Решение по дело №559/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 146
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20194500600559
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Русе, 18.11.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР БАЛКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР И.

                                                                      РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря Анелия Генчева и с участието на прокурора Р. Градев, като разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.о.х.д. №88/559 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №53 от 28.03.2019 г. по н.о.х.д. №1746/2018 г., РРС, НО, 2-ри наказателен състав признал подс. Е.А.Я. за невиновен в това, че на 17.06.2018год. в гр. Р****, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "***" с ДК № ***, след употреба на наркотични вещества - канабис и метамфетамин, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РРП, с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания акт. Моли присъдата да бъде отменена, а въззивната инстанция да постанови  нова, с която обв. Я. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред РОС представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа протеста на Районна прокуратура – Русе като смята присъдата за неправилна. Намира, че безспорно е било установено, че подсъдимият Е.Я. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Счита, че допуснатите пропуски са несъществени и не водят до крайния извод, че процедурата по установяване употребата на наркотични вещества е била опорочена.

Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено минимално наказание.

Упълномощеният защитник на подс. Е.А.Я. счита присъдата за правилна и законосъобразна. Конкретизира, че обвинението се явява недоказано и моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.

Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Ясно изразеното вътрешно убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правдив, критичен анализ на доказателствената съвкупност – гласните доказателства - показанията на свидетелите С.Й., И.Ш., З.В., Р. И. и писмените такива.

Изброената доказателствена маса установява еднопосочно, че подсъдимият Я. бил правоспособен водач на моторно превозно средство с придобити категории - В, М и АМ, за което му било издадено СУМПС №****/****год. Същият се водел на отчет в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. Русе.

На ****г. около 10.30 часа подс. Я. управлявал лек автомобил, марка „***“, с рег. № *** в гр. Р****. Движел се по ул. ***,  посока кръстовището с ул.****. Пред дом №*** загубил контрол върху управлението на автомобила, последният напуснал пътното платно, качил се на тротоара и се блъснал в крайпътно дърво. Св. Р. И. се  движел след подсъдимия с лек автомобил марка „***“, с ДК №**** и видял пътното транспортно произшествие. Очевидец на последното станал и св. С.Й., който по същото време бил в намиращия се в близост магазин. Двамата свидетели позвънили на Спешен телефон 112. Непосредствено след това св. И. отворил вратата на автомобила на подс. Я. и видял последният да се „гърчи, с пяна на устата”. Върнал се в магазина за вода и когато отишъл с нея до подсъдимия, последният бил вече контактен.

На място бил изпратен екип на ЦСМП - гр. Русе, който извършил преглед на подсъдимия и след като не открили наранявания медицинските служители си тръгнали от мястото. Междувременно подс. Я. се съвзел, напуснал автомобила и тръгнал пеша по посока на ****.

Междувременно на местопроизшествието пристигнал екип на „****“ при **** - гр. Р**** в състав - св. И.Ш. и св. З.В. – и двамата ****. Св. Й. разказал за случилото се и показал посоката, в която подс.Я. тръгнал, като дал описание на последния – *****. Полицейските служители незабавно потеглили в посока на **** и скоро забелязали лице, отговарящо на даденото описание. Свидетелите спрели служебния автомобил до него, но подс.Я. побягнал. Полицейските служители го догонили и заловили.  Използвали помощни средства, тъй като подсъдимият  започнал да вика и буйства. Свидетелите установили видими следи по главата и крайниците от пътно-транспортно произшествие, поради което след като установили самоличността му, го отвели в УМБАЛ „Канев“ - гр. Русе. На подс.Я. бил извършен медицински преглед, а впоследствие в сектор Пътна полиция бил изпробван последователно за употреба на алкохол. Пробата за алкохол била отрицателна. За резултатите от изследването св.Ш. изготвил два Протокола за извършване на проверка на наркотични или упойващи вещества, подписани от подс. Я., в качеството му на проверен, екземпляри /индигирани/ от които му били връчени. Единият от протоколите отразил начало на проверката 12.06 ч. и край 12.16 ч., а вторият – начало 12.20 ч. и край 12.34ч . В двата протокола св. Ш. не отразил да е била извършена проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества.

На същата дата за извършените нарушения на ЗДвП, св. В. съставил АУАН, сер. ***, бл. №****/****год. В АУАН било отразено тестване, без конкретизация за сериен номер на уреда (каквато била добавена впоследствие) и отчетени положителни резултати за употреба на метамфетамин, канабис и опиати. АУАН бил връчен на подс. Я., който отказал да го подпише поради несъгласие констатациите в него.

В издадения от св. В. талон за изследване бл.№****/****год. подс. Я., отразил, че приема показанията на техническото средство. Бил отведен в УМБАЛ „Канев”, където пред дежурен лекар отказал да даде урина и кръв за изследване, обстоятелство което било отразено в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Със Заповеди за прилагане на ПАМ. на подсъдимия били наложени принудителни административни мерки „Временно отнемане на СУМПС”  и „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок до 12 месеца“.

Впоследствие на неустановена дата в оригинала на Протокола за извършване на проверка на наркотични или упойващи вещества, отразяващ проверката с начало 12.20ч. и край 12.34ч., за разлика от индигираното копие, в поз.12, св. Ш. вписал, че била извършена проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества с технически уред № ARJF 0042 057. Не посочил резултат от изследването.

След образуване на досъдебното производство св. С.С.извлякъл информацията от технически уред № ARJF 0042 057 на хартиен носител, като поставил в него пробата /тест-касетата/, като уредът отчел положителен резултат на опиати, метамфетамин /МЕТ/ и ТНС5 /марихуана/.

На корицата на досъдебното производство в сребрист плик, с частичен неясен надпис, според показанията на св. С. се намира тест-касетата, с която била извършена проба за наличие на наркотици.    

В рамките на образуваното досъдебно производство било извършено разпознаване на лица, при което св. И. посочил подс. Я. като лицето, управлявало превозното средство на процесната дата.

При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е извършил правдив и прецизен анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства, приемайки и относителната им еднопосочност. Последното с оглед предписанията на чл.305, ал.3 от НПК, което с оглед предписанията на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК не налага подробното им анализиране и съпоставка.

При правилно установената фактическа обстановка, с направените от страна на въззивната съдебна инстанция допълнеия първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че в рамките на производството пред РРС не са били събрани категорични доказателства подсъдимия Е.А.Я. да е реализирал деяние, съставомерно по текста на чл.343б, ал.3 от НК.

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).

Настоящият съдебен състав, както и първостепенният намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият Я. за виновен в извършване на посоченото деяние по чл.343б, ал.3 от НК.

Цитираната разпоредба предвижда наказание за деец, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

Несъстоятелни според становището на настоящия въззивен съдебен състав са доводите на представителя на РОП за наличието на несъществени пропуски, свързани с начина на установяване наличието на наркотични вещества посредством техническо средство. Напротив – в производството са били допуснати редица флагрантни нарушения (точно посочени от страна на РРС), които поставят под съмнение дали изобщо подс. Я. е бил тестван от полицейските служители и съответно – дали изследваната проба посредством техническото средство е именно от орална течност на подс. Я.. Последователното провеждане на два теста, при липса на каквото и да е отразяване на резултат, индивидуализация на техническо средство и проба във връчените протоколи на подсъдимия, направените добавки в съставения АУАН, както и такива в оригинала от протокола (при това с неясно авторство и време на извършване) и липсата на каквито и да е други годни доказателства изцяло водят до опровергаване на обвинителната теза. В този смисъл и въззивният състав изцяло се солидаризира с доводите на РРС, които не намира за нужно да преповтаря.

 

Безспорно чл.343, ал.3 от НК не съдържа препращане към правилата на цитирания подзаконов нормативен акт, но (предвид липсата на изрично изискване за установяване употребата на наркотични вещества по „надлежния ред“), което обаче  би следвало да се тълкува и в смисъл, че доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства. В случая, доказателственият стандарт не е постигнат като единствено в насока констатираното отчитане на положителни проби и изобщо – извършване на тест на подсъдимия се съдържа в показанията на св. Ш. и св. С. а това съвсем не е достатъчно за постановяване на акт с осъдителен диспозитив. Последното е било предмет на анализ и от ВКС, който в Решение № 184 от 6.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 720/2017 г., I н. о., НК изрично сочи, че: „Подобен доказателствен подход е възможен, но само спрямо употребата на алкохол, доколкото тъкмо такива са указанията в Постановление № 1/83 г., т. 4, б. "д" на Пленума на ВС на РБ, от които ВКС не се е отклонил, а тъкмо обратното е заявил в ТР № 2/2007 г. на ОСНК. Тези указания обаче няма как автоматично да бъдат отнесени към упойващите вещества, по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.“

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че той следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 и чл. 338 от НПК, Русенски окръжен съд, Наказателно отделение

                                                                     

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №53 от 28.03.2019 г. по н.о.х.д. №1746/2018 г., РРС, НО, 2-ри наказателен състав.

 

              Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.