МОТИВИ
ПО НЧХД №253/2019Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ЧЕРВЕН БРЯГ
Производството
е образувано по тъжба с вх.№4680 от
18.09.2019г. по описа на РС Червен бряг от М.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***
против :
-
Е.С.Б. с ЕГН
**********, за
това, че на 12.09.2019г. в с. р., обл. Плевен на ул.
„Г.Д.“, в съучастие като съизвършител с В.Е.С. ***,
чрез нанасяне на удар със стъклена бирена бутилка в областта на лицето причинил на М.А.М. с ЕГН **********, адрес: ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания без
разстройство на здравето - престъпление
по чл. 130 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК;
-
В.Е.С. с ЕГН **********, за това, че на 12.09.2019г. в с. р., обл. Плевен на ул. „Г.Д.“, в съучастие като съизвършител с Е.С.Б. ***, чрез нанасяне на удар със стъклена
бирена бутилка в областта на лицето
причинил на М.А.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, лека телесна повреда
изразяваща се в причиняване на болки и
страдания без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 130 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
На
основание чл. 84 ал.1 от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск от М.А.М. с ЕГН ********** против подсъдимите Е.С.Б. и В.Е.С. за сумата от 3000 лв. солидарно, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
12.09.2019г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се
и направените по делото разноски. Тъжителят е конституиран по делото и като
граждански ищец.
В съдебно
заседание гражданският ищец М.А.М., редовно призован се явява лично, със законен представител Е
М А/ родител/ и с пълномощник адв. И.В. ***. Страната
и представителите й правят искане за постановяване на осъдителна присъда
по посочената в тъжбата правна квалификация за всеки от подсъдимите и уважаване
изцяло на гражданския иск като излагат подробно становище по същество.
В
съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и с
пълномощник адв. Т.Т. ***. Подсъдимите
и техният процесуален представител молят съда да ги признае за невиновни и да
ги оправдае по повдигнатите обвинения.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.С.Б. е с
ЕГН **********. Роден е на *** ***.
Българин е. Български гражданин е. С
начално образование - завършен трети клас . Женен е . Работи в *** Не е осъждан за престъпления от общ характер /
реабилитиран по чл.88а НК/.
Подсъдимият В.Е.С. е с ЕГН
**********. Роден е на ***г***. Българин е. Български гражданин е. С начално образование е. Женен е.
Работи. Осъждан е за множество престъпления от общ характер, част от които са
следните:
С присъда по НОХД №246/2012г. по описа на РС Червен
бряг, в сила 22.10.2012г., В.Е.С. бил
признат за виновен за престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.
63 ал.1 т.3 от НК и осъден на наказание Пробация, при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца два
пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа за срок от една година.
С присъда по НОХД №235/2012г. по описа на РС Червен
бряг, в сила 04.03.2013г., В.Е.С. бил
признат за виновен за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 , 5 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3
от НК и осъден на наказание Пробация, при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа за срок от една година и шест месеца.
С определение по НОХД №253/2012г. по описа на РС
Червен бряг, в сила от 07.11.2012г./ на
В.С. за престъпление по чл.194 ал.3 вр. 63 ал.1 т.4
от НК било наложено наказание Пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 300 часа за срок от една година.
С определение №313/17.07.2013г. по ЧНД №161/2013г.
по описа на РС Червен бряг било определено едно общо най тежко наказание на В.Е.С.
на основание чл. 23 ал.1 от НК по НОХД №253/2012г. и №246/2012г.С определение
по ЧНД №185/2014г. по описа на ОС Л. остатъкът от наказанието Пробация наложено с Определение №313/2013г. по ЧНД
№161/2013г. на РС Червен бряг било заменено с осем месеца и 28 дни лишаване от
свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението
влязло в сила на 1.08.2014г.
С определение по НОХД №328/2013г. по описа на РС л.,
в сила от 10.12.2013г., В.Е.С. бил осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК вр.чл. 63
ал.1 т.3 от НК на наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
на основание чл.69 ал.1 от НК било отложено за срок от две години.
С присъда по НОХД 9/2015г. по описа на РС л., в сила
от 13.11.2015г. В.Е.С. е признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.4
пр.1 и 2 и т .7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.
20 ал.2 и чл.28 ал.1 от НК и осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при строг режим.
Подсъдимите и тъжителят живеят в село р., община
Червен бряг.
Подсъдимият В.Е.С.
чул слухове, че тъжителят М.А.М. има връзка с жената, с която живее С. на семейни начала. Съобщил за това на своя
баща – подсъдимия Е.С.Б. и двамата решили да нанесат телесни повреди на М..
На 12.09.2019г. в близост до магазина на „П.“ в с. Рна ул. „Г.Д.“ двамата подсъдими причакали непълнолетния М.М. и го нападнали.
Двамата удряли многократно с ръце и стъклени бутилки по главата и по лицето
тъжителят, в резултат на което М. залитнал и паднал на земята. Подсъдимите
продължили да го удрят по главата и в
областта на краката. След побоя М.М. се прибрал в
дома, в който живее с родителите си и
по-малкият си брат на адрес с. р., ул. ***По същото време бащата на тъжителя
работел като шофьор и не се намирал в жилището. М., за да не изплаши майка си и
брат си, не им съобщил за случилото се. На следващия ден 13.09.2019г. М. силно
отекъл в очите и посинял в резултат на кръвонасядане
по устните причинени от побоя, както и изпитвал силни болки и не могъл да се
движи сам.
На
13.09.2019г. бащата на пострадалия св. А.А. се намирал в Д. по работа, но узнал за случилото се и се
обадил по телефона на лелята на М. – св.
Р.А. с молба да го навести и установи как е непълнолетния. При посещението в
дома на М., св. А. установила, че племенникът и е в безпомощно състояние –
устните му били пълни с кръв и подути, дясната страна също, от дясно по главата
имал следи от удар със стъклена бутилка и драскотини по кожата от стъклата,
непълнолетният не можел да ходи, дясната половина на главата била отекла в
синьо и имал кръвоизлив в дясното око.
Св.М. споделил за случилото се и за извършителите на деянието, но отказал да
потърси медицинска помощ, защото се страхувал като помолил св.А. да изчакат
родителите му. След прибирането св. А. и св. Е.А. / майка на М.М./, пострадалият и баща му посетили
Центъра за спешна медицинска помощ гр. Л., филиал л., но поради обстоятелството,
че в този ден не е имало дежурен лекар, били напътствани да направят
консултация с хирург в първия работен ден - 16.09.2019г.
На 16.09.2019г. М.М. и майка му посетили хирург в ***л., който го
консултирал и му назначил лечение. В резултат на побоя в областта на дясното
слепоочие и под двете очи и устните на непълнолетния се появили синини, а
пострадалия изпитвал болка в областта на главата и затруднение по време на
хранене. През продължителен период от време М. се хранел предимно с течни храни
и ползвал болкоуспокоителни лекарства. Тъжителят
пропуснал и първия учебен ден от новата учебна година, поради обстоятелството,
че се срамувал от лицето си, което било силно подуто и в синини от побоя. М. се
безпокоял и не смел да излиза от доми си, тъй като се страхувал от подсъдимите.
С тъжба с
вх.№ 4680/18.09.2019г. е инициирано настоящето производство по НЧХД № 253/2019г.
по описа на РС Червен бряг.
Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което
е процесуално допустима.
По съществото си тъжбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства: оригинал на медицинско
свидетелство изх.№507/16.09.2019г., издадено от „***л., заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ
на 13.09.2019г., заверено копие на преписка №374000-4609/16.09.2019 г. по описа
на РУ Червен бряг вкл. сигнал от
13.09.2019г. и докладна записка рег.№374р-12-119/24.10.2019г. на РУ Червен
бряг, справки за съдимост и др.
От писмените доказателства
разгледани по отделно, съдът установи следните факти и обстоятелства:
Видно от оригинал на медицинско свидетелство
изх.№507/16.09.2019г., издадено от „*** л., при
освидетелстване на М.А.М. хирург към лечебното заведение констатирал, че по
главата на пострадалия фронтално се виждал и палпира
оток, слабо посиняване и болки при ***, както и изразено посиняване под двете очи. В свидетелството била
посочена диагноза *** Пред хирурга
тъжителят съобщил обстоятелството, че на 12.09.2019г. в р. към 22.30 часа бил
нападнат от познати и му бил нанесен побой, като пострадалия бил ударен с твърд
предмет /бутилка/ по главата и с ръце по лицето. Това било отбелязано в
анамнезата на медицинско свидетелство.
Видно от оригинал на удостоверение
№05-231-1/22.10.2019г., издадено от Център за спешна медицинска помощ гр. Л.
относно документация на ФСМП л., на 13.09.2019г. лицето М.А.М. *** след преглед
бил насочен към специалист – дежурен хирург . В тази насока е извлечение от
амбулаторен журнал на дежурен лекар /стр.41-42 от делото/.
Видно от заверено копие на фиш за спешна медицинска
помощ на 13.09.2019г. в 17.35 часа М.А.М. потърсил медицинска помощ, като при
прегледа тъжителят съобщил, че му бил нанесен побой в 22.30 часа на
12.09.2019г., а при прегледа били установени травматични увреди – контузия по
главата.
Видно от удостоверение А-255/2-019г., издадено от РП
Червен бряг в институцията не е постъпвал сигнал от лицето М.А.М. и неговия
баща А. М. А. за причинена на непълнолетния телесна повреда в периода
12.-13.09.2019г.
Видно от заверено копие на преписка
№374000-4609/16.09.2019 г. в РУ Червен бряг е постъпил сигнал на 13.09.2019г.
от М.А.М. ***.
Видно от докладна записка
рег.№374р-12-119/24.10.2019г. на РУ Червен бряг е извършена проверка на сигнал от лицето М.А.М., жалбоподателят
съобщил, че на 12.09.2019г. към 22.30 часа в с. Рпред
магазина на „П.“ му бил нанесен побой /удари по тялото и главата/ от В.Е.С. и Е.С.Б.,***. В тази насока е и сигнал от 13.09.2019г. /на
л.51 от делото/, в който тъжителят посочва, че мотива за побоя - твърдяна от В.С.
интимна връзка между М. и жената, с която живее В. С. на семейни начала.
Видно от справка за съдимост с рег.№467/11.10.2019г.
и рег.№536/7.11.2019г. В.Е.С. е осъждан
за престъпления от общ характер както следва:
-
С присъда по
НОХД 9/2015г. по описа на РС л., в сила от 13.11.2015г. В.Е.С. бил признат за
виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 и т .7 вр.чл.194
ал.1 вр.чл. 20 ал.2 и чл.28 ал.1 от НК като бил
осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца при строг режим.
-
С
определение по НОХД №328/2013г. по описа на РС л., в сила от 10.12.2013г. В.Е.С.
бил осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.
чл.194 ал.1 от НК вр.чл. 63 ал.1 т.3 от НК на наказание
6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69 ал.1 от НК било отложено за срок от две години.
-
С присъда по
НОХД №235/2012г. по описа на РС Червен бряг В.Е.С. бил признат за виновен за
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 , 5 и 7 вр.чл.194
ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3 от НК на наказание Пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа за срок от една година и шест месеца.
-
С
определение по ЧНД №185/2014г. по описа на ОС Л. остатъкът от наказанието пробация наложен с определение №313/2013г. по ЧНД
№161/2013г. на РС Червен бряг било заменено с
8 месеца и 28 дни лишаване от
свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Определението
влязло в сила на 1.08.2014г.
-
С
определение по НОХД №253/2012г. по описа на РС Червен бряг за престъпление по
чл.194 ал.3 вр. 63 ал.1 т.4 от НК му било наложено
наказание Пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 300 часа за срок от една година.
-
С
определение №313/17.07.2013г. по ЧНД №161/2013г. по описа на РС Червен бряг
било определено едно общо най тежко наказание на В.Е.С. на основание чл. 23
ал.1 от НК по НОХД №253/2012г. и №246/2012г. С определение по ЧНД №185/2014г.
по описа на ОС Л. остатъкът от наказанието Пробация
наложен с определение №313/2013г. по ЧНД №161/2013г. на РС Червен бряг било
заменено с 8 месеца и 28 дни лишаване от свобода при общ режим в затворническо
общежитие от открит тип. Определението влязло в сила на 1.08.2014г.
Видно от справка за съдимост рег.№466/10.10.2019г. и №532/7.11.2019г. на Е.С.Б. лицето е неосъждан,
реабилитиран по чл. 86, ал.1 т.3 НК по
НОХД №118/1997г. по описа на РС Червен бряг
и по чл.88а от НК по НОХД №480/2003г. по описа на РС л..
Видно от справка вх.№5436/29.10.2019г., издадена от
МБАЛ л. ЕООД лицето М.А.М. е прегледан в хирургичен кабинет на „*** под №2055/16.09.2019г. и му е издадено медицинско
свидетелство за пред съд.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
доказва и от приобщените по делото
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели на
тъжителя А. М. А., Е М Аи Р.М.А.. Въпреки наличието на роднинска връзка
между тях и тъжителя и да не са очевидци на деянието на подсъдимите, съдът установява, че в съвкупност и тримата свидетели излагат ясни и
непротиворечиви множество косвени
доказателства за времето и мястото на осъществяване на престъпленията, за
мотива за причинените телесни увреждания на М.М.,
за авторите и обстоятелството, че
поведението и на двамата е
умишлено. И пред тримата свидетели е
споделено от пострадалия, че на 12.09.2019г. в село р., в близост до магазина
на „П.“ на М. бил нанесен побой от В.Е.С.
и Е.С.Б. като всеки от тях удрял в областта на главата непълнолетния както с
ръце, така и със стъклена бутилка.
Свидетелите внасят в процеса доказателства и за последиците от деянието,
продължителността на болките и страданията на М.М.,
лечението и нуждата от по-специални грижи за храненето му. И тримата заявяват, че семейството на
тъжителя се е намирало в добри отношения със семейството на подсъдимия Е.Б.,
но причината за побоя е извънбрачна
връзка на М.М. с жената, с която подсъдимия В.С.
живее на семейни начала. Показанията
на свидетелите са логични, последователни и непротиворечиви за деянието и
неговите автори. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. М. А., Е М Аи Р.М.А. като
обективни и безпристрастни. Показанията на свидетелите съответстват както помежду си, така и на писмените
доказателства по делото оригинал на
медицинско свидетелство изх.№507/16.09.2019г., заверено копие на фиш за спешна
медицинска помощ на 13.09.2019г., заверено копие на преписка
№374000-4609/16.09.2019 г. по описа на
РУ Червен бряг и докладна записка рег.№374р-12-119/24.10.2019г. на РУ Червен
бряг. Гласните доказателства в показанията на тримата свидетели на
тъжителя кореспондират и със
заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза,
поради което съдът ги възприема изцяло като правдиви и достоверни и съответни
на обективната действителност. Ето защо съдът приема, че установените по
делото факти и обстоятелства в показанията на свидетелите А. М. А., Е М Аи Р.М.А.
доказват по безспорен и категоричен начин механизма на изпълнителното деяние,
времето и мястото на осъществяване на деянието, елементите на престъплението по
чл.130, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК от субективна страна / мотив
и подбуди/, както и авторите на обществено опасното поведение. С показанията и в процеса се внасят
доказателства в подкрепа на предмета на
повдигнатото обвинение, поради което и с оглед съответствието с писмени и
гласни доказателства, както и със заключението на вещото лице, съдът ги
кредитира като правдиви и достоверни и ги възприема изцяло.
Обратно, съдът не кредитира с доверие
показанията на свидетелите на подсъдимите Ц.В.Б. и Е.К.С.. Видно от изложеното в с.з. от 17.10.2019г. от
двете свидетелки заявяват, че подсъдимите са се намирал в общият им дом, а св. Ц.Б. признава, че на 12.09.2019г. се
прибрала от работа в полунощ. С оглед
наличието на противоречия относно детайли, касаещи домакинството на двете
семейства вечерта на 12.09.2019г. и предвид роднинската връзка с В.С. и Е.Б.,
съдът не кредитира с доверие показанията
на Ц.В.Б. и Е.К.С. като пристрастни и заинтересовани от изхода на порцеса, несъответни на
писмените доказателства по делото.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели К.П.Г., Г.Д.И. и Х.П.Г., но от показанията на свидетелите не се
приобщиха факти , относими към предмета на доказване
или такива оборващи повдигнатото
обвинение.
По делото е назначена и съдебно медицинска
експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, на тъжителя М.А.М. *** е причинено и отбелязано в медицинска
документация от БНМП-л. на 13.09.2019г. и хирург на 16.09.2019г. както следва:
оток и насиняване в дясната част на челото – слепоочието, оток и насиняване на
двете подочия, както и на двете скули, не е
отбелязано други находки-съобщени в тъжбата – насиняване на устните, охлузвания
по крайници. Заключението на вещото лице е, че описаните увреждания са
травматични и е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава –
удар с твърд предмет и с ръце, юмруци, както и на тъжителя са причинени
продължителни болки и страдания поне за 15-20 дни. Съдът възприема като компетентно изготвено,
обективно и безпристрастно заключението на вещото лице по назначената съдебно
медицинска експертиза. Заключението изцяло съответства на писмените
доказателства по делото: оригинал на
медицинско свидетелство изх.№507/16.09.2019г., заверено копие на фиш за спешна
медицинска помощ на 13.09.2019г., заверено копие на преписка
№374000-4609/16.09.2019 г. по описа на
РУ Червен бряг и докладна записка рег.№374р-12-119/24.10.2019г. на РУ Червен
бряг, поради което се кредитира и възприема от
състава на съда като годно доказателствено средство за съдържащите се в него изводи.
От всички доказателства разгледани по
отделно и в съвкупност съдът прави следните правни изводи:
За да е
налице състав на престъпление по чл.130, ал.2 НК е необходимо да са
осъществени признаците на състава както
от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна е необходимо да бъде
доказано, че на процесната дата и място на тъжителя
са причинени телесни увреждания. В конкретния случай от писмените
доказателства оригинал на медицинско
свидетелство изх.№507/16.09.2019г., заверено копие на фиш за спешна медицинска
помощ на 13.09.2019г., заверено копие на преписка №374000-4609/16.09.2019
г. по описа на РУ Червен бряг и докладна
записка рег.№374р-12-119/24.10.2019г. на РУ Червен бряг, както и от заключението
на вещото лице по назначената съдебно
медицинска експертиза, по безспорен и категоричен начин се установява, че
на 12.09.2019г. в р. са причинени увреждания от категорията на
травматичните, които са довели до болки и страдание у непълнолетния М.А.М.. По делото са налице и множество косвени
доказателства относно изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.2 НК съдържащи се в показанията на свидетелите А. М. А., Е М Аи Р.М.А., в
писмените доказателства - оригинал на
медицинско свидетелство изх.№507/16.09.2019г., заверено копие на фиш за спешна медицинска
помощ на 13.09.2019г. Доказателство за механизма на изпълнителното
деяние съдът установи и в заключението на вещото лице, което е
категорично, че механизма е следното поведение – удар с твърд предмет и с ръце, юмруци, по време и място, както съобщава
тъжителя. От субективна страна,
подсъдимите са осъществили деянието си
при пряк умисъл. Те са знаели, че тъжителя не е навършил пълнолетие, че е в
крехка и ранима възраст, но въпреки това са го
удряли по лицето, главата и тялото с цел
да му причинят болка и страдания. Двамата подсъдими ясно са осъзнавали обществено
опасния характер на деянието и неговите последици. Доказан по делото е и мотива
за деянието – подсъдимите са били разгневени и ядосани от узнатото за наличие на извънбрачна връзка
между тъжителя и съжителстващата с В.С..
В резултат на побоя над тъжителя са влошени дългогодишните приятелски отношения между семейството на тъжителя и това
на подсъдимия Е.Б.. Целта на В.С. и Е.Б. е
да отмъсти като причини болка. По делото липсват доказателства, че деянието
е осъществено в състояние на афект, но са налични такива, че лицата са били в
състояние на силно раздразнение.
Изложеното дотук
представлява основание, деянието на подсъдимите да бъде квалифицирано като
такова по чл.130, ал.2 НК, осъществено при условията на съучастие от В.С. и Е.Б. като съизвършители.
Съгласно
чл. 20, ал.1 НК съучастници в извършването на умишлено престъпление
са извършителите, подбудителите и помагачите,
а съгласно ал.2 извършител е този,
който участвува в самото изпълнение на престъплението.
В
конкретния случай всеки от подсъдимите е участвал в общата дейност като е
нанасял удари на пострадалия и от субективна страна е целял да причини съставомерните последици със съзнанието, че не е сам и
волята да осъществи намерението си заедно с другия участник в изпълнителното
деяние. Кой от подсъдимите какви
удари и с какво ги е нанесъл е без
значение относно това, дали деятелността е извършителска.
Когато съизвършителите
имат сходно поведение като това на подсъдимите в настоящия процес, резултат от
него е причинен от всички, независимо от конкретния принос. Важното е тази
дейност от изпълнителното деяние за осъществяване на общия резултат. Съчетаните
действия на В.С. и Е.Б. са довели да болки и страдания на непълнолетния М..
Изпълнителната им дейност сочи на съзнаване, че участвуват
заедно в изпълнението на едно престъпление,
поради което съдът приема, че са налице условията на чл.20, ал.2 В
тази насока е и съдебната практика Решение №586/02.12.1983г. по н.д.№
527/1983г., II Н.О. на ВС, Решение №4/26.03.2001г.
по н.д.№ 756/2000г. III Н.О. на ВКС, Решение № 119/25.05.2000г. по н.д.№ 14/2000г. I Н.О. на ВКС,
Решение №295/01.08.2006г. по н.д.№
911/2005г. I Н.О. на ВКС
и др.
С оглед на горното съдът приема, че
повдигнатите обвинения срещу В.С. и Е.Б. са доказани в пълнота по безспорен и
категоричен начин и са осъществени всички елементи на състава на престъпление
по чл.130, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК от всеки от тях както от
обективна, така и от субективна страна.
По отношение на индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия Е.Б..
В
настоящият случай са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК по отношение
на подсъдимия. За деянието се предвижда наказания “Лишаване от свобода до 6
месеца” или „Пробация“
или “Глоба” от 100 до 300 лв. Престъплението е умишлено. Подсъдимият Е.Б. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание
чл.303, ал. 2 вр. чл.301, ал.1, т.4 от НПК
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание. При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като отговорността
обстоятелство чистото му съдебно минало, въз основа на което може да бъде
направен извод, че настоящото деяние е изолиран и инцидентен случай. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не отчита. Предвид това, съдът приема,
че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание в размер на минимума
предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1000 лв.
Така наложеното наказание, по преценка на съда, съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има възможност
да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По
отношение на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.С..
Видно от справката за съдимост на В.С.,
последният е осъждан многократно за престъпления от общ характер, засягащи
различни по вид обществени отношения. Последното обуславя извод, че деецът е с
висока степен на обществена опасност. Същевременно жертва от престъплението е
непълнолетно лице,
Не само
конкретната тежест на извършеното и последиците, но установеното за висока
степен на обществена опасност на самото престъпление и тази на подсъдимия -
извод, произтичащ от цялостното му поведение в обществото, и миналите му
осъждания не могат да бъдат пренебрегнати. При липсата на предвидените от
законодателя предпоставки престъплението, за което е признат подсъдимия да е
извършил не може да бъде определено и квалифицирано като "маловажен случай",
след като няма данни то да представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Престъплението е извършено в тъмната
част на денонощиетос изключителна бруталност и крайно
цинично поведение, а пострадалият е младеж, на ниска възраст. С оглед цялостното поведение на подсъдимия В.С. на инкриминираната
дата, сочещо на незачитане на
установените обществени отношения и правов ред в страната и висока обществено опасност на личността на извършителя, съдът
приема, че на основание чл.54 НК най-адекватно наказание за стореното на М.М. е наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца,
което да се изтърпи при строг режим на
основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Така
отмерена санкцията се явява съответна за постигане целите на генералната и на
специална превенции.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимите са извършили деяние по чл.130,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, с което са причинили на
пострадалия неимуществени вреди, щетите
от които следва да възмезди. С това деяние подсъдимите са осъществили
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което и дължат
обезщетение за неимуществените вреди. Противоправното
деяние, извършено от подсъдимите е в нарушение на правни норми, свързани с
неприкосновеността на здравето на личността, охранявана от нормите на чл.130 и
сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на
чл.45 от ЗЗД. Предвид това съдът приема, че в хода на съдебното производство
предявеният граждански иск срещу В.С. и Е.Б. е доказан по своето основание и размер.
Доказателства за причинени неимуществени вреди и осъщественото от подсъдимите противоправно деяние се съдържат в гласните доказателства в
показанията на свидетелите А. М. А., Е М Аи Р.М.А.. Свидетелите са
единодушни, че пострадалият е изпитвал болки и страдания, дискомфорт,
невъзможност да извършва движения в пълен обем, бил е изплашен, стреснат и
притеснен, страхувал се е да излиза от дома си, не е взел участие в първия
учебен ден от новата учебна година т.е. М.М. е изпитвал
негативни чувства и емоции, които не са отшумели за период от около две седмици. С оглед правилата на деликтната
отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския
ищец морални страдания от деянието и причиненото увреждане на неговата психика,
съдът оценява неимуществените вреди на сумата от 3000 лв. Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще
бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания, резултат от
огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение
за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното престъпление.
Тази сума подсъдимите следва да заплатят на гражданския ищец солидарно ведно със законната лихва от деня на
деликта до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода по делото, съдът осъди на
основание чл. 189, ал.3 от НПК Е.С.Б. и В.Е.С.
да заплатят солидарно на М.А.М.
сумата от 615 лв. /шестстотин и петнадесет лева/, общо направени деловодни разноски в производството. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.1 от ТДТССГПК съдът осъди
всеки от подсъдимите да заплати по сметка на РС Червен бряг държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60 / шестдесет/ лева.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
16.01.2020г. Председател :
Гр.Червен бряг /Виолета
Николова/