ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7292
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110163626 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искане за отмяна на глоба в размер на 100 лева,
наложена на П. И. П. – процесуален представител, с Определение №
46082/28.12.2023 г. на за това, че въпреки даденото му разпореждане в
обратния смисъл за пореден път подава пред Софийския районен съд, 28.
състав, заявление от името на работодателя си „А1 България“ АД, без да
индивидуализира вземанията на дружеството по отделни мобилни номера.
В молбата се сочи, че глобеният бил служител на дружество, което
подавало множество молби за издаване на заповеди за изпълнение, като
твърди, че дружеството се стараело да изготвя заявления, които максимално
да съответстват не само на закона, а и на изискванията на районните съдии,
които издавали заповеди за изпълнение. Тъй като законът не бил давал
конкретни указания доколко следвало да са конкретни заявленията и
длъжниците се обърквали от множеството суми, затова не можело да се
предвидят указанията на отделните съдии. затова не можело да се
унифицират заявленията, а дружеството изпълнявало в 3-дневен срок
дадените му указания.
От фактическа страна се установява следното:
С Разпореждане № 85747/10.07.2023 г. по частно гражданско дело №
28284/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав (на лист 114 – 115 от
делото), настоящият съдебен състав е оставил без движение заявление на „А1
България“ АД, подадено от глобения П. И. П. като юрисконсулт. Става
въпрос за системно подаване на заявления за издаване на заповеди за
изпълнение, в което дружеството индивидуализира само четири вземания –
едно, което обединява цените за всички „мобилни телекомуникационни
услуги“ на дружеството (но често включва и такси за събиране на вземания);
второ, което включва незаплатени лизингови вноски; трето, което обединява
1
цялата претенция на дружеството за неустойки, и четвърто – законна лихва,
най-често посочена като сбор върху всичките три вземания по-горе. След това
са изброени фактури, от които „възниквали“ вземанията, но не са посочени
никакви елементи на тези фактури. Със същото указание съдът е посочил, че
подаването на такива заявления сериозно затруднява работата на съда, тъй
като се налага постоянно да се дават указания, и е указал лично на глобения
П. И. П., че ако не изпълнява занапред указанията на съда, ще му се налага
глоба. Глобеният е получил указанията, тъй като с молба от 20.07.2023 г. (на
лист 116 от делото) ги е изпълнил в срок.
Служебна справка в деловодната система на съда по заявления,
подадени от глобения в качеството му на процесуален представител, показва,
че такива указания той е получил от поне други девет съдебни състава освен
настоящия – с Разпореждане № 89664/19.07.2023 г. по частно гражданско
дело № 38402/2023 г. на Софийския районен съд, 25. състав; Разпореждане №
128298/16.10.2023 г. по частно гражданско дело № 55216/2023 г. на
Софийския районен съд, 40. състав; с Разпореждане № 134110/27.10.2023 г.
по частно гражданско дело № 55220/2023 г. на Софийския районен съд, 53.
състав; с Разпореждане № 135397/31.10.2023 г. по частно гражданско дело №
49303/2023 г. на Софийския районен съд, 54. състав; с Разпореждане №
131775/23.10.2023 г. по частно гражданско дело № 56570/2023 г. на
Софийския районен съд, 56. състав; с Разпореждане № 150048/28.11.2023 г.
по частно гражданско дело № 55310/2023 г. на Софийския районен съд, 58
състав; с Разпореждане № 116932/22.09.2023 г. по частно гражданско дело №
48363/2023 г. на Софийския районен съд, 63. състав; с Разпореждане №
130347/19.10.2023 г. по частно гражданско дело № 56682/2023 г. на
Софийския районен съд, 74. състав, и с Разпореждане № 137196/02.11.2023 г.
по частно гражданско дело № 56684/2023 г. на Софийския районен съд, 145.
състав.
Настоящото дело е образувано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от П. И. П. от името на „А1 България“ ЕАД (редовно
пълномощно по делото и досега няма), с вх. № 332572/21.11.2023 г., в което
отново, по обичая на дружеството, са посочени четири суми, които се
претендират – 853,32 лева за цена на електронни съобщителни услуги; 930,61
лева – вноски от продажна цена за мобилно устройство; 2357,67 лева –
неустойки, и 347,96 лева – лихва за забава, без посочена начална дата (дадена
е неясно определена такава), поискана до деня, предхождащ депозирането на
заявлението. Сумата е определена общо върху всички четири задължения.
С Определение № 46082/28.12.2023 г. заявлението е оставено без
движение с обичайните указания – да се индивидуализират задълженията за
телекомуникационни услуги по отделни телефонни номера за целия период
на претенцията, съответно абонатни номера за интернет и телевизия; да се
посочи за всеки отделен номер кой е източникът на задължение (а не да се
цитира само рамков договор); да се посочи законна лихва върху всяко едно
така определено задължение поотделно. В мотивната част на определението
(както и в предходното разпореждане) е предложен и начин за разделяне на
сумите, който заявителят може да използва. Дадени са и указания за
2
представяне на пълномощно. Като е констатирал, че глобеният не е изпълнил
разпореждане № 85747/10.07.2023 г., за което е узнал най-късно на 20.07.2023
г. настоящият съдебен състав му е наложил оспорената глоба от 100 лева.
С молба с вх. № 23747/25.01.2024 г. заявителят чрез глобения е
изпълнил указанията на съда за индивидуализиране на вземанията и
представяне на пълномощно.
От правна страна:
Съгласно чл. 89, т. 2 ГПК съдът може да налага глоби за неизпълнение
на разпорежданията си. Тези разпореждания следва, разбира се, да са
издадени в изпълнение на задълженията на съда според процесуалния закон.
Трайната съдебна практика приема, че съдът може да наложи глоба в този
случай само ако е предупредил преди това глобеното лице, че действията му
са неправомерни.
В случая съдът е издал разпореждане по частно гражданско дело №
28284/2023 г., с което е задължил глобения да не подава повече задължения, в
които като професионалист, работещ за дружество – масов заявител пред
съда, не е индивидуализирал вземанията по начин, който позволява на
длъжниците да ги преценят. За да осъществят това свое право и да могат да се
защитят, длъжниците по договор за телекомуникационни услуги в общи
линии трябва да получат от кредитора си следната информация – за кой
индивидуализиращ ползването на услугите номер (телефон; абонатен номер;
адрес, на който получават услуги) се иска плащане; за какви ползвани услуги
или получени стоки се иска плащане; за кой период (тъй като вземанията са
периодични) и в какъв размер. Че това е необходима информация знае всеки,
който си е плащал телефона, не е необходимо юридическо образование.
Затова непредоставянето на такива данни по съображение за удобство не
съответства на изискванията на закона. Следователно е налице разпореждане
на съда, което е законно.
Тъй като указанията на съда са били изпълнени и по настоящото дело, и
по частно гражданско дело № 28284/2023 г., за глобения е било напълно
възможно да съобразява практиката си на подаване на заявления до
Софийския районен съд в същия вид, т.е. указанията на съда не са твърде
обременителни за страната.
С получаване на цитираното разпореждане на 20.07.2023 г. глобеният е
бил предупреден за намерението на съда да го глоби, като е бил наясно и защо
това е така – с поведението си неговият работодател на практика принуждава
поне 10 съдебни състава, включително и настоящия, да дават указания на
заявителя. Допълнително, доколкото организацията на работата в Софийския
районен съд е такава, въвеждането става изключително бавно. Затова
подаването на голям брой неконкретизирани заявления на практика
представлява затруднение на съда със задачи, които заявителят е следвало да
извърши.
Аргументите на глобения, че се стараел към унифициран подход за
максимално изпълнение на указанията на съда, са несъстоятелни. Очевидно е,
3
че целта на подхода е точно обратната – глобеният да полага минимални
усилия и само ако някой съдия му даде указания, тогава да уточнява
исканията си. Това е форма на така нареченото „състезание към дъното“
(англ., race to the bottom), което се проявява в случая, понеже някой може
възможно максимално мързеливо да сезира съда, като при провал не търпи
санкция, тъй като ще му бъде даден втори шанс чрез безкрайни указания и
толерантност на този „процесуален мързел“. Поведението на глобения и
неговия работодател щеше да бъде съвсем различно при действието на
първоначалната редакция на чл. 411 ГПК (2008 г.), когато съдилищата не
даваха указания в заповедното производство – щеше да се напасне към стила
на най-строгия съдия , за да няма риск и едно заявление да се отхвърли.
Но в случая, тъй като Софийският районен съд е натоварен със заповедни
производства (към 15.12.2023 г. на настоящия съдебен състав са разпределени
от застъпването на съдията-докладчик на работа през март 2023 г. общо 273
заповедни дела), е естествено съдиите да си позволяват известен мързел,
водещ до неспазване на процесуалния закон в името на забързване на
процеса, и недаване на указания. Това обаче не може да е оправдание за
глобения – той е получил от 10 съдебни състава почти еднакви указания,
които може да изпълни напълно (по всяко едно от приложените по делото
разпроеждания) с молбата, представена по настоящото дело на 26.10.2023 г.
(т.е. наясно е какво трябва да направи, за да изпълни указанията на всички 10
състава, но не го прави). Следователно изложеният аргумент не е нищо освен
маскиране на една процесуална злоупотреба с мотив за безсилие пред
неорганизирания съд.
Твърдението, че длъжниците нямало да могат да разбират исканията на
заявителя, ако им се посочат твърде много отделни суми (действително
заповедите за изпълнение при точно изпълнение на указанията имат обем 2 –
3 страници), са също неоснователни (ако не представляват форма на някаква
особено перфидна ирония), тъй като нищо не пречи на глобения като
процесуален представител да напише сборовете от всички претенции на
работодателя в началото на заявлението си, а след това да ги
индивидуализира според указанията, давани му системно от поне десет
съдебни състава на Софийския районен съд, с което би удовлетворил всички
изисквания. Това обаче означава повече работа за него, която е по-удобно
съдът или да свърши, или да проспи.
Всичко това налага извода, че съдът, опитвайки се да използва малкото
дадена му санкционна власт чрез налагане на минимална глоба, всъщност се
опитва да забърза процеса и да намали фактическото си натоварване, както
това изисква добрата организация на процеса съгласно указанията на
Върховния касационен съд, дадени в Определение № 390/28.07.2017 г. по гр.
дело № 1405/2017 г., IV ГО, съдия-докладчик Алебана Б.. Според същото
определение, цитиращо богата съдебна практика на Европейския съд за
правата на човека, посочва, че „съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава
неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им
действия са съобразени с чл. 3 ГПК – упражнени добросъвестно и съобразно
4
добрите нрави, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява
действия, съставляващи злоупотреба с право...“. Част от това своевременно
организиране на делото включва и указването по системен начин (а не по
единични дела, тъй като даването на такива указания отнема поне по 10
минути на всяко дело – заявителят има пред всеки съдия в Софийския
районен съд поне по 10 заявления на година) на страните да подават редовни
процесуални изявления до съда.
Всичко това дава основание да се приеме, че практиката на глобения е
неколегиална към съдебните състави, като цели избягване на собствените му
процесуални задължения и натоварване на съда с указания. Същевременно в
очите на глобения тази процесуална „хитрина“ не носи санкции (до опита за
някаква защита на съдебния авторитет от страна на настоящия съдебен
състав), тъй като съдилищата в България системно са възприели подхода да
дават винаги втори шанс на всякакви безобразия. Това положение води до
следните последици – натоварване на 10 съдебни състава да преправят
въведените в електронните системи заявления и да формулират указания до
глобения, като така се губят десетки скъпо платени от данъкоплатеца
човекочасове съдийски труд; лишаване на районните съдии от всякаква
възможност да защитят престижа си като професионалисти и желанието да
облекчат администрирането на правосъдието (тъй като не могат, ако се следва
логиката на глобения, да го санкционират по никакъв начин). Ако настоящият
съдебен състав отмени наказанието си, това означава да продължи да допуска
на практика подигравката със своя труд и този на още девет свои колеги, за
които същината на защитата на страните е по-важна от бързината и
претупването за добра статистика. Тъй като е ясно, че това уважение не значи
нищо нито за глобения, нито за работодателя, а и за повечето съдии от
въззивната инстанция, борбата с вятърни мелници ще трябва да продължи.
Умората на съдията-докладчик няма да я спре скоро.
Поради изложеното, няма основание за отмяна на наложената глоба и
искането следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт П. И. П. за
отмяна на наложената му глоба с Определение № 46082/28.12.2023 г. по
частно гражданско дело № 63626/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на глобения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5