РЕШЕНИЕ
№ 03.06.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На трети май, две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №5208 по описа
за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - законен представител, чрез юрисконсулт
Ц.С., срещу М.И.Н., ЕГН-********** ***, с
цена на иска – 310.65 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че с Договор за потребителски заем с
номер CREX-14938960 от 02.06.2017 г., ищцовото дружество БНП
Париба Пърсънъл Файнснс С.Л., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на
489.41лв.
Твърди се, че сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по
него. Усвояването на посочената сума М.И.Н. е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1
от същия, за ответника възниква задължението да погаси заемана 12 месечни вноски-
всяка по 47.63 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите - 33.43% и годишния лихвен процент -
29.18%, посочени в параметрите по договора.
Твърди се, че длъжникът М.И.Н. е преустановил плащането на
вноските по кредит номер CREX-14938960
на 05.11.2017, като към тази
дата са погасени 4 месечни
вноски. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечни /а вноска. По този начин ответникът следваше да изплати остатъка по
заема в размер на 313.71 лв.,
представляващ оставащите 8.00 броя погасителни вноски към 05.12.2017, към която
дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това
принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Моля да
обърнете внимание, че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в
договора, а съгласно чл.7 от същия, всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
Сочи се, че въпреки това, към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната
падежна дата.
Твърди
се, че М.И.Н. дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 29.61 лв. за периода от настъпване на
изискумостта на кредита - 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г.
Твърди се, че към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК,ответникът дължи на Дружеството следните суми:
Главница - 342.49 лв., Възнаградителна лихва - 38.55 лв., Законна лихва за
забава - 29.61 лв.. Общо: 410.65 лв.
Твърди се, че след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК,са постъпили следните плащания от страна на
длъжника: 12.11.2018 - 100,00лв., последвани от подадено възражение срещу
издадената заповед. Постъпилата сума в общ размер на 100,00лв. не е достатъчна
да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се погасяват
най - напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В следствие
на направените плащания, към настоящия момент, ответникът дължал на дружеството
следните суми: Главница - 310.65, Възнаградителна лихва - 0.00, Законна лихва
за забава - 0.00, Общо: 310.65
Твърди се, че БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНППариба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По гражданско дело No 4315/2018 г.,8 с-в е
издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от М.И.Н. срещу
издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България от М.И.Н. в размер на 310.65 лв., представляваща
главница по кредита, 0.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по
договора, 0.00 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
05.12.2017 г. до 11.10.2018 г. , на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по заповедното производство
в размер на 25.00 лв. за държавна такса и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв., държавна такса за завеждане на иск в
размерна 125.00 лв., както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лв. по настоящото производство.
Сочат се доказателства. Прави се
доказателствено искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощникът му, с който се твърди,
че действително между страните има сключен на 02.06.2017 г., Договор за потребителски
заем, номер CREX-14938960, с който БНП „Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, с рег.№ *********, чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, отпуска паричен кредит в размер на 489.41 лв., на ответника М.И.Н..
Сочи се, че действително
длъжникът М.И.Н., е преустановил плащането на вноските по кредит номер
CREX-14938960 на 05.11.2017 г., като към тази дата са погасени 4 месечни
вноски, тоест, към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
11.10.2018 г., ответникът дължал на Дружеството следните суми: 1/ Главница-
342.49; 2/ Възнаградителна лихва - 38.55 и 3/ Законна лихва за забава - 29.61,
или общо: 410.65 лв.
Сочи, че след подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът признава, че били постъпили плащания от
страна на длъжника в размер на 100,00 лева на 12.11.2018 г., като от
постъпилата сума в общ размер на 100,00 лв., съгласно чл. 76 от ЗЗД в този
случай били погасявани най - напред разноските, след това лихвите и най - после
главницата. В следствие на направените плащания, към онзи момент, ответникът
дължал на дружеството следните суми: 1/ Главница- 310.65, 2/ Възнаградителна
лихва - 0.00 лв., и 3/ Законна лихва за забава - 0.00 лв., или общо: 310.65.
Твърди се, че към настоящият
момент от страна на длъжника са направени две нови плащания в общ размер на
200,00 лева, видно от платежните документи приложени към писмения отговор, а
именно: на 19.12.2018 г., сума в размер на 100,00 лева и на 27.01.2019 г., сума
в рамер на 100,00 лева, поради което, считам, че претендираната с исковата
молба сума за плащане на главница в размер на 310,65 лева, в случая се явява
неоснователна и недоказана. Заявява, че следва от претендираната сума да бъде
приспаднат размера на сумите постъпили по сметката на кредитора на 19.12.2018
г., и на 27.01.2019 г., в общ размер на 200,00 лева, като по този начин дългът
по главницата да бъде намален на 110,65 лева.
Моли се съдът да отхвърли иска на
ищеца по делото БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, с рег.№ *********,
чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, по отношение на
ответника М.И.Н., с който да се приеме за установено, че е налице вземане за
кредитора в размер на: 310.65 лв., представляващо главница по кредита, 0.00 лв.,
представляващо възнаградителна лихва по договора, 0.00 лв., представляващо
законна лихва за забава за периода от 05.12.2017 до 01.10.2018, и че същият
дължи претендираната сума, като постановите решение, с което да бъде признато
вземане на ищеца до размера на действително дължимата към момента сума в размер
на - 110,65 лв., като искът над тази сума до размера на претендираната от
310,65 лв., бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли искането на ищеца да бъде осъден ответника М.И.Н.
да заплати съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв.
за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лв., държавна такса за завеждане на иск в размерна 125.00 лв., както и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. по настоящото производство, тъй като
считам същите суми за прекомерни, съобразно дължимата от ответника сума, или в
условията на евентуалност, същите да бъдат редуцирани до действително дължимите
според признатата от съда искова претенция, след постановяване на съдебното
решение.
Претендират се направените
разноски, съобразно изхода на делото.
Сочат се доказателства.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор
за потребителски кредит с номер CREX-14938960 от 02.06.2017 г.,
на посочената дата бил сключен същият между „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД -в качеството на Кредитор, и ответникът Н., в качеството му на Кредитополучател. По силата на
сключения между страните договор, „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД е
отпуснало паричен кредит на ответника в
размер на 489.41
лв. Сумата, предмет на горепосочения
договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора,
с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума ответникът Н. е
удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения
между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на
12 месечни вноски -
всяка по 47,63 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите - 33.43% и годишния лихвен процент -
29.18%, посочени в параметрите по договора.
От
приетите по делото доказателства,вкл. приложения по делото погасителен план, се
установява, че ответникът Н. е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2017 г., като към тази дата са
погасени 4 /четири/ месечни
вноски.
Съгласно
чл. 3 от сключения договор, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 313.71 лв., представляващ оставащите 8.00
броя погасителни вноски към 05.12.2017г., към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и поканил длъжника да го погаси / приложената по делото /. Поканата е била изпратена на адреса, който е
деклариран в договора, а съгласно чл.7 от същия, всички изявления на кредитора
се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса,
посочен в договора.
Тъй като
ответникът Н. не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /видно от приложените по делото материали по
частно гражданско дело №4315/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило
към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление
до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Образувано било частно гражданско дело №4315/2018г. по описа на Районен съд
Пазарджик. По цитираното дело е
била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №2410 от 31.10.2018г. Тъй като срещу заповедта за изпълнение
било подадено възражение, на ищцовото дружество била указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
Не се
спори между страните по делото, че в хода на образуваното исково производство,
ответникът Н. доброволно е заплатил на ищеца следните суми за погасяване на
процесното вземане по договора, както следва: на 20.12.2018г. сумата в размер на 100.00лв.; на 28.01.2019г.
– сумата в размер на 100.00лв., а на 03.04.2019г. сумата в размер на 50.00лв.
на основание чл.175 от ГПК, фактът на извършените плащания е бил признат от
ищцовото дружество.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение;
подадено възражение срещу издадената заповед,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение., издадена по ч.гр.д. №4315/2018г. по описа на
РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и е частично
основателен, по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК срещу ответника
Н., беше доказан по безспорен начин в хода
на производството по делото по основание. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договора
за потребителски заем и погасителния
план към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско
дело №4315/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по
несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало паричен кредит на ответника в размер
на 489.41 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, а усвояването на посочената
сума ответникът Н. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по
делото доказателства,вкл. приложения по делото погасителен план, се установява,
че Н. е преустановил плащането на вноските по договора за кредит.
Съгласно чл. 3 от сключения договор,
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД станало изискуемо в пълен размер,
тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Не са налице
данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил изцяло на ищцовото дружество всички дължими суми по
договора за потребителски заем. Длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на претендираното вземането. Дори да се приеме,че ответникът не е
получил лично изпратената му от ищцовото дружество покана, допустимо е да се
фингира недоставено или само изпратено съобщение до длъжника като получено, тъй
като сключеният между страните договор предвижда определени предпоставки и
фактически констатации, при наличието на които следва да се счита,че е била
положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
кредитора,че е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Поканата е била изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.7 от същия, всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Предвид изложеното, съдът
намира,че кредитополучателят е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.
От приетата по делото фактическа обстановка
се установява по безспорен начин, че в хода на образуваното исково
производство, ответникът Н. доброволно е заплатил на ищеца следните суми за
погасяване на процесното вземане по договора, както следва: на
20.12.2018г. сумата в размер на
100.00лв.; на 28.01.2019г. – сумата в размер на 100.00лв., а на 03.04.2019г.
сумата в размер на 50.00лв. на основание чл.175 от ГПК, фактът на извършените
плащания е бил признат от ищцовото дружество. Същите суми следва да бъдат
приспаднати от задължението, т.е
плащанията от общо 250.00 лв. следва да бъдат приспаднати. Искът следва
да бъде уважен за сумата от 60,65 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 310,65 лв. следва да се отхвърли, поради извършени плащания в хода на
исковото производство.
Като законна последица от уважаване на
иска в посочения по-горе размер следва да се присъди и законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 25.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното
производство, доколкото съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът намира, че в случая не е
налице предпоставката на чл.78, ал.2 ГПК, на която се позовава ответникът в
писмения отговор. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за
разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна
даденост. В случая, макар и ответникът да признава правопораждащите факти, той
с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Отделно от това следва да
се отбележи, че макар искът да се отхвърля частично, ответникът ще понесе
отговорността за разноски изцяло. Извършените плащания е хода на делото не се
отразяват на правото на ищеца на разноски. В този смисъл е практиката на ВКС –
определение №200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за 2016
г., ВКС, III г.о. По общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на правния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се присъждат разноски
в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването
му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло или отчасти –
върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение № 119/01.12.1956
г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. Предвид изложеното на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати претендираните от ищеца
разноски. От материалите
по делото се установява, че се претендира
заплатена държавна такса по заповедното производство в размер на 25.00
лв., както и 50.00 лв.- минимално юрисконсултско възнаграждение. Ищецът
претендира и сторените от него разноски в хода на производството по гр. Дело
№5208/2018г. по описа на РС- Пазарджик, които са 125.00лв.- държавна такса и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски следва да бъдат
присъдени на ищеца. Претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение е в
законоустановения минимум, определен в
Наредбата за заплащане на правна помощ по смисъла на чл.78,ал.8 във вр.
с чл.37 от ЗПП, поради което възражението на ответника за прекомерност на
претендираните от страна на ищеца разноски се явява неоснователно.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано
от Д. Д. - законен представител, чрез
юрисконсулт Ц.С., срещу М.И.Н., ЕГН-********** ***
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника М.И.Н.,
ЕГН-********** ***, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - законен представител, сумата от 60.65лв.
/шестдесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит с номер CREX-14938960 от 02.06.2017 г., ведно със законната лихва от момента на подаване
на заявлението в съда /25.10.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите
суми, за които суми е издадена Заповед №2410/31.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4315/2018г. по описа на
РС-Пазарджик, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдените 60,65 лв.
до пълния претендиран размер от 310,65 лв., като погасена чрез доброволно
плащане в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН-********** ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - законен представител, сумата от 300.00 лв. /триста лева /- сторени от ищеца
разноски по ч.гр.дело №4315/2018г. по описа на РС-Пазарджик и по гр.дело №5208/2018г.
по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: