№ 273
гр. Габрово, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. И.а
в присъствието на прокурора М. Ил. И.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100293 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
*********** № 24, вх. Д, ет. 3, ап. 12 срещу Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
причинени му имуществени вреди в размер на 4000 лева – претърпени загуби от
заплатено адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие
по водено срещу него наказателно производство.
Ищецът твърди, че на 10.08.2021 год. било образувано наказателно производство,
като с постановление от 15.12.2021 г., предявено му на 18.01.2022 г., бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.143, ал.1 НК и чл.142а, ал. 1
НК. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка”. Въз основа на внесен
обвинителен акт било образувано НОХД № 171/2022 г. на РС Габрово и с присъда от
17.06.2022 г. бил признат за невиновен в извършване на престъпленията, за които бил
привлечен към наказателна отговорност. Оправдателната присъда била протестирана
от прокурор при РП Габрово и с неподлежащо на обжалване решение от 05.12.2022 г.
по ВНОХД № 141/2022 г. на ОС Габрово била потвърдена.
В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били причинени
имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 4000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което претендира Прокуратурата на
Република България да бъде осъдена да му заплати посочената сума, ведно със
законната лихва, считано 05.12.2022 год. до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е
постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при
възражението, че не са ангажирани доказателства за наличие на оправдателна присъда
и за реално заплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание
1
не оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца
наказателно преследване и същите се установяват от приложените за послужване
наказателни дела.
С постановление от 15.12.2021 г. на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово
по досъдебно производство № 365/2021 г., ищецът С. М. Х. е привлечен в качеството
на обвиняем за това, че на 12.06.2021 г. сутринта в гр. Габрово принудил В.Н.К. от гр.
Габрово да извърши нещо противно на волята й – да тръгне с него и остане в
апартамент № 11, намиращ се на ул. „***********“ № 24, вх. Д, ет. 3, като употребил
за това заплашване, че ще я пребие, ако не изпълнява каквото й каже – престъпление
по чл. 143 НК и на 12.06.2021 г. в гр. Габрово за периода от около 09.00 часа до около
19.00 часа противоправно лишил от свобода В.Н.К. от гр. Габрово, като я заключил в
апартамент № 11, намиращ се на ул. „***********“ № 24, вх. Д, ет. 3 - престъпление
по чл. 142а, ал. 1 НК. Постановлението е предявено на ищеца на 18.01.2022 г., като с
привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”. На 07.03.2022 г. Районна
прокуратура – гр. Габрово е внесла обвинителен акт, по който е образувано НОХД №
171/2022 г. на РС-Габрово. С присъда № 37 от 17.06.2022 г. С. М. Х. е признат за
невиновен в престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и бил
оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 143, ал. 1 НК и чл. 142а, ал. 1 НК.
Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване решение № 79/05.12.2022 г. по
ВНОХД № 141/2022 г. на ОС-Габрово.
От приложеното за послужване НОХД № 1712022 г. на ГРС, се установява, че в
рамките на съдебното производство ищецът сключил на 18.04.2022 г. договор за
правна защита и съдействие с адв. Д. Ц., в който е уговорено заплащане на
възнаграждение в общ размер от 2000 лева (1000 лв. – за обвинението по чл. 143, ал. 1
НК и 1000 лв. - за обвинението по 142а, ал. 1 НК), като е изрично е вписано, че сумите
са заплатени. В съдебното производство по ВНОХД № 141/2022 г. на Окръжен съд-
Габрово С. М. Х. също е представляван от адв. Ц., съгласно сключен на 11.10.2022 г.
договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер от в общ размер от 2000 лева (1000 лв. – за обвинението по
чл. 143, ал. 1 НК и 1000 лв. - за обвинението по 142а, ал. 1 НК), като е вписано, че
сумите са заплатени.
Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно
материално право на вземане, включва следните елементи: оправдаване на ищеца с
влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, настъпили неблагоприятни
2
изменения в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно
преследване.
С неподлежащо на обжалване решение на Окръжен съд- Габрово, постановено на
05.12.2022 г. по ВНОХД № 141/2022 г. е потвърдена присъда по НОХД № 171/2022 г.
на ГРС, с която ищецът С. М. Х. е признат за невиновен в извършване на престъпления
по чл. 143, ал. 1 НК и чл. 142а, ал. 1 НК, за които е бил привлечен в качеството на
обвиняем с постановление от 15.12.2021 г. и за което на 07.03.2022 г. РП – Габрово е
внесла обвинителен акт. Следователно, налице е първият елемент от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което
лицето е било оправдано с влязла в сила присъда.
Претендираното в производството обезщетение е за възмездяване на
имуществените вреди, претърпени във връзка с осъщественото наказателно
преследване, които се изразяват в извършени разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в наказателното
производство. Тези разходи подлежат на репариране от ответника, тъй като
имуществото на С. М. Х. е неблагоприятно засегнато – намаляло е със заплатените
адвокатски възнаграждения, които са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение – адвокатските услуги са ангажирани с оглед упражняване
на процесуалните права на ищеца в рамките на неоснователно образуваното
наказателно производство.
В случая, ищецът е доказал реално извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 4000 лева (2000 лева по договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2022 г. и 2000 лева по договор за правна защита и съдействие от
11.10.2022 г.), които ответникът дължи да му възстанови. Във формата на договорите
сключени с адв. Ц. изрично е отразено заплащането на уговорените възнаграждения,
което придава характер на разписка на договорите по отношение на извършените
престации и ги доказва. Това обуславя извод за основателност на иска за обезщетяване
на имуществените вреди в размер на сумата от общо 4000 лева.
Посочената сума следва да се заплати заедно със законната лихва, която е
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 05.12.2022
г. до окончателното й погасяване.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на ищеца, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, който прави искане за
присъждането им и доказва извършени такива в размер на сумата 810 лева, формирана
от внесена държавна такса в размер на 10 лева и сумата 800 лева – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е основателно. При съобразяване на факта, че се
касае за един иск и при отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем
на извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата 700 лева. С оглед изложеното отговорността за
разноски на ответника следва да бъде ангажирана за сумата 710 лева, на основание
чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Ответникът не претендира разноски и съответно такива не следва да му се
3
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на С. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
*********** № 24, вх. Д, ет. 3, ап. 12, по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата 4000 (четири хиляди) лева – в обезщетение на имуществените вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на проведено
наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по
ВНОХД № 141/2022 г. на ГОС, заедно със законната лихва върху тази сума от
05.12.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата 710 (седемстотин и десет)
лева – разноски за производството, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4