Решение по дело №267/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №   297

 

     гр. Стара Загора,  16.12.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                                  

                                           Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                    КРЕМЕНА КОСТОВА

 

при секретаря Зорница Делчева 

и с участието на прокурор Юлияна Станева                                       

като разгледа докладваното от  съдия  Костова-Грозева КАНД № 267 по описа  за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение № 373 от 26.08.2022 г., постановено по АНД № 1427/2022 г. Районен съд Стара Загора изменил Наказателно постановление № 24-003020 от 19.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на „АСО Просейф“ ЕООД на осн. чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415, ал. 1 КТ било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, като с решението бил намален размерът на наложената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен от решението останало административно наказаното лице, което го обжалва в срок. Касаторът навежда оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа, че съдът не взел предвид допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, изразяващи се в не посочване на нарушената законова разпоредба, в неяснота на описанието на нарушението, което било нарушение на императива на чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН. Административно-наказващият орган следвало да посочи в какво точно се изразявано нарушението на трудовото законодателство и какъв точно бил порокът на предоставените графици, съотв. в какво точно се изразявало несъответствието със законовите разпоредби, особено като се имало предвид, че сумираното изчисляване на работното време бил начин на изчисляване, при който продължителността на работното време през отделните работни дни можел и да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по трудов договор, но балансът се спазвал средно за периода, въведен за симирано отчитане, който период можел да бъде различен – седмично, месечно или за друг календарен период.

В алтернатива се моли съдът, като вземе предвид, че дружеството нямало извършени други нарушения, за които да били издадени и влезли в сила наказателни постановления, че от конкретното деяние не били настъпили негативни последици, да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По горните съображения се иска отмяна на решението и отмяна на издаденото наказателно постановление.

Касаторът, редовно призован в с.з., не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. 

 

По същество на спора

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

 За да потвърди процесното наказателно постановление, Районен съд Стара Загора възприел за установено пред него от фактическа страна следните обстоятелства: на 03.11.2021 г. и на 25.11.2021 г. била извършена проверка по документи на обект „БНР“ в гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис I“ № 75, в който се извършвала дейност по охрана от служителите на „АСО Просейф“ ЕООД. Резултатите от проверката били отразени в Протокол  № ПР2136083/25.11.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. Във връзка със законовите си правомощия административно наказващият орган /АНО/ издал предписание на дружеството, в качеството му на работодател, във връзка с констатирани нарушения  на трудовото законодателство. Едно от предписанията /по т. 5/ било: работодателят да създаде организация поименните графици за работа на работещите на проверявания обект да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който било установено сумирано изчисляване /и след превръщането на нощните часове в дневни с коефициент по чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/, да не бъде по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена в чл. 96 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, във вр. с чл. 9а, ал. 4 от същата наредба. С дадените предписания бил указан срок за изпълнение – 22.12.2022 г. При последваща проверка по документи, извършена в периода 24.03.2022 г. – 18.04.2022 г., от представените графици за месеците януари, февруари и март 2022 г. било установено неизпълнение на даденото предписание.

Въз основа на тези факти /възприети от РС за безспорно установени/ и при осъществения контрол за законосъобразност, Старозагорският районен съд приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на оспореното наказателно постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения. Отхвърлено било като неоснователно възражението на жалбоподателя, че не била посочена конкретната нарушена законова разпоредба. Въззивният съд мотивирал и доводи, че пред него не били представени писмени доказателства в насока удостоверяващи изпълнение на даденото предписание в посочения в него смисъл, е представените такива /графици за три месеца и заповед/ приел за не относими към съдържанието на даденото предписание. На основа на това РС приел за безспорно, че наказаният осъществил на 23.11.2021г. от обективна страна нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Според съда не били налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Въззивният съд обаче приел, че наложеното конкретно по размер наказание било необосновано с оглед данните по преписката, което налагало неговото изменение до минимално определения такъв в закона от 1500 лева.

Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

Споделя се изводът на РС, че няма допуснато нарушения на процесуалните правила, вкл. и на императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Даденото описанието на деянието е пълно, ясно и в достатъчна степен способства наказаното лице да разбере в какво административно нарушение се обвинява да е извършило от обективна страна, а именно неизпълнение на дадено му конкретно по съдържание предписание от органа, контролиращ спазването на трудовото законодателство.

По делото липсват данни въпросното предписание, което по своя характер представлява принудителна административна мярка, да е било оспорено пред съд, поради което с влизането му в законна сила то става задължително за изпълнение  адресата си. Не се доказва обаче такова изпълнение на предписанието, като изцяло правилни и обосновани за доводите на РС, че приложените от наказаното лице писмени доказателства не удостоверяват такова релевантно изпълнение.

Релевантното за случая е, че с неизпълнение на даденото предписание, което е влязло в законна сила, е налице съставомерно бездействие, което се квалифицира като административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и се явява самостоятелно правно основание за налагане на административна санкция. В този смисъл, изцяло правилен е правният извод на РС, че се доказва от обективна страна извършено от наказаното лице административно нарушение, което подлежи на наказване и при липса на допуснати съществени процесуални нарушение, но при неправилно определен, с оглед спецификата на случая и дееца, размер на санкцията, обосновано въззивният съд е възприел краен  правен извод за изменение на жаленото НП, като е определил размер на санкцията в минимално предвидения от закона.   Споделя се като правилен и изводът на РС, че конкретният случай не предпоставя приложение на нормата на чл.28 от КТ, тъй като същият не ес отличава от другите случаи на нарушения на чл.415, ал.1 от КТ.

            С оглед на изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

            Представителят на ответника по касация претендира определяне на възнаграждение за юрисконсулт, както настоящата инстанция намира същото за своевременно и основателно до размер от 80 лева, като съобрази сложността на спора и процесуалната активност на юрк. Л..  

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е      Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373 от 26.08.2022 г., постановено по АНД № 1427/2022 г. Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА „АСО Просейф“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на дир. „ИТ“ Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 80,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                          

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                     2.