М О Т И В И към присъдата по
н.о.х.д. № 791/19 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Е.И.Г. в престъпленията както следва:
в това, че на
10.08.2019 г., в с. К., обл. Русе, направил опит умишлено да умъртви другиго-М.М.М.,
ЕГН **********,*** като деянието останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини - престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК и
в това, че на
10.08.2019 год. в с. К., обл. Русе се заканил с убийство на Ю.М. ***, като
държейки нож в ръката си, се насочил към него и се опитал да го намушка в
областта на стомаха му, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му – престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
В съдено заседание обвинението се поддържа
както е внесено.
Подсъдимият и защитникът считат, че обвинението е доказано /и безспорно от
фактическа страна предвид направеното самомопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК/, от
фактическа, но не и от материално-правна страна в частта му за престъплението
по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Изложени са съображения за липса на
съставомерния пряк умисъл, както за приложимостта на квалификацията на това
деяние в условията по чл. 118 от НК.
След като прецени и обсъди материалите
по делото и доводите на страните съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по
чл. 372 ал. 1 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите по обстоятелствената
част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях
съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз основа на
констатацията, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от самопризнанието
без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При тези предпоставки, след протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК
съдебно следствие и въз основа на самопризнанията на подсъдимия, изцяло
подкрепящи се от всички доказателства по делото, а именно:
свидетелски показания на Н.М., М.Е., М.М., М.Е., Ю.М. и Л.Г., обясненията на самия подсъдим на досъдебното производство, както и такива
дадени в съдебно заседание, писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, експертизи - техническа, биологична,
съдебномедицински и комплетксна съдебно-психиатрична-психологическа,
съдебномедицинско удостоверение, свидетелство за съдимост, декларация за
семейно и материално и имотно състояние, автобиография, веществено
доказателство - нож с обща дължина 29,5 см. и с пет
отвора по режещата му част -
съдът прие за установено
следното:
Подсъдимият Е.И.Г. е роден на ***г***,
Рус. обл. български гражданин, с основно
образование, неженен, пенсионер по
болест. Осъждан е общо
седем пъти за различни престъпления от общ характер, вкл. тежки умишлени
/кражба, причиняване на лека тересна повреда, закани с убийство, хулиганства
съпроводени със съпротива срещу орган на власт при и по повод упражняване на
функциите му, противозаконно лишаване от свобода, управление на МПС след като е
лишен от такова право по аднимистративен ред, набедяване в престъпление, като е
търпял вкл. и ефективни наказания лишаване от свобода, с най-висок до момента
размер от две години.
Подсъдимият пострадалият
М.М. се познавали от много години. Двамата работели дълго време като колеги в
общинското предприятие „Чистота“ и добре се познавали от тогава. Заради тежка
форма на диабет и други съпъстввуващи заболявания, довели до пенсионирането му
по болест, подсъдимият напуснал тази работа и трайно се заселил в собствената
си къща в
с. К., обл. Русе с. К., Рус.
обл. В инкриминирания период живеел там
на семейни начала със св. Л.Г.. В същото село, в
близост до неговата, притежавали къща с двор и пострадалия М. и семейството му,
като
не живеели постоянно там, а периодично посещавали имота
за да се грижад за отглежданите там насаждения. Подсъдимият и
св. М. се познавали и поздравявали при срещите си като съседи
в селото. Не поддържали близки приятелски
отношения, но помежду им нямало каквито и да било дрязги или конфликтикато
Тъй като отглеждал животни и ежедневно ходел в
гората, подсъдимият винаги носел със себе си нож. Ножът бил
с обща дължина 29,5 см.,
с жълто-черна дръжка от
изкуствен материал и режещ клин от бял метал. Режещият клин бил едностранно
заточен, с остър връх и дължина 17,8 см. по заточената дължина и 15,9 см. по
гърба на ножа. Най -голямата ширина на режещия клин била 3,9
см., а дебелината на гърба на режещия клин била 0,2 см. По режещия клин в
близост до заточения ръб имало общо пет равномерно разположени отвора с
диаметър по около 0,6 см.
От около 6 години приятелката на обвиняемия св. Л.Г. - работела в горепосоченото
общинско предприятие „Чистота“ /„РПС“ ЕООД/ в гр.
Русе, където продължавал да работи и св. М..
Един
ден през месец юни 2019 г. св. Г.
чакала автобуса за с. К. като стояла на спирката пред „МОЛ Русе“ на бул.
„Липник“ в гр. Русе. През това време с буса си минал св. М. и предложил на св.
Г. да я закара до с. К., тъй като и той
отивал там. Тя се съгласила и двамата пътували заедно до селото. По пътя М. предложил на свидетелката да правят секс срещу заплащане от
негова страна. Аналогичен случай свидетелката преживяла за втори път
непосредствената преди инкриминираната дата. Вечерта св. Г.
казала на обв. Е.Г., че св. М. я е докарал до с. К. и докато пътували той й
отправил предложение да й плати, за да бъдат интимни, но тя отказала на
предложението му. При това си спомнил, че преди 5-6 години видял св. М. зад
селското барче да прегръща и целува против друга жена от селото, като го видели
жената се дръпнала, а на следващия ден М. го помолил да не казва на никого. В
резултат на разказа на свидетелката Г. и тези си собствени впечатления подсъдимият
изпитал силна ревност.
На
10.08.2019 г. подсъдимият работел - почиства трева - срещу заплащане в
двора на св.
М.Е. в с. К.. След обяд на същия ден по негово искане М. да
го почерпил с ракия, като изпил
три чаши с вместимост 50 грама. Повлиян от
изпития алкохол, подсъдимият започнал да говори на висок тон,
поведението му се променило като станал дързък и поискал от св. М.
повече пари от предварително уговорените.
Около 19,30 часа подсъдимият се прибрал в дома си, където св. Г.
забелязала, че е употребил алкохол. Решил,
че искал да пие бира и за да купи от магазина, тръгнали заедно със св. Г.
като се придвижвали с каруца, теглена от кон.
Като
наближили къщата на св. М.,***, подсъдимият
забелязал, че съседът му бил отвън пред къщата заедно с майка си, със съпругата
си - св. Н.М., синът им -
св. Ю.М. и техен семеен приятел - св. М.Е..
Тогава
си спомнил за разказа на св. Л.Г., отново почувствал ревност и желание за отмъщение и спонтанно в съзнанието му
възникнало желание да убие св. М.М.. Започнал да
крещи още
докато каруцата се движела към св. М.: „М., сега ще те заколя, ще те убия“ и го
псувал.
След
като спрял каруцата, подсъдимият слязъл от нея, извадил ножа,
който носел със себе си и се насочил към св. М.. Междувременно св. Ю.М. се
озовал пред него. Подсъдимият ударил с юмрук по дясното рамо,
за да го отстрани от пътя си към св. М.. В това време св. М.
застанала подсъдимия, за да го възпре. Подсъдимият нанесъл удар /шамар/ по лицето на свидетелката.
Така достигнал до св. М.
и го ударил с левия си юмрук в дясната част на лицето.
След
това се обърнал и тръгнал обратно към каруцата, но св. М. му казал да се
успокои и му предложил да разговарят когато е трезвен. Тогава подсъдимият
Г. отново се обърнал и се насочил към св. М.. На пътя му отново се озовал св. Ю.М.. Подсъдимият замахнал с дясната си ръка, в която държал ножа и
насочил удара си към корема на св. М.. За да се предпази, последният отскочил
бързо назад и паднал на земята, при което
ножът не успял да засегне тялото му.
Тогава
подсъдимият Г. бързо достигнал до
св. М.. Държал ножа с дясната си ръка, свита в
лакетната става, на височина над главата му, с острие насочено надолу. При това положение подсъдимият нанесъл два бързи, последователни удара с ножа
срещу тялото на пострадалия, а именно: най напред нанесъл бърз удар
с ножа в областта на главата на св. М.М.,
над лявото му ухо и веднага след това замахнал с ножа
повторно, като насочил удара си към лявата част на гърдите на св. М.. И двата удара с нож засегнали тялото на пострадалия, без да проникнат в
телесна кухина и засегнат жизнено важни органи, като видно от неоспорената при
ударите с нож на свиделя М. са причинени прободно –
порезна рана на главата, одраскване на гръдния кош, повърхностно
порезно нараняване на лява ръка и порезна рана на
дясна ръка /освен останалите несъставомерни охлузвания по ръцете и
коляното при друг механизъм съгл. дорното/.
При удара насочен в гръдната област и
достигнал през дрехите до тялото му, М. получил само
одраскване поради своевременната намеса на св. М.Е. и Н.М., които хванали
подсъдимия за дясната ръка, в която държал ножа и
се опитали да му го вземат.
Започнало
взаимно боричкане, при което св. Н.М. получила порезна рана в горната част на
дясната китка, а св. М. получил и горепосочените повърхностно
порезно нараняване на лявата ръка и порезна рана на дясната ръка, ноторно известни като типични „защитни“ наранявания на жертвите на подобни
престъпления.
В хода на това спречкване след намесата на свидетелите в
защита на пострадалия,
и след като бил избутан от св. Е.,
при което изпуснал ножа си на земята,
подсъдимият отишъл до каруцата, взел от там една вила за сено и отново се насочил към
изброените свидетели. В отговор св. Е. взел
една лопата, препречил пътя на подсъдимия и му
казал да се маха. Тогава подсъдимия се качил в
каруцата и напуснал местопроизшествието.
Свидетелите М. и Н.
М. били откарани в УМБАЛ „Канев“ Русе, където своевременно им била оказана медицинска помощ.,
която извършила оглед.
При
извършения оглед на местопроизшествието били надлежно
установени, удостоверени и иззети червеникави
петна, разпръснати по пътното платно пред къщата на № 32 Е, с иззети обтривки, както и процесното
средство за извършване на престъплението – горепосочения наж на подсъдимия с обща
дължина 29,5 см. и с пет отвора по режещата му част.
Подсъдимият бил задържан от служители на РУ Сливо поле при
ОДМВР-Русе.
При извършения оглед на веществени
доказателства - иззетия
нож - били установени неговите горепосочени характеристики, както и червеникави
петна по острието му.
От заключението на неоспорената бологична
експертиза по делото се установява, че в
изследваната на обтривката засъхнала
червенокафеникава течност, иззета при огледа на местопроизшествие и иззетия нож се доказва присъствие на човешка кръв. В
кръвта по ножа се доказва наличие на кръв от две кръвни групи, определени по
системата АВ0 като кръвна група”А” (бета) и 0 (алфа бета). В кръвта по
обтривката се доказва наличие на кръв от група 0 (алфа бета). Груповата
принадлежност на кръвта по иззетия нож и кръвногруповата принадлежност на
свидетелите М.М. и Н.М. си съответстват. Груповата принадлежност на кръвта от
иззетата обтривка и кръвногруповата принадлежност на М.М. си съответстват.
Заключението сочи, че е възможно кръвта по иззетия нож да произхожда от М.М. и Н.М..
Възможно е кръвта по обтривката да произхожда от М.М..
От заключението на
неоспорената съдебномедицинска
експертиза № 1294/2019 г.,
при
пострадалия М.М. били констатирани следните увреждания: кръвонасядане на лицето. Прободно – порезна рана на главата. Одраскване
на гръдния кош. Охлузвания по двете ръце. Повърхностно порезно нараняване на
лява ръка. Порезна рана на дясна ръка. Охлузвания на дясно коляно.
Тези
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и предмети с остър връх и/или режещ ръб и
могат да бъдат получени при инцидента на 10.08.2019 г. Установените увреждания
следва да се преценяват по медико – биологичния признак – разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
В лявата гръдна
област, в областта на установеното увреждане на кожата, се намират сърцето,
левия бял дроб и големи кръвоносни съдове, увреждането на които може да доведе
до летален изход. Дължината на режещия клин на представения нож позволява
същият при нанасяне на прободно – порезно нараняване до достигне до сърцето,
левия бял дроб и големи кръвоносни съдове и да им причини увреждания, които
могат да доведат до летален изход.
Установените
охлузвания по двете ръце и дясно коляно добре отговарят да бъдат получени от
терена при падане от собствен ръст и борба, каквато се
съдържа като факт в
показанията на горепосочените свидетели – очевидци и непосредствени участници в конфликта.
Според изготвената в хода на
производството съдебномедицинска
експертиза № 1293/2019 г., при св. Н. М.
били констатирани следните увреждания: повърхностно нараняване на горната
устна. Охлузване и одраскване на лицето. Порезна рана на дясна предмишница.
Повърхностни порезни наранявания на дясна ръка. Описаните увреждания са
резултат на действието на предмети с изразен и режещ ръб и могат да бъдат
получени при инцидента от 10.08.2019 г. и могат да бъдат получени при порязване
с нож. Установените увреждания следва да се преценяват по медико – биологичния
признак – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
От представеното от подсъдимия
съдебномедицинско удостоверение № 8220/2019 г. е видно, че при него са
установени: кръвонасядане и охлузвания на лява лопатъчна област. Охлузвания и
кръвонасядане в дясна гръдна половина и областта над дясна ребрена дъга.
Охлузвания на дясна предмишница. Установените увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат
получени както подсъдимият е съобщил, а именно: че на
10.08.2019 г. бил хванат от сина на негов съсед за двете китки, а друг мъж го
го хванал в областта на дясна мишнична ямка и го дърпал. Съпругата на съседа му
го държала за дясна предмишница. Съседът му го ударил по лявата половина на
гърба с лопата.
В хода на производството била
извършена комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза относно вменяемостта и като цяло психичното здраве и състояние на подсъдимия, вкл. и при извършване на процесното деяние в
аспекта на наличието или не на елементите от хипотезата оп чл. 118 от НК. Според направените анализи и
даденото експертизата е установала че:
подсъдимият не се води на диспансерен учет и не са
открити данни да е провеждал психиатрични лечения в стационарите на ЦПЗ – Русе.
Той не е с нарушени годности и може да носи наказателна отговорност,
при осъществяването на процесното деяние на
10.08.2019 г. е разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръксоводи
постъпките си и
по време на извършеното инкриминирано
деяние не са покрити клиничните критерии
за наличие и разгръщане на физиологичен или патологичен афект. Вещите лица изрично са приели по така поставената задача, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен или
патологичен афект по смисъла на чл. 132 НК. Г. бил в обикновено раздразнено състояние, а не в състояние на силно
раздразнение съгласно чл. 118 от НК, като е преживявал интензивни емоции на
гняв. Това му емоционално състояние не е довело до стеснение на съзнанието, до
нарушаване на механизмите на самоконтрол над действията и невъзможност да се
въздържа от агресивна реакция.
При изготвянето на техническата
експертиза на диск, съдържащ записи от 10.08.2019 г., заснети от камера,
монтирана на бетонен стълб пред дом № 32“ на ул. „В. Левски“ в с. К., са
възпроизведени на хартиен носител кадри от значение за разследването, изцяло кореспондиращи и подкрепящи горните свидетелски показания и
обясненията на подсъдимия по съществените относими факти и обстоятелства.
При тази установеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНО-ПРАВНА СТРАНА.
Подсъдимият е пълнолетно и
вменяемо, следователно наказателно-отговорно лице.
При
извършване на всяко от процесните престъпленията, съгласно горепосоченото заключение
насъдебно-психиатричната-психологическа експертиза, той е
можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
1/ За обвинението по чл. 115 вр. чл. 118 ал. 1 от НК.
По описания начин, на 10.08.2019 г., в с. К. обл. Русе, подсъдимият Г. направил опит умишлено да умъртви другиго - свидетеляя М.М.М. - като
деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
С подробно описаните горе внезапни и силни
два замаха с нож с голяма и добре заточена режеща повърхност, той нанесъл прободно - порезна рана на главата и
одраскване в лявата част на гръдната област - област, в която се намират
сърцето, левия бял дроб и големи кръвоносни съдове, увреждането на които може
да доведе до летален изход. Използваното средство – нож позволява същият при
нанасяне на прободно - порезно нараняване да достигне до
жизненоважните органи, посочени по - горе и да им причини увреждания, които
могат да доведат до летален изход. Целенасочените действия на подсъдимия в
жизненоважна част на тялото на пострадалия представлява поведение, насочено към
лишаването му от живот. Подсъдимият не се задоволил само с едно срязване с
ножа в областта на главата, а предприел втори удар, насочен в лявата част на
гръдната област, изразявайки явното си и категорично намерение да довърши
започнатото и да причини смъртта на М.. Не е нужно да се
детайлизира тук типичния характер на първия удар към главата на пострадалия /очевидно
достатъчно опасен след като е довел и до посоченото порязване там/ като типичен
способ за подготовка /като провокиране на рефлекторна защита там, респ. занемаряването й
в гръдната област/ на втория вече в белодробната и специално сърдечна област. Посочи
се, че това нападение, обхващащи очевидно целенасочени и свързани помежду си
два удара с ножа, е било предотвратено принудително от противопоставените му
активни съпротивителни действия на свидетелите Е. и М., едновременно с тези на
самия пострадал св. М. /при което на последния били причинени горепосочените
типични „защитни“ порязвания по двете ръце/, след като свид. М. вече е бил
отстранен по описания начин. Действията
на подсъдимия, вкл. използуваното оръжие, обективно са били от естество и са били
насочени към това да доведат до смъртта на пострадалия М.. Подсъдимият
добре съзнавал, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи само до
нанасянето на телесна повреда и субективното му отношение включвало
представата, че смъртта на пострадалия ще настъпи.
Деянието
останало недовършено по независещи от него причини, а именно намесата на други
лица, които успели да отблъснат нападателя, вкл. и с цената
на наратнявания на част от тях, както подробно се описа по-горе.
Престъплението е осъществено и от субективна страна. Подсъдимият е
осъзнавал гореизложените визиращи съставомерните обективни признаци факти и
обстоятелства. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, възникнал,
съобразно изложеното, непосредствено преди осъществяването на престъплението
при преминаването покрай дома на пострадалия в с. К. и под въздействието на
горепосочените негативни преживявания заради приятелката му и изпития алкохол. Доводите
на защитата за характера на умисъла на подсъдимия като неопределен не намират
опора, а напълно се опровергават от фактическа установеност по делото. Извършеното
от подсъдимия в целостта му разкрива специфика, взаимовръзка и вътрешна логика,
насоченост и упорита последователност /от подробно подробно гореописаните изявления, че ще убие,
и то конкретно „заколи“ пострадалия М., с конкретизиране на мотива за това –
непристойното му желание за интимен контакт с приятелката на подсъдимия – през
описаните три нападения с нож и вила, прекратени само поради интензивната и самоотвержена
съпротива на пострадалите и останалите посочени участници/, категорично обосновава
поддържаната от държавното обвинение теза, че
подсъдимият е осъзнавал съставомерния обещственоопасен
характер на извършваното, предвиждал е и се е стремил на настъпването на
съставомермния общественоопасен резултат.
Естеството, последователността и насоката на неговите
действия, тяхната сила и интензит, наложила
описаната двукратна намеса, вкл. наранявания, на още три лица освен пострадалия
за възпирането на нападението, използуваното средство
/описания нож/, сочат на осъзнаването и целта на стореното от него, а именно да
лиши от живот пострадалия. Ето защо съдът прие, че при
осъщественето на процесния опит за убийство подсъдимият Г. е действувал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и
предвиждал е и целял настъпването на обществено опасните последици, а ненастъпването на целеният резултат се дължи на независещи от волята и действията
му
причини.
Съдът не възприе защитната теза за преквалификация на това
деянието в условията по чл. 118 от НК - в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е лбило възможно да настъпят
тежки последици за него или негови близки. Доказателствата по делото, респ.
горната фактическа установеност, не подкрепят, а напълно опровергават наличието
на така твърдяните предпоставки. Поначало от обективна страна процесното
непристойно предложение на пострадалия към приятелката на подсъдимия, при
безспорно изключително неморалния си и скандален характер за всяка почтенна
жена, респ. нейния конкубинат, не изчерпва признаците на никоя от визираните по
чл. 118 от НК предпоставки /насилие, тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие/, още по-малко е установено да са настъпили или
възможно да настъпят гежки последици за подсъдимия или негови близки. Наред с
това, и това е същественото за преценката,
съгласно заключението на тази експертиза при
осъществяването на това престъпление подсъдимият
не е се е намирал в състояние
на физиологичен или патологичен афект по смисъла обхванат от хипотезата по чл. 118 от НК, а в
състояние на раздразнено
състояние от непредвидения в разпоредбата вид, макар и с
висок интензитет поради горепосочените обидни и непристойни предхождащи
сдействия на постпрадалия М. по отношение на приятелката на подсъдимия.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен
начин и призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за това престъпление следва съгл. чл. 373 ал.
2 пр. 2 от НПК да се извърши при условията на чл. 58а от НК.
Съдът отчете като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства многобройните му предходни
осъждания, обективираните с техния предмет неуважение и склонност за престъпни
посегателства към закона, чуждите права, обществения порядък и институциите, съпътствуващите
процесните престъпления леки телесни повреди на защитаващите пострадалия М.
свидетели Н. и М., проявената упоритост, употребата на алкохол, а като
смекчаващи - влошеното му здраве, преживените от него и мотивирали го за процесните
деяния ревност и обида заради непристойните предложения на пострадалия М. към
приятелката му, това, че очевидно, въпреки признатата му нетрудоспособност, се препитава
чрез полагане на обществено полезен труд , както и че, освен горните му
осъждания /последното е от 2016 г./, липсват други данни за негови регулярни
асоциални прояви, живее на съпружески начала с посочената свидетелка.
При комплексната преценка и балансиране на двете групи
съдът отчете относително голямата тежест две от
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно мотивите за извършеното и трайно
влошеното здравословно състояние на подсъдимия /захарен диабет/, отежнено и
с актуални проблеми изискващи оперативно лечение в планов порядък /надлежно
удостоверено с амбулаторния лист на л. 24 от съд.д./ и
възприе тезата на представителя на държавното обвинение
за определяне на размера законоустановеното наказание лишаване от свобода в предвидения
от закона минимум от 10 години. Доказателствата по делото изключват наличието и
на двете групи предпоставки по чл. 55 ал. 1 от НК - при наличие и на
горепосочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни
или изключително смекчаващо такова, още по-малко, предвид горепосочените
многобройни и разнообразни предходни осъждания на дееца и високия ръст на
престъпленията против личността в страната, може да се приеме, че и най-ниския
предвиден в закона размер се явява несъразмерно тежък. Ето защо липсват
предпоставките за обсъждане на алтернативата по чл. 58а ал. 4 от НК и
съдът определи наказанието на подсъдимия съгл. чл. 58а
ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 3 от НПК по реда на чл. 54 от НК, при съобразяване
на установените съгл. горното обуславящи тежестта на санкцията в размер на 10
години лишаване от свобода и съгл. изричния текст на разпоредбата намали същото
с 1/3, така че окончателния му размер възлиза на
шест години и осем
месеца лишаване от свобода.
2/ За обвинението по
чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
По описания начин, на на 10.08.2019 год. в
с. К. обл. Русе подсъдимият Г. се заканил с
убийство на Ю.М. *** като държейки нож в ръката си се насочил към него и се опитал
да го намушка в областта на стомаха му, като
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Съобразно гореизложеното подсъдимият осъществил това деяние за да отстрани препречилия
се на пътя му в защита на баща му /пострадалия М./ св. М.. Осъществил
изпълнителното деяние на престъплението като замахнал с ръка, в която държал
нож и ударът му бил насочен към корема на св. М.. Тази закана ясно и
недвусмислено е била възприета от св. М., /още повече след
вече нанесения му от подсъдимия горепосочен удар с юмрук в лицето/ и го е
накарала да отскочи. Навременната му реакция впрочем е
предотвратила попадане на удара в тялото му, което
обстоятелство се третира от процесното обвинение само във фактически план. Действията
на подсъдимия са били от естеството да предизвикат
основателен страх у Ю.М. за реализиране на заканата, с оглед начина,
обстановката на извършване на деянието, агресивното поведение на обвиняемия и с
оглед използваното средство - нож. Касае се за специфична, но не необичайна, форма на изпълнителното деяние
на процесното престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, при която
обективирането на заканата с убийство е извършено не с изявление, а с действия.
Става дума за различни, ноторно известни като добре познати в живота /тези в
науката и изкуството не е нужно да се обсъждат тук/ „несловесни“ форми на процесното изпълнително деяние, а именно различни
жестове и комбинации от движения и мимики, характеризиращи се с ясен и
безалтернативен смисъл на отправяне на заплаха за живота на техния обект
/движение на дланта перпедикулярно на шията, движения на китката, дланта и
пръстите на ръката наподобяващи стрелба, мимики имитиращи мъртвец или ритуали с
такъв и пр./. Инкриминираните действия
на подсъдимия безспорно са от този вид. При това, за разлика от общия
случай на така отправени заплахи, се отличават с изключителна конкретност,
яснота, и безалтернативност, както що се отнася до вида на заплахата
/убийство/ така и що се отнася до естеството й да предизвика основателен страх
в съзнанието на пострадалия. Няма какво друго значение да се придаде на процесното
замахване с нож към коремната област, и то след вече ефективно и успешно изпълнен
удар с юмрук по лицето на пострадалия М., довел до отстраняването му като
пречка при първото нападение на подсъдимия върху неговия баща. Очевидно в същия
смисъл е и безспорното изявлението на подсъдимия при предприемането на първото
от процесните нападения, на които М. е противостоял, че „… ще убие, ще заколи М.…“,
което не оставя съмнение относно смисъла на жеста замахване със същия нож към
коремната област и на св. М..
При
извършване на престъпленето
подсъдимият, съгласно горепосоченото заключение на съдебно-психиатричната-психологическа
експертиза,
е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, при
осъзнаване изложените визиращи съставомерните обективни признаци факти и
обстоятелства и виновно - при пряк умисъл пряк умисъл,
като последователността, вътрешната логика, насочеността и
упоритото продължаване на действията на подсъдимия в описаната им комплексност
сочат, че той е осъзнавал противоправността на стореното и е преследвал набелязаната цел, включая и демотивирането и отстраняването
на намесилите се в помощ на М. негови роднини.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен
начин и призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК от НК.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за това престъпление следва съгл. чл. 373 ал.
2 пр. 2 от НПК да се извърши при условията на чл. 58а от НК.
Съдът отчете като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства многобройните му предходни
осъждания, обективираните с техния предмет неуважение и склонност за престъпни
посегателства към закона, чуждите права, обществения порядък и институциите,
съпътствуващите процесните престъпления леки телесни повреди на защитаващите
пострадалия М. свидетели Н. и М., проявената упоритост, употребата на алкохол.
За това престъпление съдът отчете като отегчаващо отговорността и
обстоятелството, че е извършено от подсъдимия с цел и като способ за
отстраняване на една от възникналите пред него обективни пречки /намеса на подстарадия в полза на нападнатия
му баща/ за осъществяване на предприетите действия за процесното убийство на
св. М..
смекчаващи - влошеното му здраве, преживените от него и мотивирали го за процесните
деяния ревност и обида заради непристойните предложения на пострадалия М. към
приятелката му, това, че очевидно, въпреки
признатата му нетрудоспособност, се препитава чрез полагане на
обществено полезен труд , както и че, освен горните му осъждания /последното е
от 2016 г./, липсват други данни за негови регулярни асоциални прояви, живее на
съпружески начала с посочената свидетелка.
При комплексната преценка и балансиране на двете групи
съдът отчете относително голямата тежест две от
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно мотивите за извършеното и трайно
влошеното здравословно състояние на подсъдимия /захарен диабет/, отежнено и
с актуални проблеми изискващи оперативно лечение в планов порядък /надлежно
удостоверено с амбулаторния лист на л. 24 от съд.д./ и
възприе тезата на представителя на държавното обвинение
за определяне на размера законоустановеното наказание лишаване от свобода значително
под средния предвиден от закона размер. Аналогично на торната преценка касаеща
първото престъпление,
доказателствата по делото изключват наличието и на двете
групи предпоставки по чл. 55 ал. 1 от НК - при наличие и на горепосочените
отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни или
изключително смекчаващо такова, още по-малко, предвид горепосочените многобройни
и разнообразни предходни осъждания на дееца и високия ръст на престъпленията
против личността в страната, може да се приеме, че и най-ниския предвиден в
закона размер се явява несъразмерно тежък.
Ето защо липсват предпоставките за обсъждане на алтернативата
по чл. 58а ал. 4 от НК и
съдът определи наказанието на подсъдимия съгл. чл. 58а
ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 3 от НПК по реда на чл. 54 от НК, при
съобразяване на установените съгл. горното обуславящи тежестта на санкцията в
размер на една година лишаване от свобода и съгл. изричния текст на
разпоредбата намали същото с 1/3, така че окончателния му размер възлиза на
осем месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът наложи на
подсъдимия общо наказание за процесните престъпления, а именно, в съответствие
с обоснованото и законосъобразно искане на прокурора по делото, по тежкото от двете - ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при определен в съответствие с чл. 57 ал. 2 и сл. от ЗИНЗС първоначален
строг режим на изтърпяването му и
зачитане на предварителното задържане и домашен арест на осъдения.
Причини за извършването на престълението са ниското
правосъзнание на подсъдимия, употребата на алкохол и предхождащото непристойно
държане на пострадалия М. с приятелката му.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
Вещественото доказателство - процесния нож - като послужил
за осъществяване на престъпление следва да се отнеме в полза на държавата.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: