№ 62436
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Частно гражданско
дело № 20251110108594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Б. Б. Т. за прехвърлени чрез цесия вземания
по договор за паричен заем, сключен със „Сити Кеш“ ООД, които включват и сумата от 262,
76 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение и сумата от 401, 75
лева, представляваща такси за събиране на вземането.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия когато това е предвидено за съответния
продукт, за обезпечаване изпълнението по договора за заем, при сключване на договора
страните могат да уговорят предоставяне на следните обезпечения: поръчителство на едно
или две физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход
общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страна; да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл. 6.2 от договора за непредоставяне на договореното обезпечение,
заемателят дължи неустойка в размер на 287, 76 лева
Неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото налага на
потребителя да заплаща обезщетение, надвишаващо размера на заетата сума, за
неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи,
че потребителят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на
1
основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД, като е посочено,
че същите се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по
отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от дружеството към агенция за
събиране на вземания. Действията зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска
и вида на кредитния продукт. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника
с предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и дали е било ангажирано лице, което „да осъществява и
администрира“ тази дейност, и независимо от размера на реално сторените разходи в тази
насока. С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за
допълнителна мораторна неустойка, която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за
неосигуряване на поръчител при забава, както и със законната лихва за забава, с оглед на
което клаузата е нищожна поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК – както
и поради противоречие с добрите нрави, доколкото предвижда начисляване на многократно
обезщетение за едни и същи вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените неустойка и такси. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението
следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 19, 13 лева за
държавна такса и над 29, 45 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда
общ размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Б. Б. Т., В ЧАСТТА за сумата от 262, 76
лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение и сумата от 401, 75 лева,
представляваща такси за събиране на вземането, както и в частта за разноските за разликата
над сумата от 14, 73 лева за държавна такса и над 19, 13 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2