Р
Е Ш Е Н И Е
№ /29.11.2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на 09.11.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар
М. УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №204 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от ТБ „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Петя Д. – изпълнителен директор и М. Ванева - прокурист, чрез пълномощник против
И.С.М. ЕГН:********** с адрес ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница в размер на 2014.33 лв.(две хиляди
и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки) за периода
от 08.11.2018 г. до
22.07.2020 г., възнаградителна лихва
в размер на 520.36 лв. (петстотин
и двадесет лева и тридесет и шест стотинки ) за периода
от 08.11.2018 г. до
11.02.2020 г. вкл., мораторна
лихва в размер на 260.80 лв. (двеста и шестдесет
лева и осемдесет стотинки) за периода
от 08.11.2018 г. до
22.07.2020 г. вкл., такси в
размер на 202.79 лв. (двеста
и два лева и седемдесет и девет стотинки) за периода
от 08.11.2018 г. до
22.07.2020 г. вкл., от които 51.81 лв. - такси застрахователна
премия - баланс по сметка за
периода от 28.08.2018г. до 28.03.2019г., 71.06 лв. - такси
обезщетение за надвишаване на кредитния лимит за периода от
24.08.2018г. до 25.03.2019
г.; 30 лв. такса
при блокиране на карта/кредитен
лимит за периода от 20.11.2018г. до 21.01.2019 г. ; 19.92 лв. - месечни
такси за обслужване за периода
от 24.08.2018г. до
25.03.2019 г.; 30 лв. - такса администриране на просрочен кредит
от 13.01.2019г. ; нотариални разноски в размер на 60 лв.
(шестдесет лева) за периода от
08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени с издадена заповед № 260122/18.8.2020г. по . гр. дело
№ 8821 по описа на съда за 2020 г.
Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за кредитна карта „****” от 14.04.2004г., между „****” АД и ответника. На 24.03.2005г. с договор предприятието на „****” АД е било прехвърлено на приобритателя ****, с което и вземането по сключения с ответника договор, за което последният е бил уведомен от кредитора си. Твърди се, че с Допълнително споразумение от 09.06.2017г., сключено между ТБ „Ю.Б.“ АД и ответницата издадената първоначално кредитна карта е заменена с MASTERCARD CASH.
Твърди се, че е настъпила предсрочна изискуемост на 11.02.2020 г. поради неплащането на две поредни месечни вноски – на падеж 08.11.2018 г. и 08.12.2018 г.
Поради липсата на постъпило плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение. Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.
В срока
за отговор е постъпил такъв, с който се изразява становище за недопустимост
и неоснователност на предявения иск. Релевират се
доводи за предявяване на заявление от небанкова институция, водещо до нищожност
на издадената Заповед. Твърди се погасяване на вземането, поради изтекла
давност, както и нищожност на сключения договор и допълнителното споразумение
от 09.06.2017г. към него. Оспорва се надлежното уведомяване на ответницата за
обявената предсрочна изискуемост.
В проведено открито съдебно заседание страните не се представляват, а изпращат писмени становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В хода на съдебното производство баха представени и приети следните писмени доказателства: Заявление за издаване на кредитна карта "****" от 14.04.2004 г. и Общите условия, доказващи валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което в полза на И.С.М., с ЕГН ********** е издадена кредитна карта "****" от 14.04.2004 г.; Допълнително споразумение, с което кредитна карта "****" от 14.04.2004 г. („Стара карта") е заменена с кредитна карта Mastercard Cash от 09.06.2017 г. („Нова карта"), актуалните Общи условия и Приложение 1 към тях; Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и констативен протокол към него, чрез което картодържателят е уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост на дължимите от него суми по процесното заявление за издаване на "****" от 14.04.2004 г. („Стара карта"), заменена с кредитна карта Mastercard Cash от 09.06.2017 г. („Нова карта"), връчена чрез ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие ОС – ВАРНА, Преводно нареждане № BORD03162634/04.03.2020г. и преводно нареждане № BORD04169552/09.07.2020 г., доказващи заплащането на сторените разноски по връчването на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, Договор за продажба на предприятие между „****" АД и „****" АД /сегашно наименование „Ю.Б." АД/ от 24.03.2005 г., доказващ прехвърлянето на всички права и задължения по процесния договор за кредит в полза на ищеца; Решение № 6 от 03.06.2005 г. на СРС по Ф.Д. № 5992/002 г. относно вписване в Търговския регистър на извършеното прехвърляне на картовото предприятие на „****" АД.
По делото са представени като писмени доказателства заявление на ищеца за издаване на кредитна карта от 14.04.2004г.
От представено по делото с исковата молба решение № 47 от 07.06.2005г. на СГС, е видно че със същото е вписано в Регистъра за дружествените фирми с ограничена отговорност, том 4, стр.91, парт.№414 на Акционерно дружество с фирма „****”/с настоящо наименование „Ю.Б."АД/ придобиването от нея на картовото търговско предприятие на "****"АД, рег. по ф.д.№5992/2002г. по описа на СГС, като съвкупност от права и задължения по Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г.
По подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр. дело №8821/2020г. по описа на ВРС е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за сумите: сумата от 2014.33 лв. /две хиляди и четиринадесет лева и 33 ст./ - главница за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., сумата от 520.36 лв. /петстотин и двадесет лева и 36 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл., сумата от 260.80 лв. /двеста и шестдесет лева и 80 ст./ - мораторна лихва за периода от 08.11.2018г. до 22.07.2020 г. вкл., сумата от 262.79 лв. /двеста шестдесет и два лева и 79 ст./ - такси за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020г. вкл. в общ размер, от които: Такси Застрахователна премия - баланс по сметка в размер на: 6.24 лв., начислена на 28.08.2018г.; 6.23 лв.,начислена на 28.09.2018г.; 6.12 лв.,начислена на 26.10.2018г.; 6.35 лв., начислена на 28.11.2018г.; 6.34 лв., начислена на 28.12.2018г.; 6.62 лв., начислена на 28.01.2019г.; 6,84 лв., начислена на 28.02.2019г.; 7.07 лв., начислена на 28.03.2019г.; Такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит в размер на: 4.67 лв.; начислена на 24.08.2018г.; 4.46 лв., начислена на 25.09.2018г.; 2.64 лв.; начислена на 25.10.2018г.; 6.41 лв., начислена на 23.11.2018г.; 9.65 лв., начислена на 21.12.2018г.; 10.75 лв., начислена на 25.01.2019г.; 14.39 лв., начислени на 25.02.2019 г.; 18.09 лв., начислени на 25.03.2019 г.; Такса при блокиране на карта/кредитен лимит в размер на: 15 лв., начислена на 20.11.2018г.; 15 лв., начислена на 21.01.2019г.; Месечни такси за обслужване в размер на: 1.37 лв., начислена на 24.08.2018г.; 2.65 лв., начислена на 25.09.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 25.10.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 23.11.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 21.12.2018 г.; 2.65 лв., начислена на 25.01.2019 г.; 2.65 лв., начислена на 25.02.2019 г.; 2.65 лв., начислена на 25.03.2019 г.; Такса администриране на просрочен кредит в размер на: 30 лв., начислена на 13.01.2019г.; Такси за нотариални покани /нотариални разноски/ в размер на: 60 лв., дължими по по Договор за издаване на кредитна карта Еuroline (стара карта )от 14.04.2004г., заменена с Маstercart САSН от 9.6.2019г.(нова карта), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски за сумата от 61.17лв. /шестдесет и един лева и 17 ст./ представляваща заплатена държавна такса и сумата от 278.10лв. /двеста седемдесет и осем лева и 10 ст./, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: наличието на претендираното облигационно правоотношение с И.С.М., размера на вземането си по основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да установи основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както и датата и начина на обявяването й на длъжника; да установи наличието на индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Видно както от заглавната част, така и от съдържанието на позования
документ – заявление за издаване
на кредитна карта „****” от 14.04.2004г., по съществото си същият представлява
предложение/искане на ответника И.М. да бъде сключен договор за издаване на
кредитна карта. Адресатът на това искане не е ясно обозначен в бланката. Същият
може да се презумира единствено въз основа на логото
в горната част на бланката и използваното абревиатурно
буквено означение „BRS“ в
декларативното изявление на кандидата, че разбира, „че BRS има право
да отхвърли настоящото заявление без да посочи причини за това“.
Искането е „в случай, че това заявление бъде прието“
„да бъде обработена следната транзакция“
– да бъде заверена сметката на Технополис България със сумата 202,13 лева.
Въпреки оспорването от страна на ответника на предявените искове и указаната с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не е посочил и представил доказателства нито за одобряването на това искане от страна на соченото от него лице - „****” АД, нито за издаването на самата кредитна карта, за която е кандидатствал ответника М., и нейното предаване на държателя, съответно за преиздаването й за последващи периоди.
В заявлението липсва уточнение какъв вид кредитна карта се иска да бъде издадена. Изрично кредитоискателя е дакларирала, че е запозната с Общите условия, съгласно които BRS има право да отхвърли заявлението й, без да посочи причини за това. Липсват доказателства кредитоискателя да е била уведомена, че Заявлението й е прието/отхвърлено. Липсват доказателства, че изобщо е издадена кредитна карта, както и че такава е била издадена и предоставена именно на кредитоискателя. Липсват доказателства коя е банковата сметка, по която са извършвани евентуални разплащания във връзка с кредитната карта, както и че титуляр на тази сметка е кредитоискателя и в коя банка е открита. В това заявление липсва и посочване общия размер на предоставения кредитен лимит в полза на ответника. В случай, че исканата кредитна карта действително е била издадена, то от ищеца по делото, чиято е доказателствената тежест в процеса, не са посочени и представени и доказателства както за съществените условия на договора (кредитен лимит, срок на действие, дължими такси и възнаграждения на кредитора, др.под.), така и за извършените операции с картата (с оглед и посочените в чл.4-6 от ОУ условия), в т.ч. и за първата заявена при одобряване на заявлението транзакция – заверка на сметката на Технополис България със сумата 202,13 лева, за издаваните месечни извлечения, дължими за връчване на картодържателя (чл.9 от ОУ), извършени погашения от страна на ответника до твърдяната дата на спиране на плащанията 08.11.2018г.
По делото липсва писмен и твърдян от ищеца договор за издаване на кредитна карта "****" от 14.04.2004г. с картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ" АД и ответника. Съгласно нормите на чл. 4 от Закона за потребителския кредит /от 2006г., отм./, които са приложими и към договорите за кредитни карти, което е вид заем под формата на предоставен лимит, договорът за потребителски кредит по дефиниция е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Нормата на чл.6 предписва, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора. По делото няма годни доказателства за съдържанието на сключен договор за кредитна карта от този вид между настоящите страни. Няма и доказателства за сключен договор между страните, в който да е уговорен конкретен размер на предоставен на ответника кредитен лимит.
По делото са приложени на общите условия за издаване и използване на
кредитни карти "****",
същите обаче не са подписани от ответника и не е ясно към коя дата са били валидни
тези общи условия, и дали са действащи към датата на подписване на заявлението.
След като не е удостоверено така приложените ОУ да са тези, с което по заявлението от 14.04.2004г. ответникът е декларирал че е запознат, както и след като не е удостоверено те да са приети от ответника, то същият не може да бъде обвързан с посочените в тях като вид и размер такси за одобряване, за ползване и обслужване на кредит, такси за просрочено плащане, лихви и пр.
Съдът намира, че не бяха представени доказателства за твърденията на ищеца за подписано Допълнително споразумение от 09.06.2017г. към Заявлението за издаване на кредитна карта. На първо място в представеното Допълнително споразумение/л.11/ е вписано, че то се отнася към Заявление-договор за издаване на кредитна карта American Express/Златна American Express/ **** ****, но в същото време не е представено подобно първоначално сключено Заявление-договор. Приложеното по делото Заявление за издаване на кредитна карта „****” от 14.04.2004г. носи номер **********, т.е. липсва съответствие както между типа на двата документа, така и между техните идентификатори. Освен това в приложеното Допълнително споразумение е отразено, че в полза на ответника са издадени три броя „стари карти“ и съответно следва да се издадат три броя „нови карти“. Липсват идентификационни номера както на самите карти, така и на банковите сметки, по които се извършват транзакции с тях.
В допълнителното споразумение е отразено, че „старата карта“ ще бъде активна до 14.07.2017г. Не става ясно както коя е тази карта, от кого е била издадена, извършвани ли са по нея транзакции, какъв е бил нейния лимит и т.н., както и дали към момента на деактивирането й, за картодържателя са налице някакви задължения по нея.
Регламентирано е, че новата карта следва да се получи от банков офис, но липсват доказателства, че такава е била издавана и връчена на ответника. Не става ясно нито вида, нито идентификационни номера на тази „нова карта“. Не е посочена банкова сметка, ***, не е регламентиран кредитен лимит на тази карта.
При така установените фактически положения съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за валидно учредено и съществуващо към датата на договора за прехвърляне на предприятие (24.03.2015г.) облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта „****” от 14.04.2004г., сключен между кредитор „****” АД, ЕИК ****, и длъжник – ответника И.С.М. ЕГН:**********.
Не може да се цени в тази насока направеното в долния край на заявлението - бланка изявление „за банката“ с две имена, подпис и дата на неустановено по делото лице, доколкото същото е неясно по автор, цел и правни последици.
Не може да се има предвид и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
От едно страна, експертизата е способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод въз основа на сочени и представени по делото доказателства, но не може да бъде както средство за формиране на твърдения на страните, така и доказателство за тяхното установяване.
От друга страна, от заключението на вещото лице се установява, че не е
установен договор за кредитна карта с конкретно посочен лимит, за който е
кандидатствала ответницата. От приложената справка за движение по разплащателна
сметка не е установено разнасяне на сума в размер на 202,13 лева като „първа транзакция“,
която следва да бъде извършена към търговеца Технополис България, при условие,
че заявлението е прието.
При липсата на посочени и представени от ищеца „Ю.Б.” АД доказателства за валидно учредена облигационна връзка между предходния кредитор „****” АД – негов праводател по сключения договор от 24.03.2015г. за продажба на предприятие, и ответника И.М. по твърдения договор за издаване на кредитна карта „****” от 14.04.2004г., съдът цени предявения иск за установяване съществуването на вземания на ищеца по този договор за недоказан. Ето защо същият следва да бъде отхвърлен.
Единствено с цел пълнота на мотивите следва да се посочи и следното:
Дори да се приеме, че действително такъв договор е бил надлежно сключен между страните, то ищецът следва да установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (съвпадаща с датата на предявяване на иска – чл.422, ал.1 от ГПК) задълженията на длъжника по него са ликвидни и изискуеми.
В конкретния случай от страна на ищеца „Ю.Б.” АД се твърди, че с нарочно изявление е уведомил длъжника за упражненото от него потестативно право по чл.15.1, б.“а“ и чл.15.2 от ОУ да обяви цялото задължение за изцяло и предсрочно изискуемо, с надлежно връчено му в хипотезата на чл.47, ал.5, във вр. с чл.47, ал.1 и 2 от ГПК уведомление.
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, в т.ч.
и с Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост на вземането има действие
от получаването от длъжника на изявлението на банката за обявяване на кредитния
дълг за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в
договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
За да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 и 3 от ГПК (така Определение №479/20.06.11 по ч.т.д.№444/11г. на ВКС). Видно от самото уведомление, същото е изпратено за връчване на длъжника на адреса, различен от посочения в заявлението от 14.04.2004г. за издаване на кредитна карта като адрес на заявителя И.М., но липсва надлежно удостоверяване както на извършено от служителя на ЧСИ посещение на адреса, така и на факта, че същият съставлява регистриран към този момент настоящ или постоянен адрес на адресата. За да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК, следва да се установи, че уведомлението е залепено на един от двата вписани адреса на длъжника (настоящ или постоянен), с приложение на разпоредбите на чл.47, ал.3 и/или ал.4 от ГПК. В конкретния случай данни за това, че посочения в нотариалната покана адрес на ответника М. съвпада с вписан негов постоянен или настоящ адрес и че връчителят е установил този факт с оглед извода за редовност на връчването липсват. Не може за установяването на този факт да се цени представеното по делото копие от личната карта на ответника (л.13) с оглед означената в нея дата на валидност (24.02.2014), предхождаща значително датата на извършените действия по връчване на нотариалната покана (м. януари – февруари 2020г.). Липсват и данни както за обстоятелствата по чл.47, ал.1 ГПК, обусловили нуждата от залепване на уведомление, така и за начина и мястото, чрез които е сторено това.
С оглед на това съдът намира, че осъщественото връчване на уведомлението не е извършено редовно при спазване на процесуалните правила, установени в чл.47 от ГПК, което от своя страна обуславя извода, че не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора преди започване на заповедното производство. Ето защо обосновано може да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.07.2020г., поради което и дори само на това основание предявения в хипотезата на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В заключение, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на спора, ответникът има право на поискани и доказани разноски. Ответната
страна не е отправила искане за присъждане
на разноски, като в ч.гр.дело №8821/2020г. е приложено пълномощно,
предоставящо представителна
власт за заповедното и исково производство, но без сключен
договор за правна помощ и
д-ва. за заплатено адв.възнаграждение. С оглед изложеното, съдът преценява, че разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, чрез адвокатско
съдружие „****“, представлявано от адвокат ****Д., против И.С.М. ЕГН:********** с адрес ***, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: главница в размер на 2014.33 лв.(две хиляди и четиринадесет
лева и тридесет и три стотинки) за
периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., възнаградителна
лихва в размер на 520.36 лв. (петстотин и двадесет
лева и тридесет и шест стотинки ) за периода от
08.11.2018 г. до 11.02.2020 г. вкл.,
мораторна лихва в размер на 260.80 лв. (двеста
и шестдесет лева и осемдесет стотинки) за периода от
08.11.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл.,
такси в размер на 202.79 лв. (двеста и два
лева и седемдесет и девет стотинки) за периода от
08.11.2018 г. до 22.07.2020 г. вкл.,
от които 51.81 лв. - такси
застрахователна премия - баланс по сметка
за периода от 28.08.2018г. до
28.03.2019г., 71.06 лв. - такси обезщетение за надвишаване на кредитния лимит
за периода от 24.08.2018г. до
25.03.2019 г.; 30 лв. такса при блокиране на карта/кредитен лимит за периода от
20.11.2018г. до 21.01.2019
г. ; 19.92 лв. - месечни такси за обслужване за
периода от 24.08.2018г. до 25.03.2019 г.; 30 лв. - такса
администриране на просрочен кредит от 13.01.2019г. ; нотариални
разноски в размер на 60 лв. (шестдесет
лева) за периода от 08.11.2018 г. до 22.07.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени с издадена заповед № 260122/18.8.2020г. по гр. дело № 8821 по описа на съда
за 2020
г., като неоснователен, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: