№ 133
гр. Ловеч , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500054 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД против разпореждане №
260315/04.12.2020 г., по ч.гр.д. № 2030/2020 г. на Районен съд Ловеч, в частта, с която е
отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, за сумата от 72 лв. – разходи за уведомяване.
В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на
заповед за изпълнение за тази сума по заявлението. Изтъква се, че уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост съставлявало задължителна предпоставка за
настъпване изискуемостта на вземанията по кредита, поради което не съставлявало
действие, свързано с управляване на кредита, както е прието от районния съд. Посочва се, е
след като в съответната уговорка в общите условия било прието, че при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължал връщане на остатъка от
главницата, начислените лихви и всички други разноски, сред които и тези по уведомяване
на длъжника за предсрочната изискуемост. В частната жалба е направено искане за отмяна
на атакуваното разпореждане в обжалваната му част и за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника и за сумата, за която заявлението е
отхвърлено.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418,
ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е
спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (04.01.2021 г.),
същият е изтекъл на 11.01.2021 г., в който ден е подадена частната жалба, видно приемането
от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането,
доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417
ГПК, подадено от „Уникредит Булбанк“ АД, с което е поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по
делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество
документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните
книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение
заявлението само по отношение на сумата от 72 лв., като се мотивирал, че тя е начислена в
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото този разход е свързан с управление на кредита.
Разпореждането в отхвърлителната му част е правилно като краен резултат.
Като разход на средства, разноските следва да се заявят чрез посочване на размера и
основанието им (за какво са направени), за да може да се прецени дали попадат в кръга на
разходите, за които не се допуска възлагането им потребителя. Сумата от 72 лв., за която е
отказано издаване на заявлението, не съставлява разход във връзка с уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията и за тяхното събиране по
принудителен ред, както е означена в заявлението. Тази сума е изначално определена в
уведомлението до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, без да са посочени
извършени допреди това действия на заявителя, за които е сторил разходи в същия размер.
Отделно от това, към заявлението не се прилагат доказателства за сторване на разходи по
връчване на самото уведомление до длъжника за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита. Затова няма как да се приеме, че преди подаване на заявлението заявителят е
сторил разноски по обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По изложените съображения съдът счита, че в обжалваната му част разпореждането е
правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260315/04.12.2020 г., по ч.гр.д. № 2030/2020
г. на Районен съд Ловеч, в обжалваната му част, с която подаденото от „Уникредит
Булбанк“ АД против Ц. А. А. заявление по чл. 417 ГПК е отхвърлено за сумата от 72
лв. – разходи за уведомяване.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2