Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба от „Металагро“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „25-ти септември“ № 47 срещу Акт за спиране от 26.03.2024 г., издаден от Г. В. – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, е наложена принудителната административна мярка спиране дейността в механично-монтажен цех по монтажа на хедер за слънчоглед и съставните му части до отстраняване на нарушението.

Жалбоподателят оспорва Акта за спиране като незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно-производствените правила, неправилно установена фактическа обстановка и липса на основание за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Счита, че констатациите в обжалвания акт са неверни, понеже същият бил издаден преди приключване на вътрешното разследване за причините, довели да трудовата злополука с работника П. М. С.. Възразява, че в качеството си на работодател, e нарушил чл. 184 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Заявява, че е провел инструктаж на работниците и е осигурил всички необходими компоненти за правилно монтиране на машината. Излага твърдения, че преди настъпване на злополуката работници от същия екип на дружеството били извършили монтаж на шест машини (хедер за слънчоглед) от конкретния модел, като за пръв път в настоящия случай работният екип се е отклонил от установения начин за монтаж и обезопасяване на машината. Затова счита, че няма установено нарушение на трудовото законодателство, за да се прилага принудителна административна мярка. Прави искане да се отмени изцяло акта за спиране от 26.03.2024 г. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа жалбата и моли оспорения акт да бъде отменен. Моли за присъждане на разноски съгласно приложен списък, включително пътните разноски.

Ответникът по жалбата, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и счита оспорения акт за спиране за законосъобразен и правилен. Спирането касаело дейността на конкретно работно място, в което се извършва монтажа на съставните части на съоръжението. Постановеното спиране било до отстраняване на нарушението, за което не били налице доказателства, че е сторено. Обосновава приложимостта на нормата на чл. 184 от Наредба № 7 предвид необходимостта да се осигурят здравето и безопасността на работниците. Твърди, че след налагането на мярката и в хода на съдебното производство не са представени доказателства в Дирекция „ИТ“ - Добрич за извършено впоследствие обезопасяване от работодателя на работното място по всички възможни начини. Моли за потвърждаване на оспорения акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатството възражение, заплатено от жалбоподателя.

Административен съд Добрич, ­пети състав съобрази представените по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и приема, че жалбата е допустима. Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта е връчена на 26.03.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена на 09.04.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че по повод трудова злополука, причинила смъртта на работник, на 12.03.2024 г. инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич извършили проверка в механично-монтажен цех за производство на машини за селското и горското стопанство, находящ се в [населено място], ул. „25-ти септември“ № 47, стопанисван от „Металагро“ АД. При проверката инспекторите Г. В., К. А. и С. П. установили, че трудовата злополука е настъпила по-рано същия ден, 12.03.2024 г. около 9,40 часа и че същата е причинила смъртта на работника, П. М. С. с [ЕГН], назначен на длъжността „шлосер“ по трудов договор, сключен с „Металагро“ АД. Инспекторите взели писмени сведения от работниците М. К. П., М. Г. Д. и Ж. Т. Р., извършили оглед на мястото на възникване на инцидента и с призовка изх. № 24015992/ 12.03.2024 г. изискали от дружеството документи, касаещи трудовите правоотношения, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците, ведомости за заплати, присъствени форми, графици за работа, застраховка за риска „Трудова злополука“, ревизионни книги за 3 броя мостови кранове, книги за инструктаж, оценка на риска, протоколи от измервания, инструкции за безопасна работа и др.

За резултатите от извършената проверка, на 03.04.2024 г. е съставен Протокол № ПР2409826. Видно от съдържанието на протокола, дружеството-работодател представило книга с документиран начален инструктаж на П. С., маршрутно-технологична карта за монтаж на хедер, оценка на риска, протокол от контрол на съпротивление на защитна заземителна уредба за цех „прахово боядисване“ от 16.02.2011 г., 3 броя ревизионни книги за мостови кранове с последно периодично измерване от 18.04.2012 г., но не представило застраховка за риска „Трудова злополука“, книга за периодичен инструктаж, книга за инструктаж на работното място, протокол за контрол на импеданса на контура „фаза защитен проводник“ и инструктаж за монтаж на хедер.

В административната преписка е приложен Протокол № 01 от 18.03.2024 г. за извършено разследване на злополуката от 12.03.2024 г., изготвен от комисия при работодателя, „Металагро“ АД. Според комисията причина за настъпилата трудова злополука е неправилно поставяне/разполагане за монтаж на изграждащо се метално съоръжение, т.нар хедер. Комисията е приела също, че отговорен за допуснатото нарушение е починалият работник, П. С..

Въз основа на така представените данни, обсъдени в Протокол № ПР2409826/03.04.2024 г., контролните органи на ДИТ Добрич констатирали допуснати множество нарушения.

На първо място, е констатирано допуснато нарушение на чл. 184 от Наредба № 7­ от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7/1999 г.). Прието е, че работодателят „Металагро“ АД при монтажа на хедера не е осигурил надеждно стабилизиране чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства на работното оборудване. Посочено е, че при сглобяване на 12.03.2024 г. на последния лифтер, предвид неправилното поставяне на рамата на хедера върху металните монтажни стойки и недоброто стабилизиране и обезопасяване на хедера, центърът на тежестта му се е изместил, съоръжението се е наклонило и е паднало от стойките като е притиснало работника П. С..

Констатирано е допуснато нарушение и на чл. 166, ал. 1 от Наредба № 71999 г. като е прието, че работниците не са били инструктирани и не са знаели как безопасно да поставят хедера върху металните стойки. Този извод ответникът е извел предвид непредставянето на изискани инструкции за безопасна работа и въз основа на писмените сведения на работника Ж. Р. (л.35), видно от които същият е заявил : „Хедера го поставихме по наша преценка аз и починалия колега в четвъртък или петък. И друг път сме поставяли хедерите по този начин. Нямаме инструкция как безопасно да го поставим.“

Видно от т.10 и т.11 от Протокола контролните органи не установяват работодателят „Металагро“ АД да е документирал провеждането на периодичен инструктаж и на инструктаж на работното място преди допускането до работа и при първоначалното възлагане на работа на починалия работник П. С., затова са приели, че е нарушена действащата към този момент разпоредба на чл. 11, ал. 5 (отм. - ДВ, бр. 54 от 2024 г., в сила от 27.09.2024 г.), във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Във връзка със злополуката е констатирано нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в това, че работодателят не е осигурил ефективен контрол при монтажа на хедера и неговите части, поради което същият е бил поставен, стабилизиран и укрепен неправилно.

При проверката се установява също, че „Металагро“ АД, в качеството си на работодател, не е застраховало за своя сметка работниците и служителите, в това число и починалия работник, за риска „Трудова злополука“. Изведен е извод за нарушаване на чл.52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с т. 28 от Заповед №РД-06 от 15.11.2023 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне Коефициента на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024 г. Необходимостта от подобна застраховка е обосновано с обстоятелството, че „Металагро“ АД извършва основна икономическа дейност с код по КИД 2008 – 2830 „Производство на машини за селското и горското стопанство“.

Констатирани са и други нарушения, нямащи пряка връзка с настъпилата злополука : нарушение на чл. 204, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г., във връзка с чл. 55, т. 15 и чл. 108, ал. 1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения и на на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/1999 г. , във връзка с чл. 261, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 3 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

С Протокол № ПР2409826/03.04.2024 г., на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, са дадени предписания за отстраняване на нарушенията със срок за изпълнение 17.04.2024 г. Протоколът е връчен на представител на дружеството на 03.04.2024 г. В него е указано, че дадените предписания могат да бъдат обжалвани, указан е срока и пред кого може да се подаде жалба.

По делото няма данни за оспорване на дадените предписания. Няма данни и за тяхното изпълнение в указания срок.

На 26.03.2024 г. Г. В. В. – инспектор в ДИТ – Добрич съставил оспорения в настоящото производство Акт за спиране на дейността в механично-монтажен цех, стопанисван от „Металагро“ АД, представлявано от Найден А. Й. – изпълнителен директор.

Актът е мотивиран с констатираното нарушение на чл. 184 от Наредба № 7/1999 г., който определя, че за осигуряване на безопасността и здравето на работещите работното оборудване и неговите части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, захващане или чрез други подходящи средства.

Спирането е постановено със срок до отстраняване на нарушението.

По делото не са представени данни какви мерки е предприел работодателя за отстраняване на констатираното нарушение на чл. 186 от Наредба № 7/1999 г. Актът за спиране е подписан от издателя и от свидетеля, както и от Н. Й., на когото е връчен на 26.03.2024 г. като представител на работодателя.

Сред представените по делото документи, част от административната преписка са маршрутно-технологична карта (л.31-32), сведения от М. Г. Д. (л.33-34), сведения от Ж. Т. Р. (л.35), сведения от М. К. П. (л.36) и пълномощно от О. В. от 21.03.2024 г. (л.40).

В писмените си сведения М. Д. сочи, че е участвал в монтаж на слънчогледов адаптер за прибиране на царевица, въпреки че не е бил от отдела за монтаж. Според думите му „поради разбалансиране на самата машина“, тя слязла от стойките, паднала върху негов колега, който в този момент правил монтаж от долната страна заедно с Д.. Поради голямата тежест на машината, колегата му починал на място. Участието на Д. се изразявало в това да помага на своя колега. Свидетелства, че „имаше риск и за мен, но по стечение на обстоятелствата машината само ме избута напред“. По отношение извършваната работа пояснява, че са сглобявали елемент лифтер, за което са нужди двама души: единият да придържа, другият да прави монтажа от долната страна, тъй като крепежните елементи (болтовете) се монтират от горната страна, но се сглобяват и стягат от долната страна. Починалият работни е бил от долната страна, Д. – от горната. При монтажа на последния елемент (лифтер) машината, пада от стойките върху починалия работник, поради прехвърляне центъра на тежестта си . Д. е заявил, че работата по машината е започнала в 8,40 часа на 12.03.2024 г. В деня не му бил проведен инструктаж за безопасност за работното място, което н било негово постоянно работно място.

В сведенията работникът, Ж. Т. Р. е заявил, че в деня и часа на инцидента е бил в съседната част на халето, където извършвал друга работа, когато чул силен трясък, изтичал да види какво се случва, помогнал да повдигнат падналата машина с кран, посегнал да издърпа пострадалия си колега, но го пуснал, когато видял състоянието му. Р. Ж. Р. е заявил също следното: „Хедера го поставихме по наша преценка аз и починалия колега в четвъртък или петък. И друг път сме поставяли хедерите по този начин. Нямаме инструкция как безопасно да го поставим. При започване на монтаж получаваме само рама, поставяме я на магаретата с петата, на която има гумени ленти, които се слагат за предпазване на боята в долната част на петите“ (л.35).

В хода на съдебното производство са допуснати и приобщени гласни доказателства показания на двама свидетели, посочени от жалбоподателя. Свидетелят С. Н. Н., търговски сътрудник и сервизен в „Металагро“ АД заявява, че в деня преди трудовата злополука видял хедера, който видимо изглеждал както трябва, с предпазни колани. Технологично, ако другите звена – бояджийно и заваръчно са готови, хедерът можел да се сглоби и за един ден. С. Н. работи в друга група по монтаж, в съседен цех. Описва процеса така: „Машината пристига и ние си я вдигаме с крана, поставяме я на магарето и обезопасяваме с коланите. Това, което съм видял и все пак съм бил там предния ден, и все пак става въпрос и за моята безопасност. Всичко беше нормално, както е било и преди.“

От свидетелските показания на Н. Б. Н. – ръководител на отдел в „Металагро“ АД се установява, че предния ден с директора са уточнявали задачите за следващия ден, на него му се делегирали права за извършване снабдяването на монтажната група с детайли и възли, които са боядисани и годни за извършван на монтажните дейности и сглобяването на хедерите, в това число и на хедера, с който се случва злополуката. Твърди, че ръководството се погрижило същия ден да се достави всичко, което е необходимо, за монтажа на хедера, същият е бил и обезопасен. Свидетелства, че хедерът се поставя на две стойки, които представляват една стабилна дебела греда във вид на тръба и в предния си край има два крака, които са заварени под ъгъл за стабилност, както и в задната си част. Този хедер бил поставен върху тези стойки и в двата края обезопасен с колани примерно, които били закачени за горния край на хедера и задния край на стойката, което можело да се види. Монтажът е продължил няколко дни и Н. е видял хедера в деня на инцидента. На въпрос кой поред изпълнен хедер на това работно място (от същата група работници) е бил, свидетелят Н. отговаря, че някъде между пети или седми. Описва дейността по поставяне и обезопасяване с колани като рутинна дейност, идентична като изпълнение с предишните хедери.

Свидетелят Г. В. В. – инспектор в ДИТ – Добрич потвърждава авторството на акта за спиране и пояснява, че то се отнася само за работното място, където е станала трудовата злополука с причинена смърт. Актът е бил връчен на Найден Й., който тогава е бил упълномощено лице, а понастоящем е изпълнителен директор. Изрично е посочил в акта, че работодателят трябва да представи доказателства, че е осигурил подходящи средства за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при монтажа – прикрепване, стягане, захващане и др. Към 17.09.2024 г. свидетелят заявява, че работодателят все още не е представил поисканите доказателства. В деня на злополуката е направил оглед на мястото и машината е била вдигната с кран телфер, за да се освободи починалия работник. Видял е разхвърляни по земята колани. Според В. същият е компетентен да преглежда машината и закрепването й, но това не е било възможно, защото при проверката хедерът вече е бил вдигнат.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и достоверни. Показанията на служителите на „Металагро“ АД кореспондират с писмените доказателства и с голяма степен на вероятност може да се приеме към настоящия момент, че работодателят е осигурил необходимите технически пособия (колани, инструменти и др.) необходими за извършване на дейността „прикачване и монтаж на хедер“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира оспорения акт за спиране за правилен и законосъобразен, издаден при наличие на всички материално-правни предпоставки за спиране на дейността, довела до смъртта на работник.

Оспореният Акт за спиране от 26.03.2024 г. е издаден от Г. В. – инспектор при ДИТ – Добрич, който по смисъла на КТ и чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г.) е контролен орган и е компетентен съгласно чл. 404 от КТ, вр. с чл. 22 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. С разпоредбата на чл. 399 КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Дирекциите „Инспекция по труда“, като структури в специализираната администрация на ИА „ГИТ“, са органи на изпълнителната власт. Съгласно чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 22 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, инспекторът е контролен орган, има правомощия и осъществява своята дейност в съответствие с Кодекса на труда, Закона за инспектиране на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и други. Нормата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ изрично предвижда, че контролният орган прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които агенцията осъществява контролна дейност. В този смисъл ПАМ, съдържащи се в КТ могат да се налагат от инспекторите в ИА „ГИТ“, съответно в териториалните й поделения.

Видно от посочената длъжност на издателя на Акта за спиране – инспектор Г. В. В., същата съответства на изискванията, което не се спори между страните. В конкретния случай е издаден акт за спиране, който съгласно чл. 404, т. 3 от КТ е вид принудителна административна мярка.

Актът е издаден на валидно правно основание – нормата на чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, съгласно която за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, включително: да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване се носи административнонаказателна отговорност.

Спазено е изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл. 59 от АПК, доколкото в КТ липсват конкретни изисквания към формата и съдържанието на административния акт – посочен е издателят на акта, неговото наименование, адресата на акта и разпоредените задължения. Посочени са, както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, което предпоставя упражняване на контрол за неговата законосъобразност, съответно обезпечено е правото на защита на адресата на акта.

Актът за спиране е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и след изясняване на правно релевантните факти.

Актът е съобразен с материалния закон и неговата цел.

За да постанови спиране на дейността на конкретното работно място по реда на чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, административният орган се е позовал на извършено нарушение на чл. 184 от Наредба № 7/1999г. , според който за осигуряване на безопасността и здравето на работещите работното оборудване и неговите части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства. В акта за спиране не са изложени твърдения за неосигуряване от работодателя на необходимите технически пособия – колани и други крепежни елементи, необходими за стабилизирането на съоръжението хедер.

От смисловото съдържание на сочената за нарушена разпоредба на чл. 184 е видно, че същата акцентира върху начина на боравене с рисковите елементи от работното оборудване, наблягайки на правилното им стабилизиране с цел осигуряване от работодателя на безопасни и здравословни условия на труд. В нормата са описани различни технически действия, чрез които се постига стабилизиране на рисковите елементи от работното оборудване - прикрепване, затягане, стягане, захващане и др. Извършването на подобни действия по прикрепване, затягане, стягане, захващане и др. подобни е свързано с притежаването от работниците на знания и умения, специфични за конкретната техническа операция. Следователно задължението на работодателя да осигури безопасността и здравето на работещите, предвидено в чл. 184, не се изразява единствено в осигуряване на необходимите технически пособия и инструменти, каквито явно са били налични, но и в предоставяне на обучение, указания и инструктажи на работниците за най-безопасните начини за стабилизиране на специфичните рисковите съоръжения.

В конкретния случай, описаните от контролния орган факти и обстоятелства, констатирани при проверката на място и при документалната проверка, правилно са подведени като неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 184 от Наредба № 7/1999 г., пораждащо основание за налагане на принудителна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ. Липсата на доказателства, че работодателят е провеждал задължителните инструктажи на работниците, е достатъчно основание за административния орган да приеме, че е нарушен чл. 184 от Наредба № 7/1999 г., т.е. че не е осигурена безопасността и здравето на работещите на конкретното работно място, поради липса на данни за предоставяне на строго специфични указания за най-безопасните начини за стабилизиране на съоръжението преди извършване на монтажните работи по него.

Дори и да се приеме, че издадения акт за спиране не е достатъчно мотивиран по отношение на това, в какво конкретно се изразява нарушението на чл. 184 от Наредба № 7/1999 г., съдът счита, че това се изяснява напълно от предходно издадения и връчен на работодателя Протокол за извършена проверка № ПР2409826/03.04.2024 г. Затова този пропуска в съдържанието на акта за спиране не може да бъде квалифициран като съществено нарушение на изискванията за форма на административните актове и основание за отмяната на оспорения акт. Последователно в практиката си съдилищата прилагат приетото разрешение в Търкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая от останалите документи в административната преписка, най-вече от констатациите в Протокола за извършена проверка № ПР2409826/03.04.2024г. и дадените с него задължителни предписания става ясно, че работодателят не доказва, понеже не е документирал писмено, изпълнението на задълженията си да провежда различните видове инструктажи на работниците, в т. ч. и инструктаж за правилното стабилизиране на съоръжението, предназначено за монтаж, с цел осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

По делото не е спорно, че причина за настъпването на инцидента е неправилното поставяне и закрепване на съоръжението. Неправилното поставяне на съоръжението преди започване на работата по него е категорично установено и от комисията на работодателя, която е изразила това становище в съставения от нея Протокол № 1 от 18.03.2024 г. Комисията на „Металагро“ АД при разследване на инцидента е констатирала отклонения при поставянето и укрепването на хедера към опорите като в протокола се посочва, че в случая били ползвани правилните опори, но хедерът бил поставен върху тях не на „петите“, а върху т.нар „кутии“ – странична част, в която се разполагат задвижванията на хедера. Това не отговаряло на технологичната карта, представена по делото и било опасно, защото не позволявало поставяне на клин. Хедерът не бил разположен правилно и по дължината на опорите. Същият следвало да се разположи в задната част на опорите, на не повече от 250 мм от задния край, а в случая бил поставен в самия преден край на опорите като бил изместен напред с около 570 мм от правилното и безопасно положение /посочено нагледно в схема към протокола на комисията на стр. 21 от делото/.

По делото не са представени писмени доказателства за проведени инструктажи на работниците, касаещи конкретните и специфични действия и етапи по стабилизиране на предназначения за монтаж хедер, визирани в нормата на чл. 184 от Наредба № 7/1999 г. Няма данни, че починалият работник, както и че останалите работници, извършващи гореописаните рискови операции по монтажа на съоръжението, са запознати от работодателя с представената по делото Маршрутно-технологична карта за монтаж на хедер. Няма данни, че работодателят е указал на работниците, че неспазването дори на минимални отстояния в сантиметри при укрепването на съоръжението, (т. VІ.2 от Протокол № 1/18.03.2024 г. на комисия на „Металагро“ АД), е свързано с висок риск за живота и здравето им. Видно е, че нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство са представени доказателства за проведени първоначални и периодични инструктажи на работниците за начина на работа при извършване на рискови дейности до момента на инцидента. Непровеждането на инструктажи се установява и от писмените сведения на работниците Д. и Р., които категорично са заявили в деня на проверката пред контролните органи, че инструктажи не съм им провеждани. Писмените сведения на работниците са годно доказателствено средство в производството пред административния орган и пред съда, съобразно нормите на чл. чл.171, ал. 1, изр. 1 във в. с чл. 44, ал. 1 от АПК.

По тези съображения съдът приема за недоказано твърдението на работодателя, че работниците са запознати с описания в Протокол № 1/18.03.2024 г. на комисия на работодателя безопасен начин за поставяне и закрепване на съоръжението преди монтажа му.

Обстоятелството, че преди настъпването на инцидента, процесната дейност е била многократно извършвана „по-същия начин“ от същите работници, не доказва по никакъв начин изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 184 от Наредба № 7/1999 г. да осигури безопасността и здравето на работещите чрез периодични указания към тях за начините за стабилизиране на работното оборудване и неговите части.

Това води до извода, че наложената принудителна административна мярка съответства на материалния закон и неговата цел. Мярката е със срок до отстраняване на нарушението, което предопределя и целената с нея превенция – да предотврати други нарушения, и евентуално вредните последици от тях. Оспореният акт е издаден в съответствие с целите на КТ и ЗЗБУТ, които поставят като основен принцип правото на труд в благоприятна работна среда, ведно със задълженията на държавата и работодателите да осигуряват постоянно здравословни и безопасни условия на труд.

В заключение съдът приема, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Ответната страна е представлявана и защитавана в настоящото производство от юрисконсулт, поради което искането й за присъждане на разноски е основателно. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Металагро“ АД срещу Акт за спиране от 26.03.2024 г., издаден инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с който се спира дейността в механично-монтажен цех по монтажа на хедер за слънчоглед и съставните му части до отстраняване на нарушението.

ОСЪЖДА „Металагро“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], бул. „25-ти септември“ № 47 да заплати на „Главна инспекция по труда“, със седалище [населено място], [улица]сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.