обезсилена за сумите за
установяване на дължимостта на които, заявителят в указания от съда срок не е
представил доказателства, че е предявил иск, а именно 362,27 лева – мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 4,30 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; за сумата от 1657,14 лева – главница за
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането; за
съдебни разноски за сумата над 26,99 лева до пълния претендиран общ размер от
3
104,56 лева.Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл.410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния
лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 415, ал.1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство,
който е постановил определението за прекратяване.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото, като тъй като в случая исковото
производство е предхождано от заповедно такова, то му се следва такива и в
последното. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, право на
разноски в настоящото производство има единствено ответника, доколкото
делото се прекратява поради недопустимост на предявения от ищеца иск. От
договор за правна защита и съдействие от 14.09.2023 г., на ответника е
предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие от адв. М Л Л, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид това, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ответника адвокатско възнаграждение за сумата 510,00 лева – арг. чл. 7, ал. 2, т.
2 от НМРАВ. За производството по ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на СРС,
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са поискали тяхното
присъждане. Ищецът/заявител/ е сторил разноски за държавна такса -54,56 лв. и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП, определя в минимален размер от
50,00 лв. Съразмерно на уважения размер на претенцията (сумите, за които
заповедта не подлежи на обезсилване, респ. които длъжникът признава за
дължими) ищецът има право на разноски за сумата 26,99 лв. По отношение на
признатите за суми от длъжника следва да се приложи по заповедното дело
заверен препис на представения платежен документ за плащането на длъжника,
за което страните не спорят за преценка основателност на искането на
заявителя/ишец/ за издаване на изпълнителен лист за тези суми по реда на чл.
416 от ГПК. На ответника е предоставена по договор безплатна правна помощ и
съдействие от адв. К И Б, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, при което съдът
определя на процесуалния представител на ответника-длъжник адвокатско
възнаграждение, платимо от ищеца, в размер на 148,37 лева –по арг. от чл. 6, т.
5, във вр. пар.1 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр. дело № 23110/2023 г. по
описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 23110/2023 г. по описа на
СРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, ведно с Разпореждане № 64715/26.05.2023 г. по чл. 247 от ГПК, издадена
по ч. гр. дело № ****/2022 г. по описа на СРС, в частта за следните суми:
1657,14 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Р К“, ***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
4
г., ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането; 362,27
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 4,30 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., и за съдебни
разноски за сумата над 26,99 лева до пълния претендиран общ размер от 104,56
лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адвокат
М Л Л, с ЕГН:**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул.
„Г“ ***, ет. 1, офис-партер, на основание чл. 78, ал. 4, във вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал.1, т.2 от ЗА, сумата 510,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на В. П. М., с ЕГН:**********, по гр. дело
№23110/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. П. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Р К“,
***********, да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 26,99 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№****/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адвокат
К И Б, с ЕГН:**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул.
„Г“ ***, ет. 1, офис-партер, на основание чл. 78, ал. 4, във вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал.1, т.2 от ЗА, сумата на 148,37 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ В. П. М., с ЕГН:**********, по ч.гр. дело №****/2022
г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
ДА се приложи по ч. гр. дело №****/2022 г. по описа на СРС заверен
препис от настоящото определение След влизането му законна сила; както и
заверен препис на документа на л. 67 от делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5