Р Е
Ш Е Н
И Е
№274
26.04.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор: Петър
Мидов
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 249 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на И.А.Ш., с ЛНЧ **********,
гражданин на *, с посочен
по делото адрес: гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ №23, против Решение № 1631/01.03.2022г.
на Заместник – Председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при
Министерския съвет (МС).
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно,
поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален
закон. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и
чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били
незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините жалбоподателят да напусне страната си на произход били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността му. Административният орган
неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция е трета
сигурна държава за жалбоподателя и че същият можело да бъде върнат в Турция,
без да обсъди доводи защо счита това за възможно. Изтъква се, че Турция не
отговаря на определението по пар. 1, т. 9, б. “б“, б. “г“ и б. “д“ от ДР на ЗУБ
за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни жалбоподателят и
семейството му да са защитени от връщане на територията на *, да имат възможност да поискат статут на бежанец и
при предоставянето му да се ползват от международна закрила като бежанец, още
по-малко били налице достатъчно основания да се смята, че жалбоподателят ще
бъде допуснат до територията на Турция. Съгласно пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на
ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че Турция е трета сигурна
държава спрямо жалбоподателя, то в Турция
следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец. Ето защо жалбоподателят счита, че Турция формално не отговаря на
изискването, визирано в пар. 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна
държава“, защото фактически не можел да упражни тези си права, поради
политиката на тази държава към сирийските бежанци. Изтъква още, че принципът
„забрана за връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на
бежанците. Турция не отговаряла реално на това изискване, визирано в пар. 1, т.
9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, защото принудително
изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да
ги засели в районите на *, където преди
това живеели сирийски кюрди. От изложеното можело да се направи обоснован
извод, че спрямо сирийските бежанци в Турция и в частност жалбоподателя, не съществувала
защита от принудително връщане на територията на *. При анализа на ситуацията в Турция административният
орган подходил напълно формално. В практиката си ЕСПЧ многократно обръщал
внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в
предложената държава на връщане - в случая Турция. Съдът разглеждал личните
обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например
дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има
нарушаване на правата на човека. В обжалваното решение липсвали каквито и да е
доводи, че Турция би приела жалбоподателя обратно и би му предоставила каквато
и да е форма на защита по смисъла на Конвенцията за бежанците на ООН, която
България ратифицирала в цялост.
С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли съда да
отмени оспореното решение на Заместник – Председател на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет със
законните последици от това.
Ответникът – Зам. Председател на ДАБ при МС, чрез
процесуален представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и
недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-3340/10.08.2021г. по описа на
СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, И. Е. от * е поискал закрила в Република
България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх. №2023/17.08.2021г. на
РПЦ – Харманли с посочени в нея имена И.А.Ш.. Чужденецът е бил регистриран чрез
попълване на регистрационен лист с рег.№УП 18011/17.08.2021г. като И.А.Ш.,
гражданство - *, етническа
принадлежност - арабин, роден на ***г. в *, *, със същия постоянен адрес,
образование - начално, професия общ работник, религия – *, *, неженен,
без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с
рег.№ УП 18011/17.08.2021г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която
търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената И.А.Ш., гражданин на *, роден на ***г.
в *, *, неженен.
Видно от Решение за настаняване №3451/13.08.2021г. с рег. №УП 18011/17.08.2021г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ гр. Харманли. Търсещият закрила е бил запознат
с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС. На 17.08.2021г. към търсещия закрила е била отправена писмена
покана за провеждане на интервю на 16.10.2021г.
С Писмо с рег.№ УП-18011/18.08.2021г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо
рег. №М-10671/24.09.2021г., ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р
България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 16.10.2021г. било проведено интервю с И.А.Ш., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол от проведено интервю рег.№ УП-18011/16.10.2021г., с което му
е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че е роден в град *, област *, на 20.07.2003г. и там живял. Само
сирийско гражданство имал. В страната му се издавали паспорт, лична карта,
шофьорска книжка. Заявил, че носи само копие на личната си карта, оригиналът
бил в *. Посочил,
че има начално образование, в града си учел. Учил в училище „Алтауран“. Работел
като общ работник, каквото намери. Посочил, че не е женен. Имал един брат в
Германия, а родителите му, една сестра и другите двама братя били в * и двама
братя били в Турция. Посочил, че е арабин. Заявил, че е мюсюлманин, сунит. През месец септември 2016г. напуснал сам * нелегално
и влязъл в Турция. Установил се в град * близо до
Истанбул. Работел на различни места. Имал карта от властите в Турция за пребиваване, нямала срок. Картата
му била в Турция – тя била такава, каквато дават на всички сирийци. В края на
месец юли 2021г. влязъл в България нелегално, през зелена граница. Бил в група
от седем човека, минали под телената ограда и с кола стигнали до София. За пръв
път напускал *. И в
България подал молба за закрила. В Турция отишъл в общината на Коджари и му
дали документа за пребиваване – имал право само в града да пребивава, не бивало
да ходи в други градове. Напуснал страната си заради войната. През 2016г.
Официалната армия бомбардирала града тогава, защото свободната армия била
навлязла в родния му град. Това била причината за напускането на *. Заради
войната напуснал страната си. Напуснал Турция, защото нямал право да се движи в
други градове. Работа трудно намирал, а когато намирал не му заплащали добре.
Малко не ги обичали сирийците в Турция. В Турция живеел под наем. Ползвал
здравни услуги в Турция. Прегледът бил безплатен, но лекарствата си ги
заплащал. Не членувал в партии нито в *, нито в Турция. Не бил арестуван
никъде. Не бил осъждан и нямало заведени съдебни дела срещу него никъде. Не е
имал проблеми с властите нито в *, нито в Турция. Не бил жертва на
насилие и не е имало заплахи към него нито в *, нито в Турция. Не е имал проблеми
в * заради
принадлежността си към етническата група на арабите. Не е имал проблеми заради
изповядваната от него религия на мюсюлманин сунит. Не участвал във военни
формирования никъде. Заявил, че не иска да се връща в *. Нямало сигурност и бъдеще там.
Нямал представа кога се провели последните избори в * и какво избирали. Подал молба за
закрила в Република България защото била спокойна държава и била европейска.
Представено е становище рег. №УП-18011/28.10.2021г. от
младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по
преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №1631/01.03.2022г., Зам. Председател на ДАБ
при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И.А.Ш.,
на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 16.03.2022г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 21.03.2022г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Оспореното в настоящото производство решение изхожда
от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата
на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото
Заповед №РД05-803/14.12.2020г. има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода
на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.
Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в
случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания
за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с
основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателя същия е регистриран
като сирийски гражданин, с постоянен адрес *, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т.
7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме *.
В настоящия случай правилно административният орган е
преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните
права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на
основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да
бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е
заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - *, нито в
страната, в която е живял през последните около пет години - Турция. Основният
мотив, който кандидата за закрила изтъква за напускането на *, е общата
обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният
орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези
притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия
и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти,
извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи
извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил
заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в
интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в
* и Турция.
Не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в *, нито в
Турция.
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал.
1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне
на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от
негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква
разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за
наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и относно
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си по
прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
№ МД-503/08.10.2021г. и Справка № МД-17/12.01.2022г. на Дирекция „Международна
дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, като е приел,
че обстановката по сигурността в * е достигнала
прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал
в гражданска война. Достигнал е до заключение, че не може да се очаква
молителят да се установи в друга част от територията на държавата си по
произход, където да ползва трайна и ефективна закрила, и че не могат да бъдат
изпълнени критериите за възможността за вътрешно разселване и следователно тази
алтернатива в момента е неприложима за него.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното решение,
че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по произход *, тъй като със самото си присъствие на територията на
тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки
посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен
конфликт.
Същевременно административният орган е взел предвид
факта, че в продължение на около пет години жалбоподателят е живял съвсем
легално на територията на Турция и е извършил преценка относно сигурността на
територията на тази държава. Въз основа на това, административният орган е
приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9
от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателя в
продължение на почти пет години, да се приеме за трета сигурна държава по
отношение на него.
В решението е направен изводът, че за чужденеца не
съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 -
3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за
предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства.
Правилно в решението е прието, че чужденецът е пребивавал в трета държава,
различна от държавата му по произход, и че същата представлява „трета сигурна
държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.
От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното
от кандидата за закрила в проведените
интервюта може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или
свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване
или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните съдържащи се в приетите справки относно Република Турция, и доколкото видно от
проведеното интервю на жалбоподателя е издаден документ за временно пребиваване
в същата държава, то следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателя би
бил защитен от връщане до територията на
страната си по произход. Предвид тези обстоятелства,
то съдът стига до извода, че са налице
достатъчно основания да се счита, че И.А.Ш. ще бъде допуснат до територията
ѝ. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази
държава с оглед данните в изготвените справки, правилно е установил, че на
територията ѝ няма въоръжен конфликт до степен на изключително и
безогледно насилие и е налице възможност
оспорващия да поиска статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на
правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ
документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него
проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При
постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в
чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички
относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателя да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът,
че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил
закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение
съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от
порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него
жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата И.А.Ш., с ЛНЧ **********, гражданин
на *, с посочен по делото адрес: гр. Харманли, ж.к.
„Дружба“ №23, срещу Решение №1631/01.03.2022г. на Заместник-Председател на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: