ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№582
22.07.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 396 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба № 6016/18.03.2020
г., подадена от „Енерго-Про продажби“ АД, чрез пълномощника адвокат Н.Г..
Предмет на обжалване е Определение № 595
от 24.02.2020 г., постановено от Районен съд Добрич по гр. дело 2995/2019 г., с
което първостепенният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на Определение № 196/16.01.2019 г. по гр.д. № 2995/2019 г. в частта
за разноските.
Жалбоподателят счита, че при
произнасянето си съдът не е съобразил минималните адвокатски възнаграждения по
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Сочи, че предвид цената
на предявения иск минималното адвокатско възнаграждение, което му се следва е в
размер на 563, 94 лева с ДДС, а не както е постановил районния съд 360 лева с
ДДС.
Иска определението да бъде отменено и да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 563, 94 лева.
Претендира и разноски за настоящото производство.
Насрещната страна е подала отговор, в
който изразява несъгласие с искането на жалбоподателя. Позовава се на съдебна
практика на СЕС и на ВАС, в която е застъпено становището, че е допустимо съдът
да присъди адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния по Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Това може да се случи след
преценка на действителната сложност на делото, но не само според материалния
интерес, но и според други критерии.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема следното:
Жалба е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу „Енерго – Про Продажби“
АД.
В изпълнение на изискванията на чл. 131
от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея.
На 11.09.2019 г. в Районен съд Добрич е получена молба от ищеца, в която
заявява, че оттегля претенцията си към „Енерго – Про Продажби“ АД и я предявява
срещу „Електроразпределение север“ АД.
Дружеството своевременно е направило
искане за присъждане на разноски в размер на 1116, 00 лева с ДДС. Приложило е и
доказателства, от които се установява, че същите са платени на пълномощника.
Ищецът от своя страна е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
С Определение № 196/16.01.2019 г. по
гр.д. № 2995/2019 г. Районен съд Добрич е прекратил производството по отношение
на предявения от Б.Б. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск. Осъдил е ищеца да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 360,
00 лева с ДДС, под минимума, предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Искането за изменение на определението в частта за разноските е
оставил без уважение, като е мотивирал произнасянето си със сложността на делото.
Страните по делото дължат заплащане на
възнаграждение на адвокатите, на които са възложили защитата си по делото. Размерът
на това възнаграждение не е случайно определен, а е съобразен с правната и
фактическа сложност на делото. При формиране на минималните размери на
адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения е отчетен единствено материалния интерес по делото. Материалният
интерес обаче е само един от критериите за преценка сложността на делото. Други
такива са процесуалните действия извършени от страните, броя на проведените
заседания, обема от събраните доказателства и т.н. В случая, искът е бил
оттеглен след като ответникът е депозирал отговора си. Това е единственото
процесуално действие, извършено от процесуалния представител на дружеството. Освен
това, процесуалният документ е с бланкетен характер. При това положение
присъждането на възнаграждение под минималния размер е напълно оправдано.
Изложеното налага извода, че Определение
№ 595 от 24.02.2020 г., постановено от Районен съд Добрич по гр. дело 2995/2019
г., следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 595 от 24.02.2020 г., постановено от Районен съд Добрич по гр. дело 2995/2019
г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.