РЕШЕНИЕ
№ 2869
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205802 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „********, представлявано заедно от ******** –
председател на УС и ******** – член на УС, чрез адв. Д. С. Д. против наказателно
постановление (НП) № 750819-F74904/19.01.2024 г., издадено от ******** – началник
на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател, на осн.
чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК/ е наложена имуществена
санкция в размер на 15771,80 лева, за нарушение на чл.127и, ал.2 от ДОПК.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – не съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законните разпоредби,
които са нарушени. Сочи се, че имуществената санкция с обжалваното НП е наложена
на жалбоподателя на основание отменена заповед на министъра на финансите.
Уточнява се, че за да се вмени в задължение на жалбоподателя да декларира стоки е
необходимо тези стоки да бъдат определени като стоки с висок фискален риск
/********/. Но към датата на твърдяното нарушение се сочи, че е била в сила една
заповед на МФ, за утвърждаване на списък на ******** а към датата на издаване на
НП същата е била отменена и е действала друга заповед на МФ за утвърждаване на
1
списък на ********. Отмяната на заповедта, определяща ******** след съставянето на
АУАН и преди издаването на НП се счита за абсолютно основание за освобождаване от
наказателна отговорност на жалбоподателя. Освен това се претендира, че заповедите
на МФ, с които се утвърждава списъкът на ******** представляват нормативен
административен акт, съгласно дефиницията, дадена в чл.75 от АПК, като в този
смисъл се счита, че те не са приети и обнародвани при спазване на реда, предвиден за
това в АПК, с оглед на което се претендира тяхната нищожност. Предвид това се
поддържа, че не е налице нормативен административен акт, който да определя кои са
******** за чието недеклариране неограничен кръг лица могат да бъдат
санкционирани. Както бе посочено в началото на жалбата, се претендира, че АУАН и
НП са издадени в нарушение на чл.42, ал.1, т.4, и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Сочи се, че в АУАН и НП не е посочено, и в хода на административното производство
не е установено как и защо данъчните органи са приели, че превозваната срока е
******** без да е направен химичен анализ, който да потвърди, че въпросното
вещество съдържа компоненти, правещи го ********. Счита се, че по неясен начин е
определена и датата на извършване на нарушението. С тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното НП, като се счита, че допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила водят до неприложимост на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН,
съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. При условията на евентуалност се предлага да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като се поддържа, че въпросното деклариране
представлява подаване на информация, която така или иначе е известна на НАП
посредством декларирането на доставки по ЗДДС и декларирането при митнически
внос или износ, както и че минималната санкция предвидена за нарушението не
съответства на обществената опасност на деянието и от него се сочи, че не са
настъпили каквито и да е вредни последици. Моли се за присъждане на направените
разноски в хода на производството от жалбоподателя.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател,
чрез своя процесуален представител – адв. Д., поддържа жалбата въз основа на
съображенията, изложени в нея.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, като неоснователна, като моли за потвърждаване на
НП, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото се моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена по пощата на 01.03.2024 г. в законоустановения срок от
2
връчване на наказателното постановление, удостоверено в разписка от 20.02.2024 г.
Жалбата е подадена от представляващите дружеството, посредством надлежно
упълномощен адвокат, т.е. от името на легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдебният
състав установи следната фактическа обстановка, която е описана и в обжалваното
НП и принципно не е спорна между страните, доколкото фактическите констатации,
описани в АУАН и НП не се оспорват от жалбоподателя.
На 04.12.2023 г. в 23:38 ч. при извършена проверка на ГКПП „Русе Дунав мост"
на МПС марка „********", регистр. № на МПС ******** и регистр.№ на ремарке
******** и водач: N******** е установено, че се превозва стока, включена в списъка
на ******** - Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи
тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други/код - 17023090/
количество:24 000 кг. Органите по приходите са съставили „Протокол за извършена
проверка на ******** при ВОД" 180602861788_1 от 04.12.2023 г. Започнат час на
съставяне на протокола - 23:38 часа, завършен в 23:47 часа. Изпращачът на стоката е
„АДМ ********, а получател - „********" с VIN:*********** - *********Във връзка с
гореизложеното, на 11.12.2023 г. органите по приходи извършили документална
проверка в офис на*****************, намиращ се на адрес за
кореспонденция**************** Проверката е извършена в присъствието на
************на длъжност ************************ и за извършената проверка е
съставен ПИП **********/l 1.12.2023 г.
При извършената проверка задълженото лице е представило следните
документи - ЧМР от 04.12.2023 г., *************** Сертификат за анализ на стоката
от 04.12.2023 г., пакинг лист от 03.12.2023 г., кантарна бележка, писмени обяснения.
Видно от представените документи фирмата доставчик е „******************и
получател на стоката е - „********" с VIN***************а. Превозваната в
провереното МПС стока е описана в представената фактура N:**********/11.12.2023 г.
с наименование: GLUCOSE SYRUP /код 17023090 /- 24 000 кг. на обща стойност 39
429,53 лв.
В представено писмено обяснение е посочено, във връзка с доставка на
****************** МПС с регистр.№ на МПС ******** и регистр.№ на ремарке
******** с продукт **************** не е деклариран УНП в системата на НАП.
Причината е, че товареното първоначално е планирано за дата 02.12.2023 г., но в
последствие е преместено на 03.12.2023 г. Поради закъснението на МПС превозващо
стоките, товаренето се състояло на 04.12.2023 г. и не е деклариран УНП.
При извършена проверка в ИСФК - "ВОД“, за УНП, за посочената доставка не е
установена подадена Декларация с УНП номер. Установено е, че не е подадена
3
Декларация с УНП с номер за посочената доставка.
Въз основа на гореизложеното е прието, че дружеството8***************** е
нарушило разпоредбата на чл.127и, ал.2 ДОПК, съгласно която за всеки отделен превоз
на ******** който започва от територията на страната и завършва на територията на
друга държава-членка на ЕС, доставчика или продавача/прехвърлител в тристранна
операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки, следва
да декларира предварително данни за превоза преди започване на натоварване на
транспортното средство. Прието е, че нарушението е довършено, т.е. извършено на
04.12.2023 г., с оглед на посоченото в писмените обяснения, дадени от Отдел
„Логистика“ на 8***************** относно процесния случай, в които изрично е
посочено, че товаренето на въпросната стока е било планирано първоначално за
02.12.2023 г., но след това е преместено за 03.12.2023 г., а поради закъснение на
камиона реално е осъществено на 04.12.2023 г. и не е декларирано УНП /уникален
номер на превоз/. Датата на натоварване на превозното средство и изпращане на
стоката – 04.12.2023 г., се установява и от приложения превозен документи – ЧМР
/л.26 от делото/.
За констатираното нарушение срещу дружеството е съставен АУАН
№F747904/11.12.2023 г., който е предявен и връчен на ********, в качеството на
представляващ ******************. Срещу така съставения АУАН не е подадено
възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, като въз основа на него е издадено
обжалваното НП№ 750819-F74904/19.01.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател,
на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК/ е наложена
имуществена санкция в размер на 15 771,80 лева, за нарушение на чл.127и, ал.2 от
ДОПК. На осн. чл.53, ал.2 ЗАНН, в издаденото НП е уточнено, че нарушението е
извършено в гр. София, доколкото дължимата информация е следвало да постъпи по
електронен път в сървъра на НАП в гр. София, а не в гр. Разград, както е посочено в
издадения АУАН.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителя С. Й. С. и писмените доказателства, представени с
жалбата и административно наказателната преписка, приобщени на осн. чл.283 НПК:
извлечения от Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г., Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г.,
Заповед №ЗМФ-169/20.02.2024 г., издадени от министъра на финансите и публикувани
на интернет страницата на Министерство на финансите; протокол за извършена
проверка сер.АА №0102642/11.12.2023 г.; протокол за извършена проверка на
******** при ВОД/при напускане на страната №180602861788_1 от 04.12.2023 г. ;
писмено обяснение от *************от Отдел „Логистика“ на
*************представени от „**************** документи във връзка с проверения
превоз: ЧМР от 04.12.2023 г.; фактура – invoice №**********/11.12.2023 г.; сертификат
4
за анализ на стока от 04.12.2023 г. , пакинг лист от 03.12.2023 г. и кантарна бележка;
Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
С жалбата, с която е инициирано настоящото административнонаказателно
производство не се оспорва фактическата обстановка по констатиране на нарушението,
както и останалите факти, описани в АУАН и НП, а се претендира, че в хода на
производството пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното юридическо лице.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява по един
категоричен и несъмнен начин от гореописаната доказателствена съвкупност, като
между отделните доказателствени източници не са налице каквито и да е
противоречия, които да налагат подробен анализ на доказателствата и излагане на
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. При кредитиране на
всички доказателства, които са събрани в производството и неоспорени от страните и
на осн. чл.305, ал.3, изр. 2 НПК, съдът счита, че не се налага по-задълбочен анализ на
доказателствата. Процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че са
използвани негодни писмени доказателства и документи на чужд език, без да държи
сметка, че това са писмените доказателства, които са издадени и представени от
дружеството-жалбоподател във връзка с проверения превоз, а това, че същите са на
чужд език, не ги прави негодни. Касае се за документи, които съпровождат товара,
представени са от самото дружество и тяхното съдържание следва да му е известно.
Именно от представените фактура и сертификат за анализ, издадени от
„******************** е видно съдържанието на процесната стока: GLUCOSE
SYRUP S 451 или глюкозен сироп, който не включва в състава си фруктоза.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При съставянето на АУАН са спазени реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН и
актът е издаден от компетентен орган. При издаването на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН. Всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН са налични в
издаденото НП - съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено и законните разпоредби, които са нарушени. Същото е издадено от
компетентен огран – ************, началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изп.директор на НАП.
Съгласно, посочената за нарушена правна норма – чл.127и, ал.2 ДОПК: „ При
превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на страната
и завършва на територията на друга държава – членка на Европейския съюз,
доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият
5
доставчик във верига последователни доставки на стоки предварително декларира
данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното
средство и потвърждава изпращането на стоката след излизане на транспортното
средство от територията на страната.“
Отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за това, че за
процесния превоз преди натоварване на транспортното средство със ******** –
глюкозен сироп, не е подал декларация по електронен път до НАП.
Изпълнителното деяние се изразява в неподаване на процесната декларация,
като меродавният момент до който това законосъобразно следва да бъде извършено е
преди започване на натоварването на превозното средство. В конкретния случай не се
спори относно факта, че такава декларация не е била подадена, нито преди натоварване
на превозното средство, нито в по-късен момент.
Процесната стока представлява ******** с код: 1702 30 90, доколкото е
включена в списъка на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната
номенклатура, утвърден със Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г. на министъра на
финансите, в сила от 03.08.2023 г. до 28.12.2023 г., когато със Заповед №ЗМФ-
1295/28.12.2023 г. е отменена Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г. на министъра на
финансите.
В конкретния случай деянието е извършено на 04.12.2023 г., както е посочено в
АУАН и НП, доколкото на тази дата е било натоварено превозното средство със
******** и е следвало преди натоварването да се подаде декларацията до НАП. След
като това не е сторено, нарушението е извършено на посочената дата – 04.12.2023 г.
Към този момент е била в сила именно горепосочената Заповед №ЗМФ-
543/03.08.20263 г. на министъра на финансите, издадена на осн. чл.127а, ал.7 ДОПК. В
утвърдения с нея списък на ******** с код: 1702 30 90 са включени: Други видове
захар, вкл. лактоза, малтоза, глюкоза и фруктоза (левулоза), химически чисти, в твърдо
състояние, захарни сиропи без ароматизиращи или оцветяващи добавки; заместители
на мед, дори смесени с естествен мед; карамелизирана захар или карамелизирани
меласи; Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно
в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други.
Процесната стока – GLUCOSE SYRUP S 451, посочена във фактура
№**********/11.12.2023 г. с химичен състав, описан в Сертификат за анализ /л.28 от
делото/ напълно съответства на горепосочената категория стоки, а именно „сироп от
глюкоза, несъдържащ фруктоза“. С оглед на това не е било необходмимо да се прави
химичен анализ на стоката, за да се установи дали същата представлява ******** с
код: 1702 30 90, включена в списъка на ******** утвърден със Заповед №ЗМФ-
543/03.08.2023 г. на министъра на финансите.
Нито Заповедта на МФ, издадена на осн. чл.127а, ал.7 ДОПК, нито утвърдения с
6
нея списък на ******** представляват нищожни административни актове, както се
поддържа от жалбоподателя. Те не попадат под дефиницията на нормативни
административни актове по смисъла на чл.75 АПК, както се поддържа в жалбата, тъй
като не съдържат административноправни норми, отнасящи се за неопределен и
неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие. Касае се само за
списък на стоки, утвърден по реда, предвиден в чл.127а, ал.7 ДОПК и на основание
посочената разпоредба, от министъра на финансите по предложение на изпълнителния
директор на НАП. В цитираната разпоредба е предвиден и реда, по който заповедта и
списъкът на ******** се публикуват, а именно на интернет страницата на МФ и на
НАП. Видно от публикуваните на интернет страницата на МФ Заповед №ЗМФ-
543/03.08.2023 г. на министъра на финансите, с която е утвърден списък на ********
се касае за сканирани копия на документи, от които не могат да се направят изводите,
направени в жалбата, че същите не са подписани от лицето, което по закон е
предвидено да ги подписва. Същите са публикувани на официалната интернет
страница на МФ и е посочено, че са подписани от министъра на финансите, при което
положение не следва да има каквото и да е съмнение относно тяхното авторство. По
отношение на списъка, следва да се посочи, че липсва изискване същият да бъде
подписан от министъра на финансите, както се претендира в жалбата, а такова
изискване е предвидено само по отношение на заповедта, с която този списък се
утвърждава, видно от разпоредбата на чл.127а, ал.7 ДОПК.
По отношение на възражението за това, че към датата на издаване на
обжалваното НП е била отменена Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г. на министъра на
финансите, с която е утвърден списък на ******** която е действала към датата на
нарушението /04.12.2023 г./, следва да се отбележи, че съгласно чл.3, ал.1 ЗАНН: „ За
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му.“ В случая приложимият нормативен акт към датата на
извършване на нарушението е именно посочената като нарушена правна норма на
чл.127и, ал.2 ДОПК, в редакцията на нормативния акт, обн. в ДВ бр. 66 от 2023 г., в
сила от 1.10.2023 г. Стоките с висок фискален риск, упоменати в него, към този момент
са били определени в списък, утвърден със Заповед №ЗМФ-543/03.08.2023 г. на
министъра на финансите. Обстоятелството, че тази Заповед на по-късен етап е била
отменена, като с друга Заповед на министъра на финансите е утвърден нов списък на
******** не представлява основание за декриминализиране на деянието и за отпадане
на неговата наказуемост като деяние по смисъла на чл.6 от ЗАНН, най-малкото защото
същата група стоки с код 1702 30 90 са определени за ******** и в новоутвърдения
списък със Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г. Следователно и това възражение се
явява неоснователно.
При приложение на материалния закон също не са допуснати нарушения, като
деянието на дружеството-жалбоподател, изразило се в недеклариране пред НАП на
7
данни за превоза на ******** преди започване на натоварването на транспортното
средство е квалифицирано като нарушение на чл.127и, ал.2 ДОПК. Правилно е
определена и датата на нарушението – 04.12.2023 г., доколкото с оглед твърденията на
самия жалбоподател превозното средство е било натоварено на посочената дата, която
е удостоверена и в транспортния документ – ЧМР. При приложение на разпоредбата на
чл.53, ал.2 ЗАНН правилно е определено и мястото на извършване на нарушението,
като гр. София, доколкото необходимата информация е следвало да постъпи по
електронен път в сървъра на НАП, намиращ се в гр. София, на осн. чл.8, ал.1, изр.2 от
Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България.
За правилно квалифицираното нарушение, законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл.278б, ал.3 ДОПК, която предвижда лице, което не
изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, да се наказва с глоба – за физическите лица,
или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер
на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък
върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. В случая данъчната основа на
превозваната стока, видно от приложената фактура е 39 429.53 лева, като 40% от нея се
равнява на 15 771.812 лева, като с обжалваното НП на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 15 771.80 лева, която е правилно
изчислена.
За процесния случай, според настоящия съдебен състав не може да се
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия ************ преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството
на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н.. Съгласно разпоредбата на §1, т.4 ЗАНН: „Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
8
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на
обществена вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с
нарушенията от същия вид, с оглед наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства – високата стойност на превозваната стока. Следва да се има предвид и
високата обществена опасност на деянието, доколкото с недекларирането
предварително на превоза на ******** се възпрепятства възможността за
осъществяване на фискален контрол от органите по приходите върху движението на
******** на територията на страната при условията на Глава Петнадесета „а“ от
ДОПК. С оглед на последното е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
предвиденото в чл.127и, ал.2 ДОПК деклариране представлява подаване на
информация, която така или иначе е известна на НАП посредством декларирането на
доставки по ЗДДС и декларирането при митнически внос или износ, доколкото
декларирането по чл.127и, ал.2 ДОПК е предварително и дава възможност за текущ
физически фискален контрол на стоката, а проверката на верността на декларираните
доставки по ЗДДС и декларирането при митнически внос или износ е последващо и не
дава възможност за физически контрол на стоката. Според настоящия съдебен състав и
санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.278б, ал.3 ДОПК за извършеното
нарушение, бидейки определена като процент от данъчната основа на превозваната
стока, която е определяща за обществената опасност на деянието, с оглед на
възможността за евентуално ощетяване на фиска, се явява със справедлив размер,
поради което липсват основания да се приеме, че същата е непропорционална на
обществената опасност на извършеното нарушение.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който представлява наказващия орган в хода на
производството, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от
ЗАНН, който размер съдът счита, че съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 129 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №
750819-F74904/19.01.2024 г., издадено от ******** – началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с което на „********, на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс
/ДОПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 15771,80 лева, за нарушение на
чл.127и, ал.2 от ДОПК, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА „******** да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/
сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен
съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10