Р Е Ш Е Н И Е № 1054
17.09.2019г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
мл.с.Св. Узунов
като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1842/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по жалба на С.Д.М. *** чрез адв.Г.М., САК с посочен съдебен адрес:***
против Постановление от 22.04.2019г. на ДСИ Д.Илевска по изп.д. № 69/ 2019г. по
описа на СИС при ПРС в частта, в която
не е уважено искането на адв.Г.М. като пълномощник на С. Д.М. за неприсъждане на разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение за пълномощник в размер на 400 лева. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на постановлението на ДСИ в обжалваната му
част.
Постъпили
са писмени възражения от взискателя Е.М.К. чрез адв.Е.Д., САК, с посочен
съдебен адрес: *** , с които се иска да се остави без уважение депозираната
жалба като бланкетна и поради това, че посочените съображения излизат извън
обхвата на изпълнителното производство.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ Д.Илевска , в които се излага
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените доказателства, във връзка с доводите
на страните, намери следното:
Жалбата е подадена от легитимирана за обжалване на
Постановление за разноските по чл.435, ал.2, т.7 ГПК страна и в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е инициирано по молба на Е.М.К. от гр.Пловдив чрез адв.Е.Д., САК,
с която е поискано принудително изпълнение за предаване на дете по определен
режим на лични отношения между взискателя и малолетното дете Д.Е.К., ЕГН **********
по бр.д.№ 9129/ 2017г. по описа на ПРС, по което въз основа на влязло в законна
сила решение е издаден изп.лист от 11.03.2019г, касаещ режима на лични контакти
на взискателя с двете малолетни деца от брака с длъжницата С.М./ Д.К. и Р.К.,
ЕГН: **********/. С молбата за образуване на изпълнителното производство е
поискано присъждане на разноски за изпълнението, които се явяват посочени в
молба от 22.04.2019г./ коригирана с молба от 30.04.2019г./ за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
С
разпореждане от 28.03.2019г. на основание чл.426, ал.1 във вр. с чл.427, ал.1 ГПК изпълнителното производство е образувано с предмет на задължение за
предаване на децата Д.Е.К. и Р.Е.К., като е разпоредено изпращането на ПДИ до
длъжника С. Д.М.-К. за предаване на децата, както и за сумата 1000 лева
разноски за изп.производство и 24 лв ДТ за образуване на изп.дело.
В
срока за доброволно изпълнение след получаване на ПДИ на 15.04.2019г. е
депозирано възражение от 17.04.2019г.х от длъжника чрез проц.си представител
адв.Г.М., с което е възразено против образуване на изпълнителното производство
поради това, че не е посочено какво незаконосъобразно действие или бездействие
е извършено от длъжника, поради което и възразено на основание чл.78, ал.2 ГПК
относно присъждането на разноски в полза на взискателя в размер на 1000 лева, а
в условията на евентуалност поискано намаляване поради прекомерност на
адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.
С обжалваното Постановление от
22.04.2019г. е мотивирано, че делото е образувано по молбата на пълномощника на
взискателя въз основа на представения изп.лист по гр.д.№ 9129/ 2017г. на ПРС с
предмет на изпълнение режим на лични отношения между бащата Е.К. и децата Д.К.
и Р.К. с посочване на обстоятелството за
неизпълнение на режима на лични отношения между взискателя и сина му, което не
дава основание за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК. Взискателят направил разноски
за един адвокат в размер на 1000 лева за упълномощаване на адв.Ек.Д., което е
намерено за прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36,
ал.2 ЗА, чл.10, т.1 и т.4 от Наредба №1 за МРАВ, след като е отказано уважаване
на искането за неприсъждане на разноски съгласно чл.78, ал.2 ГПК,
адв.възнаграждение е намалено до размера от 400 лева.
Видно
е от преписката по изп.дело също, че с молба от 13.05.2019г. е поискано от длъжника по делото С.М. чрез
проц.си представител адв.Г.М. прекратяване на изпълнителното производство с
оглед на това, че за детето Р.К. не е поискано образуване на изп.дело, а по
отношение на детето Д. К.– поради това, че страната С.М. не е станала причина
за завеждане на делото, тъй като същата изпълнява съдебното решение и
приложения изп.лист, като причините за
влошаване на отношенията между бащата и сина са извън нея, за което в
приложение е представен Заключителен доклад от 26.09.2019г. на ЦСРЗИГД-Пловдив.
С
разпореждане от 15.05.2019г. искането за прекратяване на изпълнителното
производство е оставено без уважение по отношение на детето Д. Е.К., а по
отношение на детето Р.К. след уточнителна молба от 31.05.2019г. от Е.К. чрез
адв.Е.Д. с искане за спиране на изп.производство по отношение на това дете,
изп.производство с Постановление от 31.05.2019г. е спряно в тази му част.
С
депозираната жалба искането за отмяна на постановлението за разноски в
обжалваната му част се мотивира с довода за това, че жалбоподателката не е
станала причина за образуване на изпълнителното производство и не е мотивирано
наличието на конкретно действие или бездействие от нейна страна както в молбата
за образуване на изп.производство, така и в мотивите на съдебния изпълнител, а
от представения по делото заключителен доклад е видно, че майката подтиква
детето да се среща с баща си, като проблемът не е в нейното отношение спрямо
определения от съда режим на лични контакти.
Посочените
доводи в настоящата жалба, свързани с наличието или липсата на фактическо и
правно основание за образуване на изпълнителното производство от страна на
взискателя К. чрез адв.Ек.Д. както по отношение на двете малолетни деца, така и
конкретно по отношение на детето Д.К., са пряко относими към отказа на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, обективирано в
разпореждането от 15.05.2019г., който не е обжалваният с настоящата жалба акт
на съдебния изпълнител.
Независимо
от горното доколкото възражението на жалбоподателката чрез проц.си представител
адв.Г.М. касае по същество принципно възражение за липса на основание за
приемане за присъждане в тежест на жалбоподателката като длъжник в образуваното
изп.производство разноски за изпълнението, съответно алтернативно възражение за
прекомерност, то следва да се отчете дали е налице редовно пълномощно и ДПЗС
между взискателя и процесуалния му представител по делото съответно с данни за
договорено и заплатено конкретно адвокатско възнаграждение, предмет на
обсъждане в настоящото производство. Такива не се констатират в представената
комплектована по изпълнителното дело преписка, като представената бланка за
ДПЗС не съдържа конкретни данни за страни, предмет и договорено възнаграждение.
С оглед на тези констатации не е налице фактическо и правно основание за
приемане на претендираните с последваща молба от 22.04.2019г. разноски за
адв.възнаграждение за взискателя, вкл. за образуване на изп.производство в
определения в намален размер от 400 лева
от съдебния изпълнител, както и вкл. от гледна точка на въпроса за наличието
или липса на основание за образуване на изпълнителното производство по
отношение и на двете малолетни деца Д.и Р.К..
По
гореизложените съображения постановеното Постановление от 22.04.2019г. в
обжалваната му част следва да се отмени.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 22.04.2019г. на ДСИ Д.Илевска по изп.д. № 69/ 2019г. по описа
на СИС при ПРС в частта, в която не е уважено искането на адв.Г.М. като
пълномощник на С. Д.М. *** за неприсъждане на разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение за пълномощник в размер на 400 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател:
Членове: