№ 63
гр. Разград , 17.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно
дело № 20213300600148 по описа за 2021 година
Производството пред въззивната инстанция, по чл. 436 НПК, е
образувано по жалба от адв. С.В. – защитник на осъдения А.. С. А.. с ЕГН
********** против определение от 27.04.2021 г. по чнд №176/2021 г. на РС
Разград, с което молбата на А.С. А., за реабилитация по осъжданията му по
НОХД № 36/94 г. на РС-Разград, НОХД № 1/98 г. на РС-Разград, НОХД №
222/96 г. на РС-Разград, НОХД № 570/98 г. на РС-Разград, НОХД №576/07 г.
на РС-Разград и НОХД № 87/11 г. на РС-Разград е оставена без уважение.
Оплакванията са, че определението е незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуални правила. В жалбата се сочи, че
съгласно ТР №2/28.02.2018 г. по дело №2/2017 г на ОСНК на ВКС
приложното поле на реабилитацията е допустимо и при неизтърпяно изцяло
или отчасти наказание, а не единствено при случаите на изтекла давност за
изпълнение на наказанието. По отношение на приетото от съда неизпълнение
на предпоставките по чл. 87, ал. 1,т .2 НК – да са възстановени причинените
вреди се изтъква, че са изтекли всички давностни срокове по чл. 110 ЗЗД.
Защитникът счита, че повече от 10 години А. няма противоправно поведение
и е изтърпял наложените наказания, съответно са налице основания за
допускане на реабилитация.
С обжалваното определение РС Разград оставил без уважение молбата
на А.С. А., реабилитация по осъжданията му по НОХД № 36/94 г. на РС-
Разград, НОХД № 1/98 г. на РС-Разград, НОХД № 222/96 г. на РС-Разград,
НОХД № 570/98 г. на РС-Разград, НОХД №576/07 г. на РС-Разград и НОХД
№ 87/11 г. на РС-Разград.
Първоинстанционният съд приел, че не са налице данни или
доказателства, по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 2 от НК, причинените от
престъпленията имуществени вреди да са били възстановени, поради което не
1
са налице материално правните предпоставки осъденият А.С. А. да бъде
съдебно реабилитиран по посочените от него присъди.
В съдебно заседание защитникът адв. В. поддържа жалбата и
представя писмени доказателства: декларация за семейно и материално
положение и удостоверение от НАП. В пренията излага доводи, че
реабилитацията е допустима, по изключение, ако осъденият не е възстановил
причинените вреди, но има за това уважителни причини, съгласно чл. 87, ал. 2
НК. Защитникът изтъква, че са изтекли толкова продължителни срокове, че за
тези деяния, най-малко е настъпила реабилитацията по чл. 88а НК. Според
адв. В. реабилитацията по чл.88а от НК не изключва приложението на чл.87
от същия закон, поради това моли съда да отмените първоинстанционното
определение и да допусне съдебна реабилитация на молителя А.. С. А...
А. поддържа становището на защитника. Заявява, че е безработен и
счита, че реабилитацията, ще помогне по-лесно да си намери работа.
Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 11.05.2021 г. и не са
постъпили възражение.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита жалбата за
основателна, а определението на РС за незаконосъобразно. Намира, че е
неприложим чл.88а НК, в който случай, не се дължи произнасяне от съд, тъй
като реабилитацията настъпва по право след изтичане на определен срок, а е
приложима разпоредбата на чл. 87 НК. Прокурорът заявява, че от последното
осъждане на молителя са изтекли повече от 3 години, няма данни същият да е
имал лошо поведение и е законосъобразно да бъде приложена съдебна
реабилитация по влезлите в сила осъждания на молителя.
Съставът на Окръжен съд Разград установи следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Според чл. 87, ал. 1 от НК реабилитация по съдебен ред може да иска
осъждано лице, а осъждането на реабилитираните лица е заличено, поради
което в това производство съдът не може да допусне реабилитация по чл. 88а
НК. Според разпоредбата на чл. 88а НК осъждането и последиците му се
заличават, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на
този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление
от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Видно от справката за съдимост А. е осъждан по:
1. НОХ дело № 541/1987/1987 г., с Присъда №544/05.10.1987 г. на Районен съд Разград,
2
в сила от 19.10.1987 г. за престъпление по чл. 346, ал. 2 буква "а", предл.1 и 2 във вр. с
чл. 26 ал. 1, чл. 63 ал. 1, т. 4 НК.
2. НОХ дело № 335/1989 г., с присъда № 479/29.11.1989 г. на Районен съд Шумен, в сила
от 13.12.1989 г. за кражба по чл. 255, т. 2 вр. с чл. 252 ал. 1, пр. 1, чл. 195, ал. 1, т. 4,
чл. 63, ал. 1, т. 4, чл. 26, ал.1 от НК
3. НОХ дело № З6/1994 г., с присъда №58/14.03.1994 г. на Районен съд Разград, в сила от
29.03.1994 г. за престъпление по чл. 346 б."б" предложение 3 във вр. с ал. 1 НК и чл. 54
от НК.
4. НОХ дело № 1/1998 г., с присъда №16/06.05.1998 г. на Районен съд Разград, в сила от
05.06.1998 г. за престъпление по чл. 343 ал. 2 предл. 3 б."б", предл. 1, във вр. с чл. 342
ал. 1 НК на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
5. НОХ дело № 222/1996 г., с присъда №201/10.06.1999 г. на Районен съд Разград, в сила
от 13.07.1999 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,4 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
6. НОХ дело № 570/1998 г., с присъда №77/28.02.2003 г. на Районен съд Разград, в сила
от 28.10.2004 г. за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 и 5 НК
7. НОХ дело № 576/2007 г., с присъда №365/02.08.2007 г. на Районен съд Разград, в сила
от 20.08.2007 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
8. НОХ дело № 87/2011 г., с присъда №65/25.01.2011 г. на Районен съд Разград, в сила от
13.04.2011 г., изменена с решение № 27 от 13.04.2011 г. по ВНОХД № 51/2011 г. по
описа на Разградския окръжен съд за престъпление по чл. 343б, ал. II във връзка с ал. I
от НК.
Наказанието по НОХ дело № 1/1998 г. е изтърпяно на 27.04.1999 г.
Срокът за настъпване на реабилитация, по чл. 88а НК, съобразно
разпоредбата на чл. 82 НК, е 10 години. В този срок – на 14.07.2007 г. А. е
извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което е умишлено, от общ
характер и наказуемо с лишаване от свобода, а през 2011 г. последващо
такова престъпление. Съответно не са настъпили основанията за
реабилитация по чл. 88а НК.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от НК, осъденият може да бъде реабилитиран от
съда, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание и е имал добро поведение. Според ТР № 20/17.05.1983 г. по н. д.
21/83 г. на ВС, посоченият в чл. 87, ал. 1 НК тригодишен срок е минималният
срок, който трябва да изтече. А осъденият дължи добро поведение до
момента на преценката налице ли са основания за съдебна реабилитация.
За да се прецени налице ли са основание за съдебна реабилитация по
посочените присъди, следва да установи, че осъденият, в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с
работа или помилване наказание:
не е извършил друго престъпление и е
имал добро поведение
ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.
В настоящия случай, са представени: характеристика от кметски
3
наместник на с. Балкански (л. 44 от чнд №17621 г.), съдържаща информация
за част от преценявания период – една година и два месеца, данни за
публичните задължения, справка, че липсват водени срещу А. наказателни
производства, декларация за семейно и материално състояние. От
представените доказателства не се установява работил ли е А. през изминалия
период от време, от какво се е издържал, имал ли е създадена семейна връзка,
имал ли е установено трайно местоживеене, полагал ли е грижи за близките
си, полагал ли е труд, има ли и упражнява ли професия, какви конкретно
прояви е имал, в какви мероприятия се е включвал „с обществено полезен
труд за селото“ и т.н.
Установява се, от удостоверение №170202100112449/07.06.2021 г.,
издадено от НАП, че А. има публични задължение и са му наложени глоби в
периода 2011 г. - 2012 г., с актосъставител/взискател ОД МВР и
Изпълнителна агенция по горите. Една от глобите с размер 2 470 лв.
Останалите доказателства касаят осъжданията на А..
Доброто поведение, по смисъла на чл. 87 НК, не може да се приеме за
налично само поради това, че няма образувани наказателни производства
против осъдения, а следва да се установи такова поведение на осъдения,
което съответства на установения правов ред и на добрите нрави. Преценката
налице ли е добро поведение е свързана с личността на осъдения и изисква
установяване на личностовите му особености, семейна среда, култура,
образование, професионална реализация. Необходимо е да се изяснят в хода
на производството отношенията му с другите членове на обществото –
семейство, приятелски кръг, съседи, трудов колектив и т.н.
Според настоящия съдебен състав представените доказателства не са
достатъчни, за да се направи извод, че А. има добро поведение в периода от
изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание. Въпреки
възможността съдът да събира доказателства, то в случая изясняването на
обстоятелствата по делото, предвид спецификите на особеното производство
за реабилитация по чл. 433 и сл. от НПК, може да се развие по инициатива на
осъденото лице. Тежестта да докаже наличието на основанията за
реабилитация по чл. 87 от НК е за осъдения. Многообразните аспекти на
проява на човешката личност и действията, които могат да се преценяват като
налично „добро поведение“ изискват активно поведение на осъденото лице,
за да докаже в съдебното производство наличието на предпоставката по чл.
87 НК.
Липсата на неприключили наказателни производства, спрямо А. към
март 2021 г., не доказва сама по себе си, поведение, което съответства на
изискването по чл. 87 НК, тъй като неизвършването на престъпление не
изчерпва съдържанието на понятието „добро поведение“. Доброто поведение
на един гражданин може да варира от прояви на героизъм до обикновен
4
начин на живот на скромен член на обществото, без изключителни прояви, но
живот който е в съответствие с морала и добрите нрави. Липсата на данни,
относно поведението на А. за периода и за обществената оценка на
поведението му (с изключение на характеристиката от кметски наместник,
която съдържа общи фрази и обхваща период от година и два месеца) към
момента на разглеждане на молбата за реабилитация, обуславя извод, че не е
доказано наличието на „добро поведение“ и искането за реабилитиране на
осъдения е неоснователно.
По изложените съображения въззивният съд намира, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че А. е имал добро
поведение, съответно липсва кумулативната предпоставка по чл. 87, ал. 1, т. 1
от НК за допускане на съдебна реабилитация. Поради това обжалваното
определение, с което е отхвърлена молбата за реабилитация следва да бъде
потвърдено, тъй като не са налице основанията по чл. 87, ал. 1 НК.
Съдебният състав на ОС Разград не споделя становището на
първоинстанционният съд, че невъзстановяването на вреди от престъпленията
винаги е основание да се отхвърли искането за съдебна реабилитация.
Съгласно чл. 87, ал. 2 НК съдът може да реабилитира осъдения и без да е
възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини. Не са
възстановени имуществените вреди по нохд №570/98 г. на РС Разград. По
част от делата не са представени съдебните актове. Последното осъждане на
А. за престъпление, по което се преценяват настъпили съставомерни вреди е
от 13.07.99 г. за деяние, извършено през 1993 г. Изтеклият период от време –
повече от 10 години, бездействието на кредитора и изтеклата погасителна
давност могат да се приемат за уважителна причина по чл. 87, ал. 2 НК, както
е прието в Решение №367/13.02.2015 г. по н.д. №1397/2014 г. на ВКС.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 27.04.2021 г. по чнд №176/2021 г. на
Районен съд - гр. Разград.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5