Р Е Ш Е Н И Е
№257
гр. Пловдив, 31 януари 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХ касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на
прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от
съдия Й.Русев КАНД № 3592 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С решение №
1764/01.10.2019г., постановено по АНД №
5003/2019г. районен съд-Пловдив е потвърдил НП № 19-1030-005471/17.06.2019 г., издадено от
началник група, ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Р.Р., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни
точки.
Така постановеното
решение е оспорено с касационна жалба от П.Р., чрез адв.
А.р.-пълномощник. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на
материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния
съд и като незаконосъобразно да се отмени изцяло НП.
Ответникът по
касация – Началник група, ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно
призован, не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно
решение, което предлага да бъде оставено в сила.
Административен
съд-Пловдив, ХХ състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като
подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди
доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери
решението по реда на чл. 218
от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за
неоснователна.
С издаденото НП на П.Р.Р.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 137а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Въззивният съд е
приел, че оспореното НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му и при правилно
приложение на материалния закон.
Съдебното решение
е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен
съд в рамките на правомощията му.
Настоящата инстанция намира, че Р. не е
доказал, че попада в изключенията на чл. 137 "а" ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан, както
и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат,
които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.
В случая не е било установено наличието на отличителен знак или друго
обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран
спрямо нуждите му. Не е било доказано също, че физическото състояние на водача,
не му позволява ползването на обезопасителен колан,
защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна
медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. По
делото липсват медицински документи, от които да се изведе извод, че е
поставена диагноза за физическото състояние на водача, която не му позволява
ползването на обезопасителен колан. В този ред на
мисли за физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме
само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън
субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото
състояние на водача. Не са представени от касатора и никакви други писмени
документи, че е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил
оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му.
Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ
лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Като допълнение следва да се посочи,
че от разпита на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че в
момента на проверката Р. не е заявявал, че страда от заболяване и не е
представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността да ползва колан.
Оспореното съдебно
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. В резултат на
безспорно установеното извършено нарушение на 28.05.2019г. от Р. нарушение на
текстове от ЗДвП последният е законосъобразно санкциониран. Като е достигнал до
същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон
е преценил жалбата до него за неоснователна, а НП за законосъобразно.
Необосноваността като касационно основание опорочава
формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани
от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото
мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки
от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в
тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на
релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора
за необоснованост.
Изцяло се споделя решаващия извод на въззивния съд, че в случая не се касае за маловажен случай
на административно нарушение като се има предвид, че административното
наказание е наложено за нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП в
хипотезата на управление на лек автомобил без да се ползва обезопасителен
колан.
От изложеното
става ясно, че районен съд-Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който при
липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде
оставен в сила.
Мотивиран така и
на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, административен съд-Пловдив, ХХ к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1764/01.10.2019г., постановено по АНД
№ 5003/2019г. районен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: