Р Е Ш
Е Н И E
№ 336
02.10.2019 г. гр.
Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря: Д* Х*……………………………………….
прокурор:……………………………........................................................................................,
като разгледа докладваното от председателя съдия Дечева в.гр.д. № 526 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 418 от 20.06.2019 г., постановено по гр.д. № 518/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково, са отхвърлени предявените от Ц.Д.К. против Езикова гимназия „*****“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението й, извършено със заповед № РД – 14 – 239 от 04.01.2019 г. на директора на гимназията за незаконно и неговата отмяна; възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши възпитател“ в гимназията и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа – за периода от 04.01.2019 г. до 04.07.2019 г. в размер на 5 676 лв.
Недоволна от постановеното решение e останала ищцата Ц.К., която обжалва решението с оплаквания за неправилност и необоснованост поради нарушаване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ищцата сочи в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички фактически и правни доводи и възражения, наведени от нея още в исковата молба, не е изложил мотиви досежно преценката на всички доказателства в тяхната взаимовръзка, и изобщо не са изложени мотиви по отношение на твърдяното от ответника нарушение по раздел I, т. 2, раздел II, т. 2 и раздел IV, т. 2 от заповедта за уволнение. Районният съд не обсъдил и всички ангажирани от ищцата доказателства, а в същото време едностранчиво и безрезервно били кредитирани показанията на свидетелите, ангажирани от ответника. На следващо място, се изтъква, че заповедта за уволнение не била мотивирана както от фактическа, така и от правна страна. Посочените от работодателя разпоредби като правна квалификация по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ не съществували. Също така твърдените нарушения не били индивидуализирани в нужната степен досежно време, място и обстоятелства, като в тази насока изводите на районния съд, че заповедта съдържала всички необходими реквизити, се явявали бланкетни, неправилни и необосновани. В хода на първоинстанционното производство ответникът не доказал твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Установявало се по несъмнен начин, че ищцата не била отнела по насилствен начин писмо от свидетелката С* В* на 13.07.2018 г. Самата свидетелка сочела друга дата – 19.07.2018 г., тя била единственият пряк свидетел на случилото се и в продължение на 4 месеца не била уведомила работодателя за получаването на писмото, правейки опит да прехвърли вината за това върху ищцата, което само по себе си поставяло под съмнение достоверността на нейните показания. Също така ищцата нямала задължение да получава и предава писма и тъй като не била носител на такива задължения, следвало да се приеме, че не е злоупотребила с доверието на работодателя. На следващо място, по отношение на сочените нарушения по втори пункт от заповедта за уволнение, работодателят не е поискал никакви обяснения от ищцата по отношение на време, място и обстоятелства на тези събития. Описаните от работодателя нарушения били общи и неконкретизирани, което затруднявало правото й на защита. Аналогични доводи са изложени и по отношение на нарушенията по раздел I, т. 2, б. „в“, „г“ и „д“. Освен това работодателят не доказал утвърждаването на специален ред за ползване на помещенията, поради което и действията на ищцата не съставлявали дисциплинарно нарушение. От нея не били изискани и обяснения за случилото се на възпитателския съвет от 05.10.2018 г., както и по-късно, с което се нарушавалото правото й на защита в хода на дисциплинарното производство. По отношение на случилото се на 05.05.2018 г. репликите на ищцата били извадени от цялостния контекст на ситуацията и поведението й било провокирано от служителката Янка Вълева с реципрочни изрази и обръщения, което се доказвало и от писмените обяснения на последната. От изложеното в заповедта не ставало ясно според работодателя кога точно по време, в какъв контекст и при какви обстоятелства били изречени от ищцата твърдените думи. Във връзка с третото провинение и възприетото от районния съд, че с така извършените действия не е налице нарушение на трудовата дисциплина, в жалбата се допълва, че при това положение общата съвкупна тежест на останалите нарушения (дори и да се приемело, че са извършени), значително намалявала и това допълнително правело уволняването на ищцата несъразмерно тежка мярка.
Друга категория възражения в жалбата касаят неспазването на двумесечния преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание. За нарушението по пункт 2, б. „б“ от заповедта се твърди, че работодателят е научил не по-късно от края на октомври 2018 г. (30.10.2018 г.). За останалите нарушения по б. „в“, „г“ и „д“ на пункт № 2 поради липсата на надлежна времева индивидуализация било невъзможно работодателят да докаже, че е спазил преклузивния срок. Също така се посочва, че от ищцата не били поискани обяснения по отношение на всички твърдени нарушения, а относно получаването на писмото се сочела друга дата от работодателя – 19.07.2018 г., докато ищцата била санкционирана, че е взела писмото на 13.07.2018 г. Твърди се, че всички извършени от К. действия не съставлявали нарушения на трудовата дисциплина. Не можело да се приеме, че е налице и виновно поведение от нейна страна като субективен елемент на дисциплинарните нарушения – относно вземането на писмото от НЕЛК и разместването на мебели на 01.10.2018 г. тя действала със съзнанието, че извършва нормални и правомерни действия, което изключвало вината й, а по отношение на конфликта със служителката Я* В* ищцата действала в състояние на афект и не целяла да увреди нечие достойнство. На следващо място, изтъква се, че наложената дисциплинарна санкция е непропорционална и са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Описаните нарушения не можели да обосноват извод за единична или обща висока съвкупна тежест, за да се стигне до уволняването на К.. В тази връзка са изложени и самостоятелни съображения, че нарушенията не можели да се квалифицират като тежки такива. Подчертава се наличието на смекчаващи обстоятелства – добри характеристични данни; дългогодишен трудов стаж в системата на образованието и отделно – трудов стаж при работодателя. Отделя се внимание и на съображения, че със заповедта за уволнение всъщност работодателят обвинявал ищцата в поведение, което би било съставомерно по НК, ако е било действително реализирано. При това положение работодателят не можел да реализира дисциплинарната отговорност, освен ако не бъде доказано по наказателноправен ред и по реда на НПК извършването на тези престъпления, която предпоставка не била налице в случая. Тези твърдения релевирали съставомерни признаци за деяния по чл. 198, ал. 1, чл. 143, ал. 1, чл. 146, чл. 147 и чл. 144 НК.
Отделно от гореизложеното уволнението се явявало незаконосъобразно и поради това, че ищцата се ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като била трудоустроена към момента на издаване на процесната заповед за уволнение (04.01.2019 г.). Трудоустрояването произтичало от болничен лист № Е20180862825, издаден от ЛКК на 06.03.2018 г. Липсвал изричен писмен акт от работодателя за прекратяване на трудоустрояването, както и аналогичен акт от страна на здравните органи, поради което то продължавало да бъде в сила и към момента на уволнението. В заключение са изложени съображения за изключително добрите характеристични данни и професионални заслуги на ищцата, които не били взети предвид от работодателя и се намирали в рязко несъответствие с налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Доколкото исковете по т. 1 и т. 2 на чл. 344 КТ следвало да се уважат, то основателна се явявала и акцесорната претенция по т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ по отношение на дължимото обезщетение. Въз основа на всички така изложени доводи се отправя искане да се отмени изцяло обжалваното решение и на негово място да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.
Подаден е отговор от ответната страна в спора, Езикова гимназия „*****“, чрез адв. Б.С.. Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна, а обжалваното решение се явявало правилно и законосъобразно, поради което следвало да се потвърди. Изложени са подробни контрааргументи на всяка едно от възраженията, описани във въззивната жалба. Детайлно е обосновано, че действително са налице дисциплинарни нарушения и те са извършени по начина, описан в заповедта за уволнение, като всяко едно от тях било достатъчно за прекратяване на трудовото правоотношение по надлежния ред. Работодателят спазил всички законови изисквания и срокове в дисциплинарното производство, съгласно изискванията на Кодекса на труда. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. процесуалните представители на страните поддържат доводите, изложени във въззивната жалба и отговора към нея. Във въззивното производство са приети като доказателства два броя удостоверения от Районна прокуратура – Хасково по повод постъпили жалби от ищцата, въз основа на които са образувани прокурорски преписки и на основание на които е отправено искане за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, но искането е оставено без уважение. Представени са писмени бележки по делото и от двете страни, в които се доразвиват техните съображения, изложени в жалбата и отговора към нея.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:
Между ищцата и ответника е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 21 от 21.15.1998 г., с който ищцата е назначена от работодателя Гимназия с преподаване на чужди езици „П* К*“ – гр. Х* на длъжност „в**“, с място на работа – Общежития към гимназията. В резултат на структурни реформи в системата на образованието Общежитията на гимназията преминават към ГПЧЕ „*****“. Трудовият договор впоследствие е изменян последователно с допълнителни споразумения от 27.11.2000 г., 18.06.2001 г., 12.07.2001 г., 01.10.2001 г., 08.02.2002 г., 13.05.2002 г., 24.10.2002 г., 28.03.2003 г., 29.08.2003 г., 09.09.2004 г., 10.10.2005 г., 29.06.2006 г., 02.08.2006 г., 03.09.2007 г., 19.12.2007 г., 04.08.2008 г., 15.07.2008 г., 17.12.2008 г., 03.08.2009 г., 07.09.2009 г., 03.11.2009 г., 09.11.2009 г., 04.02.2010 г., 13.10.2010 г., 13.10.2011 г., 15.03.2013 г., 20.02.2015 г., 16.12.2015 г., 05.10.2016 г., 16.10.2017 г. и 16.10.2018 г. При изменения в изискванията, функциите, правата и задълженията, относими към заеманата от ищцата длъжност по надлежния ред е подписван и екземпляр от актуалната към съответния момент длъжностна характеристика. Последният такъв актуален вариант за длъжността „старши възпитател в ученическо общежитие“ с код по НКПД 2359 6009 е подписан от ищцата на 06.06.2017 г., като тя е получила и препис от длъжностната характеристика за запознаването й с нея.
От момента на назначаването й на длъжността до 2018 г. ищцата не е имала дисциплинарни нарушения и не е ангажирана нейната дисциплинарна отговорност. За първи път такава е ангажирана по повод на извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина за това, че на 08.03.2018 г. К. е закъсняла за началото на работната й смяна с 51 минути. Издадена е заповед № РД 14 – 535 от 11.04.2018 г. на работодателя, с която й е наложено дисциплинарно наказание „з**“. Следващо провинение е санкционирано със заповед № РД 14 – 672 от 17.05.2018 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения по чл. 187, т. 1, т. 8 и т. 10 КТ.
С писмо изх. № 194 от 22.11.2018 г. работодателят е изискал от К. представянето на обяснения във връзка с твърдения за извършени нови нарушения на трудовата дисциплина – за това, че на 19.07.2018 г. е иззела от служителката Снежана Василева писмо, което е било адресирано до общежитието на Езиковата гимназия, съдържащо решение на НЕЛК № 860 от 03.07.2018 г. по преписка № 4874, както и за това, че е постъпило обяснение от служителката Янка Вълева с твърдения, че през месец октомври е била заплашвана от ищцата със скорошно явяване пред комисия, с дисциплинарни наказания, с подписка срещу нея от хора от общежитието и със скорошното му напускане. Предоставен и тридневен срок за даване на писмени обяснения. Екземпляр от писмото е връчен на К. на 27.11.2018 г. срещу подпис, която е представила писмени обяснения с вх. № 439 от 28.11.2018 г.
С писмо изх. № 250 от 12.12.2018 г. са изискани обяснения във връзка с други данни за извършено нарушение на трудовата дисциплина – уронване доброто име на Езиковата гимназия и нарушаване на задълженията по чл. 16, т. 1, 3 и 5 от Етичния кодекс на училищната общност в гимназията с излагане на неверни твърдения в подадена от К. жалба до Комисия за защита от дискриминация и образувана въз основа на същата преписка за неправомерни действия и нарушения, извършени от директора и служители на учебното заведение. Предоставен е еднодневен срок за даване на писмени обяснения. Екземпляр от писмото е връчен на К. на 12.12.2018 г. срещу подпис, която е представила писмени обяснения с вх. № 593 от 13.12.2018 г.
С писмо изх. № 256 от 14.12.2018 г. работодателят е поискал от ищцата във връзка с образуваното дисциплинарно производство да го уведоми в 3-дневен срок дали е трудоустроена и дали страда от някоя от болестите, посочени в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. В писмен отговор вх. № 626 от 19.12.2018 г. К. е посочила, че нейното трудоустрояване е приключило през август 2018 г., директорът на гимназията лично е приел през 2016 г. документите за трудоустрояването, издадени от ТЕЛК и ЛКК, както и че дали ще подаде нови документи за трудоустрояване за в бъдеще е въпрос изцяло на нейната лична преценка. За допълване на този отговор работодателят е изискал информация и от Регионална здравна инспекция – Хасково, откъдето е получил отговор вх. № 644 от 03.01.2019 г. с приложено експертно решение на НЕЛК № 860 от 03.07.2018 г.
Въз основа на така получените данни в хода на образуваното дисциплинарно производство работодателят е издал заповед № РД – 14 – 239 от 04.01.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за три отделни нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в заповедта, на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Заповедта е връчена от заместник-директора на Езиковата гимназия, но ищцата е отказала да я получи, поради което нейният отказ е удостоверен с подписите на двама служители – Д**Н*(заместник-директор) и С* К* (директор УД).
Във връзка със здравословното състояние на ищцата е издадено ЕР на ТЕЛК – Хасково № 1825 от 17.08.2016 г., с което същата е освидетелствана на 30 % трайно намалена работоспособност с диагноза „увреждания на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Определен е срок от 2 години за трудоустрояване при посочения процент трайно намалена работоспособност, който следва да изтече на 01.08.2018 г. Издадена е заповед № РД – 14 – 1018 от 14.09.2017 г., с която К. е освободена от полагане на нощен труд за периода от 08.09.2017 г. до 06.03.2018 г. с оглед на нейното трудоустрояване. След изтичане на посочения срок К. е представила болничен лист № Е 20180862825 за продължаване на вътрешното й трудоустрояване и работодателят с писмо изх. № 603 от 20.03.2018 г. е отправил предложение да подаде в 3-дневен срок молба заявление за вътрешно трудоустрояване. Ищцата е отказала да получи писмото, удостоверено с подписите на двама свидетели. Впоследствие е издадено ЕР на ТЕЛК – Хасково № 1008 от 21.05.2018 г., с което е отменен болничен лист № Е 20180862825 поради нарушения на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за трудоустрояване. Експертното решение е обжалвано и отменено с ЕР на НЕЛК № 860 от 03.07.2018 г. поради допуснати пропуски в административното производство. Със следващо ЕР на ТЕЛК – Хасково № 1798 от 02.10.2018 г. е потвърдено решението за отмяна на болничния лист.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства, разпитани са свидетелите Т* Б*, Й* С*, С* В*, Ж* Р*, Д* Н*, прието е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Т* М**.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Районният съд е достигнал до изводите си за отхвърляне на предявените обективно съединени искове след обстоен и цялостен анализ на доказателствата по делото.
Твърдяното от ищцата необсъждане в мотивите на всички доводи и възражения, посочени в исковата молба от страна на районния съд, не се установява при проверка на обжалваното решение. Макар и в съдържанието на исковата молба да са наведени многобройни основания за отмяна на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, районният съд е изложил съображения, които в достатъчна степен удовлетворяват изискванията за пълноценен отговор по спорното материално право. Относно оспорването в исковата молба на фактите и обстоятелствата, приети от работодателя за установени при издаването на заповедта, в обжалваното решение са изследвани всички въпроси, свързани със същите факти и обстоятелства, доколкото те служат не само като основание за издаването на заповедта, но са и част от установяването на фактическата обстановка и са свързани имплицитно с предмета на делото, който се явява и предмет на самото решение. Всъщност, за да достигне до своите крайни изводи (от които жалбоподателят очевидно е останал недоволен), районният съд е направил именно това – проверил е фактите и обстоятелствата, при които работодателят е приел за осъществени дисциплинарните нарушения на ищцата К.. Ето защо може да се приеме, че в жалбата ищцата изразява недоволството си не от липсата на обсъждане на фактите и обстоятелствата, а от изводите на районния съд, които той е основал върху така приетите факти.
На следващо място, във въззивната жалба се сочи, че съдът не бил изложил мотиви и по отношение на второто дисциплинарно нарушение, описано в раздел I, т. 2, раздел II, т. 2 и раздел IV, т. 2 от заповедта за уволнение, което касае отправянето на закани и уронващи честта и достойнството думи по адрес на служителката Я* В***. По този въпрос районният съд е инкорпорирал разсъжденията си относно поведението на ищцата в анализа на виновното неизпълнение на трудовите й задължения по чл. 126, т. 9 КТ (страница 4 от въззивното решение, абзац 1, ред 9). Макар и разсъжденията на районния съд по този въпрос да са по-общи в сравнение с обсъждането на останалите две нарушения, не може да се приеме, че при тяхното формулиране е налице такъв дефицит в мотивите, че същият да обуслови отмяната на съдебния акт. Не следва да се подценява и факта, че повечето от възраженията касателно второто дисциплинарно нарушение са въведени като предмет на въззивното обжалване със самата жалба. Въззивният съд е длъжен да даде санкция в рамките на предмета, очертан във въззивната жалба, но също така е длъжен по силата на чл. 269 ГПК служебно да провери валидността изцяло на първоинстанционното решение и неговата допустимост в обжалваната част. Това принципно положение намира израз в процесуалната обвързаност на второинстанционния съд при условията на ограничен въззив да се произнесе по предмета на делото, след като извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, но при съобразяване на очертаните с жалбата предели на въззивната проверка. В тази насока настоящият съдебен състав не достига да изводи, които да се различават от тези на районния съд относно нарушението, описано в раздел I, т. 2, раздел II, т. 2 и раздел IV, т. 2 от заповедта за уволнение. В последната са описани подробно действията, които К. е извършила по адрес на служителката В*, работодателят е посочил изчерпателно кои точно свои задължения ищцата не е изпълнила и е обсъдил защо приема, че в случая тя е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. По-конкретно К. не е изпълнила задълженията си по чл. 29, ал. 2, т. 8 и чл. 57, т. 18 от Правилника за вътрешния трудов ред на гимназията, както и по чл. 16, т. 1, т. 3 и т. 5 от Етичния кодекс на училищната общност на Езиковата гимназия. Също така тя е нарушила и задълженията по т. 3 от Длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност. Правилникът за вътрешния трудов ред в гимназията на учебната 2018 / 2019 г. е утвърден със заповед № РД 14 – 877 от 14.09.2018 г. (л. 117 – л. 142 от делото), а Етичният кодекс е приет на редовно проведено заседание на Педагогическият съвет на гимназията от 10.09.2018 г. (л. 144 – 168 от делото) и утвърден със заповед № РД – 14 – 866 от 14.09.2018 г. на директора на учебното заведение. Очевидно е, че двата вътрешни акта са приети своевременно един ден преди започване на учебната година и са били в сила (т.е. действащи) към момента на извършване на действията от страна на ищцата К. спрямо служителката В***, за които е констатирано, че са осъществени през месец октомври и месец ноември 2018 г. Тези актове са част от вътрешно-административната регулация на учебната дейност и касаят всички лица от педагогическия персонал, в това число и ищцата, заемаща длъжността „старши възпитател“. В този смисъл, те са били задължителни за нея и неизпълнение на въведените с тях задължения дава основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Аналогично, както вече се посочи, К. е била запозната и с изискванията за длъжността по утвърдената длъжностна характеристика, като последният актуален вариант на същата е връчен за сведение на ищцата на 06.06.2017 г., т.е. повече от една година преди извършените от нея действия. Обстоятелствата, свързани с процесното дисциплинарно нарушение, се установяват най-вече от показанията на свидетелите Ж* Р* и Д* Н** (л. 357 – 362 от делото). С тяхна помощ се изясняват не само конкретните подробности относно отправянето на отправянето на закани и уронващи честта и достойнството думи към служителката * но се дават и важни разяснения относно предисторията на конфликта. Става ясно, че това не е изолирана проява, а последица от едно постепенно нагнетяване на напрежението в междуличностните отношения на К. и В*, което в определен момент е довело до ескалация и до процесната проява на вербална агресия, описана от работодателя в раздел I, т. 2, раздел II, т. 2 и раздел IV, т. 2 от заповедта за уволнение. Внимателният прочит на показанията на двамата свидетели показва, че с тях се установяват именно онези обстоятелства, които са констатирани от работодателя и които покриват изискванията за квалифициране на извършеното като дисциплинарно нарушение. С така изложените съображения от страна на настоящия съдебен състав и отразеното в мотивите към обжалваното решение се дава пълен отговор на наведените с жалбата възражения относно второто дисциплинарно нарушение.
На следващо място, не могат да бъдат споделени и възраженията, че районният съд едностранчиво и безрезервно кредитирал само показанията на свидетелите, ангажирани от ответника. Основно задължение на съда е да посочи в мотивите към съдебния акт кои доказателства кредитира и защо, което всъщност е извършено от районния съд. В случая не може да се говори за едностранчиво отношение поради съществената разлика между двете групи свидетели. От страна на ищцата са разпитани свидетелите Т*Б* и Й* С*, а от страна на работодателя – С** В*, Ж* Р* и Ди** Н*. Сравнителният анализ между показанията на двете групи свидетели показва, че свидетелите Б* и С** нямат преки впечатления за всяка една от случките, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност и не са присъствали лично на нито една от тях. Б** посочва, че преди време е работила заедно с К., но от 2010 г. вече не е така, като дори и работните им места не съвпадат. Нейните показания касаят по-скоро общите й впечатления от поведението и професионалните качества на ищцата и то в един сравнително отдалечен период от време, много преди 2018 г. От друга страна, свидетелят С* вече е пенсионер и макар да е бил семеен приятел на бащата на К., отдавна вече не работи в системата на образованието, още по-малко в Езиковата гимназия към момента на осъществяване на процесните събития. В по-голямата част от своите показания той възпроизвежда това, което му е казано от ищцата в личните разговори помежду им, тъй като двамата често се срещали. Това означава, обаче, се показанията му са повече опосредствани, а не преки, и препредават гледната точка на самата ищца, като в допълнение от тях не могат да се изведат почти никакви по-съществени детайли относно случилото се при всяко едно от дисциплинарните нарушения. Ето защо правилно районният съд е кредитирал показанията на В**, Р***и Н**, тъй като и тримата имат преки впечатления за всяко едно от трите нарушения на трудовата дисциплина, познават К. отблизо (тъй като работят с нея в хода на ежедневната им работа), дават подробни, конкретни и безпротиворечиви сведения за нейното поведение, и именно това надделява в общия коментар на доказателствата.
Останалите възражения, изложени в жалбата, също намират своя отговор при проверката на обжалваното решение. Несъстоятелни са доводите, че заповедта за уволнение не била мотивирана както от фактическа, така и от правна страна, твърдените нарушения не били индивидуализирани в нужната степен досежно време, място и обстоятелства, а посочените от работодателя разпоредби като правна квалификация по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ не съществували. Напротив, процесната заповед за уволнение е с обем от 18 страници и е мотивирана по един достатъчно изчерпателен начин, като работодателят е обсъдил подробно, обстойно и всестранно обстоятелствата по всяко едно от дисциплинарните нарушения. Съдържанието на заповедта е обособено на отделни раздели, а те от своя страна – на точки и подточки, като по този начин не е допусната неяснота или смесване на отделни части от съдържанието, които евентуално биха довели до объркване или празноти в текста относно съществените елементи на дисциплинарното производство. В тази връзка се установява, противно на изложеното от жалбоподателя, че всяко едно от нарушенията е достатъчно индивидуализирано по време, място и обстоятелства. По отношение на първото нарушение е посочена конкретна дата (13.07.2018 г.) и място – сградата на ученическите общежития на Езиковата гимназия. По отношение на второто нарушение е посочен период от време – месец октомври и месец ноември 2018 г., тъй като естеството на самото нарушение е такова, че то е имало продължаващ във времето характер. Това проличава от отбелязването, че действията на К. спрямо служителката В***, са реализирани както в нейно „присъствие“, така и в нейно „отсъствие“, и са посочени пет отделни случая в т. „а“ до т. „д“ (стр. 3 и 4 на заповедта). Налице е едно трайно и няколкократно повтарящо се поведение на К., поради което отбелязването „месец октомври и месец ноември“ може да се приеме за достатъчна индивидуализация. Мястото на нарушението е отново сградата на ученическите общежития на гимназията. С това се опровергава и твърдението, че заповедта не съдържала всички необходими реквизити, както и твърдението, че описаните от работодателя нарушения били общи и неконкретизирани, което затруднявало правото на защита на ищцата. Напротив, именно подробният и детайлен в описанието подход, използван от работодателя при изискването на обяснения, събирането на информация за трудоустрояването на К. и при формулиране текста на заповедта, показва, че всъщност са били спазени всички необходими гаранции за упражняване правото на защита от нейна страна по време на дисциплинарното производство. Допълнителното възражение за това, че не е правилно цитирана приложимата норма на чл. 187 КТ, текста на който след измененията от 2016 г. вече е разделен в две отделни алинеи не повлиява върху горните изводи. Безспорно, цитираната норма има две алинеи, но в ал. 1 е запазена същата последователност в изброяването на отделните дисциплинарни нарушения и в тяхното съдържание, поради което пропускът да се посочи, че става дума за алинея първа от процесната разпоредба не е довел до невъзможност за ищцата да разбере точно по кои текстове на закона е подведено извършеното от нея, нито е попречило да упражни правото си на защита.
На следващо място, правилни са и разсъжденията на районния съд относно датата на извършване на първото дисциплинарно нарушение, поисканите в тази връзка обяснения от К. в хода на дисциплинарното производство и показанията на Василева по повод на процесния случай. Спорът относно това коя дата е релевантна в случая (13.07. или 19.07.2018 г.) е получил достатъчно ясен отговор в мотивите на обжалваното решение, като в тази насока въззивният съд приема, че не може да се поддържа тезата за нарушаване правото на защита на ищцата в хода на дисциплинарното производство, тъй като освен с датата, на която е извършено, нарушението се характеризира и с обстоятелствата за извършването му, поради което описанието, използвано от работодателя, е било достатъчно, за да може да се разбере именно за кое събитие става дума и в каква връзка се изискват обяснения от К.. Доводите за опити от страна на В*** да прехвърли вината върху К. с оглед на собственото си бездействие да не уведоми работодателя веднага за полученото писмо, а на един по-късен етап, може да бъде основание за евентуалното ангажиране на дисциплинарната отговорност на Василева, но това обстоятелство не води до отпадане на отговорността на самата ищца. Еднакво вярно е, че както Василева не е уведомила директора, така и К. е извършила действията, вменени й със заповедта за уволнение. Отговорността е лична и поведението на ищцата се установява не само с показанията на Василева, а и от останалите доказателства по делото. След като се твърди, че К. нямала задължения да получава или предава писма, то това отбелязване не води до снемане на отговорността й. Напротив, тя не е имала такова задължение, но също така е вярно и че не е имала и правомощие да получава писма, които не са били предназначени за нея, а именно последното е довело до ангажиране на дисциплинарната й отговорност.
Не отговаря на фактическата обстановка твърдението, че от К. не били изискани обяснения за случилото се на възпитателския съвет от 05.10.2018 г., както и по-късно, с което се нарушавалото правото й на защита в хода на дисциплинарното производство. Всъщност, случилото се на 05.10.2018 г. касае отправянето на обидни думи и закани от страна на К. по адрес на служителката Вълева. От събраните по делото писмени доказателства се установява противното – писмени обяснения по повод на този случай са изискани от К. с писмо изх. № 194 от 22.11.2018 г. (л. 197 от трудовото досие на ищцата), като тя е получила писмото лично на 27.11.2018 г. В тази връзка изложеното, че действията на К. били провокирани от поведението на служителката Вълева има аналогичен характер с възраженията по повод на опита на служителката Василева да прехвърли своята вина върху ищцата, както е описано по-горе. И в двата случая в жалбата тези твърдения са опит събитията да бъдат интерпретирани по начин, по който поведението на останалите служители да послужи за оневиняване и оправдаване поведението на ищцата. Дори и да се приеме, че е имало подобни реципрочни действия от страна на Вълева (което не се установява по безспорен начин от събраните доказателства), то ищцата не е била длъжна да й отговоря в същия тон и към този момент е имала изцяло възможността да съобрази ситуацията, като вземе решение да има друг подход спрямо Вълева, различен от употребения.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, че тъй като районният съд приел третото дисциплинарно нарушение за такова по своето естество, при това положение общата съвкупна тежест на останалите нарушения значително намалявала и това допълнително правело уволняването на ищцата несъразмерно тежка мярка. Това възражение е пряко свързано с въпроса за тежестта на останалите две дисциплинарни нарушения. Прилагателното „съвкупна“ тежест трудно може да се приеме в аспекта, разгледан в жалбата. Когато работникът или служителят е извършил две или повече дисциплинарни нарушения, работодателят следва да прецени тежестта на всяко едно от тях, преди да се произнесе окончателно по въпроса за дисциплинарната отговорност. Решението за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ не е просто количествен сбор от преценката за „съвкупната“ тежест на две или повече нарушения. Тежестта се определя с оглед характера на изпълняваната работа, на възложените трудови функции, съобразяват се и последиците на нарушението, доколко те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя. Това налага при определяне на тежестта да се отчетат всички обективни и субективни обстоятелства при извършване на нарушението. При формиране на тази преценка се съобразява и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение. Ето защо работодателят има пълното право да наложи наказание „дисциплинарно уволнение“ дори и тогава, когато е допуснато едно-единствено, но достатъчно значимо неизпълнение на задължения от страна на служителя. Съображенията на районния съд, че описаните по т. 3 действия не съставляват дисциплинарно нарушение са правилни и са достатъчно добре обосновани с позоваване на норми от Кодекса на труда и от по-висш конституционен порядък, поради което не е нужно тяхното дословно възпроизвеждане и преповтаряне от настоящия съдебен състав, който ги споделя изцяло. Въпросът е, че този извод не намалява „съвкупната“ тежест на останалите две нарушения и не води автоматично до отмяната на наложеното дисциплинарно наказание. Работодателят е отбелязал в процесната заповед, че всяко едно от нарушенията е тежко и представлява самостоятелно основание за възникване на дисциплинарната отговорност на ищцата, като твърденията в посока противното на това не са доказани в достатъчна степен в хода на първоинстанционното производство. Във връзка с въпроса за тежестта на нарушенията е свързано и другото възражение на жалбоподателката – относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са изброени: добри характеристични данни, дългогодишен трудов стаж в системата на образованието, включително дългогодишен такъв и при конкретния работодател. Тяхното отчитане е проведено в дисциплинарното производство, но в мотивната част на заповедта работодателят е посочил кои критерии надделяват при вземане на решението за наказване на ищцата, като е наблегнал най-вече на естеството на неизпълнените задължения и възникването на значителни вредни последици за учебното заведение и утвърдената в него трудова дисциплина.
Правилно районният съд е разграничил фактически момента на узнаването на нарушението и неговото откриване, като вторият се явява последващ спрямо първия и маркира окончателното установяване на всички квалифициращи признаци на дисциплинарното нарушение. В този смисъл, установяването от страна на работодателя се отнася към момента, в който може да се приеме, че са събрани всички необходими доказателства в хода на дисциплинарното производство и са получени последните данни за действията на отговорното лице. Обикновено този момент съвпада с предоставянето на обяснения от работника или служителя, защото едва след този момент работодателят вече има възможност да направи преценка за всички обстоятелства по случая, да индивидуализира нарушителя и да прецени дали наистина е извършил нарушение на трудовата дисциплина. За първото и второто дисциплинарно нарушение това е станало с писма вх. № 439 от 28.11.2018 г. и допълнение с вх. № 462 от 03.12.2018 г., с които К. е упражнила правото си да даде обяснения. Ето защо, 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече най-рано от 03.12.2018 г. и е следвало да изтече на 03.02.2019 г. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 04.01.2019 г., следователно двумесечният преклузивен срок е спазен и в тази насока не се установяват допуснати от работодателя пропуски.
По въпроса за субективната страна на действията на ищцата, т.е. за нейното виновно поведение следва да се подчертае, че от обстоятелствата по всеки един от двата случая се установява субективно отношение, което покрива критериите за вина. По отношение вземането на писмото от НЕЛК е безспорно доказано, че върху плика не е било изписано името на ищцата като получател, от което за нея е било очевидно, че тя няма право да получава или отваря писмото. По отношение конфликта със служителката Вълева се установява, че същият не е избухнал спонтанно или еднократно, а е бил етап от едно доста по-дълготрайно напрежение в междуличностните отношения на двете служителки, като несъмнено с отправянето на обидни думи и закани ищцата е съзнавала, че извършва действия, несъответстващи на длъжността й и уронващи доброто име на друг служител, неин колега. Ето защо е налице и виновно поведение от страна на К..
Във връзка с релевирането на възражения относно необходимостта да се реализира първо наказателна отговорност или административно – наказателна отговорност за деянията, които според жалбоподателката били описани от работодателя като престъпления, и едва тогава да се инициира дисциплинарно производство, следва да се подчертае, че това е възможно да се случи, само ако са сезирани компетентните органи за образуване на досъдебно производство или административно-наказателно производство. Тяхното сезиране обаче зависи от преценката на работодателя, който не е длъжен да извършва собствена квалификация на деянието като престъпление или административно нарушение. Следва да се отбележи и основното законово положение, възприето в чл. 186 КТ, съгласно което нарушителят на трудовата дисциплина се наказва по дисциплинарен ред, независимо от административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
Последното възражение във въззивната жалба относно ползването на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ при уволнение също не се подкрепя от установените по делото факти. Преди да издаде процесната заповед за дисциплинарно уволнение работодателят изрично е поискал с писмо от К. да уточни дали към този момент е трудоустроена и на какво основание. В отговора си към работодателя ищцата е заявила, че няма намерение да му предоставя подобна информация и изцяло от нея зависи дали ще предприеме действия за продължаване на трудоустрояването. Тогава работодателят е изискал необходимата информация от Районна здравна инспекция – Хасково, която му е изпратила единствено цитираното вече ЕР на НЕЛК № 860 от 03.07.2018 г. В жалбата се твърди, че трудоустрояването произтичало от болничен лист № Е20180862825, издаден от ЛКК на 06.03.2018 г., но съгласно представената медицинска документация е издадено ЕР на ТЕЛК – Хасково № 1008 от 21.05.2018 г., с което е цитираният болничен лист е отменен поради нарушения на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за трудоустрояване. Впоследствие отмяната на болничния лист е потвърдена и от ЕР на НЕЛК № 860 от 03.07.2018 г. Няма данни за последващи действия по трудоустрояване на ищцата. От друга страна, първоначалното трудоустрояване на К. *** от 17.08.2016 г. е с 2-годишен срок, който е изтекъл на 01.08.2018 г. В този смисъл, към момента на издаване на заповедта за уволнение няма данни К. да е била трудоустроена по предписание на медицинските органи, за да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Изготвянето на писмен акт от работодателя за прекратяване на трудоустрояването е пряка последица от обуславящия факт – изтичането на срока за трудоустрояване. Щом лицето страда от заболяване, което налага облекчени условия на труд и за което има издадено експертно решение на ТЕЛК, то се ползва от закрилата за трудоустроени лица, независимо дали реално е преместено или заема длъжност, предназначена за трудоустроени, т.е. дори и без да има изричен акт на работодателя. Обратно на това, щом няма издадено решение на ТЕЛК, с което да се продължава срока на трудоустрояването, наличието на изричен писмен акт на работодателя, който да отбелязва това обстоятелство, не е задължителна предпоставка, за да се пристъпи към инициирането на дисциплинарно производство.
С оглед на гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода на делото, без уважение следва да бъде оставена и претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката К.. От друга страна, процесуалният представител на въззивницата в съдебно заседание от 18.09.2019 г. е отправил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия работодател, който е представил договор за правна защита и съдействия с отбелязване за заплатен хонорар в размер 1200 лв. Въззивното производство е приключило само в рамките на едно съдебно заседание, като освен това не са представяни и допускани нови доказателства от страна на въззиваемия. В този смисъл, са налице основания за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ възнаграждението не може да е по-малко от размера на минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна помощ. В случая този размер за 2019 г. е фиксиран на 560 лв. съгласно ПМС № 320 от 20.12.2018 г. Предявен е и акцесорен иск по т. 3 на чл. 344 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, който се определя по общите правила на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, т.е. за претендираната сума от 5676 лв. възнаграждението е 613,80 лв. Следователно, сумарно за трите обективно съединени иска се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1173,80 лв., което следва и да се присъди при уважаване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 418 от 20.06.2019 г., постановено по гр.д. № 518/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Ц.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“, ЕИК *********, с адрес: гр. * ул. Т* № * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1173,80 лв. (хиляда сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.