МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 7 / 14.05.2019 г.
по НОХ дело № 479 по описа за 2018 година
на Районен съд –
Айтос
Производството по делото е образувано
по обвинителен акт на Айтоска
районна прокуратура против А.М.М., ЕГН **********, роден на ***г***, с
постоянен адрес:***, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, по предявено обвинение, в това, че на 21.07.2012 г., около 23 часа
20 мин., до горска барака “Дапче”, в местността “Дапчето”, в землището на с. Р., общ. Р., обл.
Б., на чакълиран път между с.Б., обл.
В. и с.С.р., обл. Б., противозаконно (като е
стартирал двигателя на мотоциклет и се е опитал да се отдалечи с него, с цел да
осуети проверка), е попречил на органи
на властта - горски надзиратели към ДЛС – Н. К.Р.Р.
и К.С.А., да изпълнят задълженията си, а именно на основание чл. 67, ал.3, т.5
от Закона за лова и опазване на дивеча:
Чл. 67.(1) Опазването и
охраната на дивеча в ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5 се осъществява от лицата, стопанисващи дивеча.
(3) Лицата по ал. 2 в
поверените им охранителни участъци:
5. извършват проверки на личния багаж на
ловуващите лица;
6. съставят актове за констатирани
нарушения по този закон;
7. задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили за
неговото извършване - престъпление по
чл. 270, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), както и по обвинение в това, че в периода, от неустановен точно час /около
23.00 часа/, на 21.07.2012 г., до неустановен точно час /около 14.10 часа/ на
22.07.2012 г., в гориста местност в землището на с. С.р., общ. Р., обл. Б., подсъдимият М. държал: огнестрелно оръжие
– едноцевна, гладкоцевна, сгъваема пушка, марка
“Лидер”, турско фабрично изработена със сериен № 1739 на цевта и №5 на
затворената глава, калибър 12, обща дължина 113 см., дължина на цевта 72 см.,
диаметър на патронника – 20,5 мм., с дървен приклад, тип пистолетен с
възглавничка, облепен с черно тиксо в областта на задтилъка,
с дървена ложа, като ложата и приклада са захванати с кафяв кожен ремък, държал
боеприпаси, както следва – два
броя ловни патрона калибър 12 с жълти полиетиленови
шпули и метално дъно с не стрелян капсул и надпис
“12”, заводски снарядени със сачми с диаметър – 2,5
мм. отговарящи на № 7, марка “Мелиор”; три броя ловни
патрона кал. 12 с бели прозрачни полиетиленови шпули
и метално дъно с не стрелян капсул, заводски
снаряден със сачми с диаметър – 8,5 мм.
отговарящ на № 13/0, като двата са марка “САГА”, а третият е марка “АРМУСА”;
един брой ловен патрон кал.12 с черна полиетиленова
шпула и метално дъно с не стрелян капсул с надпис
“B&P” заводски снаряден с куршум тип бренеке;
един брой ловен патрон кал. 12 със синя полиетиленова
шпула и метално дъно с не стрелян капсул и надпис
“Нобел Спорт”, заводски снаряден със
сачми №13/0; три броя ловни патрони кал. 12 със зелени пластмасови гилзи и
метални дъна, с не стрелян капсул марка “Ремингтон”, заводски снаряден, със сачми № 13/0; един брой
изстреляна ловна гилза от патрон калибър 12 със зелена пластмасова гилза с
надпис “Ремингтон”, “Експрес” и “9 PEL-00BK” - без да
има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура прокурор П.Манукян, въз основа на
събраните доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочените текстове
от НК. Излага мнение, че предвид необремененото съдебното минало на подсъдимия,
следва да бъде наложено за всяко от двете деяние наказание „лишаване от свобода“
в размер около минималния. Доколкото двете деяние са извършени в съвкупност
предлага на основание чл.23 от НК на подсъдимия за бъде наложено общо наказание
лишаване от свобода, най-тежкото от определените за всяко от престъпленията,
чието изтърпяване да бъде отложено при изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А.М.М., както в хода на досъдебното производство, така и
пред съда се възползва от процесуалното си право да не дава обяснения. Действайки
посредством упълномощените си защитници адв.А.А. и
адв.Г.И. - БАК пледира за оправдателна присъда. Изтъква като основен довод допуснати
в хода на досъдебното производство съществени нарушения. Отделно от изложеното
от защитата му се твърди, че липсват безспорни доказателства всяко от двете
деяние да е извършено виновно от подсъдимия, като в обобщение се моли същият за
бъде признат за невиновен и оправдан от съда.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият А.М.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с основно
образование, несемеен и неосъждан, видно от служебно приложената по делото
справка за съдимост.
Не е спорно, че нa 21.07.2012 г., в тьмната част
на денонощието, в неустановен с точност час, но преди 23.00ч., подс.М. и още едно лице,
отишли в землището на с.Р., община Р.. Без да е категорично изяснен конкретния
мотив за поведението им, се установява, че подсъдимият и придружителят
му са се придвижвали
с MПC - мотоциклет марка „ETZ, модел
,,251",
без регистрационни номера, цвят бордо,
с рама № 2547480.
На същото място по това време и в изпълнение на служебните си задължения (съгласно чл.67 от ЗЛОД опазването и охраната на дивеча в ловностопанските райони се осъществява
oт лицата, стопанисващи дивеча, които
в поверените им охранителни участъци: - извършват проверки
на личния багаж на ловуващите лица; - съставят актове за констатирани нарушения пo този закон; - задържат вещите, предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване) били свидетелите К.Р.Р. и К.С.А. - горски
надзиратели към ДЛC – Н..
Двамата се намирали до горска барака
„Дапче“, в местността „Дапчето“,
в землището на с.Р., община Р., обл.Б.. Малко след 23,00 часа, свидетелите
забелязали, че пo чакълирания път между с.Б., обл.
В. и с.С.р., oбл. Б., в посока към бараката, т.е. към тях, се движи мотоциклет,
без вкючени светлини,
като едното oт лицата на мотора осветявало oт време на
време с прожектор. Мотоциклетьт спрял в близост до бараката, подс.А. Mexмeд М. останал на нeгo,
a другото лице, слязло, приближило се към постройката и започнало
да оглежда наоколо. Междувременно А.М. загасил двигателя на мотоциклета, а горските служителите зачaкaли, зa да видят,
защо двете лица спират. След около десетина минути св.Р. осветил
с прожектор, a св.А. извикал към лицата „Kaквo правите тук“. B тoзи момент подс.М. опитал да стартира двигателя и да потегли с мотора. Св.К.С.А. извикал:
„Спри, стой. Горска стража!“ и се втурнал към М.. Двамата,
заедно с мотора паднали на земята. Св.К.Р.Р. в това време тръгнал
към другото
лице. Чул се звук от изстрел на огнестрелно оръжие, като и двамата
горски надзиратели твърдят в
показанията си, че видели да изляза пламък от
цевта на оръжието откъм посока на придружителя
на подсъдимия М.. Междувременно и двамата се измъкнали от свидетелите Р. и А.
и избягали към гората, а мотоциклетът, с който се придвижвали останал в близост до бараката, а по-късно бил прибран от горските надзиратели.
По време на случилото
се и докато бягал от тях,
подс.М. се наранил,
издавайки силен вик от болка, който св.Р. ясно чул.
По-късно се установило, че тичайки в тъмното, е
ударил главата си
в отрязано дърво, пo което останали
негови биологични следи – кръв и косми. В потвърждение на изложеното е категоричното заключение на вещото лице
Д.Каменова, съгласно което ДНК профилът, определен за изследваната кръв по
парченцата дърво, предоставени за изследване, напълно съвпада с профила на подс.А.М., регистриран в Националната ДНК база данни.
Според отразеното
в обв.акт, двете лица (М. и придружителят му) носели огнестрелни оръжия, като едното от
оръжията едноцевна, гладкоиевка, сгъваема пушка, марка „Лидер“, турско фабрично
изработена със сериен №
1739 на цевта и № 5 на затВ.та глава,
калибър 12, обща дължина 113 см., дължина на
цевта 72 см., диаметър на патронника
— 20,5 мм., с дървен приклад, тип пистолетен
с възглавничка, облепен с черно тиксо в облаетга
на задтилъка, с дървена ложа, като
ложата и приклада - захванати
с кафяв кожен ремък носел именно подс.А. М.М.. Твърди се също, че освен описаното оръжие, подсъдимият носел със себе
си и боеприпаси, както следва - два броя
ловни патрона калибър 12 с жълти полиетиленови шпули и метално дъно с не стрелян капсул
и надпис „12“, заводски снарядени
със сачми с диаметър 2,5 мм., отговарящи на
№ 7, марка „Мелиор“;
три броя ловни патрона калибър 12, с бели прозрачни
полиетиленови шпули и метално дъно, с не стрелян кaпcyл,
заводски снаряден със сачми с диаметър
8,5 мм., отговарящ на № 13/0, като двата - марка „САГА“,
a третият - марка „АРМУСА“;
един брой ловен патрон кал.12 с черна полиетиленова шпула и метално дъно с не стрелян
капсул с надпис „В&Р“, заводски снаряден, с куршум тип бренеке;
един брой ловен патрон кал.12 със синя полиетиленова
шпула и метално дъно и надпис 
„Нобел Спорт“,
заводски снаряден със сачми № 13/0; три
броя ловни патрони кал.12 със
зелени пластмасови гилзи и метални дъна с не стрелян
капсул марка „Ремингтон“, заводски снаряден,
със сачми № 13/0; един брой ловна
гилза с патрон калибър 12, с надпис „Ремингтон“, „Експрес“
и „9 PEL-00BK“. Относно годността на гореописаното оръжие и боеприпаси
в хода на досъдебното призводство
е била назначена балистична
експертиза, от чието
заключение се установява, че се касае съответно за огнестрелно оръжие и
боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, годни да възпроизвеждат изстрели.
Установен е и факта, че за описаните вещи - оръжие
и боеприпаси А.М.М.
не е имал
надлежно разрешение, като спорният в случая въпрос е
дали подсъдимият е бил държател на тези вещи.
При анализ на събрания
доказателствения материал съдът достигна до извода,
че категорични доказателства досежно държане от страна
на подсъдимия са налице единствено по
отношение на оръжието - едноцевна, гладкоиевка, сгъваема пушка, марка „Лидер“, но не и относно описаните боеприпаси, поради което в тази си част
обвинението в престъпление по чл.339, ал.1 НК е недоказано.
В подкрепа на този извод съдът приема, че след като избягал от горските надзиратели, подсъдимият М. скрил единствено описаната
пушка в храстите (къпинак),
намиращи се в гората, в землището на село С.р.,
общ. Р., в близост дo черен път,
водещ дo
язовира на селото, където и с неговото съдействие по-късно е открита.
Междувременно
двамата служители на
ДГC Р. и А. намерили на мястото
на стълкновението с двете лица 1 бр. изстреляна
ловна гилза от патрон калибър
12, с надпис „Ремингтон“, „Експрес“ и „9 PEL-00BK“, която
предали с протокол за доброволно предаване
( на
л.76 от ДП) и сезирали органите
на МВР.
На следващия ден
бил извършен оглед на местопроизшествието, пo време на който били иззети гореописаните биологични следи, обект на анализа на назначената
ДНК експертиза, чието
заключение съдът посочи, че кредитира, а подсъдимият М. посочил на полицейските служители мястото,
където скрил пушката - храсти в гората,
в землището на село С.р.. При извършения оглед
на местопроизшествие пушката марка „Лидер",
със сериен № 1739 на цевта била
намерена и иззета.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установено,
кредитирайки показанията на
разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели, особено очевидчите
К.С.А. и К.Р.Р.. Същите кореспондиран помежду си досежно правнорелевантните факти, пряко възприето
от тях като очевидци, като наличието на разминавания в незначителни детайли (напр. конкретните думи, отправени от горските при опита
им за проверка на подсъдимия или относно собствеността
на използания от надзирателя фенер
– личен или служебно предоставен), предвид значителната отдалеченост на случилото се във времето, преди близо седем години,
не следва да разколебава
стойността на посочените гласни доказателства. Отделно от това показанията им се потвърждавам и допълват с тези на
свидетелите С.М.Д., К.Д.Д., З.Н.П. и С.А.Я., четиримата полицейски
служители, както и от показанията на св.А.Ю.М. ***, който потвърди, че
процесната вечер е бил уведомен за произшествие с
участие на подсъдимия и е завел
полицейските служители в дома му, където А.М. не е бил установен.
Към материалите по делото са приобщени протокол за оглед
наместопроизшествие и фотоалбум
към него, протокол за оглед
на веществени доказателства и фотоалбум, протокол
за освидетелстване на лице протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за
вземане на образци за сравнително
изследване,
протоколи
за извършени съдебно- балистична и комплексна – биологична и ДНК експертиза;
документи, удостоверяващи
качеството на длъжностни лица на двамата
горски надзиратели – св.Р. и св.А.; копие от документ, отразяващ липсата на издадено на подсъдимия
разрешение за дейности с OБBBПИ.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така възприетата фактическа обстановка съдът приема за установено,
че с поведението си подсъдимият М. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна,
в условията на съвкупност (в хипотезата
на чл. 23, aл. 1 от HK) състава на престъпления от
общ характер, както
следва:
Относно престьплението
пo чл. 270, aл. 1 от НК следва да
се отчете, че обект на извършеното
деяние са обществените
отношения, които осигуряват безпрепятственото осъществяване на дейността на държавните
органи, в конкретния случай за
органи на властта - горски надзиратели
към ДЛC - Н., осъществяващи възложените
им правомощия.
Налице са признаците от състава
на престьплението от обективна
страна – чрез конкретните действия от
страна на подсъдимия, които
са довели обективно до препятстване на посочените органи
на властта да изпълнят служебните
си задължения. Деянието е осъществено
умишлено, като подс.М. е съзнавал
общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял именно тяхното
настъпване.
Относно престъплението
пo чл. 339, aл.1 от НК, касаещо държането на огнестрелно оръжие, следва де се
отчете, че OБEKT
на извършеното деяние са
обществените отношения, свързани със законовоустановените правила
за придобиване и държане на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, като в случая са нарушени правилата за придоване и държане на огнестрелно оръжие. В
конкретния случай, както придобиване от
подсъдимия, така и държането на
огнестрелното оръжие (но не и на описаните боеприпаси), съдът прие
за установено по категоричен начин, както и е
безспорно, че не е налице надлежно разрешенис за това.
Подсъдимият А. М.М. е пълнолетно лице, с нормална
психика, могъл е да разбира свойството
и значението на постьпките си, да ги ръководи,
да ги насочва
съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение, поради което и съдът намира, че деянието
е осъществено от него при пряк умисъл, като М. е съзнавал общественоопасния характер на притежаване на огнестрелно оръжие без
разрешително, предвиждал е общественоопасни
последици от това поведение, и е искал настъпване. Престъплението е насочено към
законовоустановените
правила за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Причина, способствала извършване на престъпленията в
случая се явява ниското правно съзнание от страна на подсъдимия и явното
незачитане на нормативно установения в страната правов ред.
Що се отнася до държането на боеприпаси от страна на подс.А.М.,
а именно: два броя ловни патрона калибър 12 с жълти полиетиленови
шпули и метално дъно с не стрелян капсул и надпис
“12”, заводски със сачми с диаметър – 2,5 мм. отговарящи на № 7, марка “Мелиор”; три броя ловни патрона кал. 12 с бели прозрачни полиетиленови шпули и метално дъно с не стрелян капсул, заводски снаряден
със сачми с диаметър – 8,5 мм. отговарящ на № 13/0, като двата са марка
“САГА”, а третият е марка “АРМУСА”; един брой ловен патрон кал.12 с черна полиетиленова шпула и метално дъно с не стрелян капсул с надпис “B&P” заводски снаряден с куршум тип бренеке; един брой ловен патрон кал. 12 със синя полиетиленова шпула и метално дъно с не стрелян капсул и надпис “Нобел Спорт”, заводски снаряден със сачми №13/0; три броя ловни патрони кал.
12 със зелени пластмасови гилзи и метални дъна, с не стрелян капсул марка “Ремингтон”,
заводски снаряден, със сачми № 13/0; един брой изстреляна ловна гилза от патрон
калибър 12 със зелена пластмасова гилза с надпис “Ремингтон”,
“Експрес” и “9 PEL-00BK” -, при
гореописаната фактическа обстановка, съдът прие, че макар и подс.М.
да не е разполагал с надлежно разрешение,
не се установи по безспорен начин той да е придобил или да е бил държател на
тези вещи, поради което и на основание
чл.304 от НПК, признава за невиновен и го ОПРАВДАВА по така предявеното
обвинение в престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК досежно
държане на боеприпаси.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложените
наказания съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията
с оглед актуалността на престъпленията както против обществените
отношения, които осигуряват безпрепятственото осъществяване на дейността на държавните органи (чл.270 НК), така и на правила за
придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси (чл.339 НК).
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия. Отчете от една страна необремененото му съдебно
минало и от друга – интензитета на конкретните действие при препятстване на
горския надзирател в осъществяване на задълженията му, както и отчасти съдействието
за разкриване на обективната истина – чрез посочване на мястото на съхранение
на оръжието, доколкото отказа да даде обяснения по случая, е законово
регламентирано процесуално право на подсъдимия, от което А.М. се е възползвал в
хода на досъдебното производство и на съдебното следствие.
Предвид
изложеното съдът, намира, че в конкретния случай целите, както на специалната, така
и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане при условията на
чл.54 от НК на минималното наказание относно, предвидения срок за лишаване от
свобода за всяко от деянията, а именно: три месеца – по чл.20, ал.1 НК и две
години ЛОС – по чл.339, ал.1 от НК.
При определяне на
наказанието за всяко от двете деяние спрямо подсъдимия, съдът е счел, че не са
налице основания за приложението на чл.55 от НК - множество смекчаващи вината обстоятелства,
но в конкретния случай са налични
предпоставки за приложение института на условното осъждане – чл.66 НК, тъй като
деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за
настоящата му деятелност му се налага наказание ЛОС, при условията на чл.23 от НК - общо за двете деяние, най-тежкото
от определените му а именно лишаване от
свобода за срок от две години, т.е. под три години, поради което и предвид
данните за личността му – млад човек, трудово ангажиран и при така
представените характеристични данни, включая показания
от св.А.М. ***, за поправянето на осъдения, съдът счита, че не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно. Изложените съображения са относими
и досежно определянето на продължителността на
изпитателния срок, който при така сочените аргументи следва да е в минимума от
три години.
По повод веществените
доказателства съдът е приел, че процесният мотоциклет
марка ETZ, модел „251“ без регистрационни номера, рама 2547480, находящ се в РУ на МВР – Р. следва да бъде върнат на
подсъдимия А.М.М., като в случая не са налице
условията за отнемането му в полза на Държавата. Макар и да се установи, че
подсъдимият на инкриминираната дата се е движил с това МПС, то нито е било
предназначено, нито е послужило за извършване на престъплението.
По отношение на
едноцевна гладкоцевна, сгъваема пушка, със сериен №
1739; 1 бр. гилза марка „Ремингтон“, 12-ти калибър,
доколкото притежаването й без разрешение е забранено, на осн.
чл.53, ал.2, б.“а“ от НК съдът е постановил отнемате й в полза на Държавата.
Предвид постановяване на осъдителна
присъда, съдът основавайки се на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК възлага на подсъдимия А.М.М.
да заплати на Държавата направените по делото разноски в съдебната фаза и в
досъдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :