РЕШЕНИЕ
№ 7902
/населено място/, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110148036 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Н.В.С. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане да се признае за установено, че Н.В.С. дължи на Фирма следните
суми: сумата от 1172.03 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, /админстиративен адрес/,
аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 203.52
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
31.05.2012 г. до 17.04.2015 г., сумата от 12.24 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2012г.-30.04.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015
г., до окончателното изплащане, сумата от 2.69 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 26312/2015
г. по описа на СРС, 39 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 15.10.2021г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
1
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н.В.С. оспорва предявените
искове. Сочи, че не е налице облигационно правоотношение, както и че не и
доставяна топлинна енергия в съответствие със Закона за енергетиката.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от констативен протокол № 28 от 14.02.2011 г.,
подписан между ищеца и етажната собственост с адрес /населено място/
/админстиративен адрес/, съгласно който е посочено не липсвал договор на
потребителите от етажната собственост със съответната лицензирана фирма.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, като понятието „потребител на топлинна енергия“ е
дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ /действаща за част от
процесния период от м.04.2012 г. до м.07.2012 г./, съгласно която „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
2
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за учредяване право на
ползване и продажба на недвижим имот № 92 от 18.04.2008 г., том IV, рег. №
08841, нот. дело № 652/2008 г. се установява, че К.А.П. учредява на Н.В.С.
правото да ползва и обитава пожизнено следния свой недвижим имот, а
именно апартамент 611, находящ се в /населено място/, /админстиративен
адрес/. В разглеждания случай по делото се установява, че ответникът
притежава вещното правото на ползване върху процесния имот, което налага
приемането на извод, че през процесния период ответникът е имал качеството
на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Следва да
се посочи, че видно от представения нотариален акт процесния имот е
собственост на друго лице, но същият се явява „гол собственик“ на имота,
който е била лишен от възможността да го ползва. В тази връзка следва да се
отбележи, че за собственика и ползвателя въз основа на вещно право на
ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на закона,
нито по силата на сключен между тях и ищеца договор, включително Общите
условия към него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е
неприложима.Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е
ответникът по силата на учреденото право на ползване върху процесния
недвижим имот. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното възраженията на ответника за липсата на облигационна
връзка се явява неоснователно.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че отоплението в
процесната сграда е било спряно преди процесния период по решение на СЕС
и в сградата бил позлвана единствено ТЕ за БГВ. В процесния имот имало
поставен един брой водомер за топла вода, който бил отчетен на 07.05.2012 г.,
29.04.2013 г. и 14.05.2014 г., като отчетеното количество топла вода било
коригирано /увеличено/ спрямо показанията на общия водомер в абонатната
станция. Съгласно заключението изравнителните сметки били изготвени от
ищеца в съответствие с действащата Наредба 16-334/2007 г. Вещото лице
посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период
възлизала на 1165.57 лв. Съгласно заключението топломера е преминал
метрологична проверка през две годишен период и при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания
на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че стойността
на услугата за дялово разпределение за периода от м.06.2012 г. до м.06.2013
г. възлиза на 12.24 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответника за недоказаност на
исковата претенция и липсата на реално доставена топлинна енергия. По
делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо
лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е
подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на
3
поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав
на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва
изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по
делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото
лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на
ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Няма основание да не се
приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо
съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид
изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 1165.57 лв., в който именно размер следва да се уважи предявения
иск, а за разликата до пълния предявен размер от 1172.03 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи през част от
процесния период м.4.2012 г.-м.02.2014 г./ е уговорено, че потребителят-
купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
не е необходима последваща покана. Що се отнася до останалата част от
периода м.03.2014 г. –м.04.2014 г. в сила са били други Общи условия,
съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на ищеца. Доколкото по делото не е доказано
публикуването на фактурите за посочените месеци на интернет страницата на
ищеца, то ответникът за периода м.03.2014 г. –м.04.2014 г. не е изпадал в
забава, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава за
тези месеци е неоснователна, с оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД се явява основателна за сумата от 177.86 лв., изчислена по реда на чл. 162
от ГПК, като в останалата част до пълния претендиран размер от 203.52 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Основателна се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
4
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ищеца, като по делото не е спорно, а и от приетата съдебно-
техническа експертиза се установява, че ищецът е осъществявал услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата
на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза общия размер на
дължимата сума за дялово разпределени възлиза на 12.24 лв., то претенцията
се явява основателна и следва да бъде уважена. Действително след като
ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер
на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответника за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 2.69 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
5
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в /населено
място/ вземането за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо
след изтичане на тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за който е изчислена
стойността на топлоенергията съществува право, но не и задължение за
изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на 15.05.2015
г., а процесния период е от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г., поради което
възражението за погасяване по давност на задълженията за топлинна енергия
се явява неоснователно, като не са погасени по давност и вземанията за лихва
за забава.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност биха се явявали претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г., но видно от
съдебно-счетоводната експертиза за този период няма начислени суми за
дялово разпределение, поради което искът следва да се отхвърли единствено
за така посочения период.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 27.81 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 450 лв. депозити
за вещи лица, 27.81 лв. платена държавна такса в заповедното производство,
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 639.20 лв. С оглед частичната
6
неоснователност на исковата молба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител ответника се дължат
разноски за първата инстанция в размер на 8.19 лв. По отношение на
претенцията за присъждане на разноски на ответника за заповедното
производство, настоящият състав намира, че на страната такива не се дължат,
доколкото не е представлява от процесуален представител в рамките на
заповедното производство.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление /населено място/, /улица/
срещу Н.В.С., ЕГН **********, с адрес /населено място/,/админстиративен
адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н.В.С. дължи на Фирма следните суми:
сумата от 1165.57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /населено място/, /админстиративен адрес/, аб. № *******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.05.2015
г., до окончателното изплащане, сумата от 177.86 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г.,
сумата от 12.24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2012 г.-30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015 г., до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
26312/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 15.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1165.57 лв., до пълния
претендиран размер от 1172.03 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015 г., до окончателното
изплащане, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 177.86
лв., до пълния претендиран размер от 203.52 лв., иска за дялово
разпределение за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г., както и иска за
сумата от 2.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН **********, с адрес /населено място/,
/админстиративен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление /населено място/, /улица/, на основание чл. 78, ал. 1 във
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 639.20 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, /улица/, да заплати на адвокат С.Г. Л., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 8.19 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ответника Н.В.С. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8