Р Е Ш
Е Н И Е
№ 36
Гр. Перник, 30.01.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А.А.**
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Антония
Алексова КАНД № 266 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите против Решение № 260024 от
06.10.2022 година, постановено по АНД № 00246 по описа за 2021 година на
Районен съд Перник.
С оспореното решение е отменено наказателно постановление
(НП) № 26-К-762 от 02.11.2020 година, издадено от изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите, с което на „** 1“ ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр.
П., ул. „***“, бл. **, вх. „**“, ап. ** на основание чл. 108, ал. 1 от Закона
за хазарта са наложени пет имуществени санкции, всяка от по 3 000 /три/
хиляди лева за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Общи игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални
автомати и е предупредил „** 1“ ООД , ЕИК: ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание, въпреки че нарушението може да
бъде определено като маловажен случай.
Касаторът счита, че решението е неправилно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон и същото е необосновано. По
същество излага довод, че неправилно районния съд е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени оспорения съдебен акт и за потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представила отговор.
В проведеното на 25.01.2023 година съдебно заседание
касаторът редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото са
постъпили писмени бележки с вх. № 145/ 17.01.2023 година от процесуалния
представител на касаторът, в която
същият моли съда да даде ход на делото и заявява, че няма да сочи други
доказателствени искания. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По делото е постъпила Молба с вх. № 235 от 24.01.2023 година, в
която се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника.
В проведеното на 25.01.2023 година съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – „** 1“ ООД, редовно призован се представлява от адвокат
Николай К.** от АК София, който оспорва жалбата и моли съда да постанови
съдебен акт, с който същата да бъде оставено без уважение, респективно да бъде
потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на направени по
делото разноски.
В проведеното на 25.01.2023 година съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник дава становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение и дава предложение същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба
процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
Следи извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
При извършена на 31.01.2020 година проверка от страна на
инспектори в дирекция „Лицензионна и контролна дейност“, отдел „Контролна
дейност“ в Държавната комисия по хазарта /ДКХ/ в обект находящ се в град П.,
кв. „***“, ул. „***“ № 38 е установено, че пет броя игрални автомати не
осигуряват звукова и светлинна сигнализация при отваряне на вратата на следните
игрални автомати с инвентаризационен номер L0207-20065;
L0807-20080; F2507-01303; F2507-01306; F25807-01307. Тези факти са обективирани в констативен лист и
констативен протокол за проверка на игрална зала № 0999 от 31.01.2020 година.
Въз основа на фактите, които са обективирани в
констативния протокол е издаден Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 048 от 22.05.2020 година, в който актосъставителите приемат, че с
гореописаното деяние е нарушена виновно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Общите игрални
условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати, като е
отразено, че нарушението е извършено за първи път. АУАН е подписан от
актосъставителя и свидетели и е връчен на нарушителя, който го е подписал без
възражения. В сроковете по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано възражение
срещу АУАН.
С Наказателно постановление № 26-К-762 от 02.11.2020
година, въз основа на обстоятелствата обективирани в АУАН изпълнителният
директор на Национална агенция за приходите на основание чл. 53, чл. 83, ал. 1,
във връзка с чл. 18 от ЗАНН и чл. 90, ал. 3 от Закона за хазарта е наложил пет
имуществени санкции, всяка в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Общите условия и
правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати.
Наказателното постановление е оспорено в законоустановения
срок пред Районен съд П.***, който с Решение № 260024 от 06.10.2022 година,
постановено по АНД № 00246/2021 година го е отменил и е предупредил нарушителя,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането му в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, въпреки че нарушението може да бъде определено като маловажен случай.
За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е
възприел фактическата обстановка, която е отразена в акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. От мотивите на съда може да се направи извод, че същият не е
установил да са налице нарушения на процесуалните правила, от категорията на
съществените, които да доведат до отмяна на оспореното наказателно
постановление. Приел е също така, че в действителност касаторът е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Правилата, но е счел, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви е
приложил разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, като е отменил наказателното
постановление и е предупредил нарушителя.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция
възприема установената от Районен съд- Перник фактическа обстановка, която
напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав счита, че е правилен изводът
на съда досежно маловажност на случая, респективно наведените в касационната
жалба възражение в обратен смисъл са неоснователни, а съображенията за това са
следните:
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93,т. 9 от НК, във връзка
с чл. 11 от ЗАНН, действала към момента
на извършване на нарушението, а така също и новата разпоредба на § 1, ал. 1, т.
4 от ЗАНН „маловажен случай“ на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице, с оглед липсата или незначителността
на врените последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката относно
наличието на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
настъпилите вредни последици от нарушението и смекчаващите вината
обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
нарушението е за първи път, а така също и, че то е свързано само с пет от общо
тридесет и четири игрални автомати, които са били в абсолютна изправност. Не е
установено и в резултат на нарушението да са настъпили каквито и да било вредни
последици. Именно в тази насока районният съд е изложил подробни съображения и
правилно е приел, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които
водят до извод, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Тези обстоятелства дават основание нарушението да се
третира като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Поради това санкционираното
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Районният съд правилно е отменил наказателното
постановление, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва
да бъде оставено в сила. Същият е изпълнил и задължението си, предписано в
разпоредбата на чл. 63, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, която изисква когато отмени
наказателното постановление, поради това, че деянието е маловажен случай на
административно нарушение да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане
за присъждане на направени по делото съдебни разноски в размер на 1 000
/хиляда/ лева, които да бъдат заплатени от страна на касатора.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260024 от 06.10.2022 година, постановено по АНД № 00246 по описа за 2021 година
на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „** 1“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П.**,
ул. „***“, бл. **, вх. „**“, ет. **, ап. ** съдебни разноски в размер на 1000
/хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/