№ 33969
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110111805 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Ш. А. М. искова
молба против „М. В.“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, вр.
чл. 127 ТЗ с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от 19 500 лева, представляваща стойност на дружествен дял,
определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяване на участието на ищеца в ответното дружество, ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 27.02.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищцата Ш. А. М. поддържа, че на 19.09.2018 г. заедно с бившия й съдружник С. И. Т.
са учредили ответното дружество с капитал в размер на 100 лева, който бил разделен на 100
дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 1,00 лев. Твърди се, че ищцата и
нейния съдружник са съдружници при равни права, като всеки от тях притежава по 50,00
дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 1,00 лев. Изтъква, че поради
влошаване на отношенията им през октомври 2024 г. прекратява своето участие като
съдружник и управител, като на дата 16.10.2024 г. връчва 3 – месечно писмено предизвестие
по чл. 125, ал. 3 от ТЗ на ответника чрез ЧСИ, като срокът е изтекъл на дата 16.01.2025 г.
Сочи, че на 20.02.2025 г. била заличена като съдружник и управител на ответното
дружество, като въпреки нейните опити да уреди извънсъдебно имуществените си
отношения с ответника по повод нейното напускане като съдружник, не получила
съдействие от сегашния управител – С. И. Т.. Счита, че датата, към която следва да се
изготви междинен счетоводен баланс, съгласно който да се установи размерът на дължимата
равностойност на дружествения дял на ищцата, е края на месец януари 2025 г., а именно –
31.01.2025 г. Изтъква, че ответното дружество следва да заплати на ищцата в качеството й
на напуснал съдружник равностойността на нейния дружествен дял, изчислена съгласно
изготвен междинен счетоводен баланс към дата 31.01.2025 г. Сочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 от ТЗ начинът да се определи стойността на дружествения дял на напускащ
съдружник е балансовата стойност на дружествения дял, изчислена съгласно междинен
счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено участието на съдружника.
Посочва, че разполага само с последния обявен в ТР при Агенция по вписванията годишен
финансов отчет за 2023 г., като счетоводния баланс към 31.12.2023 г. на ответника е в размер
на 39 000 лева. Счита, че щом притежава 50,00 % от капитала на дружеството, то размера на
1
иска следва да е в размер на 19 500 лева. С оглед на гореизложеното моли за уважаване на
така предявения иск. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
С уточнителна молба от 30.05.2025 г. ищцата оспорва твърденията на ответното
дружество, че последното е правило опити да изкупи дружествените дялове на ищцата.
Оспорва възражението за прихващане като неоснователно. В условията на евентуалност
счита, че ищцата не е подлежала на осигуряване като управител на ответното дружество по
реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Счита, че платените от ответното дружество осигурителни
вноски са платени без правно основание. Алтернативно твърди, че ищцата е подлежала на
осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и като самоосигуряващо се лице е дължала
осигурителни вноски само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
Изтъква, че през процесния период ищцата е ползвала и отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ
във връзка с раждането и отглеждането на нейното дете, по време на които не се дължат
вноски за социално осигуряване, а само вноски за здравно осигуряване. Също така твърди,
че възражението за прихващане е погасено по давност за периода от септември 2018 г. –
февруари 2020 г. и компенсация с вземането на ищцата не може да настъпи, доколкото
прихващането не е било възможно преди вземането на дружеството да бъде погасено по
давност, тъй като насрещното вземане на ищцата е възникнало на 16.01.2025 г. Заявява, че
дори от страна на ответника да са извършвани плащания, то процесните вноски за
осигуряване на ищцата са правени при знанието и със съгласието на другия съдружник и
управител – С. И. Т..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. В.“ ООД оспорва предявения иск. Счита, че
размерът на паричната претенция е завишен, с оглед на което го оспорва по размер. Заявява,
че в действителност е настъпило влошаване на отношенията между двамата съдружници,
след което ищецът е престанал да оказва съдействие за осъществяване на дейността на
ответника, с оглед на което ответното дружество е намалило обема на търговската си
дейност, съответно са намалели постъпленията от дейността и дружеството е започнало да
трупа загуби. Изтъква, че съдружникът и управител – Стоян Трифонов е предлагал
многократно на ищцата да закупи дяловете й, но последната е предявявала претенции за
необосновано висока цена или е отказвала срещи и каквато и да било комуникация. Прави
възражение за прихващане на претендираната парична равностойност на дяловете на
напусналия съдружник – дължими от дружеството към ищеца със задължението на ищеца
към ответното дружество да възстанови направените от дружеството плащания за вноски за
социално и здравно осигуряване На ищеца в качеството му на самоосигуряващо се лице,
направени от ответника за сметка на ищеца. Сочи, че ищецът за времето от учредяване на
дружеството до напускането му като съдружник и управител се е осигурявал, като
самоосигуряващо се лице за ДЗПО и ЗО. Счита, че в този случай платените осигурителни
вноски, чрез ответника „М. В.“ ООД не представляват разход за дружеството и не се
осчетоводяват като такъв и вноските са дължими са самоосигуряващото се лице и следва да
се заплащат от него или да бъдат прихванати с вземания на самоосигуряващото се лице от
платеца. Твърди, че за периода докато е била съдружник и управител в ответното дружество,
ищцата не е възстановила, заплатените от ответника за нейна сметка социални и здравни
вноски. Посочва, че съгласно счетоводните хронологични справки, общата сума на
заплатените от ответника осигурителни вноски за сметка на ищцата, възлизат в размер на
11 387,94 лева. Уточнява, че възражението за прихващане между претендираната от ищцата
сума по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ с вземанията на ответника към ищцата в размер на
11 387,94 лева, като прихващането следва да се извърши към момента, когато и двете
вземания са били налице, а именно към 31.01.2025 г. Намира претенцията на ищеца за
начисляване и заплащане на лихва за забава за неоснователна. Моли за отхвърляне на така
предявения иск.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК УКАЗВА на ищеца,
че носи тежестта да докаже пълно и главно, че е настъпило прекратяване на участието му в
2
дружеството на някое от основанията по чл. 125 ТЗ; дела в капитала; стойността на
дружествения дял изчислен въз основа на междинен счетоводен баланс, изготвен към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
УКАЗВА на ответното дружество, че в негова тежест е да докаже възраженията си,
както и погасяване на дълга.
По релевираното от ответника възражение за прихващане, в негова доказателствена
тежест е да установи в процеса съществуването на съдебно установено насрещно вземане
спрямо ищеца, с което извършва прихващане и неговия размер.
С оглед възприетото от страните процесуално поведение, на основание чл. 146, ал.1, т.3
и 4 от ГПК съдът намира, че като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
отделят обстоятелствата, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество; че
членственото правоотношение на ищеца е прекратено считано от 16.01.2025 г.;
Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и отговора
на исковата молба документи като доказателства по делото. Искането за допускане на ССчЕ
по въпросите, формулирани в исковата молба, отговора на исковата молба и уточнителната
молба на ищеца следва да бъде уважено. Съдът намира, че следва да бъде допуснат един
свидетел на ищцата при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в
отговора на исковата молба. Съдът намира, че следва да бъдат изискани на основание чл.
186 от ГПК от НАП справка относно това какви вноски за социално и здравно осигуряване
са обявявани и заплащани по личната данъчно – осигурителна партида на ищцата и на какво
основание е била осигуряване последната, както и справка относно какви вноски за
социално и здравно осигуряване са обявявани и заплащани по личната данъчно –
осигурителна партида на С. И. Т.. Следва да се изиска от НОИ справка относно
обстоятелството ползвала ли е ищцата отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 от
КТ, както и отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст и за какви периоди. Също
така следва да се задължи НОИ да представи преписи от всички разпореждания на
длъжностни лица при съответното ТП на НОИ с предмет отпускане на обезщетения,
дължими при ползване на отпуските по чл. 163 и чл. 164 от КТ от страна на ищцата.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 1.12.2025 г. от 15.00 часа, за
която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, отговора на исковата
молба и уточнителната молба, при депозит в размер на 400 лева, от които 200 лева вносими
от ищеца и 200 лева вносими от ответника, по сметка на СРС в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на заключението.
ДОПУСКА един свидетел на страната на ищеца при режим на довеждане за
установяване обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 70 лв., вносим от ищеца
3
по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК:
1/ от НАП справка относно това какви вноски за социално и здравно осигуряване са
обявявани и заплащани по личната данъчно – осигурителна партида на ищцата за периода от
01.09.2018 г. до 20.02.2025 г., както и на какво основание е била осигуряване Ш. А. М..
2/ от ТП на НОИ – гр. София справка относно обстоятелството ползвала ли е ищцата,
отпуск поради бременност и раждане по чл. 163 КТ, както и отпуск за отглеждане на дете до
2 – годишна възраст по чл. 164 КТ и за какъв период, както и да представи по делото
преписи от всички разпореждания на длъжностни лица при съответното ТП на НОИ с
предмет отпускане на обезщетения, дължими при ползване на отпуските по чл. 163 и чл. 164
от КТ от страна на ищцата.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба.
Да се призове вещото лице за съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4