Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15278 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена от А.Б.Т.-С.за осъждане на О.Д.по Б.на Х.– гр. Варна
(ОДБХ), евентуално БАБХ (БАБХ) или М.З.Х.Г.(МЗХГ) да заплатят сумата от
1 431.72 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане и 406.01 лева мораторна лихва за периода 13.11.2012 г. – 27.08.2015
г., 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и 14 179.25
лева мораторна лихва върху главницата за периода 13.11.2012 г. – 27.08.2015 г.
Ищцата твърди в
подадената от нея искова молба, че по силата на заповед № ОСПД-303/01.03.2011
г. на БАБХ-МЗХ била преназначена на длъжност „началник отдел“ в отдел „Контрол
на храните“ в ОДБХ – гр. Варна. На 13.11.2012 г., при придвижване от една
административна сграда в друга на територията на работодателя с цел изпълнение
на служебните си задължения, в резултат на стъпване на заоблени стъпала, ищцата
паднала и се ударила във външните стълби на сградата, при което лявата й ръка
се обърнала перпендикулярно от втората става към кутрето и получила луксация на
втори пръст на лявата ръка, счупване, флексионна контрактура и луксация на
втори пръст на лявата ръка и палпаторна болезненост в областта на лява раменна
става с ограничени и силно болезнени движения, както и болки в областта на
шията и по хода на нервус радиалис син.
С разпореждане от
21.11.2012 г. от РУСО – гр. Варна злополуката била призната за трудова. Това
поставило А.Т.-С.в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и за
времето от 14.11.2012 г. до 25.12.2012 г. била временно неработоспособна. В
процеса на лечението се получили усложнения, наложили две повторни счупвания за
наместване, които не дали резултат. Нормалните функции на лявата ръка били
трайно нарушени. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ОДБХ,
евентуално БАБХ или МЗХГ да й заплатят исковите суми.
Ответникът ОДБХ –
гр. Варна е подал отговор, в който оспорва допустимостта на исковете, предявени
след 3-годишния срок от настъпване на злополуката. Оспорва пасивната си
легитимация, тъй като не бил страна по служебното правоотношение. При условията
на евентуалност възразява за завишен размер на претенциите, липса на причинна
връзка между възникналите трайния затруднения в горния ляв крайник и
злополуката.
В подадения от
БАБХ отговор са направени възражения за погасителна давност и прекомерност на
претендираните обезщетения.
МЗХГ не е подал
отговор на исковата молба. Негов представител се е явил в съдебното заседание
на 20.10.2017 г. и е изразил становище за липса на пасивна легитимация на
министерство по предявените от ищцата искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 78, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Според
чл. 78, ал. 1 от ЗДСл за вреди от трудова злополука и професионално заболяване,
които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на
държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от
това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за
настъпването им.
Ищцата
извежда правото си да получи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от настъпила на 13.11.2012 г. трудова злополука при изпълнение на задълженията
си по служебно правоотношение. Следователно, фактическият състав за възникване
на отговорността на работодателя, която има обективен характер по силата на
горецитираната норма, предполага наличие на валидно служебно правоотношение
между страните по делото, претърпяна от ищцата трудова злополука, причинила й
временна неработоспособност и причинна връзка между злополуката и твърдените
вредите.
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцата е да установи осъществяване на всеки
от елементите на фактическия състав по чл. 78 от ЗДСл.
Не се
спори, че със заповед на изпълнителния директор на БАБХ № ОСПД-303/01.03.2011
г. А.Б.Т.-С.е преназначена на длъжност „началник отдел“ в отдел „Контрол на
храните“ при ОДБХ – Варна с ранг І младши, длъжностно ниво А5, поради което към
13.11.2012 г. е съществувало валидно служебно правоотношение към датата на
увреждането, за обезщетяване на което са предявени процесните претенции.
Безспорно се
установява и че на 13.11.2012 г. ищцата е претърпяла злополука, представляваща
трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Въз основа на декларация за
трудова злополука № 18160/16.11.2012 г. с разпореждане № 277/21.11.2012 г. на
РУСО – гр. Варна злополуката е призната за трудова, като се съдържат и данни за
обстоятелствата и вида на настъпилите увреждания – по време на придвижване от
една административна сграда към друга на територията на ОДБХ - Варна с цел
изпълнение на служебните си задължения (оформяне на документи), падане и удар
във външни стълби на сградата, помещаваща обичайното работно място на
пострадалата е получена луксация на втори пръст, лява ръка.
Процесното
увреждане е причинило неработоспособност на ищцата, на която са издадени
болнични листове за временна неработоспособност за периода 14.11.2012 г. –
25.12.2012 г. включително.
В тежест на ищцата
е да докаже, че описаните в исковата молба увреждания се намират в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
В тази насока по
делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, според
което при проведения непосредствено след настъпване на травмата преглед е
установено изкълчване на втори пръст на лява ръка. Поставената гипсова
имобилизация е била свалена на 07.12.2012 г., като е констатиран ограничен обем
в движението на пръста. Това оплакване фигурирало във всички последващи амбулаторни
листове. Ново увреждане – на лява раменна става е описано в амбулаторен лист за
преглед от 28.04.2015 г. При проведен на 06.09.2017 г. личен преглед на А.Т.-С.вещото
лице е установило наличие на флексионна контрактура на втори пръст на лява ръка
в проксимална интерфалангеална става (ПИФ-става) от 40 градуса дефицит при
изправяне и 10 градуса дефицит в тази става при свиване. Ограничен е обемът на
движение и в дистална интерфалангеална става (ДИФ-става) от 40 градуса. В
резултат от това ищцата имала затруднен захват на горния ляв крайник. След
сваляне на гипсовата имобилизация е провеждано многократно лечение чрез курсове
по физиотерапия и рехабилитация. Под анестезия се извършило и силово
преодоляване на контрактурата на ставите на пръста. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, с оглед давността на травмата гореописаните
дефицити в обема на движение на ставите на пръста оставали за постоянно.
При изслушване на
вещото лице в съдебното заседание на 20.10.2017 г. същото е заявило, че не е
констатирало проблеми в раменната става при извършения от него преглед.
Изразено е предположение, че при първоначалното изкълчване е получено
разкъсване на връзките на ставата и е било желателно да се извърши оперативно
лечение, както и че вероятно зарастването в неправилна позиция е довело до
усложнения.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. са указани критериите за определяне на размера
на обезщетението за търпени болки и страдания от увреждането, като се съобразят
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начин на
извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В тази насока следва да се
съобразят данните от събраните в производството гласни доказателства.
Свидетелят Васил Стоянов, син на ищцата разказва за търпените от майка му
страдания и трайните последици, които счупването на пръста е причинило на
здравословното й състояние. Палецът на лявата ръка Стоянов описва като
„вкочанен“ и непълноценно функциониращ. Това създавало затруднения на майка му
при извършване на обичайните и ежедневни хигиенно-битови и социални дейности.
При изпълнение на трудовите си задължения и поради характера на работата си се
чувствала несигурна поради затрудненията да борави с показалеца на лявата ръка.
Съдът кредитира
така изнесените от свидетеля обстоятелства, но не и направените от него
квалификации за атрофия и изсъхване на левия горен крайник, които не се
потвърждават нито от заключението на вещото лице д-р С., нито от приетата по
делото медицинска документация.
Безспорно ищцата е
търпяла и ще търпи болки и страдания от трайно настъпило увреждане, изразяващо
се в отклонение от нормите на захват на лява ръка. Това създава затруднения на
ищцата в ежедневието, като изгледите за пълно или частично възстановяване са
неблагоприятни. При съобразяване на посочените в ППВС № 4/23.12.1968 г.
критерии, както и на обстоятелството, че пострадалата е в работоспособна
възраст и фактически изпълнява трудови задължения, включващи участие на горните
крайници, а също и времето на настъпване на увреждането и икономическите
условия в страната през този период, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лева. За горницата до
50 000 лева искът следва да се отхвърли като недоказан. Върху главницата
от 8 000 лева се дължи мораторна лихва от датата на настъпване на
злополуката – 13.11.2012 г. до 27.08.2015 г. в размер на 2 268.69 лева,
както и законна лихва от датата на завеждането на исковата молба – 28.08.2015
г. до окончателното изплащане.
Изцяло
неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. В
определение от 11.01.2017 г. съдът е указал на ищцата доказателствената тежест
относно размера на претенциите за вреди. По делото липсват доказателства за
извършени разходи за лечение, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка с луксация на втори пръст на лява ръка. В амбулаторни листове, описани в
молба от 19.01.2016 г. не фигурират посочените суми, нито се представят
платежни или други документи, водещи до безспорен извод за тяхното заплащане.
Що се отнася до
сумата от 211 лева по фактура от 17.07.2015 г. и 398.50 лева по протокол за
извършени услуги по профилактика и рехабилитация в „СБР-НК“ ЕАД, Филиал Баня,
Карловско, съдът намира, че липсва установена причинна връзка между проведените
процедури и предписанията в амбулаторен лист № 000553/04.06.2015 г. Освен това,
един екземпляр от протокол № 10-1294/27.07.2015 г. е съставен за ТП на НОИ
Варна, което навежда на извод за право на възстановяване на направените разходи
за лечение. Не на последно място, предписаните по амбулаторния лист от
04.06.2015 г. процедури са във връзка с оплаквания в лява раменна става и
паравертебрална шийна мускулатура вляво с ограничени и болезнени движения. В
настоящото производство не се установи, включително от заключението на
съдебно-медицинската експертиза оплакванията в раменната става и шията да са
следствие от луксацията на втори пръст на лявата ръка. Поради това този иск,
както и акцесорната претенция за мораторна лихви подлежат на отхвърляне.
Ищцата е посочила
като предпочитан ответник ОДБХ – Варна, който обаче не е пасивно легитимиран да
отговаря. Към 13.11.2012 г. ОДБХ – Варна не е била юридическо лице, а е станала
такова с изменение на ЗБАБХ (ДВ, бр. 14/19.02.2016 г.). Служебното
правоотношение е възникнало по силата на заповед на изпълнителния директор на
БАБХ и в този смисъл „съответната администрация“ (чл. 78, ал. 2 от ЗДСл)
дължаща обезщетение при трудова злополука е БАБХ като администрация на органа
по назначаването.
Установената
пасивна легитимация на този ответник препятства сбъдването на вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявените срещу втория евентуален
ответник Министерство за земеделието, Х.и горите искове.
В отговор от
27.07.2016 г. представителят на БАБХ е направил възражение за погасителна
давност, което е неоснователно. Съгласно чл. 125 от ЗДСл имуществените спорове
се предявяват в тригодишен срок. Злополуката е настъпила на 13.11.2012 г., а
искът е предявен на 28.08.2015 г. – с постъпване на искова молба вх. № 105711 в
СГС (чл. 125 от ГПК), поради което нито главният, нито акцесорният иск е погасен
по давност.
Едва в хода на
устните състезания легитимираният да отговаря ответник – БАБХ е направил
възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Като несвоевременно направено, това възражение не следва да бъде обсъждано и
съответно да се съобразява наличие на основание за намаляване на размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди.
Претенции за
присъждане на разноски са направили ищцата и ответника БАБХ.
По делото не са
налице доказателства за сторени от А.Т.-С.разноски, поради което такива не й се
следват.
Ответникът БАБХ е
бил представляван от юрисконсулт, осъществил процесуално представителство в
производството. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 23,
т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
ищцата дължи на БАБХ сумата от 168.89 лева.
Съгласно чл. 84,
т. 1 от ГПК, държавните учреждения са освободени от заплащане на държавна
такса, но не и от съдебни разноски. От заплатените от бюджета на съда 300 лева
за съдебно-медицинска експертиза ответникът дължи да заплати по сметка на СГС
сумата от 48 лева, съразмерно на уважената част от иска, за доказване на който
е допусната съдебно-медицинската експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Б.Т.-С., ЕГН **********, с адрес *** срещу О.Д.по Б.на Х.–
Варна, с адрес гр. ********искове с правно основание чл. 78, ал. 1 от ЗДСл за
заплащане на сумите от 1 431.72 лева обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане и 406.01 лева мораторна лихва за периода 13.11.2012 г.
– 27.08.2015 г., 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане и 14 179.25 лева мораторна лихва върху главницата за периода
13.11.2012 г. – 27.08.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДСл, БАБХ, с адрес
гр. ********да заплати на А.Б.Т.-С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 13.11.2012 г., изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на луксация на втори пръст на лява ръка, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане, и сумата от 2 268.69 лева мораторна лихва върху главницата за
периода 13.11.2012 г. - 27.08.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева, за мораторна лихва за
горницата до 14 179.25 лева, както и претенциите за заплащане на сумите от
1 431.72 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение и 406.01 лева мораторна лихва за периода
13.11.2012 г. – 27.08.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, А.Б.Т.-С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на БАБХ, с адрес гр. ********сумата от 168.89
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 от ГПК, БАБХ, с адрес гр. ********да заплати по сметка на СГС сумата от 48 лева
разноски за депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: