РЕШЕНИЕ
№……
09.10.2023 г., Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично
съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при секретаря Ирена Д. изслуша докладваното от председателя административно
дело № 790/ 2022 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал.
2 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от З.К.Н. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М.Г.,***,
срещу Решение № 142/ 21.12.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич.
Жалбоподателят оспорва решението, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуемия от 15 години
осигурителен стаж за втора категория труд съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО и
липса на възраст за трета категория труд.
Настоява се, че неправилно не е зачетен като стаж от втора категория
трудът, положен през периодите 01.03.1984 г . – 01.09.1988 г .; 01.03.1990 г.-
01.09.1998 г.; 24.09.2003 г . – 30.09.2004 г.; 07.07.2004 г.- 30.09.2004 г.;
13.10.2004 г.- 18.04.2005г.; 01.01.2006 г.- 30.11.2006 г.;01.01.2007 г.-23.01.2007
г., на длъжност „шофьор“ на товарни автомобили с товароподемност 12 тона.
При тези доводи се иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане
и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ –
Добрич, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. След
събиране на доказателствата по делото се добавя, че към признатия стаж от 2
години и един месец от втора категория труд следва да се прибави този за
периодите 01.12.1992 г . – 01.09.1998 г.; 01.01.1987 г . – 31.08.1988 г.; 01.10.1984
г . – 31.12.1084 г. което прави 9 години и 9 месеца. Този осигурителен стаж е
недостатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69б от КСО. При така
изложеното се претендира жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и
направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производството е инициирано въз основа на подадено Заявление
с вх. № 2113-24-1299/ 01.09.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич от З.К.Н., ЕГН **********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното
посочване, че се желае за отпускане на такава при условията на втора категория (л.
42 от делото).
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 45), съгласно който
заявителят има 34 години 10 месеца и 22 дни осигурителен стаж от трета
категория и 2 години 1 месец стаж от втора категория.
Изискана е информация от различните предприятия, в които е работил
жалбоподателят за положения от него труд, като отговорите им са приети като
доказателства по делото.
След анализ на заявлението, както и приложената,
и изискана относима информация е издадено Разпореждане № **********/17.11.2022
г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З.К.Н..
В разпореждането е отразено, че заявителят е роден на *** г. и към датата на заявлението
има навършена възраст от 58 години, 10 месеца и 1 ден, съответно придобит
осигурителен стаж от първа категория от 00 години, 00 месеца и 00 дни; втора
категория от 2 години, 1 месец и трета категория от 34 години, 6 месеца и 22 дни,
превърнат към трета категория – 37 години, 06 месеца и 00 дни. Прието е, че
заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата
на заявлението няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 2
години и 1 месец. Отбелязано е, че не са налице и предпоставките по чл. 68, ал.
1 - 2 от КСО поради липса на изискуемата възраст. Обосновано е, че лицето няма
право на пенсия и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма изискуемата възраст. Отказано
е да бъде зачетен стажът за периода от 01.03.1984 г . – 01.05.1984 г. Поради
липсата на данни за лицето свързани с отразяване на тонаж, регистрационен номер
на автомобила и изплатени суми за ремарке в Образец УП-13 № 672/09.10.2020 г. от
ДАП Генерал Тошево е отказано и да бъде зачетен стажът от втора категория и за
периодите 01.05.1984 г .- 01.09.1988 г. и от 01.03.1990 г . – 01.07.1993 г.
Срещу разпореждането за отказ на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Добрич е подадена жалба по административен ред. Постановен е оспореният
в това производство административен акт.
Изредени са от Директора на ТП на НОИ – Добрич конкретно периодите, за
които е признат осигурителен стаж от втора, респ. от трета категория за
жалбоподателя, съответно предприятията, в които е положен трудът. Приет е общо
зачетения осигурителен стаж в разпореждането по места, периоди и категория труд
за правилен.
Счетено е, че при наличните по пенсионната преписка доказателства жалбоподателят
не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, при които кандидатства за
пенсия, съответно правилно е отказано отпускането ѝ, тъй като не отговаря
на условията на останалите разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
При горните съображения жалбата е
оставена без уважение с Решение № 142/21.12.2022, получено от жалбоподателя на 23.12.22
г. (л. 61 от делото)
Жалбата е подадена на 30.12.2022 г., видно от печата, положен върху нея.
(л. 3)
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване
административен акт.
Предмет на жалбата пред съда е оспорването на жалбоподателя на извода на
ответника, че положеният през посочените в жалбата и изрично изброени по – горе
в настоящото Решение периоди труд не е от втора категория.
По същество жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при
извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно
нормите на чл. 117, ал.2 от КСО, при спазване на изискванията за писмена форма
с всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически
и правни основания за издаването му, като мотивите са налични и в приложената
административна преписка. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждането.
По отношение приложението на
материалния закон настоящият състав намира, че той е приложен
неправилно.
Според нормата на чл. 53а от ПКТП, която е приложима предвид §2 от Постановление
№ 235 на МС от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране (Загл. изм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.), където трудовият стаж
при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране дава възможност на шофьорите
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона да се пенсионират по
правилата на чл. 69б от КСО.
При постановяване на съдебният акт съдът взе предвид, че под
товороподемност се има предвид максималната обща маса на товара, или разликата
между общото тегло на автомобила и собственото тегло на автомобила.
При това определяне и заключението на вещото лице Н.Н. по
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесните, управлявани от
жалбоподателя товарни автомобили са с тегло:
-
Шкода модел МС 24 – 9750 кг;
-
Шкода модел МТС – 8 990
кг;
-
Прицеп Самосвал –
20 000 кг;
-
Шкода МТТН-5 – 20 200
кг;
-
Маз 500 – 7 500 кг.
При управление на тези товарни автомобили с ремарке, собраната товароносимост
е над 12 тона.
Жалбоподателят разполага със съответната категория за управление на
сочените пътни превозни средства. В този смисъл е представеното свидетелство за
управление на ППС № ********* – л. 215 от делото. Категорията за ремаркета на
товарни автомобили е придобита на
07.04.1984 г.
Трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация, като документът се издава въз основа на изплащателните
ведомости или партидни книги, като се посочва и категорията труд и съответната
точка от нормативния акт за категоризиране на труда, по която се предлага да се
зачете.
В настоящото производство е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която съдът приема като обективно и компетентно
изготвено. При извършения оглед на ведомостите за заплати в Архивохранилището
на ТП на НОИ град Силистра е установено от вещото лице, че през периода от
01.05.1984 г. – 31.11.1992 г. във ведомостите за заплати на ДАП Генерал Тошево
са описани марки на управляваните от жалбоподателя товарни автомобили, докато в
периода от 01.12.1992 г . – 01.09.1998 г., е констатирано, че предприятието не
разполага с такива данни.
Положеният труд за периода от 24.09.2003 г . – 23.06.2004 г. в „Експрес
2000 ГТ“ като шофьор на автобус е от втора категория труд. Това обстоятелство
не се спори от страните в производството.
В периода от 13.10.2004 г . – 18.04.2005 г. е отразен положен труд в
„Добружански хляб“ гр. Добрич като шофьор – пласьор. Осигурителните вноски за
жалбоподателя в този период са внасяни за трета категория труд.
В периода от 01.01.2007 г. – 23.01.2007 г. , 01.01.2006 г.- 30.11.2006 г. и
от 01.01.2004 г . – 23.01.2007 г. е констатиран положен труд от З.Н. в
„МОКС-Стефко Станев“ като шофьор на товарни автомобили с товароносимост под 12
тона. Осигурителните вноски в периодите са внасяни за трета категория труд.
Тази категория труд е оспорена от жалбоподателя. Наведени са доводи, че
управляваните товарни автомобили от З.К. въпреки, че са такива с тегло под 12
тона, то те са управлявани с ремарке. В тази насока общата сборна товароносимост
на автомобила и ремаркето е над 12 и повече тона.
С оглед представените по делото доказателства и поисканите и допуснати до
разпит свидетели М.К.В. и Начо Й.Н. – бивши колеги на оспорващия(вторият
свидетел е заемал длъжност“ началник експлоатация“) се потвърдиха въведените
твърдения относно управляваните от страна на жалбоподателя товарни автомобили с
ремарке в ДАП град Генерал Тошево. В
показанията на свидетелите се релевираха сочените марки автомобили в
заключението на вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебно техническите
експертизи, чиято обща сборна товароносимост, според вещото лице Н.Н. е над 12
тона. Като резултат, съдът приема, че в тези периоди е полаган втора категория
труд от лицето З.К..
Вещото лице изчисли положеният труд от оспорващия в два варианта – без и с
периодите от 01.10.1984 г . – 31.12.1984 г. и от 01.01.1985 г.- 31.12.1986 г. В
първия случай трудът от втора категория е определен на 10 години, 2 месеца и 14
дни, а във втория на 12 години, 5 месеца и 14 дни.
Съдът приема втория вариант на експертизата, като се съобрази със заключенията на вещите
лица по съдебно-счетоводната експертиза(относно периодът на положения труд), съдебно-техническата
експертиза(относно размера на общата сборна товароподемност на управляваните
автомобили и ремаркетата към тях) и свидетелските показания на М.К.В. и Начо Й.Н.
относно изложените от тях възприятия за управление от жалбоподателя на процесните
товарни автомобили с ремаркета. Към този стаж, предвид свидетелските показания
и общата сборна товароподемност според гласните доказателства на вещото лице Н.Н.
следва да се прибави и стажът, положен в периода от 01.03.1990 г . – 01.12.1992
г., когато е управляван товарен автомобил Шкода МС, или общо положеният от
лицето трудов стаж от втора категория е над 15 години.
Като резултат от така изложеното за жалбоподателя са налице необходимият
брой години положен труд, зачетен като втора категория, съобразно нормата на чл.
53а от ПКТП, като шофьор на товарни автомобили с товароподемност над 12 тона. Това
налага извода относно наличие на предпоставките на
чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване за придобиване на правото
на пенсия от З.К.Н. при втора категория труд.
Обстоятелството за каква категория труд е осигурявано лицето следва да се
преценява с оглед на всички доказателства по делото.
Предвид горното, процесното решение следва да бъде отменено, а преписката
да се върне на административния орган за ново разглеждане на жалбата против
разпореждането и ново произнасяне в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО, считано от
датата на влизане в сила на настоящия акт.
С оглед изхода на спора, своевременно стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на жалбоподателя и приложените към него писмени
доказателства за сторените разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в хода на
съдебното производство, а именно: в размер на 600.00 лв. (шестстотин лева) за адвокатско
възнаграждение и 820.00 лв. (осемстотин и двадесет лева) за заплатени
възнаграждения на вещите лица.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172,
ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 142/ 21.12.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление с вх. №
2113-24-1299/ 01.09.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич от З.К.Н. ЕГН ********** ***, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените в
мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.
Добрич да заплати на З.К.Н. ЕГН ********** сумата от 1420.00 лв. ( хиляда
четиристотин и двадесет лева), представляваща сторените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:…….