№ 328
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110111246 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „****“ АД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град **** п.к. 4400, ул.
„****“ №97, представлявано от **** -изпълнителен директор, чрез адв. Е.Д. -
Адвокатска колегия - Видин, против ответника „****” ЕАД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление в град Варна, ж.к. „****“, ул. „****“ №1, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение
№1436/28.04.2021г. издадена по частно гражданско дело ч.гр.д. №6166/2021г.,
по описа на ВРС, сумата от 412,50 лв. (четиристотин и дванадесет лева и
петдесет стотинки) за предоставени услуги по Договор №2184 от 13.02.2012
год. и фактура №40674/20.11.2020 год. ведно със законната лихва от датата на
подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№6166/2021 год. по описа на Районен съд - Варна до окончателното
изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърдения за извършени по поръчка
на ответника услуги, регламентирани в Договор №2184 от 13.02.2012 год., по
силата на който ответникът е възложил на ищеца да извършва срещу
възнаграждение действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на
опасни отпадъци, собственост на Длъжника (Услугите). Твърди се, че към
Договора са сключени редица анекси, с които се удължава срокът на действие
на Договора, включително Анекс №8 от 01.07.2020 год., с който срокът на
действие на Договора се удължава до 01.07.2022 год. Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си, ищцовото дружество е извършвало
предвидените в Договора действия по събиране, транспортиране и
обезвреждане на опасни отпадъци, собственост на ответника, като при
извършване на услугите е съставян съответния Идентификационен документ -
1
Приложение №8 към чл.12, ал.1 от Наредба №1 от 4 юни 2014 год. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри (Наредба №1 от 04.06.2014 год.),
Идентификационният документ изпълнява функцията на двустранен приемо-
предавателен протокол, подписан и от двете страни, като в него са посочени
данните за вида и количеството на отпадъците, предадени от ответника на
ищеца, както и датата на предаването/извозването на отпадъците.
Твърди се, че в Идентификационния документ е отразено, че
отпадъците се предават от предприятието при чиято дейност те са
образувани, тоест от ответника, като съгласно Договора измерването на
предадените отпадъци се извършва при предаването им и в тази връзка
ответникът е упражнявал контрол при всяко предаване на отпадъците, като е
имал пряко наблюдение върху начина, по който се изпълняват услугите.
Твърди се, че при всяко предаване на опасни отпадъци е съставян и
подписван Идентификационен документ, като с подписването на всеки
Идентификационен документ, ответникът е удостоверявал от своя страна, че
на посочената дата е предал на ищеца опасните отпадъци, определени по вид
и количество в Идентификационния документ. Твърди се, че за извършване на
съответните услуги, ищцовото дружество е издавало на ответника фактури,
които фактури са осчетоводени от ответника, който по този начин признава
вземанията на ищеца. Твърди се, че с договора, ответникът заплаща
възнаграждение на ищеца в 30-дневен срок след всяко извозване на отпадъци,
като ищеца издава фактура на ответника за тази сума.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, но неоснователен.
Не се оспорва твърдението за наличие на сключен между страните договор,
но се оспорва неговата валидност за процесния период, както и реалното
изпълнение по него и конкретно възлагане от ответника на дейности спрямо
ищеца. Оспорва се представения от ищеца Идентификационен документ, като
се твърди, че той не е попълнен надлежно, не е съставен съгласно
изискванията на закона, като в него липсват данни за товародател и съответни
подписи. Твърди се, че ответното дружество не е признавало фактурираните
от ищеца дейности, като в същото време не се оспорва, че Фактура №
40674/20.11.2020 г., за сума в размер на 412,50 лв. е надлежно осчетоводена
от ответното дружество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото е представен Договор № 2184 от 13.02.2012 год., видно от
който страните по спора се явяват и страни по контракта, по силата на който
ищецът, като изпълнител, е следвало да извършва всички необходими
дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци,
които ответникът му е предавал. Страните са уговорили цените и
ценообразуването на услугата в чл. 1, раздел V, като са постигнали съгласие
заплащането да се извършва в рамките на до 30 дни от извозването на
отпадъците след предоставяне на фактура, издадена от ищцовото дружество.
Приложен е Анекс № 8 от 01.07.2020 год., по силата на който срокът на
договора, се удължава с две години, а именно до 01.07.2022 год., а всички
останали клаузи по него запазват своето действие.
2
С исковата молба е представен Идентификационен документ № 006 от
13.11.2020 год., в който е посочено, че ответникът като товародател е предал
на ищеца като превозвач и товарополучател, отпадъци с количество 250 кг.
Приложена е фактура № 40674/20.11.2020 год. на стойност 412,50 лв., като
отразеното количеството на посочените отпадъците е 250 кг.
Съдът счита, че към момента на издаване на процесната фактура, с
оглед датата на издаването й и продълженото действие на Договора, между
страните съществуват валидни облигационни отношения, по силата на които
ответникът възлага на ищцовото дружество дейности по събиране,
транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци срещу съответно
възнаграждение.
От кредитираното изцяло от съда заключение по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, се установява с оглед представените на вещото лице
книжа, че счетоводството на ответника е водено редовно. Посочено е, че
фактура № 40674/20.11.2020 год. на стойност 412,50 лв. е получена и
надлежно отразена в регистрите му като задължение в сметка 401 –
Задължения към доставчици. В съответствие с трайната практика на ВКС, в
отношенията между търговци, когато издадената фактура съдържа
съществените елементи на сделката, като например страни, време и място на
издаването й, посочване на вида и стойността на предмета на сделката и
начина на плащане, отразяването на задължението в счетоводството на
ответника е вид извънсъдебно признание за съществуването на задължението
(Решение № 185/14.04.2020 г. по дело № 3224/2018 г. на ВКС, II ТО).
Направеното от страна на ответника възражение за липса на
представителна власт във връзка с дейността по предаване на отпадъци на
лицето Ренета Енева, подписало приложения по делото Идентификационен
документ, съдът счита за неоснователно. Страните по настоящия спор
безсъмнено имат качеството търговци, като по отношение на тази категория
правни субекти, законодателят е въвел изключение от общото правило на чл.
42 ЗЗД, че освен ако не бъдат изрично потвърдени, действията на лицето без
представителна власт не произвеждат правни последици за мнимо
представлявания. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ предполага веднага след
узнаването търговецът да се противопостави на извършеното от мнимо
представляващия действие, а доколкото противопоставяне липса – счита се,
че действието е потвърдено от мнимо представлявания. От така изложеното
може да бъде направен обоснован извод, че ответното дружество е
потвърдило действието по предаване на отпадъците в посоченото количество,
доколкото не само липсва противопоставяне след узнаване за извършеното
действие, а дружеството ответник е осчетоводило процесната фактура.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът
приема, че така предявения иск се явява доказан както по основание, така и
по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
3
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените както в заповедното, така и в исковото производство съдебно –
деловодни разноски. Пред заповедния съд е заплатена държавна такса в
размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв. По настоящото дело,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, на ищеца се следват сумите от
25 лв. за държавна такса (а не 50 лв., както е посочено, доколкото липсват
доказателства за извършване на разноски в така претендирания размер), 300
лв. за адвокатско възнаграждение, 360 лв. депозит за вещо лице и 15 лв. за
съдебни удостоверения.
Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на възнаграждението за адвокат на ищцовата страна в размер на
300 лв. е неоснователно, доколкото същото е съобразено с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/в редакцията след изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„****” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в град Варна,
ж.к. „****“, ул. „****“ №1 ДЪЛЖИ на „****“ АД, ЕИК:****, със седалище
и адрес на управление в град **** п.к. 4400, ул. „****“ №97, представлявано
от **** -изпълнителен директор, сумата от 412,50 лв. (четиристотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки) за предоставени услуги по Договор
№2184 от 13.02.2012 год. и фактура №40674/20.11.2020 год., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6166/2021 год. по
описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на
подаването за заявлението – 27.04.2021 год., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление в град Варна, ж.к. „****“, ул. „****“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на
„****“ АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в град **** п.к.
4400, ул. „****“ №97, представлявано от **** -изпълнителен директор,
сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), сторени разноски в
заповедното производство и сумата от 700 лв. (седемстотин лева), сторени
пред исковия съд разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на прпеис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4