№ 11235
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110131196 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410 от от КЗ.
Предявени са искове за признаване за установено, че ответника
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ......, представляван от ....., с адрес ГР. СОФИЯ, .....,
дължи на кредитора ЗК ЛЕВ ИНС АД, ......, представляван от ....., ....., с адрес
ГР. СОФИЯ, ...., № 67 А, сумата от ....., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета ..... във връзка с
произшествие, настъпило на 07.03.2017г. около 20:00 часа в гр. София на бул.
Околовръстен път в посока от с. Гниляне към кв.Требич на около 200 м.
преди кв. Кумарица, при което МПС марка и модел "....." с рег. .... попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътя и понася щети по задна дясна
и предна дясна гума, както и предна лява джанта и въздушна възглавница-
амортисьор, преден, ляв, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед от 06.04.2021 г.
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20201110144817/2020
г. по описа на СРС, 90 с-в.
Ответникът – Столична Община, чрез процесуалния представител в
отговор на исковата молба, оспорва иска по подробно изложени съображения.
Твърди, че по договор с Агенция пътна инфраструктура процесния участък от
1
пътя се поддържа именно от това юридическо лице. Оспорва ищеца да е
страна по валиден договор за застраховка, тъй като е неподписан, респ.
вноските по него не са платени. Оспорва механизма на ПТП, наличието на
покрит застрахователен риск, както и размера на иска. Твърди съпричиняване
от страна на водача на увредения автомобил. Прави искане за привличане на
трето – лице помагач - Агенция пътна инфраструктура, с оглед наличието на
правен интерес от това.
Третото лице – помагач Агенция пътна инфраструктура намира
исковете за неоснователни. Оспорва ищеца да е страна по валиден договор за
застраховка, тъй като е неподписан, респ. вноските по него не са платени. В
условията на евентуалност намира, че отговорността е на ответника Столична
Община, тъй като процесния път е общинска собственост и задължението за
поддръжката му е именно на общината.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
На 07.03.2017 г. около 20:00 часа в гр. София на бул. Околовръстен път
в посока от с. Гниляне към кв. Требич на около 200 м. преди кв. Кумарица,
при което МПС марка и модел "....." с рег. .... попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътя и понася щети по задна дясна и предна дясна
гума, както и предна лява джанта и въздушна възглавница-амортисьор,
преден, ляв. За механизма на ПТП съдът кредитира заключението на СТЕ и
разпита на свидетеля И. П. Д., водач на процесния автомобил при ПТП.
Установява се от застрахователна полица ......, сключена между .....
като застрахован и ЗК ЛЕВ ИНС АД като застраховател е сключен договор за
застраховка „каско” за периода 18.06.2016 г. – 17.06.2017 г. (л.4 от делото).
Договорът за застраховка е сключен при Общи условия.
По постъпило уведомление за щета на процесното МПС е образувана
щета ......... Видно от доклад по щета стойността на причинените на описания
л.а. "....." с рег. .... щети възлиза на 1 044.32 лева /с включени ликвидационни
разноски в размер на 20 лв./.
По делото е изготвено заключение на съдебно – техническа експертиза
/СТЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според
вещото лице вредите, оценени от застрахователя съответстват на посоченият
2
механизъм на настъпването им и стойността им по средни пазарни цени
възлиза на 1 224.48 лева, т.е. по – висок размер от претендирания размер от
1 044.32 лева /с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лв./.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза /ССЕ/, обезщетението в размер на 1 024.32 лв. е платено на
собственика на увредения автомобил ....., като основанието за плащането на
сумата е плащане по застрахователна полица ...... във връзка с щета .........
Според вещото лице с платежен документ от 17.06.2016 г. е изплатена в
цялост застрахователната премия по застрахователен договор по полица ......
на стойност 2 806.02 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410 от от КЗ.
Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования. Необходимите
предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) деликтна
отговорност на трето лице по отношение увредения - застрахован поради
причиняване на застрахователното събитие.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ..... като застрахован и ЗК ЛЕВ ИНС
АД е бил сключен договор за имуществено застраховане по застраховка
“каско”, по застрахователна полица, валидна към 07.03.2017 г. по отношение
на л.а. "....." с рег. ..... Съдът намира възраженията на ответника и на третото
лице – помагач за нищожност на договора, тъй като е неподписан, респ.
вноските по него не са платени, за неоснователни по следните съображения.
По този въпрос и с оглед преодоляване на противоречивата съдебна практика
е налице ТР № 1/07.03.2019 г. постановено по тълкувателно дело № 1/2018 г.
на ОСТК на ВКС. В мотивите на т.2а е посочено ясно, че липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на
застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не
е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради
3
което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.
Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като
несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния
договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за
неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се
приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293,
ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС, ТК. Съдът
намира, че настоящия случай е именно такъв още повече видно от
неоспорената ССЕ с платежен документ от 17.06.2016 г. е изплатена в цялост
застрахователната премия по застрахователен договор по полица ...... на
стойност 2 806.02 лв., т.е. страните по него са били обвързани по договора,
тъй като са изпълнили насрещните си задължения за плащане на премията, а и
на застрахователното обезщетение, също видно от ССЕ.
На следващо място съдът намира, че се установиха по делото в
съвкупност и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
ответника по делото – Столична община.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските
пътища са общинска публична собственост. Именно, това е и основанието на
законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане - чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.
Съдът като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП
намира, че произшествието е настъпило на общински път. В тази насока
4
съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че не носи
отговорност за обезщетяване на вредите, поради наличие на договорно
правоотношение с третото лице – помагач по поддържане на пътя, тъй като
това правоотношение касае единствено страните по него и не може да
дерогира законовите задължения на ответника, възложени му по
горецитираните разпоредби на Закона за пътищата.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на
възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за
нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са
необходими следните предпоставки:
1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца);
2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа;
3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника;
4. Непосредственият причинител на вредата да има вина за
причинените вреди;
Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у
този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар
той да няма вина.
Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да
обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага
(намаляване на стойността или погИ.е на вещи, понасяне на разноски) или
пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.
За реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо
установяване на конкретната самоличност на преките извършители, а на
5
факта, че същите са причинили вредите при или по повод възложена им от
лицето, срещу когото е насочен иска. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които
съставляват извършване на тази работа независимо от това, дали
извършването и става в течение на определеното работно време или извън
него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за
предотвратяване на увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на
увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за
извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не
е основание за отпадане отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа (какъвто е процесният случай). За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите
и други правила, и от характера на възложената работа (в този смисъл
Постановление 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС).
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа,
че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от свидетелските показания и от
заключението на вещото лице по допусната СТЕ. Вещото лице посочва, че
описаните ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара,
дават основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с
ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат на
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, съдът намира, че тъй като
се касае за застраховка „каско” процесния инцидент представлява покрит
застрахователен риск по застраховката.
6
Съгласно чл. 400, ал.3 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Поради това съдът
намира, че предвид разпоредбата на чл. 410, ал.1 от КЗ застрахователят –
ищец по делото се е суброгирал в правата на застрахованото лице след
плащане на застрахователно обезщетение именно до размера на стойността на
вредите към датата на настъпване на вредите. С оглед приетото за установено
по делото за размера на вредите съдът намира, че този размер е 1 044.32 лева
/с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лв./. Затова до този
размер са налице предпоставките за настъпване на суброгация в правата на
застрахования при установено от извлечението от сметка, плащане на
застрахователно обезщетение. Следва да се присъди и законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.09.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на резултата от страна на водача на увредения автомобил.
Това е така, защото от заключението на вещото лице по СТЕ водачът е
констатирал дупката едва след преминаването по нея и не са констатирали
негови действия, респ. бездействия, които да са довели до съпричиняване на
вредоносния резултат.
С оглед този изход на делото и искането на ищеца за присъждане на
разноски, на същия се дължат разноски в размер на 850 лв., представляващи
държавна такса, депозити за вещи лица и свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по ч. гр. дело №
20201110144817/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски районен
съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете на ЗК ЛЕВ ИНС АД,
......, представляван от ....., ....., с адрес ГР. СОФИЯ, ...., № 67А, против
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ......, представляван от ....., с адрес ГР. СОФИЯ, .....,
че СТОЛИЧНА ОБЩИНА дължи на кредитора ЗК ЛЕВ ИНС АД, сума от .....,
представляваща регресно вземане с включени ликвидационни разноски в
размер на 20 лв., по изплатено застрахователно обезщетение по щета ..... във
7
връзка с произшествие, настъпило на 07.03.2017г. около 20:00 часа в гр.
София на бул. Околовръстен път в посока от с. Гниляне към кв.Требич на
около 200 м. преди кв. Кумарица, при което МПС марка и модел "....." с рег.
.... попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя и понася щети по
задна дясна и предна дясна гума, както и предна лява джанта и въздушна
възглавница-амортисьор, преден, ляв, ведно със законната лихва, считано от
17.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед от
06.04.2021 г. постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
20201110144817/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Столична Община, адрес: гр. София, ....” 33 да заплати на
ЗК ЛЕВ ИНС АД, ......, представляван от ....., ....., с адрес ГР.СОФИЯ, ..,
№67А, сума в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляващи
разноски по делото, с включени разноски по ч. гр. дело №
20201110144817/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач по
делото Агенция пътна инфраструктура ....., адрес гр. София, ....
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8