№ 41318
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110139826 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от С. М. К., с ЕГН:**********, с адрес:
****************** съдебен адрес: **************, чрез адв. К. А. С., срещу „ФИ“ ЕАД,
ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, бизнес сграда „***“,
*****, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2025 г.
от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на С. М. К., с ЕГН:**********, с
адрес: ****************** съдебен адрес: **************, чрез адв. К. А. С., срещу
„ФИ“ ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, бизнес
сграда „***“, *****, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата С. М. К.
не дължи по отношение на ответника „ФИ“ ЕАД сумата в размер на 4505.00 лева -
главница, произтичаща от договор за потребителски кредит, сключен на *********,
сключен на 29.04.2013г. с „*******“ ООД, и придобит от „ФИ“ ЕАД по силата на договор за
цесия.
Твърди се, че ответникът претендира от ищцата плащане на парични задължения,
произтичащи от цитирания договор за банков кредит в размер на 4505.00 лева - главница.
Допълнително, ответникът ежемесечно подава информация до Централния кредитен
регистър при Българска народна банка за съществуването и просрочието на задължението,
като същото е заявено с идентификатор ********* при ЦКР Към БНБ.
Сочи се, че с покана от 15.02.2025г., адресирана до ответното дружество, ищцата
1
С. К. е подала писмено заявление, с което е оспорила дължимостта на сумите, като е
възразила че претендираните суми са погасени по давност. Със същото заявление ищцата е
поискала отписване на претендираните суми и преустановяване на всякакви действия по
търсене и претендиране задълженията по цитирания договор за банков кредит, както и бъдат
предприети необходимите действия за заличаване на подадената към Централния Кредитен
Регистър информация, че С. К. има текущи, непогасени задължения към ответното
дружество. В получен отговор от 01.11.2023г., ответното дружество не отрича факта на
изтичане на предвидената погасителна давност по отношение на процесните задължения, но
независимо от това заявява че счита същите за дължими и изискуеми, както и отказва да
коригира подаваната до ЦКР при БНБ информация за просрочие по задълженията. С
нарочно повторно уведомление от 14.03.2025г., адресирано до ответното дружество, ищцата
С. К. изрично заявява, че няма да изпълни доброволно погасеното по давност задължение,
позовавайки се на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 /правото да бъдеш забравен/, и оттегля
съгласието си за обработка личните данни, включително като дружеството да престане да
обработва същите, да престане да ги подава в Централния кредитен регистър при БНБ, и
личните данни да бъдат заличени както в системите на дружеството, така и в Централния
кредитен регистър при БНБ. На изпратеното заявление, ищцата не получава отговор от
ответника. При извършване на последваща справка в ЦКР при БНБ обаче, същата разбира,
че ответното дружество продължава да подава информация за задлъжнялост, респ. да
претендира плащане на сумата.
Твърди се, че ищцата С. М. К. не дължи по отношение на ответника „ФИ“ ЕАД
сумата в размер на 4505,00 лева — главница, произтичаща от договор за потребителски
кредит, сключен на *********, сключен на 29.04.2013г. с „*******“ ООД, и придобит от
„ФИ“ ЕАД по силата на договор за цесия. Поддържа се, че претендираните задължения за
недължими, като погасени по давност. След настъпване на изискуемостта на дължимите
суми по процесния договор за банков кредит, в петгодишен срок нито първоначалния
кредитор, нито неговия цесионер е предприел съдебни действия за установяване, респ.
присъждане на задължението, нито са предприемани действия по принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, които да са прекъснали започналият да тече в
полза на ищцата давностен срок.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който се признава иска. Сочи се, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска,
поради което моля да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и „ФИ“ ЕАД да не бъде
осъждано на разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 124, ал. 1 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
както следва: в тежест на ответника е да докаже валидно облигационно правоотношение
2
между „*******“ ООД и ишцата, породено от договор за потребителски кредит, по който
дружеството е изпълнило задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/
точно, както и наличието на възникнало в полза на ответника изискуемо вземане срещу
ищцата за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие
на настъпила цесия.
Във връзка с направеното възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3