№ 175
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600045 по описа за 2021 година
в публично заседание проведено на 05.02.2021 г., при секретар Аначкова и с участието на
прокурор Е.П. от САП , разгледа докладваното от съдия Илиев Н.Д.В № 45/2021г., като за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на осъденото лице Г. И. М., което има следното
основно съдържание:
В саморъчното си изложение осъденият твърди, че е било допуснато съществено нарушение
което се изразява в неизясняването на факти - освен посочените в обвинителния акт вещи е
имало и няколко стека цигари за които не били платени акциз и мито за които той бил
премълчал , тъй като това щяло да увеличи наказанието му. Наведени са и други доводи от
личен и семейно битов характер въз основа на които се иска отмяна на влязлата сили
присъда и възобновяване на наказателното дело.
Първоначално искането е било насочено към ВКС , но с разпореждане на председателят на
1
НК към ВКС от 14.12.2020г. жалбата е насочена по компетентност в Софийски апелативен
съд.
В съдебно заседание пред САС осъденият Г. И. М. доведен от затвора град Бобов дол, е
защитаван от служебно назначеният му адвокат Д.З. от САК, която излага доводи със
следното кратко съдържание:
Наведените в молбата съображения отговарят на изискванията на чл. 422 ал.1 от НПК и
навеждат извод за съществени процесуални нарушения. Намира неизяснена фактическа
обстановка, тъй като в първоначално повдигнатото обвинение стойноста на отнети вещи
била двойно по - висок от последствие предявеното обвинение за сума в размер на 219.00
лева. Намира, че първоначалното обвинение касае вещи, които в последствие са заличени от
обвинението, предвид соченото от осъдения обстоятелство, че се касае за цигари без
бандерол.
Иска намаляване размера на наложената му присъда наказание и той иска да бъде осъден за
всичко онова което е сторил.
В свой защита осъденият М. поддържа изложеното от защитника си без да добавя нищо, а в
последната си дума, моли да му бъде намалено наказанието, което намира за твърде тежко
спрямо престъплението.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено
следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо. От клеймото с изходящ №
533 от 30.11.2020г. е видно, че искането за възобновяване е изпратено към ВКС на
посочената дата и следователно 6 месечния срок за атакуване по реда на възобновяването на
влязлата в сила присъда на РС – Кюстендил съгласно чл.421, ал.3 НПК не е бил изтекъл,
като осъденото лице има право да поиска провеждането на тази процедура. Дело следва да
бъде разгледано от Софийският апелативен съд в публично съдебно заседание с призоваване
на страните, тъй като влязлата в сила присъда е постановена от районен съд в апелативния
му район.
Първоначално насоченото към ВКС искане е отклонено, с разпореждане на председателят на
НК към ВКС от 14.12.2020г., като е била жалбата е насочена по компетентност в Софийски
апелативен съд.
2
От приложените по делото материали е видно, че присъдата срещу осъденото лице е
произнесена в публично съдебно заседание с негово участие присъда №
260049/15.09.2020г., по НОХД №313 по описа за 2020 година на Районен съд Кюстендил, с
която осъденият Г. И. М., роден на ********г. в гр. ***, живущ в с. ***, общ. ***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН
********** е бил признат за виновен в това, че:
На неустановена дата през месец юли 2019г. в с.Лиляч, общ. Невестино от къщи,
собственост на Р. Г. Л. от гр.Кюстендил, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
214.00 лева от владението на Р. Л. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по
чл.196, ал.1, т. 1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК, поради което и при
условията на чл.58а НК е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
години, което след редукцията с 1/3 е „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години.
Производството по делото е проведено при условията на глава "Двадесет и седма",
"съкратено съдебно следствие", чл.370 и сл., в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4
НПК. Видно от протокола на съдебното заседание, че съдът е обяснил на подсъдимия
правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че съответните доказателства от
досъдебното производство, както и евентуалното направено самопризнание, ще бъдат
ползвани при постановяването на присъдата, след което подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не
събират доказателства за тези факти. След като е установил, че направеното признание се
подкрепя от останалите доказателства по делото първоинстанционният съд е постановил
изискуемото от закона определение.
Наведените в искането за възобновяване на осъдения доводи са неоснователни.
Твърдението на осъдения и неговия защитник, че самопризнанието му като подсъдим пред
основния съд не се подкрепяло от снетият видеозапис от охранителни камери на обекта,
записан на магнитен носител – флаш памет, вследствие на която е била назначена и
изготвена експертиза. Видно от Протокол № 526 по назначената експертиза на видеозапис
на досъдебното производство е, че извършителят на деянието е бил идентифициран като
обвиняемия М.. Същият е заснет как влиза в помещение където са се намирали вещите
предмет на престъплението, а от снимковия материал не може да бъде установено , дали
освен тях предмет на посегателство са били и други инкриминирани вещи , за каквито
твърди в жалбата си осъденото лице. Обстоятелството, че първоначално на обвиняемият е
било повдигнато обвинение за кражба на вещи на по-висока стойност не доказва
твърденията на осъдения. В хода на досъдебното производство са били индивидуализирани
откраднатите вещи , поради което обвинителната власт е редуцирала обвинението до
стойността на вещите, чието отнемане е било установено по категоричен начин. Това
действие е в пределите на компетентността на прокуратурата , която е единственият носител
3
на правомощието да повдига обвинение на лица извършили престъпление от общ характер, а
такова е и деянието по атакуваната по реда на възобновяване присъда на Кюстендилския
районен съд. Само на основание твърденията на осъдения, за извършено от него кражба и
на други вещи, различни от тези за които е направил признание , което не се подкрепя от
приложените по делото смимки от видеозаписа и от показанията на свидетелите по делото и
от собствените му признания по реда на чл.371, т.2 от НПК, не може да бъде направен
извод, че съдебният акт на първоинстанционния съд е бил постановен в нарушение на
закона.
Неоснователни са и доводите , че наложеното на осъдения наказание е явно несправедливо.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени многократните осъждания на
подсъдимия/ видно от приложената справка за съдимост/ за тежки умишлени престъпления
против собствеността, извън посочените в справката за съдимост на М., които обосновават
квалифицирането на извършеното от него деяние, като престъпление осъществено при
условията на опасен рецидив. Като смекчаващо отговорността от първият съд неправилно е
било посочено направеното самопризнание от подсъдимия, тъй като въз основа на това
действие определеното от съда императивно следва да бъде редуцирано по силата на закона
с 1/3, както е и било сторено в случая.
Определеното преди редукция наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, според
настоящия състав на апелативният съд е определено твърде снизходително и се явява ниско
с оглед личността на извършителя, поради което не съществуват основания да бъде
определено като явно несправедливо за осъдения и не може да бъде причина за отмяна на
влезлият в сила съдебен акт и възобновяване на наказателното дело.
При установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е приел фактическата обстановка приета в обвинителния акт по делото и е
постановил решението си в съответствие със закона.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения да бъде
възобновено наказателно дело , като бъде отменена влязлата в сила присъда №
260049/15.09.2020г., по НОХД №313 по описа за 2020 година на Районен съд Кюстендил, с
която на Г. И. М. за престъпление по чл.196, ал.1, т. 1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ НК, което при условията на чл.58а НК е било определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 (три) години, което е редуцирано с 1/3 на 2 /две / години „лишаване от
свобода”.
Водим от горното искането за възобновяване на наказателното дело не следва да бъде
уважено, поради което на основание чл. 425 НПК, Софийският апелативен съд, наказателно
отделение, ІІІ състав
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. М. да бъде възобновено наказателно
дело , като бъде отменена влязлата в сила присъда № 260049/15.09.2020г., по НОХД №313
по описа за 2020 година на Районен съд Кюстендил.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5