№ 557
гр. Стара Загора, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530100120 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени установителни искове както следва:
1/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 07,60
лв., представляваща остатък от неплатена главница произтичаща от
предоставени мобилни услуги за периода 08.02.2021 г. - 08.05.2021 г., 2/
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 114,35 лв. представляваща законна лихва за просрочена главница за
периода 08.02.2021 г. – 08.05.2021 г. и 3/ с чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД за сумата от 6000,00 лв. представляваща стойността на
предоставена субсидия по договор № RNA ******************.
Ищецът „Виваком България“ ЕАД твърди, че между него и ответницата
Н. Д. А. лично и в качеството на ЕТ „Н. А.“ били сключени следните
договори: 1/ договор № АСА*****************, сключен на ****** г. за
срок от 24 месеца, за предоставяне на гласова мобилна услуга с номер
********* на тарифен план Smart XL. След изтичане на минималния срок на
1
договора, той ставал безсрочен. Към договора било взето устройство на
лизинг GSM HUAWEI Р40 PRO, сериен номер **************, съгласно
Договорни условия за лизинг № *********. Договорът и лизингът били
прекратени предсрочно на 15.01.2022 г. поради виновно неизпълнение на
задължението на длъжника за заплащане на месечните такси за мобилната
услуга и лизинговите вноски за устройството, 2/ договор № *****, сключен
на ****** г., със срок на действие 24 месеца, за предоставяне на услуга
Бизнес интернет. След изтичане на минималния 24 месечен срок, договорът
ставал безсрочен. Телевизионната услуга била предоставяна посредством
един комплект оборудване, инсталирано от ищеца и предадено на длъжника
на с Констативен протокол № *********. Договорът бил прекратен
предсрочно на 07.03.2021 поради неизпълнение на задължението на абоната
да заплаща ползваните услуги и 3/ договор № RNA ******************,
сключен на ****** г. за предоставяне на мобилни услуги. Тъй като описаните
в договора мобилни номера за предоставянето на мобилни услуги били
активни в мрежата на друг оператор, било необходимо по искане на техния
титуляр - ответникът по настоящото дело, да се осъществи преносимостта им
в мрежата на ищеца. На стр. 7 от договора – Приложение „Тарифни планове
към Договор за електронни съобщителни услуги“, било уговорено, че
договорът влиза в сила с датата на подписването му за срок от 24 месеца, като
този срок започвал да тече след преноса на услугите от А1 - не по-рано от
24.01.2019 г. и не по-късно от 7 дни след тази дата. На 30.01.2019 г.
ответницата заявила преносимостта на номерата от мрежата на А1 към
мрежата на Виваком и на същата дата номерата били пренесени. Предвид
това, 24-месечният срок на договора изтича на 30.01.2021 г. С посочения
договор била предоставена и усвоена субсидия за закупуване на устройства в
размер на 6000,00 лева. Договорът бил прекратен предсрочно на 22.01.2021 г.
поради преносимост на услугите в мрежата на друг оператор, 4/ договор №
RNA *************, сключен на 22.01.2019 г. за срок от 24 месеца, за
предоставяне на гласови мобилни услуги. След изтичане на минималния срок
на договора, той ставал безсрочен. Договорът бил прекратен предсрочно на
09.09.2022 г. поради преносимост на услугата в мрежата на друг оператор, 5/
договор № RNA ***************, сключен на 23.11.2018 г. за срок от 24
месеца за предоставяне на мобилни услуги за пренос на данни. Договорът бил
прекратен и услугите закрити на 29.03.2021 г. и договор №
2
АСА*****************, сключен на ****** г. за срок от 24 месеца за
предоставяне на услуги за пренос на данни Viva Fleet. Договорът бил
прекратен и услугите закрити на 29.03.2021 г. Отделните услуги по
договорите се фактурирали по клиентски номер ***********, като всички
неплатени фактури били подробно описани в таблица по номера и подробна
разбивка на задълженията. Сумите били в лева с ДДС.
1/ фактура № **********/08.02.2021 г., с падеж 25.02.2021 г., сума на
фактура – 6381,22 лева, главница – 381,22 лева, размер на предоставена
субсидия по договорите – 6000,00 лева, общо дължима сума – 6381,22 лева; 2/
фактура № ***********/08.03.2021 г., с падеж 25.03.2021 г., сума на фактура
– 513,00 лева, главница – 497,27, лихви – 15,73 лева, общо дължима сума –
513,00 лева; 3/ фактура № ***********/08.04.2021 г., с падеж 26.04.2021 г.,
сума на фактура – 54,98 лева, главница – 4,61 лева, лихви – 50,37 лева, общо
дължима сума – 54,98 лева; 4/ кредитно известие № *********/08.04.2021 г.,
общо дължима сума: -154,32 лева; 5/ извършено плащане на дата 27.04.2022
г.: -721,18 лева; 6/ фактура № ***********/08.05.2021 г., с падеж 25.05.2021
г., сума по фактура – 48,25 лева, главница – 0,00 лева, лихви 48,25 лева, общо
дължима сума: 48,25 лева. На 08.04.2021 г. било издадено кредитно известие
за сумата от 154,32 лева, а на 27.04.2021 г. длъжникът извършил плащане в
размер на 721,18 лева. Тези суми в общ размер 875,50 лева били приспаднати
от главницата. Относно лихвите за забава в общ размер 114,35 лв. - във
фактурите, издавани до датата на прекратяване на договора, върху
падежираните и неплатени месечни задължения била начислена и договорно
уговорената лихва за забава в размер на 9% на годишна база, уредена в
общите условия на Виваком, приложими към съответните услуги по периоди,
както следва: 1/ фактура № ***********/08.03.2021 г., размер на лихва –
15,73 лева, за период 08.02.2021 г. – 07.03.2021 г.; 2/ фактура №
***********/08.04.2021 г., размер на лихва – 50,37 лева, за период 08.03.2021
г. – 07.04.2021 г.; 3/ фактура № ***********/08.05.2021 г., размер на лихва –
48,25 лева, за период 08.04.2021 г. – 07.05.2021 г. Допълнително изяснява, че
по отношение на лихвите за забавено плащане, същите били начислени за
главници върху следните суми и за следните периоди: 1/ 15,73 лева за
периода 08.02.201 г. – 07.03.2021 г. върху неплатена към датата на
начисляването главница 381,22 лева; 2/ 50,73 лева за периода 08.03.2021 г. –
07.04.2021 г. върху неплатена към датата на начисляването главница 878,48
3
лева; 3/ 48,25 лева за периода 08.04.2021 г. – 07.05.2021 г. върху неплатена
към датата на начисляването главница 883,09 лева.
Относно искането за възстановяване на предоставената субсидия в
размер на 6000,00 лв. ищецът изяснява следното - сумата била предоставена
като субсидия по Договор № RNA ******************, описан по-горе.
Съгласно условията на договора и по-конкретно клаузата, описана на стр. 2 от
договора, в случай, че споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължал на БТК ЕАД неустойка в
размер на всички месечни абонаменти цени, включително за допълнителни
услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок. Независимо от основанието за прекратяване на
споразумението, абонатът следвало да възстанови на БТК ЕАД стойността на
предоставените безплатно устройства, отстъпки, бюджет и/или субсидии по
това споразумение. Договор № RNA ****************** бил прекратен на
22.01.2021 г., преди изтичане на неговия срок, по искане на ответника -
заявление за преносимост, подадено на 21.01.2021 г. и изпълнено на
22.01.2021 г. Предвид това, както и с оглед, че крайният срок на договора бил
30.01.2021 г., ответникът дължал възстановяване на предоставената по
договора субсидия в размер на 6000,00 лева. С уточнителна молба изяснява
по договор RNA ****************** субсидията била в размер на 6000,00
лева уговорена и предоставена на ****** г. със сключване на договора и
усвоена на 28.11.2018 г. с предоставянето на два броя смартфон IPHONE XS,
сериен номер ************ и сериен номер **************, всеки на
стойност 3000,00 лева, от ищеца на ответницата. При предсрочно
прекратяване на договора, клиентът дължал възстановяване на пълния размер
на предоставената му с договора и усвоена субсидия /съгл. уговорка в
договора: „Независимо от основанието за прекратяване на споразумението,
когато това е преди изтичане на минималния му срок, абонатът следва да
възстанови на БТК ЕАД стойността на предоставените безплатно устройства,
отстъпки, бюджет и/или субсидии по това споразумение“ – стр. 4 от договора,
съответстваща на стр. 2 от 3 от основното тяло на договора, в удебелен
шрифт/. На това основание и предвид предсрочното прекратяване на
договора, на ответницата била начислена пълната стойност на субсидията.
Субсидията следвало да бъде възстановена чрез плащане. Както било
4
изяснено в исковата молба, договорът бил сключен под условие и срокът му
започвал да тече след преноса на услугите от А1 – не по-рано от 24.01.2019 г.
и не по-късно от 7 дни след тази дата. Именно с оглед на най-ранната
възможна дата, на която при сключване на договора се е очаквало да се
осъществи преносимостта, в договора била посочена датата 24.01.2021 г. като
най-ранна очаквана крайна дата на срока на договора. На стр. 7 от договора
/съотв. на стр. 1 от Приложение Тарифни планове към Договор за електронни
съобщителни услуги/ било детайлно разяснено, че договорът влиза в сила с
датата на подпис за срок от 24 месеца, като срокът от 24 месеца започва да
тече след преноса на услугите от А1 – не по-рано от 24.01.2019 г. и не по-
късно от 7 дни след тази дата. Предвид тази условност и предвид факта, че
услугите били успешно пренесени в мрежата на ищеца на 30.01.2019 г.,
датата 24.01.2021 г., посочена в договора, била ирелевантна. Поради това
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н. Д. А., в лично качество и в
качеството на ЕТ „Н. А.“ и било образувано ч. гр. д. № 4460/2023 г., по описа
на Районен съд Стара Загора и била издадена Заповед за изпълнение №
*****/08.11.2023 г. Срещу така издадената Заповед за изпълнение било
подадено възражение от длъжника, предвид което с Разпореждане №
7142/21.11.2023 г. по посоченото частно гражданско дело съдът указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
по отношение на ответника Н. Д. А., в лично качество и в качеството на ЕТ
„Н. А.“, съществува изискуемо парично вземане на ищеца в общ размер на
6121,95 лева, от които 7,60 лева - главница, представляваща незаплатени
услуги по договори за телекомуникационни услуги за периода 08.02.2021 -
08.05.2021, 114,35 лева - лихва за забава за периода 08.02.2021 - 07.05.2021, и
6000,00 лева - възстановяване стойността на субсидия, предоставена за
закупуване на устройства към договор № RNA ******************, ведно
със законната лихва върху главницата от депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
заплащане на дълга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба
от страна на ответницата лично и в качеството й на ЕТ, в които заема
становище за неоснователност на исковете. Сочи, че в качеството си на
5
физическо лице заявява, че трите установителни иска, подадени срещу нея в
качеството на физическо лице, се явявали изцяло неоснователни по простата
причина, че ответницата качеството си на физическо лице не е подписвала с
ищеца процесните договори - те били подписани единствено в качеството
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ. Договорите били изпълнявани в качеството й на
едноличен търговец и в нито един момент ответницата като физическо лице,
не е ползвала услуги от ищеца, съответно не е заплащала такива като
физическо лице. Договорните отношения били изцяло между търговци.
По същество сочи, че на първо място била важна причината за
неподновяване на договор № RNA****************** с ищеца. Преди
сключването на каквито и да било договори с ищеца, ЕТ „Н. А.“ била
дългогодишен клиент на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД. И след неуспешен опит да
получи уж по-добра и по-евтина услуга от ищеца, се върнала отново при
предходния си доставчик. Но е спазила 2-годишния срок на договора, който
сключен на 22.01.2019 г. с ищеца сравнено с датата на последващия договор с
А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД - 22.01.2021г. Във възможностите на ответника било да
отрегулира само датата на сключване на договора - в първия случай
22.01.2019, съответно във втория - 22.01.2021г. Но било във възможностите
на ответника да „регулира“ датата на реалното преместване на телефонните
номера от единия оператор към другия. Това зависело изцяло и само от
оперативността и готовността за бърза реакция на съответния оператор. И тук
се поставял въпроса: защо при сключен договор на 22.01.2019 г. ищецът
правел трансфера на номерата към себе си едва на 31.01.2019 г. И може ли да
има за това вина ответникът, който още на 22.01.2019 г. е бил готов да
премине на обслужване към ищеца. И още един въпрос - можел ли е
ответникът да предполага колко бързо ще реагира ищецът, забавил трансфера
на телефоните с цели 9 дни, и колко бързо ще реагира А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД,
забавил трансфера на телефоните само с 1 ден. В случай, че ищецът базирал
твърдението си на Заявление за преносимост на националнозначим номер при
смяна на доставчика на мобилни услуги, оспорва датата, поставена под него,
която била изписана на ръка /за разлика от всички други дати, на всички
други заявления, договори, протоколи и т.н., представени от ищеца. Предвид
изложеното счита, че липсвало виновно неизпълнение от страна на ответника.
И че не ответникът е можел да влияе на датите на трансфера, а само ищеца.
Твърди също, че ответникът е заплатил на ищеца пълни 24 месечни такси за
6
всеки един от трансферираните телефони и че ищецът не е загубил нито цент
от месечни такси, които именно формират на 100% цената на неговите услуги.
На второ място твърди, че ищецът е този, който след множество обещания за
по-добри условия, бърз интернет и допълнителни бонуси, и след многократни
запитвания за срещи, инициирани от търговски представители на ищеца,
убедил ответника да прехвърля над 45 абонаментни плана от доставчика си
към онзи момент - А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, в мрежата на ищеца. Но още в
самото начало след прехвърлянето на услугите в мрежата на ищеца се
установило, че ответникът предлага некачествени услуги - без излишни
подробности, изброява само част от проблемите, срещани на ежедневна база:
внезапен срив в телефонната връзка, повтарящ се отново и отново;
невъзможност за установяване на контакт с абонатните номера; нестабилна
интернет връзка, често с ниска скорост; загуба на мрежово покритие. Ищецът
бил наясно с проблемите, които ответникът среща още в самото начало на
договорните им отношения - м. януари 2019 г., тъй като компетентният
старши търговски мениджър на ищеца Д. Г. е информиран многократно по
телефон /включително и писмено/ за проблемите от ответницата, но без
никакъв резултат. В продължение на близо 2 години ищецът бил многократно
информиран, че ответникът среща технически проблеми, вън от неговия
контрол, които активно препятстват използването на предлаганите от
„Виваком България” ЕАД услуги, както и че някои от тях са напълно
неизползваеми. Услугата на „Виваком България“ ЕАД за целия период на
действие на договора така и не се подобрява. А бизнесът на ответника страдал
всеки ден, защото бил поставен в зависимост от телекомуникационните
услуги предоставяни от ищеца. В потвърждение на горното, представя в
хронологичен ред писмената кореспонденция между страните. По отношение
на предоставената субсидия намира следното: ищецът твърдял, че с договора
/RNA******************/ била предоставена и усвоена субсидия за
закупуване на устройства в размер на 6000,00 лева. Видно от представените
множество договори, включително и въпросният RNA******************,
на всяка страница, долу вдясно, имало посочване на броя страници към
съответния документ - договор или приложение към договор /например
посочването „Страница 2 от 3“ - бел./, а горе вдясно на всеки приложен
документ било посочено към кой титулярен договор е всеки от тях /например
посочването „Приложение към споразумение RNA******************“ -
7
бел./. Аналогично, всеки договор имало посочване на сигнатура, която го
индивидуализира - отново горе вдясно. Предвид горното, би следвало ако
ищецът твърди, че към договор RNA****************** има отпусната
субсидия в размер на 6000,00 лева и с исковата си претенция желае
връщането на тази субсидия поради неизпълнение, позовавайки се на текст,
поместен на стр. 2 във въпросния договор, да представи документи, от които е
видно, че отпуснатият бюджет или субсидия са свързани по някакъв начин с
този договор. Но никъде сред представените от ищеца документи не се
потвърждавало твърдението му, че бил отпуснал субсидия по договор
RNA******************, която ответникът усвоил под формата на два броя
iPhone XS. Ответникът е получил две устройства на обща стойност 6000,00
лева, но не въз основа на посочения договор RNA******************, а
поради обстоятелството, че с прехвърлянето на всички абонаментни услуги на
ЕТ „Н. А.“ в мрежата на „Виваком България“ ЕАД, последният получавал в
такси в продължение на 24 месеца по около 1500-1800,00 лева всеки месец. И
така евентуално отпуснатия бюджет от 6000,00 лева представлявал един от
онези бонуси и подаръци, които са обещавани още преди сключването на
какъвто и да било договор, само и само да се прехвърли в мрежата на
„Виваком България” ЕАД. Всъщност представеното от ищеца приложение, в
което се цитирали 2 бр. апарати IPHONE XS 64GB GOLD ясно показвало, че
било свързано със споразумение без изрично посочен договор - на
приложението било изписано горе вдясно Приложение към споразумение
RNA **********“, където „**********“ представлява ЕИК на ответника ЕТ
„Н. А.“, а допълнението „-0“, не носело белезите на някой от сключените
между страните договори. Всъщност не носело информация за никакъв
конкретен договор, към който да е обвързано изобщо, а още по-малко към
посочения от ищеца договор RNA******************. Оспорва твърдението
на ищеца, че с договор № АСА**********- *********** било закупено
устройство GSM HUAWEI Р40 PRO на лизинг. Отделно от горното, въпросът
бил вън от предмета на спора. Относно твърдението на ищеца за предсрочно
прекратяване на сключените договори сочи, че 3.1/ Договор
АСА*****************, сключен на ****** г. бил за срок от 24 месеца,
прекратен предсрочно на 15.01.2022 г., тоест 39 месеца след сключването му,
3.2/ Договор № *****, сключен на ****** г. за срок от 24 месеца, бил
прекратен предсрочно на 15.01.2022 г., отново 39 месеца след сключването
8
му. Също така се твърдяло, че договорът е за предоставяне на бизнес
интернет, а още в следващото изречение се говори за инсталиран комплект
оборудване за предоставяне на „Телевизионната услуга“. Не било ясно за
предоставянето на каква услуга е сключен договора. 3.3/ Договор RNA
************* пък бил сключен на 22.01.2019 г. за срок от 24 месеца и
отново е прекратен предсрочно на 09.09.2022 г., 43 месеца по-късно. 3.4/
Договор RNA*************** следвал подобна съдба, тъй като бил сключен
на 23.11.2018 г. за срок от 24 месеца, но пък прекратен още на 29.03.2021 г.,
„едва“ на 27-я месец. Предсрочно. 3.5/ Договор АСА***************** бил
сключен на ******г. за срок от 24 месеца и бил прекратен предсрочно на
29.03.2021г., 29 месеца по-късно. 3.6/ За изброените в т.т. 3.1. - 3.5. договори,
оспорва твърдението, че били прекратени предсрочно. 4/ Налице били
множество несъответствия по отношение на исковете за главница за
предоставена услуга и за иска за лихви за забава. 4.1/ Ищецът твърдял, че
договорите били прекратени на посочените дати, но представял по делото
фактури, които са за периоди, след прекратяването на някои от тях. Например
към момента на издаване на част от приложените фактури, договори №*****,
№RNA**********- *********** и №АСА***************** били вече
прекратени. Ищецът не уточнявал за какви услуги и въз основа на кои
договори са начислени сумите. 4.2/ Ищецът представял 4бр. фактури, с които
претендирал плащане от ответника, но твърде удобно за себе си премълчава,
че е издал и кредитно известие № 0*********/08.04.2021 г. за сумата от
154,32 лева. От приложения към настоящия отговор платежен документ с
уникален регистрационен номер **********, ясно било посочено
заплащането на сумата от 721,18 лева, като за основание били посочени –
Фактура № ********* от 08.03.2021 /приложена от ищеца с ИМ/, Фактура №
******** от 08.02.2021 /приложена от ищеца с ИМ/ и Кредитно известие №
0*********/08.04.2021 г. /НЕприложено от ищеца с ИМ/. Счита, че
кредитното известие изначално страда от недостатъци, тъй като е издадено в
противоречие с императивни законови норми и съответно поражда
„счетоводен вакуум“ издадено в разрез с правилото на чл. 115, ал. 4, т. 1
ЗДДС, тъй като липсвало посочване към коя фактура е издадено то. А точно
въз основа на такива неясноти, възникнали заради недобросъвестното
поведение на ищеца, се базирали и исковите претенции за заплащане на
главница за предоставена услуга /7,60 лева/ и за иска за лихви за забава
9
/114,35 лева/. 5/ Съгласно посоченото от самия ищец, по цитирания договор
RNA******************, с който ищецът се домогвал /но неуспешно/ да
обвърже усвояването на сумата от 6000,00 лева, под формата на 2 бр. апарати
IPHONE XS 64GB GOLD, твърдяното дори според ищеца неизпълнение било
7 дни /от 731 възможни/. Предвид общия срок, за който договорът бил
сключен - 24 месеца, посочените 7 дни, като неизпълнение, се явявали
незначителен брой. Дори да се приеме, че било налице твърдяното
неизпълнение, то проста аритметична сметка показвала, че в този случай
ответникът е изпълнявал редовно задълженията си 724 дни от общата
продължителност на договора - 731 дни. С други думи, изпълнението по
договора възлиза на 99,0424 %, а твърдяното от ищеца неизпълнение е едва
0,9576%. При така установените факти съдът следвало да направи преценка:
1. дали е налице неизпълнение въобще, при положение, че ищецът е получил
от ответника поне 24 месечни плащания за всеки от телефонните номера по
договора; 2. дали неизпълнението, ако е налице такова, е виновно
неизпълнение, както ищецът твърди, при положение, че ответникът не е
могъл да „регулира“ датите на трансфериране на телефоните, а само датите на
сключване на договорите със съответните оператори - и те са 22.01.2019 г.
съответно 22.01.2021 г.; 3. и ако е налице виновно неизпълнение - дали
неговият размер, който е под 1 %, от цялата престация, е съществен или не с
оглед цялостния интерес на кредитора. При отговора на последния въпрос
следва да се изходи и от духа, и смисъла на императивното правилото на чл.
87, ал. 4 ЗЗД. Много важен въпрос, който следвало да бъде обсъден при тази
преценка бил дали самият ищец е бил изправна страна през
продължителността на договора, защото само един изправен кредитор можел
/основателно/ да упражни правото си на иск срещу свой длъжник – това
правило се извеждало от изискванията за добросъвестност на частноправните
субекти при изпълнение на своите договорни задължения /арг. чл. 63, ал. 1
ЗЗД/. Ищецът така и не подобрявал услугата си, което било и определящият
фактор за ответника, след изтичане на договорните му отношения с „Виваком
България“ ЕАД да се върне към услугите на предишния си доставчик на
телекомуникационни услуги – А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД. Счита, че дори да е
налице някакво неизпълнение от страна на ответника, то той не отговарял за
него, тъй като същото не може да му се вмени във вина /arg. чл. 81, ал. 1 ЗЗД/
по две основни причини: 1. безспорно било налице неизпълнение от страна
10
на ищеца на договорните му задължения, да достави телекомуникационна
услуга, поради неполагане на дължимата грижа /на добрия търговец/. За това
и прави изрично възражение в този смисъл /за неизпълнен договор по чл. 90
ЗЗД/ с настоящия отговор. 2. безспорно твърдяното неизпълнение, което
възлизало на по-малко от 1 % се явявало незначително, като в този случай
изпълнението не би удовлетворило кредиторовия интерес /с аргумент от
обратното основание по чл. 87, ал. 4 ЗЗД/. С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените установителни искове
като неоснователни, като с изрично изявление сочи, че е настъпила промяна
относно част от исковите претенции изразяваща се в следното - ответницата
не да оспорва и дори признава, и вече е заплатила на ищеца за главница от
7,60 лева и лихва от 114,35 лева, общо 121,95 лева. Производството оставало
спорно по иска за заплащане на сумата от 6000,00 лева по изложените в
писмения отговор аргументи.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а
се представлява от юрисконсулт, който с молба моли съда да уважи
предявените искове и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се
явява, а чрез нейния адвокат, като заема позиция за неоснователност на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за
безспорно между страните по делото, че ищцовото дружество и ответницата
са били в договорни правоотношения по шест договора за електронни
съобщителни услуги /така и договор № *****/****** г., ведно с Приложение
№ 1, Приложение № 2 и Допълнително споразумение № 1 към Договор за
предоставяне на услугата „ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ“ № *****/****** г.;
договор № RNA ******************, ведно с приложения; Приложение към
споразумение № RNA **********; договор № АСА*****************,
ведно с приложения; договор № RNA **********-**********, ведно с
приложения; договор № RNA **********-***********, ведно с приложения;
11
договор № АСА *****************; Приложение към споразумение № RNA
***************; л. 12-54 от делото/, че ответницата е извършила в хода на
процеса доброволно плащане на сумата от 7,60 лв. главница представляваща
неплатени три месечни такси за периода 08.02.2021 г. – 08.05.2021 г. ведно с
обезщетение за забава в общ размер на 114,35 лв. за периода 08.02.2021 г. –
08.05.2021 г. /така и платежно нареждане, л. 154 от делото/.
Задълженията на ответницата са фактурирани последователно с
отчитане на постъпили плащания /вж. фактури и кредитно известие, л. 63-74
от делото, като в крайна фактура № ***********/25.05.2021 г. /л. 75 от
делото/ е формирано общо задължение, което представлява исковите суми –
7,80 лв. главница, 114,35 лв. обезщетение за забава и 6000,00 лв. субсидия,
първите две от които заплатени от ответницата в хода на процеса. Във връзка
с началото на срока на действие на договор № RNA
******************/****** г. /л. 25-34 от делото/ са представени заявление
за преносимост на мобилни номера от 30.01.2019 г. от мобилната мрежа на
„А1 България“ ЕАД в мобилната мрежа на ищеца /л. 55 от делото/ и
заявление за преносимост на мобилни номера без дата от мобилната мрежа на
„А1 България“ ЕАД в мобилната мрежа на ищеца /л.56 от делото/ и съответно
три заявления за преносимост на мобилни номера от мобилната мрежа на
ищеца съм мобилната мрежа на „А1 България“ ЕАД от дата 21.01.2021 г. /л.
57 - 62 от делото/. Представена е от ответника кореспонденция с ищеца по
повод възникналите облигационни отношения между страните по договорите
за мобилни услуги /л. 124-149 от делото/.
От приложеното ч.гр.д. № 4460/2023 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Виваком България“
ЕАД срещу Н. А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумите: 7,60 лв. – главница, 114,35 лв. – лихва за просрочена главница
за периода от 08.02.2021 г. до 08.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 07.11.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и
за разноските по заповедното производство в размер на 224,44 лв. Тъй като
длъжницата възразила по реда на чл. 414 ГПК, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
12
Общо ще бъде посочено, че са неоснователни възраженията в
отговорите на исковата молба относно материалноправната легитимация на
ответницата черпени от нейното търговско качество поради следното - по
определение на закона – чл. 56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице.
Действително както правилно е посочено в отговора на исковата молба по
смисъла на § 1, т. 1 КТ е възможно „работодател“ да бъде едноличен
търговец, но от друга страна регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието
му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и
задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен
субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е
търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да
участва в търговския оборот. Едноличният търговец е носител едновременно
на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество
той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на
търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както
физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на
едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и
предприятието му. Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни
правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от
дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от
съответното физическо лице и обратно. Последователна и непротиворечива е
съдебната практика, че физическото лице и регистрирания от същото
едноличен търговец не съставляват различни правни субекти /така
решение № 26/24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1853/2017 г., I т.о. и сочените
в него решение № 478/03.05.1994 г. на ВС по гр.д. № 1399/93 г., V г.о.,
определение № 389/10.06.1997 г. на ВКС по ч.гр.д. № 269/96 г., V г.о.,
решение № 855/04.12.2003 г. на ВКС по гр.д. № 123/2003 г., II г.о.,
определение № 370/03.11.2008 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1654/2008 г., V г.о.,
решение № 437/17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г.о., решение
№ 80 по т.д. № 287/2011 г. на I т.о. на ВКС и др./. Регистрацията на едноличен
търговец по смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ единствено ползва физическото
лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене
делата му по търговски начин, като формално отграничава имуществото
му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване на
търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти, в които встъпва
13
при осъществяване на същата, както и правоотношенията му с фиска. Право
на физическото лице, обаче, е да прецени кое свое имущество да включи в
търговското си предприятие или изключи от същото. Имуществото на
едноличния търговец, обаче, вкл. като гаранция за интересите на кредиторите,
с оглед преждепосоченото му право, е неразделна част от имуществото на
физическото лице и независимо от формалното им отграничаване и с двете
същият отговаря, както за задълженията си, възникнали от сделки и действия
като търговец, така и за задълженията си по имуществени отношения, в които
влиза в частния си живот. В решение № 80/26.07.2012 г. на ВКС по т.д. №
287/2011 г., I т.о., решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 573/2011 г.,
II т.о., определение № 38/15.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 7371/2014 г., IV
г.о., също се сочи, че признаването на търговско качество на едно физическо
лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него
възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на
търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в
пределите на собствения му персоналитет. Дори с посочване само на ЕТ като
ответник по правен спор следва да се счита конституирано физическото лице
регистрирало ЕТ което е и единственият възможен, дееспособен правен
субект, поради което последващото конституиране на физическото лице като
самостоятелна страна по правния спор, наред с едноличния търговец,
регистриран от същия, е процесуално действие без правни последици /така
решение № 26/24.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1853/2017 г., I т.о./.
1/ По отношение на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК за сумата от 07,60 лв., представляваща остатък от неплатена
главница произтичаща от предоставени мобилни услуги за периода
08.02.2021 г. - 08.05.2021 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 114,35 лв. представляваща законна
лихва за просрочена главница за периода 08.02.2021 г. – 08.05.2021 г.:
В хода на съдебното производство ответникът заплати посочените
две искови суми, което се признава от ищеца /вж. молба, л. от делото/ и бе
обявено за безспорно с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
и поради това настоящият съд приема, че сумите предмет на тези две искови
претенции са погасени от ответника по делото. Решението трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това означава да се вземат предвид и
14
фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват -
например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката за основателността на иска
следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или
въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това следва да се вземат
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като в тази връзка съдът
съобрази факта, че задължението на ответника по посочените две искови суми
е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното на 27.02.2024 г.
плащане са погасени сумите предмет на обсъжданите две искови претенции.
Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца
за тези две суми е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил
претендираните две суми. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след
подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по
делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното
вземане за главница и лихви, то предпоставя отхвърляне изцяло на исковете.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради това обективно съединените установителни искове за сумата от
07,60 лв. - главница и 114,35 лв. – обезщетение за забава следва да бъдат
отхвърлени поради извършено плащане от страна на ответника след
завеждане на делото съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. По
отношение на законната лихва след образуване на съдебното производство
върху сумата от 07,60 лв. възлизаща на тридесет и четири стотинки за
периода от 07.11.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до 27.02.2024 г. /датата на
извършеното плащане/ няма да бъде постановяван нито осъдителен
диспозитив, нито отхвърлителен диспозитив, тъй като законната лихва след
подаване на иска/заявлението не съставлява отделен иск, а се изчислява към
момента на доброволното/принудителното плащане от страните или съдебния
15
изпълнител, като в случая изпълнителното основание е издадената заповед по
реда на чл. 410 ГПК, която с извършеното доброволно плащане влиза в сила в
тази своя част.
2/ По отношение на иска с правно основание с чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК за сумата от 6000,00 лв. представляваща стойността на предоставена
субсидия настоящият съд намира, че е неоснователен поради наличието на
четири самостоятелни основания:
1/ Ищецът твърди в исковата молба /вж. изрично и уточнителна молба,
л. 97 от делото подадена в изпълнение на разпореждане № 237/09.01.2024 г.
за оставяне на исковата молба без движение поради неясноти/, че субсидия в
размер на 6000,00 лв. е била предоставена по договор за електронни
съобщителни услуги № RNA ****************** с предоставянето на
ответницата на два броя смартфон със серийни номера съответно №
************ и № ************** /всеки на стойност 3000,00 лв./, но няма
писмени доказателства установяващи фактическото твърдение на ищеца, че
двете устройства са били предоставени от ищеца на ответницата именно по
силата на посочения договор. Настоящият съд съобрази, че посочените два
смартфона са описани единствено в Приложение устройства към договор за
електронни съобщителни услуги /л. 34 от делото/, което приложение е било
към споразумение RNA ********** /вж. горе вдясно на приложението/.
Обсъжданото приложение обаче не може да бъде свързано по какъвто и да
било начин с договор за електронни съобщителни услуги № RNA
******************, на който се позовава ищеца, най-малко поради пет
причини: първо на самия договор за електронни съобщителни услуги /вж.
горе вдясно на договора, л. 25-26 от делото/ е посочена следната
идентификация на договора - RNA ******************, която очевидно не
съвпада с идентификацията на споразумението посочено в приложението
/RNA **********/, в което са описани двата смартфона, второ същата
идентификация на договора, а именно приложение към споразумение RNA
****************** е посочена коректно към други две приложения към
този договор както следва: Приложение към тарифни планове към договор за
електронни съобщителни услуги /вж. горе вдясно, л. 27-28 от делото/ и
Параметри на мобилни услуги към договор за електронни съобщителни
16
услуги /вж. горе вдясно, л. 29-33 от делото/ и затова няма съмнение, че тези
две приложения са именно към този договор, трето поради изложеното се
наблюдава разлика в идентификацията на три приложения, за които
ищецът твърди, че са към един и същ договор - Приложение към тарифни
планове към договор за електронни съобщителни услуги и Параметри на
мобилни услуги към договор за електронни съобщителни услуги са с
кореспондираща към договора идентификация - RNA ******************, а
Приложение устройства към договор за електронни съобщителни услуги е с
различна и некореспондираща към договора идентификация - RNA
**********, четвърто датата на подписване на приложението и датата на
подписване на договора действително съвпадат – ****** г., но дори това
не може да бъде индиция за съвпадение, защото на същата дата ****** г.
страните по делото са сключили и най-малко три други договора между тях
- договор № *****/****** г. /л. 12-16 от делото/, договор №
АСА***************** /л. 35-36 от делото/ и договор № АСА
***************** /л. 50-51 от делото/ и пето илюстрация на изложеното е,
че напр. представеното към друг договор за електронни съобщителни
услуги № RNA *************** /л. 53 от делото/ приложение устройства
към договор за електронни съобщителни услуги ясно носи идентификацията
на този договор, а именно RNA *************** /така приложение, л. 54 от
делото/, т.е. приложенията за устройства към договорите за електронни
съобщителни услуги ясно се обвързват към съответния договор чрез неговата
идентификация, нещо което в случая с Приложение устройства към договор
за електронни съобщителни услуги за двата смартфона /л. 34 от делото/, с
номер RNA ********** не е налице. По този начин се създава основателно
съмнение за взаимовръзката между представените доказателства по делото –
договорът и приложението /така и решение № 257/30.04.2020 г. на
Великотърновски окръжен съд по в.гр.д. № 65/2020 г. със страна същия
ищец, в което са били констатирани същите несъответствия между
договорите и техните приложения, вж. и решение № 21/19.05.2021 г. на
Софийски градски съд по в.гр.д. № 9639/2020 г./.
2/ В т. 4 от уточнителната молба /л. 97 от делото/, както и в т. 3 от
молба /л. от делото/ при броенето на срока на договор за електронни
съобщителни услуги RNA ****************** ищецът се позовава на
обстоятелствата, че макар и договорът да е сключен на дата ****** г.,
17
неговото влизане в сила е било отложено за момента на осъществяване на
преносимост на мобилните номера от мобилната мрежа на друг доставчик
„А1 България“ АД в мобилната мрежа на ищеца, което се случило на
30.01.2019 г. В тази връзка сочи изрично фактура № ********/08.02.2019 г. и
заявява, че от самата фактура се установява, че от дата 31.01.2019 г. всяка
една от предоставяните услуги по договор за електронни съобщителни услуги
RNA ****************** е била таксувана, като преди тази дата услугите на
били таксувани. Така изложените факти се споделят от настоящия съд и се
установяват от приложените писмени доказателства – действително в
Приложение към тарифни планове към договор за електронни съобщителни
услуги /л. 27-28 от делото/ е налице изрична уговорка между страните, че
договорът за електронни съобщителни услуги от ****** г. влиза в сила за
срок от 24 месеца, като началото на срока е датата 24.01.2019 г. или най-късно
седем дни след тази дата на които ще се извърши пренос на услугите от
мобилната мрежа на „А1 България“ АД. Дори да се пренебрегне
обстоятелството, че ищецът не ангажира нито едно доказателство –
приемо-предавателен протокол или друго, че на дата 28.11.2018 г. е предал
на ответницата процесните два смартфона – бел. съдията докладчик, се
поставя въпроса на какво основание при сключен между страните договор,
чиито срок все още не тече, т.е. договорът не е породил своето действие, още
на 28.11.2018 г. /два месеца преди началото на действието на договора/
ищецът е предоставил на ответницата субсидията /два смартфона/. При това
положение не е ясно от кой момент следва да се брои срока по отношение
на предоставените устройства представляващи субсидия – от сключване
на договора – ****** г., от датата на тяхното предоставяне – 28.11.2018 г. или
от датата на началото на срока на договора /24.01.2019 г. 31.01.2019 г./. А и
самият договор съдържа вътрешно противоречие – от една страна в него е
посочено, че датата му на изтичане на срока е фиксирана - 24.01.2021 г. и от
друга страна в Приложение към тарифни планове към договор за електронни
съобщителни услуги /л. 27-28 от делото/ се съдържа възможност за по-дълъг
срок със седем дни съобразно уговореното между страните условие, което
води до още една неяснота при броенето на срока на договора.
3/ Въпреки твърдението на ищеца, че крайният срок на договор за
електронни съобщителни услуги RNA ****************** е 30.01.2021 г.
обусловен със заявление за преносимост от 30.01.2019 г. подадено от
18
ответницата /л. 55 от делото/ това обстоятелство не само не е безспорно
установено, но е и неустановимо, защото по делото ищецът е представил и
второ заявление за преносимост подадено от ответницата /л. 56 от делото/,
което е без дата. Следователно съгласно клаузите на договор за електронни
съобщителни услуги RNA ****************** второто заявление следва да е
подадено в периода 24.01.2019 г. – 31.01.2019 г., но предвид липсата на
посочване на дата в него не може да се определи еднозначно началото на
срока на действие на договора за електронни съобщителни услуги, който не
предвижда клауза от кой момент тече неговия срок в хипотеза на подадено
повече от едно заявление за преносимост и поради това е логично този срок
да тече от подаване на първото заявление. Не може да се каже обаче кое е
първото по време заявление – това на л. 55 от делото или на л. 56 от делото,
тъй като на второто заявление не е поставена дата.
4/ Дори и да се приеме за установено, че ответницата не е спазила
пълния срок на договора преди да направи изявление за неговото
прекратяване е налице хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, като още тук следва да
се изясни на ищеца, че не става въпрос за прекомерност на неустойка /както
се сочи в молба на ищеца, л. 167-169 от делото/, а за преценка каква част от
задълженията по договора за електронни съобщителни услуги е останала
неизпълнена. Това обсъждане се прави и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по т.д. №
1/2013 г., ОСГТК, за служебно обсъждане приложението в случая на
императивната правна норма на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, съгласно която, разваляне на
договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед интереса на кредитора /така решение № 211/21.01.2021
г. на ВКС по гр.д. № 64/2020 г., IV г.о./.
Договорът е благо, чието запазване правният ред цели, като урежда
развалянето като крайно средство, което да бъде упражнено при изчерпване
на всички възможности за съхраняване на договорната връзка –
Постановление № 3/29.III.1973 г., Пленум на ВС. Това разбиране е залегнало
в нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, предвиждаща невъзможност едностранно
разваляне срещу неизправния длъжник да се постигне, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна, с оглед интереса на кредитора. В
цитираното ППВС се подчертава, че преценката за това дали частичното
неизпълнение е незначително, в сравнение с интересите на кредитора,
19
следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния
към интереса му и към неизпълнената част от задължението, а с оглед
обективните дадености. Формираната съдебната практика по въпроса е
доразвила съображенията, добавяйки, че въпросът дали частичното
неизпълнение е съществено, се решава съобразно конкретно установените по
делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по
него престации, без законодателят да е уредил общ за всички съглашения
критерий, при който неизпълнението да се счита за съществено. Единствено
при продажбата отклонение с над 20 % спрямо уговорената престация е
регламентирано от закона като съществено – чл. 206, ал. 1 ЗЗД /така решение
№ 139/17.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4375/2018 г., III г.о., решение №
318/27.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 273/2012 г., IV г.о., решение №
78/17.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 379/2015 г., II г.о., решение №
102/03.08.2010 г. на ВКС по т.д. № 897/2009 г., II т.о./.
Действително неизпълнението на задълженията за част от обема на
дължимата престация и не за целия период е основание за разваляне на
договор изцяло поради неизпълнение, но за да се приеме, че неизпълнението
за определен период от време е незначително и да откаже разваляне на
договора, като приложи чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, трябва да се оцени
съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението,
като вземе предвид вида на договора и характера на задължението /така напр.
решение № 60248/11.11.2021 г. на ВКС по гр.д. № 491/2021 г., III г.о. и
цитираната в него съдебна практика на ВКС/. Поначало въпросът дали
частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава
съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от
вида на договора и дължимите по него престации. Изрична уредба този
въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при който
неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора
тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта /чл. 206, ал. 1 ЗЗД/, т.е.
неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се
третира от законодателя като съществено.
Поради това преценката за това кога неизпълнението на договор за
електронни съобщителни услуги е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4
ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с
20
оглед конкретните обстоятелства – срок на договора, дължими суми, момента
на прекратяването на договора и т.н. В случая се отчитат следните две
обстоятелства – 1/ неизпълнението е под предвидената в закона и съдебната
практика граница, тъй като срокът на договора е от 30.01.2019 г. до 30.01.2021
г. или общо 731 дни, а неизпълнената част е от 22.01.2021 г. до 30.01.2021 г.
или общо 9 дни. При размер на субсидията от 6000,00 лв. и срок на договора
от 731 дни следва, че на ден субсидията е в размер на 8,20 лв. или за девет
дни е в размер общо на 73,80 лв. Така се получава, че неизпълнената част е
от 1,21% от стойността на задължението при граница от 20% /вж. и
решение № 78/17.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 379/2015 г., II г.о., в което се
сочи, че разрешението зависи от конкретния договор и дължимите по него
престации, но принципно следва да се възприеме уредбата на чл. 206, ал. 1
ЗЗД относно продажбата на изплащане, според която неплащането на вноски,
които не надвишават 1/5 от цената на вещта, не дава основание за
разваляне на договора и развалянето на договорите е крайна мярка и
незначителността се преценява с оглед цялата стойност на договора, а не
предвид отделната неизпълнена вноска, като целта на закона е да охрани
създадената договорна връзка и само при сериозни причини тя да се разваля,
2/ прекратяването на процесния договор за електронни съобщителни услуги с
оглед характера на уговорените в него насрещни престации за продължително
изпълнение на заявителя по предоставяне на мобилни услуги и за периодично
изпълнение на длъжника за ежемесечно заплащане на същите услуги с
абонаментни такси има действие единствено и само занапред предвид
разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. В облигационното право под прекратяване
на договора се разбира преустановяването на неговото действие занапред,
което не се дължи на виновно неизпълнение на задълженията /напр.: по
взаимно съгласие на страните, с едностранно предизвестие от едната страна, с
изпълнение на договора, с изтичането на уговорения срок, с настъпване на
форсмажорни обстоятелства, при смърт на една от страните или заличаване
на търговеца и др./. Неизпълнението на договора по причина, за която
длъжникът отговаря, включително при неплащането на възникнали парични
задължения, е основание за неговото развалянето, което по правило има
обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично
действие - чл. 87, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД/. Обективно невярно е изложеното
в молба на ищеца /л. 167-169 от делото/, че ответницата не е изпълнявала
21
своите задължения за заплащане на услугите по договор за електронни
съобщителни услуги RNA ******************, вкл. е заплатила суми в хода
на процеса, тъй като в самата искова молба ищецът сочи, че договор за
електронни съобщителни услуги RNA ****************** е прекратен от
него не поради неизпълнение, а поради преносимост на услугите в мобилната
мрежа на друг оператор /в исковата молба се сочи, че договор №
*****/****** г. и договор № АСА***************** са били прекратени
предсрочно поради неизпълнение/. В случая следва да се има предвид още, че
от една страна основните насрещни престации са следните - мобилният
оператор се задължава да предостави на абоната ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а абонатът – да я заплати, но само срещу
предоставена услуга. Следователно, уговорките за предоставяне на
субсидия са вторични и не са свързани с основното задължение на
страните по договора. А както се посочи основните задължения по договора
между страните са изпълнявани точно. От друга страна претенцията за
възстановяване на субсидията противоречи на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тъй като
договорът е с продължително изпълнение и както се посочи се прекратява
занапред, а се претендира връщане на даденото в хипотеза на разваляне на
договор, т.е. обратно действие, при положение, че няма да настъпи
връщане нито на месечните такси, нито на предоставените мобилни
услуги – основни престации по договора.
5/ Възраженията в отговора на исковата молба, че ответницата не
може да влияе на момента на реалното преместване на мобилните номера от
мобилната мрежа на един оператор към друг, а само на момента на сключване
на съответния договор, не се споделят от настоящия съд, тъй като от
доказателствата по делото се установи, че момента на реалното преместване
на номерата зависи и от момента на подаване на заявлението за преносимост
именно от страна на ответницата. Възражението за неизпълнен договор на
ответницата и правните доводи на ищеца в тази връзка не могат да бъдат
обсъждани, тъй като при упражняване на това възражение разрешението е
постановяване на едновременно изпълнение /чл. 90, ал. 1 ЗЗД/, което в случая
е невъзможно, тъй като договорът за електронни съобщителни услуги е
прекратен още през м. януари 2021 г. Възражението на ответницата за
злоупотреба с право от страна на ищеца също е неоснователно, поради
неангажиране на нито едно доказателство от страна на ответницата в тази
22
връзка /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
По разноските: В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответницата е дала повод за образуване на производство –
по делото се установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните
парични задължения, въпреки че част от същите бяха погасени в хода на
процеса. Поради това следва на общо основание да понесе отговорността за
направените от заявителя в заповедното и исковото производство разноски
съразмерно на уважената част от исковете – тази част от исковете плащане
по, които е направено в хода на съдебното производство в общ размер на
121,95 лв. Следователно разноските на ищеца в исковото производство са за
дължимата държавна такса за завеждане на делото и юрисконсултско
възнаграждение са в общ размер на 4,43 лв. /юрисконсултско възнаграждение
се определя в основен размер на 100,00 лв. на процесуалния представител на
ищеца, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер/, а в заповедното производство възлизат на сумата от общо 4,43 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част
от исковете /по-точно тази част, която е заплатена в хода на процеса/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на правния спор, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 1411,31 с ДДС лв. за исковото
производство съгласно представения списък за разноски /л. 172 от делото/ и
свързания с него договор за правна защита и съдействие /л. 149 от делото/.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
23
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК за сумата от 07,60 лв., представляваща остатък от неплатена
главница произтичаща от предоставени мобилни услуги за периода
08.02.2021 г. - 08.05.2021 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 114,35 лв. представляваща законна
лихва за просрочена главница за периода 08.02.2021 г. – 08.05.2021 г.
предявени от „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115И за
признаване за установено, че ответницата Н. Д. А., ЕГН: **********, лично и
в качеството си на ЕТ „Н. А.“ ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, кв. „***********” фабрика „*******“ дължи на
ищеца сумата от 07,60 лв., представляваща остатък от неплатена главница
произтичаща от предоставени мобилни услуги за периода 08.02.2021 г. -
08.05.2021 г. и сумата от 114,35 лв. представляваща законна лихва за
просрочена главница за периода 08.02.2021 г. – 08.05.2021 г. за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
*****/08.11.2023 г. по ч.гр.д. 4460/2023 г. като погасени поради плащане в
хода на съдебното производство и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за сумата от 6000,00 лв.
представляваща стойността на предоставена субсидия по договор за
електронни съобщителни услуги RNA ****************** предявен от
„Виваком България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115И за признаване
за установено, че ответницата Н. Д. А., ЕГН: **********, лично и в
качеството си на ЕТ „Н. А.“ ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, кв. „***********” фабрика „*******“ дължи на
ищеца сумата от 6000,00 представляваща стойността на предоставена
субсидия по договор за електронни съобщителни услуги RNA
****************** за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/08.11.2023 г. по ч.гр.д.
4460/2023 г. като неоснователен.
24
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. А., ЕГН: **********,
лично и в качеството си на ЕТ „Н. А.“ ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********, кв. „***********” фабрика „*******“
да заплати на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115И сума
в размер на 4,43 лв. /четири лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща част от направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и сума в размер на 4,43 лв. /четири лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
4460/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд съдебни разноски за
платена държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Виваком България“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул.
„Цариградско шосе“ № 115И да заплати на Н. Д. А., ЕГН: **********, лично
и в качеството си на ЕТ „Н. А.“ ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, кв. „***********” фабрика „*******“ сума в
размер на 1411,31 лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева и тридесет и
една стотинки/ представляваща част от направените разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
25