Р Е Ш Е Н И Е
№ 260126 26.10.2020г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На тридесети септември 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 578 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за сумата от 1603.76 лева. , представляваща неотчетени и невъзстановени фирмени средства /служебни аванси/, предоставени на ответника , както следва: 150 лв. – с РКО № 1/03.01.2020г.; 867.02 лв. – с РКО № 2/03.01.2020г. и 300 евро /левова равностойност 586.75 лв./ , с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 16.01.2020г. / по гр.д. № 245/2020г. пред РС-Бургас/ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът – „Балканспед“ ЕООД-Бургас, твърди в исковата си молба, че ответникът е работил по трудово правоотношение с него въз основа на трудов договор № 116/25.10.2019г. , считано от 25.10.2019г., като назначението е било на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ с уговорен в полза на работодателя изпитател срок от 6 месеца, на осн. чл.70 ал.1 от КТ. Ответникът заемал длъжност “хххххххххххххххххххххххх“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/06.01.2020г., считано от 06.01.2020г., на осн. чл.71 ал.1 от КТ – до изтичане на срока за изпитване, без предизвестие. По повод изпълнение на трудовите задължения на ответника, ищецът му е предоставил с 3 бр. РКО сумите, както следва: с РКО № 1/03.01.2020г. – 150 лв.; с РКО № 2/03.01.2020г. – 867.02 лв. и също с РКО № 1/03.01.2020г. – 300 евро. Всички суми представляват служебни аванси, предоставяни за осъществяване на транспортен курс, за който е представена заповед № 20-001/03.01.2020г. , който ответникът не осъществил. Ответникът не отчел и не върнал получените суми, нито по време на трудовото правоотношение, нито след прекратяване на трудовото правоотношение и към момента на завеждане на иска. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1603.76 лева. , представляваща неотчетени и невъзстановени фирмени средства /служебни аванси/, предоставени на ответника , както следва: 150 лв. – с РКО № 1/03.01.2020г.; 867.02 лв. – с РКО № 2/03.01.2020г. и 300 евро /левова равностойност 586.75 лв./ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 16.01.2020г. . Редовно призован в открито заседание ищецът се представлява от а.. П.В. ***, която поддържа иска така, както е предявен, както и разноските по делото.
Ответникът – К.Н.А. ***, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат заплатени разноските по делото. Възраженията на ответника, изложени в писмения отговор са следните: Действителните уговорки между работодателя и служителя били за командировъчни в размер на 70 евро на ден + 20 евроцента на километър над изминати 10000 км в случай, че са изминати повече в месеца. Предоставен му е т.а. с рег.№ А0929 МС и веднага започнал да осъществява товарни курсове. Работодателят бил некоректен и останал да дължи според уговорките им на служителя общо 2022 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения, командировъчни и допълнително обезщетение при командироване за изминати над 10000 км. на месец. С тази сума от общо 2022 лв. ответникът прави възражение за прихващане в случай, че искът бъде уважен. Ответникът не е подписвал РКО за сумата от 300 евро и оспорва автентичността на подписа на този документ по реда на чл.193 от ГПК. Сумата от 867.02 лв. му е дадена и я е получил като дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, а не като служебен аванс, както е записан в РКО. Сумата от 150 лв. му е дадена и той действително я е получил като служебен аванс за осъществяването на транспортния курс, но в същия ден я оставил заедно с ключовете на т.а. под стелката на кабината, тъй като преди това заявил на представителя на ищцовото дружество, че иска да бъде прекратено трудовото правоотношение. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и в условие на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 2022 лв. , дължима по силата на трудовото правоотношение от ищеца. Редовно призован ищецът се яви лично и с упълномощен процесуален представител – а.. С. ***, който поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от писмените доказателства е видно, че ответникът К.Н.А. е работил при ищеца-„Балканспед“ ЕООД-Бургас, считано от 25.10.2019г. по силата на трудов договор № 116/25.10.2019г. , на длъжност „nnnnnnnnnnnnnnnnnnnn/“, на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на осн. чл.70 ал.1 от КТ, до 06.01.2020г., когато трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1/06.01.2020г. на осн. чл.71 ал.1 от КТ-прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване – в срока за изпитване. Уговорените в трудовия договор условия на труд са: работно време – 8 часа при петдневна работна седмица; основно месечно трудово възнаграждение 560 лв. и 0.6 % допълнително трудово възнаграждение; платен годишен отпуск – 20 работни дни. Страните са уговорили, че приложими правила за командироване са определените в Кодекса на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно заповед № 20-001/03.01.2020г. на осн. НСКСЧ, Приложение № 3 към чл.31 ал.1, ответникът е командирован от 03.01.2020г. до /не е посочено/, със задача: Извършване на международни превози на товари в рамките на страните от ЕС във връзка с дейността на фирма „Балканспед“ ЕООД. Посочено е разходите за дневни на командирования са за сметка на работодателя. Пътуването следва да се извърши с товарни автомобили с № А0929МС / № А0247ЕМ. Видно от представените 3 бр. заверени ксерокскопия на РКО ответникът е получил сумите, както следва: РКО №1/03.01.2020г. – 150 лв. – служебен аванс; РКО № 2/03.01.2020г. – 867.02 лв. - служебен аванс и отново РКО № 1/03.01.2020г. – 330 евро-служебен аванс. В цитираната заповед за командироване е фиксиран срок – 15 дни от завършване на командировката, командированият следва да представи писмен отчет за извършеното.
Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК - РКО № 1/03.01.2020г. за сумата от 300 евро-служебен аванс, а именно, че подписът на „получил сумата“ не е на ответника-К. Н. А., съдът назначи съдебна почеркова експертиза по предоставения от ищеца оригинал на документа. От писменото заключение по СПЕ на вещото лице инж.Д., потвърдено в открито заседание и възприето от съда като обосновано и компетентно извършено, се установи несъмнено и категорично, че подписът за „Получил сумата“ в РКО №01/03.01.2020г. за сумата от 300 евро, представен от „Балканспед“ ЕООД е положен от лицето К. Н. А.. В този смисъл оспорването на истинността на документа не е доказано. Ответникът е получил сумата от 300 евро по визирания РКО, за което и се е подписал.
От показанията на св. Н. С, работещ на длъжност „ххххх“ при същия работодател „Балканспед“ ЕООД се установи, че в деня, в който ищцовото дружество взело заявка с товарен адрес от гр.Шумен за Германия, ответникът дошъл в офиса, където същият свидетел му провел инструктаж, подготвил му необходимите документи за извършване на превозите във Франция и Германия, след което К. взел аванс за заминаването си в командировка. Св. С не знае точно в какъв размер е взел сума за служебен аванс, но знае, че К. е взел аванс. По-късно К. се обадил по телефона на св. С и му казал, че няма да осъществи курса, оставя камиона на паркинга на „СОМАТ“ отключен и ключовете са в кабината. Свидетелят отишъл при камиона, огледал необходимата документация на МПС на място ли е-видял, че е в жабката, заключил камиона, взел ключовете и сигнализирал на г-жа С.-управителя на дружеството, след което отишъл в офиса. Св. С не е виждал К. да е връщал пари и не е виждал пари , оставени в камиона. По-късно във връзка с образувано наказателно дело за липсваща сума и дадените показания от св. С, полицаите също са огледали камиона.
От писменото заключение
по съдебна счетоводна експертиза, приложенията към него и допълнително дадените
разяснения в открито заседание от вещото лице Е.В. се установи следното: Периодът, за който ССЕ прави
изчисленията е от 25.10.2019г.до 06.01.2020г. Сумите, които е
предоставило ищцовото дружество с трите разходни касови ордери - РКО
№1/03.01.2020г. – 150 лв.; РКО № 2/03.01.2020г. – 867.02 лв. и - РКО №1/03.01.2020г. – 300
евро са общо 1603.76 лв. /таблица
1-предоставени суми с РКО/. За периода от м.10.2019г. до м.01.2020г. трудовото възнаграждение е изплатено изцяло
–общо 966.08 лв., от които : по банка на 13.11.2019г. – с основание работна
заплата 94.46 лв.; по банка на 13.12.2019г. с основание работна заплата -434.55
лв.; прихванати от платени суми в повече от служебния аванс 434.55 лв. – за
м.12.2019г.; прихванати от платени суми
в повече от служебния аванс 21.52 лв. – за м.01.2020 г. /таблица 2-по ведомост
работни заплати/. По командировките: При проверката на вещото лице са
представени Заповед за командировка
№19-051/25.10.2019г., като се установи, че К.А. е бил командирован за периода
от 25.10.2019г.до 20.12.2019г. В Заповед
№18/01.10.2018г.са определени суми за командировъчни пари в чужбина на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове на шофьорите международен
транспорт в „Балканспед“ ЕООД, както следва : 1.При продължителност на
международния рейс до З0дни - 27 евро на ден; 2.При продължителност на
международния рейс от 31 дни до б0дни- 44 евро на ден; 3.При продължителност на
международния рейс над 61дни - 54 евро на ден. Командировъчните пари се
изчисляват и изплащат с приключване на авансов отчет за завършения международен
рейс. Шофьорът се задължава да представи в счетоводството на дружеството отчет,
придружен с разходно оправдателен документ за извършените разходи за всеки
международен рейс в 15 дневен срок от приключването му. При проверката на
вещото лице специално за ответника К.Н.А. е установено, че командировъчните суми, които са
били определени за него са по 44.00 евро на ден. Периодът на командировка на ответника е бил от
29.10.2019г.до 19.12.2019г., т.е 52 дни. Представени са от ищеца разпечатка от FLEET
BOARD на камиона за датите на излизане от и влизане
в България. От приложените банкови извлечения по делото е видно преводите,
които са били направени, а именно: На 27.12.2019г.- превод 852.76лв.-с
основание отчет командировки. ; На 13.12.2019 общ превод 2934.55 - с основание
рз /работна заплата/ м.11-434.55лв. и 2500 служебен аванс. На 13.11.2019 общ
превод 1094.46 - основание рз м.10- 94.46 и 1000.00 служебен аванс. С РКО три
броя от 03.01.2020г.служебен аванс в общ размер на 1603.76лв. С РКО два броя от
25.10.2019г.са платени суми в брой - по РКО №289/25.10.2019г.служебен аванс
150.00лв. за разходи, като от сумата от 150.00лв.са отчетени за разходи за
винетки 85.20лв.и остава платена сума 64.80лв. По РКО №65/25.10.2019г,-
служебен аванс от 300.00евро., като от него са отчетени разходи 45.00евро -
пътни такси и паркинг с левова равностойност 88.01лв., като остават платени
суми в размер на 255.00евро с левова равностойност 498.73лв. /таблица 1-по
обезщетение при командировки/. По допълнителното възнаграждение за
командировки, според уговорките за изминати над 10000 км на месец – при проверката
от вещото лице не е установено да има документ и начислявани суми в тази
връзка. Заключението на ССЕ е следното: Сумите, които е предоставило дружеството
с РКО на К.А. са в общ размер на 1603.76лв. За периода м.октомври 2019г.до
м.януари 2020г.трудовото възнаграждение е платено изцяло. За периода м.октомври
2019г.до м.декември 2019г.командировъчните са платени в повече с 2038.31лв. -
като от платената сума в повече по сл.аванси, сумите от 456.07лв.са прихванати
по дължими заплати за м.12.2019г.- 434.55лв. и м.01.2020г. - 21.52лв. или общо
за м.12.2019г. и за м.01.2020г.прихванати за дължими заплати 1582.24 лв. Сумата
от 1582.24 лв. се явява в повече платени суми от ищеца на ответника. По
допълнителното възнаграждение за командировки, според уговорките по 20 цента на
километър за изминати над 10000 км на месец – при проверката от вещото лице не
е установено да има документ и начислявани суми в тази връзка. В открито
заседание вещото лице по ССЕ Е.В. изясни, че практиката в ищцовото дружество е
била такава – когато шофьорът тръгва в командировка му превеждат една сума
служебен аванс и когато той се върне дава отчет за какво са изразходвани
сумите- за разходи на фирмата /напр.за винетки, такса паркинг и др./, а
разликата си остава за шофьора. По счетоводните документи е видно, че тази
разлика между дадения служебен аванс и отчетените разходи на фирмата си остава
за него, в случая – за ответника. Получените суми от ответника всички са по
банков път и с разходни касови ордери. Вещото лице също така обясни, че
претенцията на ищеца е за 1603.76 лв., която сума включва сумите по процесните
3 бр. РКО, но е установено, че дължимата неотчетена сума от ответника е 1582.24
лв., тъй като разликата от 21.53 лв. е всъщност заплатата за м.01.2020г., която
е прихваната от платените суми по банков път и по ордер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение. Ответникът по първоначално предявеният иск като работник на длъжност „хххххххххххххххххххххххх“ е имал за една от основните материални отговорности - за получените от него фирмени парични средства и едно от основните длъжностни задължения – да представи в счетоводството на дружеството отчет, придружен с разходнооправдателни документи за извършените разходи за всеки международен рейс в 15-дневен срок от приключването му. Това е изрично уредено в заповед № 18801.10.2018г. и индивидуалната заповед за командироване на ответника № 19-051/25.10.2019г.. Безспорно се установи, че в процесния период от 25.10.2019г. до 20.12.2019г. работникът е изпълнявал трудовите си задължения като е правел международни шофьорски курсове. За целта е получавал служебни аванси по банков път или с РКО. Така на 03.01.2020г. е получил с процесните 3 бр. РКО различни суми на обща стойност 1603.76 лв., но е отказал да извърши международния превод, за което уведомил по телефона св.С и оставил товарния автомобил на паркинг с ключовете в него. Несъмнено се установи от гласните доказателства, че ответникът е получил аванса за командировката, като от РКО се установи точния размер, а от заключението по съдебната почеркова експертиза се потвръди, че ответникът лично се е подписал за получаването на служебния аванс в размер на 300 евро-обстоятелство, което ответникът оспори, но не доказа.. Доколкото съдът няма специални знания в областта на счетоводството, контрола и финансите за изясняване на спора от фактическа страна назначи ССЕ. От заключението на експертизата се установи, че за целия период от 25.10.2019г. до 06.01.2020г., през който трае трудовото правоотношение работодателят представил на работника по банков път и с РКО общо сумата от 6520.05 лв. като служебни аванси и за работни заплати, от тях ответникът отчел общо за командировъчни 4481.74 лв., от останалата разлика от 2038.31лв. служебни аванси са прихванати 456.07 лв. по заплати и остава дължим остатък от 1582.24 лв. Служебните аванси по процесните 3 бр. РКО не са отчетени и доколкото претенцията на ищеца е за 1603.76 лв., но ССЕ е установила неотчетена от същите служебни аванси и неприхваната сума в размер на 1582.24 лв., то искът следва да се уважи в този размер, като за разликата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се касае до възражението за прихващане, безспорно се установи от заключението на ССЕ, че ищецът е изплатил работните заплати в пълен размер. С доклада по делото съдът е разпределил в доказателствена тежест на ответника, че дължимото обезщетение при командировка е в размер на 70 евро на ден, както и допълнително обезщетение по 20 евроцента на километър за изминатите над 10000 км. на месец. Ответникът не представи, нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Изобщо няма доказателства по делото, че ответникът и работодателят са имали такава уговорка за допълнително заплащане по 20 евроцента на всеки изминат километър над 10000 км на месец. От писмените доказателства се установи, че по заповед № 18/01.10.2018г. на работодателя на ответника е заплащано по 44 евро на ден командировка в чужбина, тъй като продължителността и е била 52 дни /между 31 и 60 дни/. Така заплащаното обезщетение при командировка реално е по-високо от минималния стандарт, регламентиран с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /21 евро на ден при единична езда и 27 евро на ден при двойна езда/. В заключение се установи, че работодателят няма дължими суми към работника за трудови възнаграждения, обезщетение при командировка и допълнително обезщетение/възнаграждение при командировка по 20 евроцента за всеки изминат километър над 10000 км на месец. Съобразявайки изложеното по-горе, единственият извод, който се налага е, че възражението за прихващане е недоказано по основание и по размер, поради което и няма как да се извърши прихващане.
Ищецът е представил писмени доказателства за разноски, както следва: 342 лв.-а..възнаграждение/л.10 по гр.д.№245/2020г.на РС-Бургас/; 64.15 лв.-държавна такса/л.11 по същото дело/; 60 лв.-възнаграждение по ССЕ /л.37 по гр.д.№ 578/2020г. на РС-Търговище/; 150 лв.-възнаграждение по СПЕ /л.38/; 4 лв.-такса паричен превод по СПЕ /л39/; 4 лв.-такса паричен превод по ССЕ/л.40/; 90 лв.-довнасяне на възнаграждение за ССЕ /л.50/ или общо 714.15 лв. С оглед изхода на спора, а именно предявеният иск следва да се уважи за сумата от 1582.24 лв. и в останалата част над този размер до пълния претендиран размер от 1603.76 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, то ответникът следва да заплати на ищеца основателно направените разноски в размер на 704.57 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО на документ - РКО № 1/03.01.2020г. за сумата от 300 евро-служебен аванс, а именно, че подписът на „получил сумата“ не е на ответника-К. Н. А., НЕ Е ДОКАЗАНО, на осн. Чл.194 ал.3 изр.1-во от ГПК.
ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, офис 8, чрез а.. Н.С. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАЛКАНСПЕД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ал. Батенберг“ № 5А, ет.1, представлявано от управител- В.С., чрез съдебен адрес ***, а.. П.В. ***, сумата от 1582.24 лв., представляваща получени и неотчетени служебни аванси, предоставени му, както следва: РКО №1/03.01.2020г. – 150 лв.; РКО № 2/03.01.2020г. – 867.02 лв. и - РКО №1/03.01.2020г. – 300 евро , на осн. чл. 207 ал.1 т.2 във вр. чл.211 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 16.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 704.57 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „БАЛКАНСПЕД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ал. Батенберг“ № 5А, ет.1, представлявано от управител- В.С., чрез съдебен адрес ***, а.. П.В. ***, против К. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, офис 8, чрез а.. Н.С. ***, в останалата част за сумата над 1582.24 лв. до пълния претендиран размер от 1603.76 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: