Определение по дело №5242/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1972
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 9 април 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120205242
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                      10.12.2019год.                                                 гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, ХХ-ти наказателен състав в закрито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова НЧД № 5242 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С постановление на Бургаска районна прокуратура от 20.10.2019 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено производството по ДП № 145/2018 год. по описа на ОСО-ОП-гр.Бургас.

Срещу постановлението е постъпила жалба от соченото за пострадало лице - К.Т.Г., депозирана чрез адв.Ели Димова. В нея се възразява, че изводът на държавното обвинение за липса на субективна страна на деянието е необоснован. Посочва, че след като доверителят й е съхранявал оригиналите на документите, които се твърди да са подправени, макар и директно да не се заявява, че той е направил това, то, при евентуално положителен извод за тяхната неистинност, той би носил отговорност за това. Поради това, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и връщане на делото на държавното обвинение с даване на задължителни указания по приложение на закона.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като, видно от разписката, постановлението е връчено на 11.11.2019 г. на св.Кенов, а жалбата е депозирана на 14.11.2019 г. Същата изхожда от легитимиран субект - соченото за пострадало от престъплението лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

На първо място, съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, като е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, при което се установява следната фактическа обстановка:

Пострадалото лице К.Г. и свидетелите Г. и И. И. имали неуредени гражданскоправни отношения, възникнали между тях с оглед на неизпълнение на задължения по повод сключени договори. С оглед на това и св.Г. депозирал първоначално заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.Тъй като обаче св.Ив. депозирала възражение, св.Г. предявил установителен иск, с който претендирал да бъде признато, че последната му дължи сумата от 11800 лв., представляваща вземането му по предоставен заем по Договор за заем от 18.09.2014 г., по повод на който било образувано гр.дело №5075/2015 г. по описа на Районен съд-Бургас. То приключило с решение №1298/12.08.2016 г., което било потвърдено с решение от 28.02.2017 г. по ВГД№ 1664/2016 г. по описа на БОС, а с Определение №12 от 05.01.2018 г. не било допуснато до касационно обжалване въззивни съдебен акт.

Тъй като в хода на образуваното първоинстанционно гражданско дело №5075/2015 г. по описа на БРС, св.Г. обосновал своите имуществени претенции с Договор за заем от 18.09.2014 г., сключен между него и св.И. К. Ив., за което твърдял и че има издаден РКО от същата дата, те били представени от неговите процесуални представители в оригинал в съдебно заседание на 18.02.2016 г. В хода на така провелото се съдебно заседание, адв.Трайков, който бил упълномощен процесуален представител на св.Иванова, оспорил представените два броя писмени доказателства в оригинал, а именно Договорът за заем от 18.09.2014 г. и РКО от същата дата, като завил, че така представения договор за заем бил подправен и оспорил подписът на доверителката му и на двата документа да е поставян от същата. Посочил, също така, че в Договора е дописан част от текста. Неговите думи били следните: „Представеният договор за заем е бил подправен. Оспорвам, че подписът от името на моята доверителка е поставен от нея, както на договора за заем, така и на разходния касов ордер. Твърдим дописване на договора за заем в т.4 от същия.". С оглед на тези твърдения било открито производство на основание чл.193 от ГПК, поради което и била допусната и изготвена комплексна графологична и съдебно-техническа експертиза, която установила, че подписите за св.Ив. и в двата документа са поставени лично от нея.

С оглед на това, на 14.05.2018 г. адв.Димова депозирала, като пълномощник на св.Г.,***, в която изложила данни за евентуално извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НПК, поради което и била извършена проверка по преписка с вх.№251000/18.06.2018 г., а с постановление от 13.08.2018 г. на прокурор Таня Шулева било образувано ДП с пор №2581/2018г. Първоначално разследването било възложено на ОД на МВР-Бургас, но впоследствие с постановление било възложено на следовател от ОСО в ОП-гр.Бургас на осн.чл.194, ал.1, т.1 от НПК. Досъдебното производство се водило за това, че през 2016 г. пред надлежен орган на властта набедил К.Т.Г. с ВГН:********** в престъпление, като знаел, че е невинен -престъпление по чл.286, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

В хода на така образуваното ДП е събран обилен доказателствен материал, както следва: разпитани са свидетелите К.Т.Г. /л.68-72, 165-166/, М. Б. Д. /л.74-76/, С. Г. Г. /л.77-78/, Т. П. Т./л.79-82/, М. А. П. /л.85-87/, Г. П. И. /л.88-91/, И. К. И. /л. 106-108, 181-182/, Т. Йо.Б. /л. 109-110/, А. Т. Б. /л. 111-112/. Приобщени са редица писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: заверени копия от решение №1298/12.08.2016 г. по гр.д №5075/2015 г. на БРС, решение от 28.02.2017 г. по ВГД №1664/2016 г. по описа на БОС, Определение №12 от 05.01.2018 г. по гр.д.№2839.2017 г. на ВКС, протокол от съдебни заседания, проведени на 18.02.2016 г. и 06.07.2018 г. по гр.д №5075/2015 г. на БРС, от протокол за извършена комплексна графологична и съдебно-техническа експертиза, заповед №2087/04/08/2015 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №3640/2015 г. /л.3-27 от том I/, материали по пр.преписка №682/2016 г. по описа на БРП /л.37-48/, оригинали на Договор за заем от 18.09.2014 г. и РКО от същата дата /л.61 и 62/, банкови договори 12.03.2014 г. и 20.02.2014 г., сключени между ПИБ и св.Г. /л.64-65/, възражение от Ив. по ч.гр.дело №3640/2015 г., документи от изпълнителни дела /92-105/, писмо от ПИБ /л.157/, както и изготвената съдебно-почеркова експертиза /л. 193-208/.

Фактическите изводи на представителя на БРП съвпадат с тези на първоинстанционния съд. При тези фактически заключения, държавното обвинение е достигнало до правния извод, че липсвали доказателства за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК или друг текст от особената част на НК, поради което е постановил атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК прекратил досъдебното производство.

При съвпадащи фактически изводи на БРС и БРП, настоящия състав намира и че крайните правни изводи на държавното обвинение са обосновани, поради което и правилно е било прекратено образуваното досъдебно производство.

Документите като писмени доказателства могат да се делят на различни категории според различни критерии. Според естеството на изявлението, което материализират, документите се делят на диспозитивни и свидетелстващи. Свидетелстващият документ е този, който материализира удостоверително изявление на своя издател, какъвто е разходният касов ордер. Диапозитивният документ материализира неудостоверително изявление, като договорът за заем. Разликата между свидетелстващите и диспозитивните документи е от значение за тяхната доказателствена сила, тъй като, т.нар. материална доказателствена сила е присъща само на свидетелстващите. Освен това, само при тях възниква въпроса са верността на материализираното с тях изявление. Правният акт /диспозитивният документ/ може да е валиден и невалиден, но не може да бъде верен или неверен. Следователно въпросът за автентичността стои пред всеки документ, а за верността само пред свидетелстващите. Неавтентичен е този документ, когато материализираното в него изявление, не е направено от лицето, сочено като негов издател. С оглед на това, страната, на която даден документ се противопостави, може да се опита да разруши неговата доказателствена сила, като оспори пред съда в производство по чл.193 от ГПК неговата истинност и докаже неговата неистинност. Когато документът е диапозитивен, да се оспори неговата истинност, означава да се заяви, че той е неавтентичен, т.е. че е подправен. Ако е свидетелстващ, да се оспори неговата истинност, означава, да се оспори неговата автентичност или верност.

В светлината на до тук изложеното, следва да се посочи, че процесуалният представител на св.Ив. - адв.Трайков, се е възползвал от своята законово уредена процесуална възможност да оспори истинността на двата документа, представени от представителите на св.Г., които са й били противопоставени и въз основа на които се претендират от нея определени суми. Именно и поради това, адв. Трайков е заявил в провелото се съдебно заседание на 18.02.2016 г. следното: „Представеният договор за заем е бил подправен. Оспорвам, че подписът от името на моята доверителка е поставен от нея, както на договора за заем, така и на разходния касов ордер. Твърдим дописване на договора за заем в т.4 от същия". Вследствие и на това изявление, съдът, разглеждащ спора, е поставил началото на производството по оспорване на истинността на двата документа и е допуснал изготвянето на експертиза, касателно подписите, положени за св.Иванова. Именно в хода на това мини производство, което е протекло в рамките на производството по гр.дело №5075/2015 г., е била назначена и съдебно-графологическа експертиза относно подписите положени от св.Иванова в двата документа, която е установила, че същите са положени от последната. Следователно, целта при открита процедура по чл.193 от ГПК, е да се установи единствено дали документите са подправени или не /тоест дали изхождат от лицето, сочено за техен автор/, като при положителен отговор на този въпрос не се дири кой е авторът на подправянето.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че изявлението на адв.Трайков, направено в изпълнение на неговите задължения по процесуално представителство на св.Иванова и защитаване на нейните права и интереси, е направено с цел поставяне начало на една процедура по чл.193 от ГПК, в хода на която да се установи дали двата документа, които са представени като основание, въз основание на което се претендира определена сума- Договор за заем от 18.09.2014 гл. и РКО от същата дата, са автентични или не, т.е. подправени или не. По време на съдебното заседание, провело се на 18.02.2016 г., той не е заявявал, че документите са подправени от св.Г.. Тези изводи на съда се установяват както от приобщените писмени доказателствени средства, а именно протоколите от проведени съдебни заседание на 18.02.2016 г. и 06.07.2018 г. по гр.д №5075/2015 г. на БРС, така и от показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели.

С оглед на това, и като взе предвид, че за да е осъществен състава на престъплението „набедяване" по чл.286 от НК, следва извършителят с активни действия да представи конкретна информация по отношение на дадено лице, че е осъществило определено престъпление, като знае, че е невинно, то съдът намира, че с случая, действително няма осъществено престъпление по чл.286. От доказателствата по делото явства, че адв.Трайков е действал добросъвестно и към момента на оспорване на авторството на процесиите документи е упражнявал законните си права, поради което не може да се търси отговорност от него или неговият доверител в лицето на св.Иванова за набедяване по смисъла на чл.286, ал.1 от НПК.

Съдът намира, че изводите на прокурора в тази насока почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.

На следващо място според настоящия съдебен състав проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, като прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, следователно прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички необходими действия за разкриване на обективната истина.

В обобщение съдът, в настоящия му състав, приема, че в случая разследването е пълно, като фактическата обстановка е приета на база на правилно интерпретирани доказателства и на база на приетите факти, а законът е правилно приложен. Всичко това дава основание на БРС да потвърди постановлението за прекратяване.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска районна прокуратура от 20.10.2019 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено производството по ДП № 145/2018 год. по описа на ОСО-ОП-гр.Бургас.

Определението подлежи на обжалване или протест в седемдневен: срок от съобщаването му пред БОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:     /