Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадените от двете страни жалби, а именно: въззивна жалба вх.№ 15861/18.07.2011 г., подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” гр.С. и въззивна жалба вх.№14525/30.06.2011 г., подадена от адв. Й. Ц. Й.-ВТАК,в качеството му на пълномощник на Й. Д. Й. от с.К., обл.В.Т. и на И. Й. И. от гр.Д., обл.В.Т. . С жалбата си двамата ищци Й. Д. Й. и И. Й. И. атакуват решението на В. районен съд, постановено по гр.д.№3871/2010 г. в частта му,с с която са частично отхвърлени исковете им от присъдения размер на обезщетението до пълния предявен от тях размер.Твърди се, че от фактическа и правна страна са направени правилни изводи досежно елементите на деликта.Неправилни са изводите относно размера на дължимото обезщетение и неговата редукция поради съпричиняване на вредоносния резултат от двамата пострадали.Оздравителният период, особено за първия ищец, е твърде дълъг за да се приеме, че размерът на обезщетението съответства на „обичайната практика” както е приел първоинстанционният съд в мотивите си.От друга страна, за съпричиняване може да се говори само за онези травми, причинени на ищците в областта на главата, което е във връзка с непоставянето на обезопасителни колани.Не е съобразено мнението на експертизата, че предпазните колани не биха могли да предотвратят травмите по крайниците на пострадалите.Според жалбоподателите твърде завишен е приетият от съда процент на съпричиняване, с който е намалено обезщетението.Твърдят, че този процент следва да се намали от 40% на 10% за ищеца И. И. и от 50% на 20% за Й. Й. и да се приложи само за травмите на лицето и на гръдния кош, но не и за тези по крайниците.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново в горния смисъл. С въззивната си жалба ответното дружество „У.” обжалва горепосоченото решение в частта му, с която исковете са уважени както следва: по иска на Й. Д. Й.- за сумата над 3000 лв до уважение размер от 5000 лева и по иска на И. Й. И.- за сумата над 2600 лв до уважения размер от 4800 лв. В жалбата се твърди, че след като по делото е установено, че вредите са настъпили вследствие виновно поведение на водачите на двата автомобила- товарния и лекия,застрахователят е длъжен да покрие само отговорността на застрахованото от него лице.Отговорността на двамата застрахователи е разделна , а не солидарна, както се твърди в мотивите на решението и застрахователят –ответник дължи да репарира само вредите, за които е отговорен застрахования при него, а не всички причинени / съпричинени/ от друго лице вреди.За тях отговорност трябва да се търси от застрахователя на лекия автомобил.Твърди се ,че приложеното от първоинстанционния съд систематическо тълкуване на чл.223, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.53, чл.122 и чл.51 от ЗЗД с приложената аналогия е некоректно, тъй като в полза на солидарно отговарящия законодателят е уредил регресни права, т.е. възможност да иска обратно платеното в повече, докато в полза на застрахователя законодателят не предвижда подобни права.Твърди, че причинените имуществени вреди също търпят корекция с оглед приетия от съда процент на съпричиняване.Оспорва решението в частта, с която е отхвърлено възражението му за изтекла погасителна давност за мораторни лихви по чл.86 от ЗЗД на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД поради настъпила процесуална преклузия.Изтеклите до предявяването на основния иск лихви са предмет на самостоятелна претенция и според жалбоподателя такъв иск не е бил предявен и не е бил обособен и квалифициран в доклада на съда по чл.146 ГПК.Следователно, необосновано е твърдението, че такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, тъй като е невъзможно възражение срещу непредявен иск.В тази си част според жалбоподателя решението е недопустимо.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на обезщетението до размера на предоставеното от „У.” покритие по застрахователния договор,функционално обусловено от вината на застрахованото лице. В законоустановения срок не са постъпили отговори на двете въззивни жалби съответно от страните-ответници по тях. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Пред районния съд са предявени обективно и субективно съединени искове от ищците Й. Д. Й. от с.К. и И. Й. И. от гр.Д. против Застрахователна компания „У.” , със седалище и адрес на управление гр.С.,район „К. с.” ул.”Ю.”, №1., представлявано от К. Р., Н. Г. И. и Н. К., с правно основание чл.226 т КЗ,във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Предмет на делото са претенциите за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди настъпили от непозволено увреждане-пътно-транспортно произшествие, при което ищците са пострадали.В исковата молба се твърди, че на 17.07.2006 г., около 00,30 часа ,на главен път 1-5 В. Т.-Р., в района на с.П., при управление на автомобил „П.-306”, с рег.№ВТ ......... АХ, собственост на „К.-НИК” ЕООД гр.В.Т., в който са се намирали ищците, водачът му В. Г. се удря с автомобила челно в разположената върху платното за движение и банкетите товарна композиция, състояща се от товарен автомобил „МАН”, с рег.№Х ....... АМ и полуремарке „Р.” с рег.№ Х 22-49 ЕЕ, собственост на Я. П. от гр.Х. и управлявана от П. Т..При това ПТП настъпва тежък резултат-смърт на водача на лекия автомобил „П.-306” и телесни повреди на намиращите се в него ищци.Вина за това произшествие има водачът на товарната композиция П. Т..Неговото деяние, представляващо престъпление по чл.343, ал.4 от НК,във вр. с чл.343,ал.3, б.”а”,пр.1-во, ал.2,б.”б”,пр.1-во,във вр. с чл.342,ал.1 от НК,във вр. с чл.39,пр.8-мо,във вр. с чл.97, ал.1,ал.3,ал.4 и ал.5 от ЗДвП,във вр. с чл.86, във вр. с чл.99,ал.1 и чл.100,ал.1 и 2 от ППЗДвП, е било предмет на НОХД №1108/2006 г. по описа на ВТОС, завършило със споразумение от 21.12.2006 г.В резултат на произшествието за ищците са настъпили средни и леки телесни повреди,които са им причинили неимуществени вреди-болки и страдания, както и имуществени такива, свързани с лечението. Ищецът Й. Й. е получил дислоцирана фрактура на лява голямо-пищялна кост, фрактура на пето и шесто ребро в дясно,разкъсно-контузна рана на дясната вежда.Първата телесна повреда е затруднила трайно движението на левия му крак за повече от 4 месеца.Наложило се е оперативно лечение, последвано от медикаментозно такова и гипсова имобилизация на крайника с поставяне на остеосинтеза.След прекратяването на имобилизацията той е продължил да усеща болки и е преминал през труден възстановителен период и раздвижване.Почти една година е ползвал патерици за да се придвижва.Другите две телесни повреди са причинили временно разстройство на здравето му ,неопасно за живота, болки и страдания с оздравителен период около 30 дни.Този ищец е направил разходи за лечението си в размер на 239,19 лв, изразходвани за закупуването на остеосинтеза комплект. Ищецът И. И. е получил фрактура на шиловидния израстък на дясна лъчева кост, фрактура на седмо ребро в ляво, контузия в областта на ломбалните прешлени и множество прорезни рани в лява слепоочно-теменна и челна области на главата.Фрактурата на ръката е затруднила трайно движението й за не по-малко от 2 месеца и се е наложило оперативно лечение,последвано от медикаментозно такова и гипсова имобилизация.След прекратяването й той е продължил да усеща болки и е преминал през труден възстановителен период на раздвижване на крайника. Другите три телесни повреди са довели до временно разстройство на здравето му,неопасно за живота,болки и страдания с оздравителен период от около 30 дни. Ищците твърдят, че ответното търговско дружество е застраховало риска от възникване на деликтна отговорност на водача на товарната композиция,виновен за произшествието, по застрахователна полица „Гражданска отговорност” № 05-1-0 .........../01.01.2006 г., поради което насочват исковете си пряко срещу застрахователя на виновното лице на основание чл.226,във вр. с чл.223 от КЗ.Предявяват искове съответно Й. Й. за сумата 24000 лв неимуществени вреди, включващи 20000 лв за причинената средна телесна повреда и по 2000 лв за причинените две леки телесни повреди, както и за 239,19 лв имуществени вреди.Ищецът И. И. предявява иск за сумата 21000 лв неимуществени вреди, включващи 15000 лв за средната телесна повреда и по 2000 лв за всяка от трите леки телесни повреди.Двамата ищци претендират за законната лихва върху исковите суми,считано от датата на увреждането -17.07.2006 г. до окончателното им изплащане, както и за направените по делото разноски. Ответната страна оспорва размера на исковете.Твърди, че ищците са съпричинили вредоносния резултат, тъй като не са си поставили предпазните колани.Твърди, че водачът на лекия автомобил „П.-306” също е съпричинил вредоносния резултат, като е управлявал автомобила със скорост, далеч превишаваща разрешената.При това съвместно причиняване на щетите от двамата водачи,чиято деликтна отговоност е застрахована от различни застрахователи,ответникът-застраховател не следва да покрива и отговорността на виновния водач на лекия автомобил „П.”, тъй като той не е страна по застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законът не урежда солидарна отговорност на застрахователите.За вредите,причинени от водача на „П.”-то обезщетението следва да се поеме от застрахователя, застраховал гражданската му отговорност.Възразява срещу размера на претенцията, която била прекомерна съобразно утвърдената обичайна практика на съдилищата и не отговаряла на размера на вредата към деня на настъпване на събитието- арг. от чл.208,ал.3,изр.1-во от ТЗ. Първоинстанционният съд е квалифицирал претенциите като такива по чл.226,ал.1,във вр. с чл.223,ал.1 от Кодекса за застраховането,във вр. с чл.45,чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗЗД.Приел е за безспорно между страните и установено от доказателствата по делото настъпилото пътно-транспортно произшествие по време, място, участници в него,механизъм на извършването и настъпÞлите тежки вредоносни последици от него- смърт на единия от водачите и телесни повреди на двамата ищци.От материалите по приложеното като доказателство НОХД №1108/2006 г. на ВТОС, както и от представените по делото медицински книжа и заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза от лекар- ортопед-травматолог д.р Тошев, както и от заключението на изслушаната автотехническа експертиза от в.л. Стефан Стефанов,съдът е оформил виждането си за фактическата обстановка, механизма и условията за възникването на ПТП и настъпилите от него вреди.Приел е за безспорно установено, че на посочената дата и място,движейки се от юг на север по прав участък на пътя в дясната лента за движение по главния път В.Т.-Русе,управлявайки лек автомобил „П.-306”, водачът В. Г. е видял в далечината отляво на посоката на движение светлините на товарния автомобил „МАН”,чиято по-голяма част при завоя му в обратна посока е попадала извън неговата лента от платното.Водачът на „П.”-то е превключил на къси светлини без да забележи напречно разположеното на платното ремарке със цистерна.В момента ,в който той е възприел опасността при къси светлини и е натиснал аварийно спирачките,скоростта на движение на лекия автомобил е била около 98 км/ч и разстоянието от предната част на автомобила до мястото на удара е било от около 49,8 м.При тази скорост на движение челният удар е бил неизбежен.Опасната зона за спиране при тази скорост е 87,8 метра.Скоростта ,при която е могъл да бъде избегнат удара е максимум 64 км/ч.Това сочат данните от автотехническата експертиза, възприета изцяло от първоинстанционния съд, изготвена въз основа на данните от дознанието-огледен протокол, скица, показания на пострадалите лица, снимки и изчисления. Съдът е констатирал въз основа на представените по делото писмени доказателства, че водачът на товарния автомобил „МАН” с рег. №Х ....... АМ и полуремарке „Р.”,с рег. №Х -22-49 ЕЕ Пенко И. Танев към момента на настъпване на събитието е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ, тъй като е бил водач и ползвател на законно основание на тежкотоварния автомобил, собственост на „Я. П.-Я.” гр.Х., на основание сключен между собственика и ответното застрахователно дружество „У.” гр.С. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за което е оформена застрахователна полица № 05-1-0 .........../01.01.2006 г.Този договор ангажира пряката отговорност на застрахователя за покриване в границите на определената в него застрахователна сума за причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди- чл.226,вр. с чл.223,ал.1 от КЗ.Съдът е приел, че са налице и доказани всички елементи на деликта.Одобреното от съда по НОХД №1108/2006 г. на ВТОС споразумение, което е равнозначно на влязла в сила присъда съгласно чл.383 ,ал.1 от НПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца- чл.300 от ГПК.В случая тези елементи на деликта не се нуждаят от доказване от страна на ищците в гражданския процес.Те са били задължени да докажат характера и размера на настъпилите вреди.Това е направено със заключението на допуснатата и изслушана по делото експертиза и показанията на свидетелите Б., И. и Г.. Първоинстанционният съд, въз основа на подробен и задълбочен съвкупен анализ на доказателствата, е приел за установена фактическата обстановка по делото така както се посочи по-горе.Направил е верни правни изводи за наличието на деликт, авторството на който е на застрахованото от ответното дружество лице.Вследствие на това и на основание чл.226,във вр. с чл.223 от КЗ и чл.45 и сл. от ЗЗД правилно е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за репариране на настъпилите от ПТП вреди по отношение на ищците. Неоснователен се явява доводът на „У.” , изложен във въззивната жалба, че дружеството, застраховало гражданската отговорност на водача на товарния автомобил, отговаря само за вредите, причинени от него, а за съпричиняването на вредите от загиналия водач на лекия автомобил „П.” следва да носи отговорност неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.В случая се касае до увреждане ,причинено /съпричинено/ от две лица и съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД те отговарят солидÓрно.При солидарната отговорност, съобразно чл.122,ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.В случая исковете на пострадалите трети лица са насочени не срещу деликвента-физическо лице, причинител на вредите, а пряко срещу неговия застраховател-ответното дружество на основание чл.226 КЗ и доколкото кредиторът може да насочи претенцията си за цялото вземане срещу всеки един от солидарните длъжници, то той може да я насочи изцяло спрямо застрахователя му, който е длъжен да покрие всички причинени от него вреди на основание разпоредбата на чл.223,ал.1 от КЗ.Тук не се касае до солидарна отговорност на двамата застрахователи, а за солидарна отговорност на съпричинителите на вредата, които са двама и всеки от тях дължи всичко.Респективно застрахователят на този от тях, срещу когото е насочен искът, следва да покрие всички вреди,причинени от застрахования на трети лица. По отношение изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на претенциите на ищците по основание и отговорността на ответното дружество на посоченото правно основание ,въззивната инстанция напълно ги споделя и в препраща към мотивите на районния съд в тази им част на основание чл.272 от ГПК. В същото време обаче намира,че е неправилно приложен критерият справедливост,формулиран в чл.52 от ЗЗД ,въз основа на който се определя размера на неимуществените вреди.Причинените при ПТП телесни увреждания на двамата ищци по своя вид,характер и продължителност на оздравителния период са сериозни и следва да получат реален и справедлив паричен еквивалент.Първоинстанционният съд е занижил техния размер. Първият ищец Й. Д. Й. е получил в резултат от настъпилото ПТП една средна и две леки телесни повреди по смисъла на НК.Те се изразяват в дислоцирана фрактура на тялото в лява голямо-пищялна кост, фрактура на пето и шесто пебро в дясно,разкъсно-контузна рана на дясната вежда.Според заключението на съдебно-медицинската експертиза дадено от д-р Тошев,счупването е довело до трайно затруднение на движението на левия крайник за срок от 2,5 месеца при общооздравителен и възстановителен период от около 9-10 месеца.През този период според показанията на разпитаните свидетели пострадалият е бил принуден да ходи с патерици. Установено е ,че увреждането и последващото го лечение в т.ч. и поствянето на остеосинтеза са довели до дълготрайни и интензивни неприятни усещания на болки, затруднения и физически неудобства, намалена социална и професионална пълноценност и контакти с околните.Тези болки ,страдания и неудобства ,пряка последица от увреждането, настоящата инстанция оценява общо на 20000 лв, от които за средната телесна повреда-счупването на крайника следва да се присъдят 18000 лв, а за двете леки телесни повреди-счупени ребра и разкъсно-контузна рана на лицето- общо 2000 лв.Неправилно и несъответно на доказателствата по делото и по-конкретно на заключението на експертизата ,първоинстанционният съд е приел съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50% поради непоставяне на предпазен колан.Очевидно е ,че счупването на крайника би настъпило и в случай на поставен инерционен колан.Т.е. настъпилия вредоносен резултат, представляващ средна телесна повреда не се влияе по никакъв начин от наличието или липсата на предпазен колан, поради което по отношение на това увреждане не следва да се отчита съпричиняване и то следва да бъде компенсирано в пълен размер.По отношение на леките телесни увреждания-счупени две ребра контузия в областта на главата вещото лице не е категорично, че те биха могли да бъдат преодолени с инерционния колан.Вероятно биха могли да бъдат по-леки по характер.В този смисъл настоящата инстанция намира, че процентът на съпричиняване от страна на пострадалия е завишен и следва да се намали, като вместо приетите от районния съд 50% съпричиняване, то следва да се сведе до 20%.Или общото обезщетение за този ищец за настъпилите неимуществени вреди следва да бъде определено на 19600 лв, от които 18000 лв за средната телесна повреда и 1600 за двете леки телесни повреди.По отношение на претенцията за имуществени вреди- стойността на поставената с лечебна цел остеосинтеза на стойност 239,19 лв районният съд е направил правилен извод като е уважил тази претенция изцяло.В този смисъл възражението на ответната страна, че тази сума също следва да бъде намалена с процента на съпричиняване е неправилно.Този разход касае лечението на фрактурата на крайника-травма, която би била получена дори и в случай на поставен предпазен колан. Вторият ищец И. Й. И. в резултат на ПТП е получил счупване на шиловидния израстък на дясна лъчева кост, което е довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка за 30 дни при общооздравителен и възстановителен период от около 50-60 дни.Има счупено седмо ребро в ляво и порезни рани в областта на главата с общ оздравителен и възстановителен период. от около 20-25 дни. Въззивната инстанция намира за твърде занижено обезщетението на втория ищец за неимуществени вреди ,определено от първоинстанционния съд общо на 8000 лв, от които 5000 лв за средната телесна повреда и 3000 лв за леките такива.Тежестта на увреждането, продължителността на оздравителния и възстановителен период, сочат на болки ,страдания и неудобства претърпени от този ищец, които следва да се оценят на 15000лв общо, от които 12000лв за средната телесна повреда и 3000 лв за леките такива.Обезщетението за леките телесни увреждания следва да се намали с 20% поради наличието на принос от страна на пострадалия за настъпването на вредите поради непоставянето на предпазен колан, или следва да се сведе до 2400 лв.Обезщетението за средната телесна повреда не следва да се намалява ,тъй като и в този случай по изложените по-горе съображения предпазният колан не би могъл да предотврати счупването на крайника, а би могъл само на намали силата на удара в областта на гръдния кош и главата.Общата сума на обезщетението за втория ищец съдът определя на 14400 лв, от които 12000 лв за средната телесна повреда и 2400 лв за леките телесни повреди.В частта, в която районният съд е отхвърлил исковете над присъдените суми до горепосочения размер, решението следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго ,с което да се уважат предявените искове в горния размер. Неоснователно е възражението на жалбоподателя „У.” по отношение на датата, от която е присъдена законна лихва върху главницата, а именно- датата на настъпването на събитието-17.07.2006 г.В жалбата се твърди, че възражението за изтекла давност не е могло да бъде направено,тъй като искът по чл.86 от ЗЗД не е бил предявен и че съдът не го е обособил като отделен иск в доклада си по чл.146 от ГПК.Видно от петитума на исковата молба, и двамата ищци са претендирали законна лихва върху главницата от датата на увреждането.Непосочването на основанието за това не означава непредявен иск.Основанието на иска това са фактическите обстоятелства, от които се черпи право, а те са заявени и съдът е сезиран с иска. В случая те следва да се квалифицират като иск по чл.86 от ЗЗД .Необособяването на тази претенция в отделен иск при докладването на делото не представлява такова процесуално нарушение, което да доведе до порочност на решението ,след като в исковата молба претенцията е ясно формулирана , книжата са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК, той е бил запознат с нея и е могъл да направи възражението си с отговора. В този смисъл възражението е неоснователно. С оглед изложеното, решението следва да бъде изменено и в частта за разноските както следва: На основание чл.78,ал.1 от ГПК ЗК „”У.” гр.С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Й. Д. Й. вместо присъдените с решението разноски в размер на 606,26 лв, сумата от 2295 лв, а на И. Й. И. на същото основание- сумата 2075 лв.На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважената част от исковете общо в размер на 1370 лв.На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ищецът Й. Д. Й. следва да бъде осъден да заплати на ответника „У.” вместо сумата от 158,61 лв+300 лв ю.к. възнаграждение- сумата 90,76 лв, а ищецът И. Й. И. следва да заплати вместо сумата от 152,62 лв+300 лв ю.к. възнаграждение- сумата от 157,14 лв. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №610/15.06.2011 г. на Районен съд В. Т., постановено по гр.д.№3871 по описа на съда за 2011 г. в ЧАСТТА му, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на Й. Д. Й. , с ЕГН * от с.К., община П. Т. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” , със седалище и адрес на управление гр.С.,район „К. с.”, ул.”Ю.”, №1., с ЕИК ................., за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, възникнало на 17.07.2006 г. за сумата от 14600 лв /четиринадесет хиляди и шестотин лева/, както и в частта, с която ЗК „У.” е осъдена да заплати на Й. Д. Й. 606,26 лв разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У. „ , със седалище и адрес на управление гр.С. ,район „К. с.”, ул.”Ю.” №1., с ЕИК ................., да заплати на Й. Д. Й. , с ЕГН * от с.К., община П. Т. освен присъдените от първата инстанция 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди, още 14600 лв /четиринадесет хиляди и шестотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него при ПТП, възникнало на 17.07.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане- 17.07.2006 г. до пълното й изплащане, както и 2295 лв/ две хиляди двеста деветдесет и пет лева/ разноски,направени пред първата инстанция. ОТМЕНЯ Решение №610/15.06.2011 г. на Районен съд В. Т., постановено по гр.д.№3871 по описа на съда за 2011 г. в ЧАСТТА му, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на И. Й. И. с ЕГН * от гр.Д., община В.Т. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” , със седалище и адрес на управление гр.С.,район „К. с.”, ул.”Ю.”, №1., с ЕИК ................., за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, възникнало на 17.07.2006 г. за сумата от 9600 лв, както и в частта, с която ЗК „У.” е осъдена да заплати на И. Й. И. 596,57 лв разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.” , със седалище и адрес на управление гр.С.,район „К. с.”, ул.”Ю.”, №1., с ЕИК ................., да заплати на И. Й. И. с ЕГН * от гр.Д., община В.Т., освен присъдените от първата инстанция 4800 лв обезщетение за неимуществени вреди, още 9600 лв /девет хиляди и шестотин лева/ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП, възникнало на 17.07.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на непозволеното увреждане- 17.07.2006 г. до пълното й изплащане, както и да му заплати сумата 2075 лв разноски направени пред първата инстанция. ИЗМЕНЯ решението в частта за разноските, като ОСЪЖДА Й. Д. Й. с ЕГН * от с.К. ,община П. Т. и И. Й. И. от гр.Д., община В.Т., да заплатят на ЗК „У.” , със седалище и адрес на управление гр.С. ,район „К. с.”ул.”Ю.” ,№1., с ЕИК ................., съответно първия вместо сумата 458,61 лв да заплати 90,76 лв , а втория-вместо 452,62 лв да заплати сумата 157,14 лв разноски по делото. ИЗМЕНЯ решението в частта за разноските, с която ЗК„У.” гр.С. е осъдена да заплати в полза на държавния бюджет държавна такса, като освен сумата в размер на 401,56 лв дължима в бюджета на ВТРС, ОСЪЖДА ЗК„У.” гр.С. да заплати допълнително 968,44/ деветстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лв държавна такса по бюджетната сметка на ВТОС / общата държавна такса възлиза на 1370 лв./. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |